Сексът не е нещо мръсно или грешно, но също не е и нещо, което да правиш под път и над път и с първият човек, при когото е достъпен. Защо? Чети.

След секс, ние изпитваме привързване. Това е така защото умът ни, освен интелектуалният център, вече свързва партньорът ни и със сексуалният център на мозъка. Веднъж след като започне това привързване, започва форма на зависимост, която не е задължително лоша (както много хора биха казали), но става лоша, когато партньорът ни не е подходящ за нас на първо място. Защо?

Защото взаимоотношенията се запазват и развиват на база градеж. А той не може да се осъществи с някой, който не те разбира, не те подкрепя, не ти дава комфорт и уют, не те обича истински, не обича себе си истински, не познава себе си, не познава теб, няма осъзнаване, няма разбиране, има прекалено много багаж от емоционални травми и поредично пост-травматично поведение, има вредни навици, вредно отношение и поведение както към себе си, така и към теб.

И когато това привързване се случи се заражда вътрешен конфликт, защото едната част от нас иска да стои заедно с човека и да се привързва още и още към него, но другата част от нас се сблъсква с реалността - токсичната, вредната и несъвместимата личност на този човек. Това поражда объркване в самите нас, раздвояване и сблъсък на мислите и чувствата, нерешителност, изгубеност. Докато истината е че ние сме позволили това да се случи на първо място, защото сме се впуснали в изживяване, в което не е трябвало да сме.

Така че помисли си кое си струва повече - единият секс или твоята "душа", както духовните ни "приятели" се изразяват. Внимавай какво избираш защото това, което избираш избира теб. И когато това стане, изходите са два - градеж или разруха.