Звездни Цивилизации

петък, 4 март 2016 г.

Безплатен хляб (Слово) за всички




Това е един Завет за Новото учение - когато работим за Бога, да го правим с чисто сърце, със светъл ум и със силна воля...безкористно и безплатно, защото нашата награда за тази работа не е на земята. Сега му е времето, тук му е мястото!

Хлябът – символ на Словото Божие.
В Господнята молитва се говори за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес”, всеки ден пари да не вземаш, без пари да го дадеш, даром. „И прости нашите грехове”. Като ядем прости, че много ядем и не плащаме. Прости ни затова, че ядем и нищо не плащаме. Прости нашите дългове, че много сме яли, без да плащаме, но не сме работили още.

Най-важното за вас е да имате насъщния хляб, не само физически хляб, но и това, от което постоянно имат нужда човешкият ум и сърце. Хлябът е Словото. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да слуша Словото Божие! Словото е насъщният хляб за душата, от който тя се нуждае всеки ден. Когато душата се храни със Словото Божие, тя става мощна, велика. Който е хранил душата си със Словото, днес той е гражданин на Царството Божие. Понеже нямаме Словото, затова вън има противоречия за хляба.

Водата символизира живота, а хлябът – Словото Божие, което се дава на всеки човек. На физическия свят същественото е хлябът, а в духовния –  Словото. Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира, да изработиш своето духовно тяло. Словото Божие е висша духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия живот. Словото е живот и Виделина. Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. Докато хората гледат и слушат отдалеч Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде, като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм.

Вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате, какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените.

Живият хляб.
Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. То представлява сгъстена Божествена енергия. Небето, слънцата, планетите, всички живи същества – това е Слово. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си.” (Йн, 6:51) Това значи човек да приеме Словото в себе си, както хляба, да стане част от него, да живее Христос в него и той в Христос. При това положение Господ може да се радва и весели в нас. Радостта е външен процес, а веселието – вътрешен. Значи, ние трябва да се радваме на това, което Бог е направил, а Той да се весели на това, което ние правим за Него.

Вие очаквате Христа да дойде на земята, като човек. Това е детинско разбиране. Ако не можете да възприемете Словото Му, като Хляб и да станете едно с Него, нямате живот в себе си. Ако вярвате, че Христос е в хляба, ще имате Неговата сила. Тогава ще разберете думите, които Той каза на Сатаната: „Не само с хляб се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.” (Мт. 4:4) Не е силата, с която можеш да превърнеш камъните. Не е мъчно да превърнеш камъните в хляб. Лесна работа е тази, но всеки, който яде от този хляб, той ще умре. Онзи хляб на живото Слово, който го яде, той ще живее.

Преди всичко, човек трябва да се домогне до този жив хляб, който се крие в Словото Божие. Щом го намери, той ще разреши въпроса и за хляба от камъни. Словото Божие е висша духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия живот. Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и две риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово.

Живият хляб е Словото. Питам: Какво допринася моето Слово на хората, ако не могат да го ядат? Ако ядат Словото, лицето им трябва да се измени, да стане по-красиво; мисълта им трябва да се повдигне. Храненето е процес, чрез който човек възприема великия живот. Затова Христос казва: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, ще има живот в себе си.” (Йн, 6:54)  Следователно, каквото е хлябът за човека, такова е и вярата. Хлябът и вярата са храна за поддържане на живота. Хлябът дава живот и поддържа живота, затова трябва да бъдем в постоянно общение с него. Да възприемем хляба, т.е. Словото Божие отвътре, това означава: да бъдем свободни, независими. Възприемем ли Словото само отвън, ние сме зависими. Разбира се, все трябва да дойде някой отвън, да ни го предаде. Обаче, нашата работа е да възприемем това Слово и вътре в себе си, да го преработим, да го направим плът и кръв.

 „Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.” (Йн, 6:33) Божествените идеи са пресен, мек хляб, който трябва веднага да се яде. Сложите ли го на трапезата, опитайте вкуса му. Хапнете си вие от него, дайте и на окръжаващите. След половин час трапезата трябва да бъде празна. Оставите ли го дълго време да стои и само го показвате на хората, хвалите се с него, той ще стане корав, а след време ще мухляса. За да не разстроите стомаха си, ще се принудите да го хвърлите. Хлябът трябва да се яде навреме, да не мухлясва.

„Блажен е онзи, който яде хляб в Царството Божие” (Лк. 14:15) Живият хляб в света, това е Божественото, в което ние всеки ден се храним. Този хляб е проводник на живота. Като ядете този хляб, трябва да знаете, че в него присъства Божията сила. Всичко, което става в света, има известно разрешение и това разрешение зависи от хляба, който ядете.

Вижте, например, как е устроена слънчевата система. Природата разполага с въздуха, въпреки това безразборно го дава на всички живи същества, растения, животни и хора, като казва на всеки да си вземе толкова въздух, колкото му трябва. Когато и колкото въздух ви трябва, свободно можете да си взимате, тя никому няма да забрани, никого няма да ограничи. Почти същото може да се каже и за водата. Вие можете, дето искате и колкото искате вода да си взимате. Единственият елемент, който днес е ограничен, това е хлябът. Там е всичката мъчнотия в живота. Ако искаш да имаш всеки ден хляб трябва да платиш някаква сума. Един ден, когато въпросът за хляба се уреди по друг начин, както е въпросът за въздуха и водата, тогава и хлябът ще бъде свободен. Днес никой не дава хляб без пари. Христос като казва: „Аз съм живият хляб.” се подразбира разумното в живота. Ако всички сте разумни, да мислите, както трябва, ще имате на разположение от живия хляб, колкото и когато искате. Когато Словото дойде, ледовете ще се разтопят и хлябовете – материалните блага – ще се раздават. Когато дойде Любовта, социалният въпрос ще се разреши. У славяните бедността е външна. Бедните хора сега са добрите хора.

Не продавай Божиите блага!
Ако хората не могат да живеят помежду си, това са грешни хора, всеки човек живее само за себе си. Аз може да имам всичкото най-добро желание към хората, мога да ги обичам, но какво мога да направя с това? Като човек аз нищо не мога да допринеса на тези хора: хляб не мога да им дам, вода не мога да им дам, въздух не мога да им дам, светлина не мога да им дам. Тези неща не са мои. Тези неща Бог им е дал. Най-голямото престъпление, което хората сега правят, е, че продават Божия хляб, Божията вода, Божието Слово. Те не могат да продават само въздуха и светлината, но сега и светлината почнаха да продават. Понеже и светлината продават, затова сме я закъсали. За предпочитане е, като нямаш пари, да седиш в тъмнина. За да не се охарчвате вечер, трябва да седите в тъмнина. Има един живот, един свят, дето хлябът е свободен, водата е свободна, въздухът е свободен, светлината е свободна. Къде е този свят, не питайте. Във всяко едно отношение хората искат да имат хляб без пари, и водата да бъде без пари, и въздухът, и светлината да бъдат без пари. Всичко искат да е без пари. Но не знаят как да го постигнат. Чудна работа, че те имат същия закон в дома си. Да направят един свят като един дом. Тогава аз си задавам въпроса: Колко пари трябва да плащаш на баща си, на майка си? Нали вкъщи всичко се върши без пари.

Раят, за който ви говоря, е недостъпен за вас. Оня, който е купувал и продавал хляба, не може да надникне в Царството Божие, т.е. в истинския рай. Кракът му не може да стъпи там. Като отидете в другия свят, сами ще се уверите в това. Там е написано: Който е купувал и продавал хляба, не може да пристъпи в рая. Това е горчива, но велика истина. Тази истина – да ядеш хляб даром – трябва вече да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на брата си. Не е позволено да купуваш хляб от брата си. Яжте хляб без пари, даром! Това е новото учение. Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света, на всички добри хора по лицето на земята. Има добри хора на земята, но списъците на имената им са горе. Ако мислите, че името ви, като на добър човек, е записано в някоя църква и ще се приеме горе, лъжете се. Горе тия списъци са празни. В каквото общество или църква да си записан, това горе не важи. Важно е да си записан в книгата на небето. Тия, които са записани там, се наричат с общо име „чада Божии” – синове и дъщери на Бога. Те са готови да се жертват за благото на човечеството. В Божествената книга има още много празни листове, в които могат да се напишат и вашите имена.

Продажба на хляб – абсолютно забранено!
Питам: „Продава ли се хлябът във вашия град?” – „Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. Ние сме културни хора.” – „Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години [1921 г.] само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството.” – Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него.

Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате, защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това, да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на ХХ в. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава.

Социалният въпрос трябва да се разреши. Благата трябва да се разпределят правилно, да има правилно вземане и даване. Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Господ казва: „Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох.” Тази истина – да дадеш хляба даром – вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си. Това влиза в разрешението на социалния въпрос. Има един закон: който не дава доброволно благата, после ще ги даде по закона на насилието. Ако не ги дадеш доброволно, ще ти ги вземат насила.

България – първата държава с безплатен хляб.
Казвам: Вие проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално. Ще изчисля, колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее. Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Има ли нещо лошо в това, да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба? После започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът. Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50-60 лв. за вечеря, а трети – гладни лягат. Някои слагат на трапезата си по две-три яденета, а други – нито едно. След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб. После питат Христа, какво да правят с тая блудница. Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея”.

Знаете ли, колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли, колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля!” – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това. Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят! Ето защо във всички трябва да влезе великият импулс на любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.

Не казвам, че новата идея, да се дава хлябът без пари, ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. Да се създаде такъв член в Конституцията, според който хлябът да бъде без пари. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи, само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.

Безплатната фурна на Учителя.
Аз виждам – всички хора нямат еднакво разбиране. Когато видя една погрешка в някой човек, казвам: „Тази погрешка аз не трябва да я правя!” Например, как мога да разреша аз един въпрос? Един човек отива и иска от един хлебар хляб. – „Пари имаш ли?” – „Нямам”. – „Без пари хляб не давам”. Аз казвам на този човек: „Ти си сгрешил, аз съм хлебар, ти на криво място си отишъл”. Завеждам го на моята фурна и му давам хляб. Когото намеря, казвам: „Ела при мен и утре”. Това е разрешението на въпроса. Хляб с пари не се купува. Заблуждение е да се мисли, че с пари се купува хлябът. Не се купува, даром иде от слънцето. Хората само за превозни средства вземат пари. И милиарди да дадете на слънцето от тукашните пари не иска. Даром дават. Само за превозни средства плащате.

Христос какво е казал „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, ако не ме ядете, не може да Ме познаете.” Ако не можете да възприемете Словото, туй, което казвам, ще бъда неразбран. В моето Слово вие ще ме разберете. Наскоро дойде един французин, лекар, който вярва в Христа и ме пита: „Какви са подбудителните причини аз да образувам туй течение в България”. Казвам: „То е все-таки да ме питаш кои са били подбудителните причини, че сте дошли на земята. Туй, което заставя тебе да ме питаш, мене ме е заставило да образувам моето течение. Дал съм на някои хора да ядат. Аз не създадох яденето. Те са гладни. Аз имах хляб, дадох им да ядат. Ако ядат добре, аз печеля и те печелят, ако не ядат, аз губя и моят хляб ще изсъхне и те умират.”

Казвам: По-добре е да ядете – и на мене добре и вие да изядете хляба, хора да станете. Всякога, когато проповядвате, хубав хляб носете. Цял ден разнасяте Словото между хората. Едни Го приемат, други не Го приемат. Връщате се обезсърчени, недоволни, че не приемат хляба ви. Казват, че хлябът ви не струва. – Щом не струва, направете по-хубав хляб, да ги задоволите.

Обиди ли ви някой, не хвърляйте камъни по него, но дайте му парче хляб – живо Слово. Всяка дума, колкото да е обидна, излиза от най-свещеното място на човека – от устата. Тя е скъпоценен камък, но нешлифован. Вземете я, шлифовайте я и я турете на съответно за нея място.

Монетите на Новата епоха
Дошло е време да се проповядва Любовта между всички хора. Най-напред започнете с конкретните, с материалните неща. Говорете на хората за дишането, за разумното хранене и пр.  Когато премине бъдещата война [1939 г.], доброто ще вземе надмощие. Тогава ще има добри условия за шестата раса, която иде. Тя е раса на братството. В новата епоха ще има любовни монети. Например, един човек ще каже на друг: „Елате да вземете хляб без пари.” Вие ще бъдете свидетели на това. То вече се среща в света.

Кой е по-добър: който първо дава хляб, а после взема пари, или който първо взема парите, а после дава хляб? Има и такива хора, които дават хляб, без да вземат пари. Тези хора не са от този свят, нито от сегашната култура. Тези хора се отнасят към друг ред и порядък на нещата. Да даваш без да вземаш, такъв закон не съществува на земята. Да искаш да обичаш само, без да те обичат и такъв закон не съществува на земята. Обаче, в Божествения свят такъв закон съществува. Там дават хляб без да искат пари; там обичат и не очакват да ги обичат. Животът почива върху любовта.

Трите фази на човешка дейност – мъчение, труд и работа.
В течение на историческото развитие на човечеството има три фази в човешката дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението е за животните, трудът – за хората, а работата – за Ангелите. Трудът е по задължение – трябва да се трудиш, за да изкараш нещо за препитание. В работата има радост: художникът работи и поетът, като пише, работи. Работата става с най-малки усилия, с най-малко енергия. При труда се иждивява много енергия, а в мъчението – още повече. Работата показва, че си свободен от труда и от мъчението. Мъчението е слизане надолу, трудът е качване нагоре, а работата е пребивание във висините. Мъчението е робство, трудът е слугуване, а работата е Свобода. Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа – рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава. Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда.

Сегашните хора разглеждат нещата разпокъсано, не знаят защо се минава през мъчение, труд и работа. Днес цигуларят свири за пари, хлебарят пече хляб за пари, обущарят дава обуща за пари. Всичко днес е за пари. Природата обича хората, които се мъчат, които се трудят и които работят, но да не стоят бездейно. Щом си в мъчението, ти си във физическия свят. Щом се трудиш, ти си в Духовния свят. Щом работиш, ти си в Божествения свят. Когато човек работи безкористно, без да му плащат, тогава работи. А когато му плащат, тогава се труди. Например един дава концерт в града и му плащат – тогава се труди, а после идва на Изгрева и дава концерт без пари – тогава работи. Мъчението е най-мъчно, трудът е малко по-лек, а работата е най-лесна.

Някой казва: „Дотегна ми да се трудя.” А да се работи е приятно. Трябва да се превърне трудът в работа. В работата вече са най-добрите условия. Сега се изисква не труд, а работа и човек да я извърши свободно, по Любов.

Да работим без пари!
Има един разказ, който характеризира цялото човечество; той прилича на приказка от „Хиляда и една нощ“: един богат човек носел на рамото си мотика и търсел да го наеме някой. Един му казал: „Ще ти платя, иди на лозето.” Той казал: „Аз за пари не работя, пари не искам.” „Какво искаш? Скъпоценни камъни ли?” Онзи му казал: „Та аз имам толкова много от тях!” Другият му казал: „За Бога помагаш ли?” Човекът отишъл с мотиката да помага. Занапред каква ще бъде ценната монета? Думите „За Бога!” Такава ще е бъдещата Култура. Направете една услуга без да искате да ви платят. Изхвърлете идеята да ви се заплати, всичко трябва да бъде продиктувано от Любовта. Всички блага се включват в Любовта, трябва да работим от Любов към Бога. Ако някому му се плати за труда, то не е Божествено, понеже изразходваната енергия с нищо не се заплаща.

Ако изпълните максимите на това Учение, нито гладни, нито болни ще бъдете. Тук, в Братството, ще бъдем както в Невидимия свят – каквото и да вършим, трябва да го вършим за Бога. Това да го съзнаваме дълбоко в душата си. Каквото имаме, да бъде на разположение на Бога. Да раздаваме заради Бога.

Ако хората биха вярвали, биха имали чудни опитности! Всичко, каквото има човек – дейност, дарби и сили, да употреби за Слава Божия. Но това да бъде непреривен процес. Всеки да смята, че е касиер на Бога. Земеделецът, който оре, да смята, че за Бога работи; също и учителят, и чиновникът, и работникът, и лекарят да смятат, че всичко, което изкарват, е за Бога, а не тяхно. Ако един инженер работи със съзнание за Бога, че строи за Него, няма ли да работи присърце? И онзи, комуто работи, и нему сърцето се отваря и той дава повече. Един човек като работи за Бога, все едно, че каквото е на Бога, е и негово и той ще бъде по-богат. Ако работиш, работи с Любов. Ако служиш, служи с Любов. Ако пиеш, пий с Любов. Яко ядеш, яж с Любов. Ако правиш добро без Любов, не го искам. Всяко нещо, което е направено от някого за мен с Любов, и той се ползва, и аз се ползвам. Това ще турим като един велик закон: „Вършете всичко с Любов и бъдете разнообразни в методите!”

Най-висшата подбуда за работа е Любовта. Не започвайте никаква работа без Любов. Пазете това правило! Трябва човек да започне да се запитва за кого работи, за кого мисли, за кого чувства и пр. Това е най-важният въпрос. Сега всичко в света се върши все с плащане. Съдията съди, но му плащат. Проповедникът проповядва и му плащат. Адвокатът – също. Трябва да изменим своите възгледи, но сега вършим нещата по закона на принуждението. Когато има каква да е материална подбудителна причина, то не е вече Свобода. Нека Доброто само по себе си да те привлече и то да е силно за теб.

Бих желал да ми шие дрехите шивач, който не изговаря лоши думи. Защото всеки влага нещо в това, което изработва – добро или лошо. Ако се прилага това, всяко нещо, което се прави – хляб и пр., ще носи благословение. А сега всички съзнаваме недъзите и не знаем как да ги поправим. Затова изпърво трябва да се образуват малки общества, които да прилагат тези правила; например, ще посадите една градина по тези правила. При стария порядък тези, при които работиш, ти плащат и ти показват пътя. А при новия порядък не ти плащат нищо, но те оставят като член на своето семейство и ти дават всичко на разположение. Майката носи детето си на ръце, слугинята – също, но на нея се плаща, а майката работи от Любов. Пак ѝ се плаща, но по друг начин – чрез чувството на радост и на приятност, които изпитва. На слугите плащат за свършената работа, а на синовете – не. Синът даром служи.

„Без пари може ли?”
Някой се пита: „Без пари може ли?” Хубаво, онази семка, която посаждаш, колко пари ти е платила? Мисълта за парите е хипноза. Ние сме турили много по-голяма важност на парите и казваме, че без пари не може. Без пари може, без Любов не може! Онзи, който те обича, ще ти даде всичко. Когато работим от Любов, без да чакаме нещо, и когато Божият промисъл ни дава, то е Божествен порядък. А когато се осигуряваме чрез заплати и пр., то е човешки порядък. Вложи капитала си в Божествената банка. Когато работиш без пари, но искаш признателност – или да те обичат, или да те уважават, тогава все пак не си съвсем безкористен. А всъщност човек не трябва да чака нищо. Дъждът иде даром за всички. С пари ли се купува? Слънцето дава даром; бъди като него. Бъди като извора, бъди като плодното дърво.

Някой пита как да живее. Като чешмата! Онзи, който работи за Бога и отгоре се уреждат неговите лични работи, той е ликвидирал със своята карма. На някои хора трябва все още да се плаща, те са буби, а които служат на Вечността, на тях не се плаща. В Новата култура другояче ще се организира светът. Представете си, че ще отидете при един хлебар и ще му кажете: „Любезни приятелю” и той ще ви даде хляб без пари. Но той откъде ще вземе брашното? Ще отиде при някой мелничар, ще му каже: „Любезни приятелю” и той ще му даде брашното. Това значи, че разменната монета ще бъде Любовта.

Как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по железниците безплатно, по театрите ще се отива пак безплатно. И артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това техните слушатели ще ги хранят безплатно с най-чиста и хубава храна. Когато някой брат е с много енергия, ще го помолим да набере овошки и той ще вложи тази енергия в тях, ще направи мармалад. И когато някой не е енергичен, ще му дадем да яде от този мармалад и като яде, ще стане разположен. Онзи, който служи без пари, и нему плащат и даже повече му плащат. Някой може да каже така: „Ами аз ако работя без пари, ако работя от Любов към другите, от Любов към Бога, тогава какво ще стане с мен, как ще живея?” Ето отговор на този въпрос: когато някой работи без пари, от Любов, хората ще му дават от Любов. Ако някой живее по Бога, Бог ще се грижи за него. Така че, строят ще бъде поставен на съвсем нови основи, една велика идея ще бъде приложена в Живота.

Можем да направим един опит: да си сложим копринени престилки и да приготвим заедно чай, но всеки, който ще пали огъня, който ще носи вода и който ще прислужва на трапезата, нека да работи с Любов, доброволно, така че да пием един любовен чай. Ако тласкаш едно буре с вода и си казваш: „На мен ли се падна това?”, тогава ти отнемаш нещо от водата. Същото е и при месенето на хляба и пр. Това е цяла наука, затова хората трябва да бъдат свободни. Всяко нещо, което човек прави, трябва да го прави от добра воля и като го направи, да е доволен, че го е направил, да е весел. Един чай, даден с добра воля, е незаменим. И капка вода да дадеш с добра воля е незаменима. Ти влагаш в нея нещо ценно и красиво. Съвременните хора развалят Божието благословение, което иде отгоре, понеже като трансформатори образуват една отрицателна среда, в която не могат да се въплътят на Земята добрините, които Бог е изпратил. Със своите постъпки те развалят житото, гроздето и пр.

Трите начина на работа.
Моята задача сега е да ви покажа пътя към Бога, да Го възлюбите и да Му служите безкористно, даром. Има три начина, по които хората работят в живота. Първият начин е служене, работене за пари. За пример имате един земеделец, който обработва нивата си, и колкото жито изкара, продава го и печели от него. Вторият начин: земеделецът обработва нивата си, а житото раздава на сиромасите даром. Третият начин: земеделец обработва нивата си и освен, че раздава житото си на сиромасите даром, но той отваря безплатни училища за тях и ги просвещава. Засега най-достъпно служене за вас е това на втория земеделец. Започнете с него! Един ден, когато напреднете повече, ще служите на Бога по третия начин, като третия земеделец. Учениците на Любовта трябва да работят абсолютно безкористно и с любов. Дойде ли при мене някой, който продава житото си с пари, аз зная от коя категория е той. Дойде ли втори, който раздава живото си на сиромасите даром, и него зная от коя категория е. И най-после, дойде ли трети, който постъпва като последния земеделец, раздава житото си на сиромасите и ги просвещава, той е истинският ученик. Когато ученикът дойде при своя Учител, те се разбират напълно. Тогава и небето е готово да направи много нещо за ученика.

Разрешаване на социалния въпрос – безплатен хляб.
Днес има кризи във всички области на живота – финансова криза, криза в психичния свят, в религията и пр. Всички тези кризи имат общ корен. Като видите измъчени, страдащи хора, хора в лишение и пр., това показва степента на развитието на човечеството и се разбира, че то не е дошло още до една висша култура. В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството. Какво се разбира под думата Равенство? Това значи, че на всеки ще се даде според нуждите му. Например на малкото дете ще му се даде колкото му е нужно, и на възрастния – също. Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа.

Аз наричам положителни неща тия, от които вие можете в даден случай да се ползвате. Ти можеш в даден случай да се ползваш от въздуха. Какъв е произходът на въздуха, не знаеш, но свободно можеш да се ползваш от него. Какъв е произходът на светлината, не знаеш, но в даден случай свободно можеш да се ползваш от нея. Какъв е произходът на водата, не знаеш, но свободно можеш да се ползваш от нея. Дойде ли до хляба, въпросът вече е поставен другояче. Хлябът с пари се купува, не можете свободно да се ползвате от него. Хлябът го продават, той даром не се дава. Единственият икономически въпрос, който затруднява хората и ги кара да се запитват как ще живеят, как ще прекарат живота си, това е въпросът за хляба. Те цял живот прекарват с мисълта да имат пари, да си купят хляб, да не умрат от глад.

И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си. И като се уреди икономическият въпрос, тогава да остане време за всеки човек да задоволи своите културни нужди. Да се дава хляб безплатно на всички, това е възможно и наложително. Тогава Царството Божие ще е вече на Земята.

Това е един от съществените въпроси, който няма да се реши по механичен начин.  На нас ни трябват хора-пионери. Например в нашето Братство може да се направи опит да се кооперират хората и да приложат новия начин на живот. Братството да има шестдесет декара земя, където да се работи по новия начин. Също така да има и работилници, в които да се работи по новия начин. Трудът трябва да се разпредели равномерно, а и в благата му трябва всички да участват равномерно и да има достатъчно за всички. Ние мислим, че сме бедни, а светът е много богат, само че сме бедни откъм разбиране. Доста средства има, за да живеят всички хора един сносен живот.                                                                                  

                                                                                                                                                                                                                                                                           

Няма коментари:

Публикуване на коментар