Звездни Цивилизации

петък, 4 март 2016 г.

Схимонахиня Нила - пророчества за Русия







Преди неколко години се проведе събрание на духовенството от окръга, след което ние с йеромонах Силуан, настоятел на Космодемянската църква в село Виноградова, тръгнахме да идем при майка Нила.
Когато влязохме, майка Нила каза: – Сега трябва да дойде настоятелят на Троицкия храм от село Конобеево, отец Леонид Плоский. И наистина, не след дълго се появи отец Леонид. Ние не знаехме, че той ще дойде, а и майка Нила не би могла да знае, че той се готви да дойде при нея. Това свидетелства, че майката има дар от Господа за провидение. Такива неща са се случвали не веднъж. И в срещите и в разговорите й постоянно проявяваше тази дарба. (От спомените на игумена на храма св. Йоан Златоуст, Инокентий, във Воскресенск). Жизненият път на схимонахиня Нила (Евдокия Андреевна Новикова), позната на много православни от всички краища на Русия, завърши на шести март 1999 г.
Благодатните дарове от Господа на старицата – прозорливост, пророчества, мъдри съвети, изцеления от болести, утешения, са засвидетелствани от идващите при нея за помощ и съвет.
Тя виждаше с духовните си очи душата на човека, виждаше целия му живот, както настоящия, така и миналия, и бъдещия. Затова бе толкова ефективна нейната помощ за хората, отиващи си от килията й утешени, ободрени и окрилени.
Пророчества, напътствия, молитви
Един ден попитали майка Нила, не е ли късно днес да се строят нови храмове, на което тя отговорила: – Още от вчера е късно.
Но Господ продължи времето за Русия. И въобще, майката не веднъж говореше, че Господ може да отлотложи изпълнението на пророчествата. Много зависи от нас, вярващите, от нашето молитвено настройване, от покаянието, от нашия подвиг да се очистваме.
Половин година преди смъртта й, майката каза, че на четирдесе и първия ден след смъртта й, ще дойде милиция, и нищо от дома не трябва да вземе. Затова тя благослови да се раздаде всичко, всичко, до последната вещ, та при пристигането на органите на реда, домът да е празен. Така и се случи впоследствие.
Майчица нила постоянно говореше за необходимостта постоянно да се молим, навсякъде – и на работа, и на почивка, и в транспорта:
– Работата в ръцете, а молитвата в устата. Молитва преди всичко, щерки мои!
За значението на молитвата тя казваше така:
– Светът се държи на молитвите. Ако молитвата се прекрати само за един час, то светът ще престане да съществува. И особено е нужна нощната молитва. Тя повече е угодна на Бога.
– Най-великият и труден подвиг е да се молим за хората. Трябва да търпим, да се молим, да се трудим, въпреки всичко, колкото и да ни ругаят и подиграват. Има подигравки от лево, от лукавия, а има и подигравки от десно, от близките. И едното, и другото е трудно, но е полезно, и даже е необходимо. Всичко, което ни се праща, трябва да го вършим пред Божието око, със съзнание за Божията Майка, с обръщане към Нея. Не външни услилия са нужни, а преди всичко – очистване на сърцето. Да не си позволяваме никакво лукавство, да сме открити с хората. И да не мислим за себе си.
Веднъж през нощта майката събудила съкилийничките си с думите:
– Щерки, започна война, ставайте! Трябва да се молим, ставайте! Сутринта по телевизията, радиото и вестниците съобщиха, че започнали военни действия в Чечня (1994 г.). Дойде някак си при майчицата монахиня от Сибир. Когато летяла със самолета имало проблеми с двигателя. Майката й каза: – Повече не летете на самолет, това сега е несигурно, а по-нататък ще става още по опасно. По-добре е с влак. Една от духовните й дъщери дъщери попитала майката, може ли да отиде на поклонение в Светата Земя, и получила такъв отговор:
– Няма какво да правиш там! Съвременните руски поклонници оскверниха Светата Земя и нагрешиха в нея толкова, че сега трябва по нашите свети места да ходят, да се каят и да се молят за опрощаване на греховете. Не благславям ходенето там, не! Колко свети места има в Русия, където не сте били! Преподобни Сергий не е ходил в Светата Земя, но с неговите молитви нашата руска земя се освети. Царството Божие е вътре в нас – и Господ трябва да живее в нас. И затова Йерусалим трябва да е в сърцето, вътре в нас. Господ не ни е заповядал да ходим на Светата Земя. Ето къде е Йерусалим и Светата Земя, в нас, казваше майчицата, сочейки сърцето си.
Но тези думи на старицата съвсем не означават, че тя не благославяше поклонничествата. Близките й си спомнят такъв случай. Дошла при нея бременна млада жена, която имала много трудно положение в семейството. Майчицата я успокоила, казала, че всичко ще е добре, ще и се роди син, след което неочаквано я благословила за пътуване до Йерусалим. По думите на старицата, жената е ходила в Светия Град в пасхалните дни, присъствала при слизането на Благодатния огън в Гроба Господен. След поклонничеството семейството и се оправило, и тя родила благополучно, както и предсказала майка. С тъга говорила майката за жените и момичетата, които ходят с панталони:
– Не трябва жените да обличат мъжки дрехи, а мъжете - женски. За това ще се наложи да отговарят пред Господа. Вие не носете, и другите спирайте. И знайте, жените, носещи панталони, по време на идващата война ще бъдат призовани в армията – и малцина ще се върнат живи. Когато майчицата произнесла тези думи, една от присъстващите помислила: "А какво лошо има, ако аз в градината работя с панталони, нали така е по-удобно". Майката веднага реагирала на тази и мисъл:
– И ти в градината ходиш с панталони, не го прави, специално ще отговараш!
Кръстили новороден младенец, след което майка Нила казала на кръстницата:
– Пазете го, от дванадесет годишна възраст ще живее без майка.
Майчицта казваше:
– Не трябва да се изоставят децата. Хората не разбират каква беда е това, не искат да се каят и да се поправят. С кръв ще се наложи да се отмиват тези грехове. Не трябва да се изоставят децата, майките трябва да кърмят младенците.
За Русия
Майчицата казваше, че повече от всичко обича руските хора, защото са трудолюбиви, милосърдни, работещи.
В последните години от живота си, и особено след развала на страната, майка Нила с болка на сърцето и със скърб преживяваше и се вълнуваше за ставащите в Русия събития. Но с каква сила, убеденост и надежда се молеше тя за любимото и Отечество! Не веднъж тя казваше на идващите при нея духовни чада:
– Деца, Божията майка няма да остави Русия, Тя я обича, ще я защити, ще я спаси. Русия е страна на Божията Майка, и Тя няма да допусне да погине, ще се застъпи за нас. Русия ще се съвземе и ще бъде велика духовна страна.
При което майчицата свиваше мъничките си юмручета и, гледайки страшно някъде на далече, повтаряше:
– Тя няма да позволи на враговете да стъпчат Русия, няма да даде да изгори в пламъка на пожарите!
Майчицата казваше:
– Където е светостта, там и врагът налита.
Тя предсказваше, че ще настъпят времена, когато, както и в дните след октомврийския преврат, ще започнат да карат християните в затвори, в лагери, и да ги давят в морето.
Когато започнат гоненията срещу вярващите, бързайте да заминете с първия поток изселвани, вкопчвайте се за колелата на композициите, но не оставайте. "Тези, които първи заминат, ще се спасят.
– Вие всичко ще видите с очите си, вашето поколение ще срещне идването на антихриста. Дечица мои, колко ми е жал за вас, – плачеше тя при тези думи и обезателно добавяше, – но слава Богу за всичко!
Един свещеник попита старицата:
– Майчице, аз съм слаб, боя се от пришествието на антихриста.
– Не бой се, ти ще дочакаш, но няма да преживееш теглила.
Майка Нила не веднъж говореше за идващите изпитания, че по времето на антихриста такива мъчения ще се вършат с хората, каквито никога не са измисляни. Но старицата ни откриваше, какво е видяла с духовните очи, не за да ни изплаши, а преди всичко, за да ни укрепи във вярата и надеждата в Божията помощ. Тя постоянно говореше, че Господ няма да изостави верните Му – ще ги нахрани в глад, ще ги утеши в скърби, ще ги укрие и обгради в напасти, и ще помогне достойно да понесат всякакви страдания, гонения и мъчения. Спомняше си при това думите на псалмопевеца Давид: "Няма да се посрамят в люто време, и в дни на глад ще се наситят" (Пс. 36, 19).
– Всичко мога в укрепващия ме Господ. И от нищо не се бойте, даца, не трябва да се боим от това, което ще бъде или може да бъде, или даже трябва да се случи, по пророчествата на хора Божии. Господ е по-силен от всички и от всичко, Той ще даде помощ в изпитанията, ще даде сили да изтърпим и да се смирим, когато е нужно. Само да сме послушни на святата Му воля. Молете усърдната Застъпница и Тя няма да ви остави.
Веднъж лицето на майката изведнъж стана страшно, като да е видяла с духовните си очи нещо ужасно. Тя неколко пъти с гняв удари с тояшката по пода, с думите:
– Махайте се, какво сте замислили! На младенците да слагате печата антихристов. Ангел ще поразява тези, които дързнат да вършат това!
Един ден майка Нила се хвана за главата с двете ръце и възкликна:
– Какво ще стане! Какво ще стане с Русия и всички нас!
Така повтори неколко пъти, после, като да се успокои, каза:
– Не, нищо няма да разказвам, не благославя Господ. След което, обръщайки се към намиращите се в килията, добави:
– Трябва да търсите дом край храма, само така ще се спасите. В къщи е трудно, бягайте в храма!
С духовно око майката видяла, че сегашното и следващото поколения ги очакват, може би, още по-тежки скърби и изпитания. Най-често тя разказваше за своя лагерен опит, за преживяване в условия на глад, когато няма практически никакви запаси храна:
– Колко страшно е да се гладува, да не ви дава Бог да го преживеете. В лагера хляб почти не видяхме. Когато излязох на свобода, мислех, че никога няма да се наям хляб. А ето че идва глад. В детските години в Украйна се случваше да погледнеш наоколо, жита до хоризонта, класове наляти, един до друг. Подухне вятър, и като вълни по морето, бягат до самия хоризонт. Никакви плевели в тях нямаше. А сега, погледнеш – до хоризонта, само бурени се виждат. Изоставиха земята, а тя ни е хранилница. Трябва всички да се трудят на полето. Хората ще трябва да отговарят за това, че земята не е обработена. От това и ще настъпи гладът, че земята е изоставена. Ако имате парче земя, всяко крайче трябва подобаващо да се обработи, да се засее, и земята ще помогне да се издържи гладното време. Садете картофи, овошки на всеки участък, където ви дадат, развъдете кокошки. Трудно ще стане – картофи с краставици ще ядете. Запасите няма да ви спасят, защото гладът няма да започне изведнъж. Със всяка година ще става все по-трудно, урожаите пропадат, ще започнат все по-малко земя да обработват. Всички трябва да се постараят да са по-близо до земята. В големите градове животът ще е много труден. Такъв глад ще настане, че хората ще пълзят в къщи, да намерят нещо за ядене. Ще разбиват стъклата на прозорците, ре разбиват вратите, ще убиват хора за храна. Мнозина ще имат оръжие в ръцете, и човешкият живот няма да струва нищо. При пришествието на антихриста ще настъпи такъв глад, че и растения няма да има. Ще трябва да приготвяте липов цвят, коприва и други треви да сушите, а после да ги запарвате – тази отвара ще е достатъчна за храна.
Майката казваше, че в края на времената, на мястото на Санкт-Петербург ще е море. Москва частично ще пропадне, там има множество кухини под земята. Когато я попитаха за дома и селото, където е живяла, тя каза:
– Нищо няма да остане от селището. Моята къщичка ще остане, и още една. Ще има война, разрушения, но моята къща ще остане. Аз няма да го видя, но вие ще видите. Ще остане пътят за Егориевск и моята къща, и нищо около нея няма да остане. По време на войната, селото ще разрушат. Ще настане време, когато китайците ще ни нападнат, и за всички ще е много трудно.
Тези думи майката повтори два пъти.
– Дечица, видях сън. Война ще има. Господи, четиринадесет годишни под оръжие ще вземат, на фронта ще поведат малолетните. У дома ще останат деца и старци. Войници ще ходят по домовете и всички ще вземат под оръжие, и ще ги карат на война. Грабежи и безчинства ще вършат тези, които имат оръжие в ръцета, и с трупове ще бъде осеяна земята. Дечица мои, как ми е жал за вас!
Много, много пъти повтаряше майчицата. Повече от всички светии, майчицата обичаше свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Тя казваше, че светият апостол обича Русия и ще дойде при нас по времето на антихриста. На едното от своите духовни чада, майчицата даде такава молитва:
"Господи, да бъде твоята воля в мене грешния (грешната) във всичките ми пътища от живота, помогни ми да Ти остана верен до края. Пресвета Богородице, спаси мене грешния. Свети апостоле Йоане Богослове, бъди мой наставник, бъди ми предстоятел и молитвеник мой пред Господа и Пречистата Му Майка. Амин".

Няма коментари:

Публикуване на коментар