ХИПЕРБОРЕЯ – МАТЕРИКЪТ НА БОГОВЕТЕ?

Една легенда разказва, че много отдавна на Земята съществувала страната Хиперборея. Тя била велика и могъща, народът й бил богат и щастлив. За съжаление днес понятието „Хиперборея” фигурира само в разказите на фантастите. Науката не вярва на легенди. За легендарната Хиперборея учените знаят много малко.

Древните хора вярвали, че някога на Земята процъфтявал Златен век, никой с никого не воювал, всичките хора живеели щастливо под властта на „Полярната цивилизация”. Но между Хиперборея, чието име се превежда като „зад Борей” (северния вятър) и нейната бивша колония Атлантида избухнала война, в резултат нея настъпил Световният потоп и Атлантида потънала на дъното на океана. Хиперборея скоро също загинала или поне загубила връзката си с останалия свят.

Античните учени смятали, че Хиперборея съществувала и в техните времена. Римският историк Плиний Стари в своята „Естествена история” описва Хиперборея доста красноречиво: зад планините, на онази страна на Аквилон живеят щастливи хора, които се наричат хиперборейци, те стигат до преклонна възраст, там Слънцето свети половин година, домовете на хиперборейците са горите, между тях няма раздори и болести, смъртта при тях настъпва само от пресищане в живота...

Могъщата северна страна се споменава и в индийската „Махабхарата” и иранската „Авеста”, които също разказват, че нейните жители са дълголетници, прекарват времето си в безгрижно веселие, а старците, преситени от земните радости, се хвърлят в морето, там няма нито студени, нито горещи ветрове, затова земята дава на хората богати реколти.

Легендите разказват още, че хиперборейците, както и атлантите, имали високоразвита техника, например използвали летателни апарати; в арсенала си имали силно разрушително оръжие, което вероятно било причина да изчезнат двете легендарни цивилизации. Няма точни данни кое погубило Хиперборея. Но следи от нея са се запазили до наши дни.

Учените не знаят точните координати на Хиперборея,  нито на Атлантида. Някои от тях смятат, че тя се намирала на територията на Колския полуостров. Неговото име произлиза от древнославянската дума „коло” – Слънце.

По целия север на Евразия са разхвърляни странни съоръжения – скални статуи и каменни лабиринти.

През 20-те години на миналия век от жителите на Колския полуостров се заинтересувал Институтът за изучаване на мозъка на академик Бехтерев. Хората на полуострова страдали от странно психическо състояние, което учените нарекли „мерячение”; болните неудържимо повтарят думите и действията на заобикалящите ги лица и изпълняват техните заповеди.

Учените организирали експедиция, за да разберат на място какво се случва. Експедицията оглавил Александър Барченко, научен сътрудник в института. През 1922 г. експедицията се добрала до района на Сейдезерото, което било свято за северните народи. Първото, което открили, бил „Старецът Куйва” – 80-метрово изображение на човек, разположено на отвесния склон на планината Куивчор. Следващото откритие на учените била издигащата се сред клисура каменна колона, а до нея – огромен куб.

Районите Сейдезеро и Ловоезеро се намирали близо един до друг; свързвал ги древен път от каменни плочи. На тесен камък, който учените открили близо до този път, видели полуизтрити знаци – тризъбец, скосен кръст и цвете, което приличало на лотос. Експедицията не могла да продължи по-нататък. След като открили първите следи от древната цивилизация, учените получили симптомите на „мерячение”. Те се върнали в столицата; там Барченко предал доклада си на Чрезвичайната комисия. Текстът му бил засекретен, Барченко бил арестуван и обвинен в антисъветска дейност. В затвора той започнал да пише книга за откритата Хиперборея, но не успял да я завърши – разстреляли го...