Звездни Цивилизации

петък, 4 март 2016 г.

Пророчествата на Мама Шиптън





Истинското име на Мама Шиптън е Урсула Сонтейл. Тя е родена през 1488 година в пещера, намираща се в близост до река Нид, Северен Йоркшир, Англия. Там имало древен извор, на който са приписвани магически качества. 15-годишното момиче, което ражда Урсула, се е казвало Агата и разказвало, че когато родила бебето си, от езерото замирисало на сяра и се разнесъл гръмотевичен тътен. Детето се родило едро и безформено. Мнозина вярвали, че бащата е самият дявол.
Когато момиченцето станало на две годинки, майката го изоставила и прекарала в манастир остатъка от живота си. От съвсем ранна възраст Урсула проявявала умения да предрича изхода от предстоящи събития. Можела и да изцелява редица болежки, за което била търсена от хората, които били по-отворени към неизвестното. На 24-годишна възраст Урсула се омъжила за Тоби Шиптън, един от местните дърводелци. Двамата нямали деца. Постепенно хората почнали да наричат Урсула с името Мама Шиптън, тъй като се отнасяла с любов и загриженост към проблемите на всеки човек.
Мама Шиптън записвала пророчествата си като поеми, но, за разлика от стиховете на Нострадамус, нейните думи не са толкова трудни за разтълкуване. Пророчицата умира през 1561 година. Ето едно от нейните пророчества за Последните времена (на настоящата епоха):
Във едни от времената далечни и чудни,
жените ще изглеждат напълно налудни.
На мъже ще се правят, панталони носят,
Къдриците си режат, като че ливади косят.
Крачат безсрамно, нагло въртят си очите,
досущ вещици, липсват им само метлите.
Мъжете възседнали са ръмжащи лами,
които поглъщат реколтата сякаш сами.
Хората вече летят, като птиците на юг,
Не помнят нито що е кон, ни що е плуг.
Горните знаци ще се виждат от всеки,
до тия бъдни дни водят всички пътеки.
Любовта ще погине, сватбите ще намалеят.
Народи чезнат, малко бебета ще се смеят.
Съпругите стареят сред кучета и котки.
А мъжете са лакоми свине, съвсем не кротки.
В година деветнайсет и двайсет и шеста (1926)
къщите не ще бъдат от леки пръти и слама.
Някъде тогава се задава и Войната голяма,
в която огън и меч ще свистят над земята.
Когато картините оживеят и звуци издават,
лодки като риби в дълбините морски ще плават.
Когато мъже в железни птици подпалят небето,
половината свят, цял в кръв, ще е в небитието.
И всички тия, дето края на тоя век дочакат,
да не чакат още – бягството си да не протакат.
Да се спасяват по горите и високите планини,
в мочурища и сред диви, забравени старини.
Защото бури идват с тътен, океаните бушуват,
когато Габриел покаже колко хората струват.
И когато своята тръба чудодейна той надуе,
стари земи гинат, нови изникват – ще се чуе.
Един пламтящ дракон виждам да лети на небето,
шест пъти обиколи земята, изчезва му опашлето.
Хората треперят от страх и пълно отчаяние
при всяко негово явяване, пред силното сияние.
Седем дни и седем нощи ще се наблюдава,
хората ще гледат нагоре прииждащата слава.
Вълни се надигат, с поглед не можеш ги обхвана,
от бреговете сушата отхапаха — точно тъй стана.
А навътре ще почнат да ръмжат планините.
И трусове ще люлеят равното в низините.
Нахлуват морските води, забързани и лудешки.
Като потоп заливат земите и звучат нечовешки.
Човечеството се свива по местата блатисти,
Брат брата ругае, а думите — много нечисти.
Зъбят се един на друг, бият се, убиват,
докато храната си в хълмовете скриват.
Погрознели от ужас, на лъжи са способни.
И убиват крадци, насилници — себеподобни.
Хората бягат далеч от внезапните наводнения.
Трепят, насилват, кървави реки от престъпления.
А всичката пролятата кръв от човешки ръце
ще даде на сушата тъжно и отвратено лице.
И когато драконовата опашка се отдалечава,
човек забравя, смее се, животът продължава.
За хората е късно — твърде късно за изкупление.
Човечеството е заслужило туй изтребление.
Усмивки, прикриващи човешкото високомерие,
ще ядосат боговете, те на хората нямат доверие.
А те, боговете, обратно дракона ще изпратят
да запали небето, опашката му ще разклатят.
И тя ще се откъсне, земята ще удари и пробие,
а сред хората и цар, и роб ще тича да се скрие.
Но скоро хората от бърлогите си ще изникнат,
водата ще чезне и ще търсят извори да бликнат.
И преди океаните на бреговете да преминат,
мнозина от силната жажда ще се споминат.
И ще се напукват и цепят наново земите.
Не вярвате? След време туй ще проверите.
А на някаква суша, която е много далече,
виждам хора – о! – твърде малко са вече.
Ще напуснат свойто сигурно възвишение,
ще бродят по земята и ще бъде брожение.
И който оцелее, не ще намери нищо готово,
ще трябва да гради човечеството наново.
Каквато знаем я днеска, не ще бъде земята,
твърди, сухи и пусти са на океаните дъната.
Не всяка от душите човешки ще загине,
щом опашката на дракона мине и замине.
Водата не всяка от земните суши ще покрие,
а на места ще мирише, море не ще ги измие.
Ще се разлагат трупове — зверски и човешки,
тревите съхнат, и за тях времената са тежки.
И тия, дето им е писано да продължат живота,
с години за дракона ще си спомнят с неохота.
Но времето намира начин спомена да чисти.
Не вярвате? Ще бъде писаното на тия листи!
Ще се яви една змия сребриста на небето,
преди да почнат новите градежи в полето.
От нея същества с лик невиждан ще слязат.
И в общение с хората поумнели ще влязат.
Тези създания и по своя разум са различни,
ще просветят човеците — ще са си прилични.
Новата раса ще говори, а човек ще се учи
как с любов се живее и че така ще сполучи.
Ще дойдат децата със второто зрение,
Божи дар за новото поколение, което
ще расте красиво, скромно и щом е готово,
Златната епоха ще е почнала наново.
Опашката на дракона явява се знамение
за човешкия край, за бъдещото падение.
А преди това пророчество да проверите,
мен като вещица на клада ще изгорите.
Тялото се пърли, свободна става душата.
Мислите, че богохулства ми ръсят устата.
Грешите! За написаното нека всеки научи.
Каквото прочетохте, това и ще се случи.
Тези знаци ще са на всекиго пред очите,
щом хората крайно покварят си душите.
Мъже ще съсипват на децата живота,
nосягат им като на жени — с охота.

Човек ще мисли единствено за парите,
долни ще са делата, безчет — лъжите.
И човек ще върви като на сън, замаян,
встрани не поглежда, и богат, и окаян.
И мъже в желязо подвизи ще правят,
с железни каруци, конете се забравят.

Царете ще дават лъжливи обещания,
празни думи са техните занимания.
А народите ужасяваща война кроят,
невиждани неща тепърва предстоят.
Растат данъците, животът пропада,
от народите всеки един ще страда.

Но и по-явен знак ще види човек,
когато премине в следващия век.
Три спящи планини дъх си поемат,
пръскат кал и лед, животи отнемат.
А трусове поглъщат град след град
в земите на още неизвестен свят.

Двама християни взаимно се давят,
стенат народите, но нищо не правят.
А жълтата страна ще натрупа сила,
щом могъщата мечка вече е покорила.

Всеки от тези могъщи тирани ще реве,
че света не е могъл да раздели на две.
А делата им ще дадат плодове гнили,
с чумата си много народ ще са избили.
Лекарите ще търсят лек за тая зараза.
Напразно — тя е по-ужасна от проказа.

О, ще дойдат всички знаци черни,
писанията ми до едно са верни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар