Това е всичко в обществото, което те е карало да вярваш, че не си Бог
От момента, в който се родиш, светът започва да те моделира. Не за да те направи свободен, а за да те направи удобен. Удобен за системата, за властта, за онези, които печелят от твоята слабост. Религията, училището, политиката – трите стълба на обществения ред – не са създадени, за да те издигнат. Те са създадени, за да те откъснат от Източника. От теб самия. От Бог в теб.
Религията: от връзка към подчинение
Религията би трябвало да бъде мост към божественото. Но в своята институционализирана форма тя се е превърнала в инструмент за контрол. Вместо да ти каже, че си създаден по образ и подобие на Бог, че носиш искрата на сътворението в себе си, тя те учи, че си грешник. Че трябва да се покланяш. Че трябва да се молиш на нещо външно, по-голямо, недостижимо.
Тя те кара да паднеш на колене, вместо да се изправиш. Да се страхуваш, вместо да обичаш. Да се подчиняваш, вместо да твориш. И когато човек живее в страх от наказание, от грях, от ад – той не живее. Той оцелява. А оцеляващият не е опасен за системата. Той е предсказуем. Управляем.
Училището: от знание към програмиране
Училището би трябвало да развива мисленето. Но то те учи как да не мислиш самостоятелно. Как да следваш инструкции. Как да се вписваш. Как да се съгласяваш. То не те пита кой си. То ти казва какъв трябва да бъдеш. И когато зададеш въпрос, който не е в учебника – те наказват. Когато покажеш различност – те те коригират.
Така се създава човек, който не знае как да се свърже със себе си. Който не знае как да се довери на интуицията си. Който не знае, че знанието не е в книгите, а в тишината вътре в него. И когато тази връзка бъде прекъсната – човекът става празен. Лесен за запълване с чужди идеи.
Политиката: от единство към разделение
Политиката би трябвало да служи на хората. Но тя ги разделя. Ляво и дясно. Наши и ваши. Добри и лоши. Тя създава илюзията, че сме отделни. Че трябва да изберем страна. Че трябва да се борим един срещу друг. Но когато хората се борят помежду си – те не се борят срещу системата. Те не се борят срещу онези, които ги държат в плен.
Разделението е най-старият трик. И когато го приемеш – ти забравяш, че всички сме едно. Че всички носим една и съща светлина. Че всички сме проявление на Източника. И когато това бъде забравено – контролът е пълен.
Защо искат да те откъснат от Източника?
Защото, ако знаеш кой си, няма да се подчиняваш. Няма да работиш за тях. Няма да ги храниш със страха си. Няма да се чувстваш малък, виновен, изгубен. Ще бъдеш свободен. Ще бъдеш творец. Ще бъдеш Бог в действие. А това е заплаха за системата. Защото свободният човек не може да бъде управляван.
И затова са нужни религии, училища, партии, медии, реклами, алгоритми. За да те държат далеч от себе си. За да те убедят, че си нищо. Но самият факт, че са нужни толкова усилия, толкова структури, толкова механизми – показва колко силен си всъщност. Ако не беше могъщ, нямаше нужда да те потискат.
Абсолютната истина
Ти идваш от Бога. Не като създание, а като проявление. Ти носиш Божията сила в себе си. Не символично, а реално. Ти си светлина. И не можеш да бъдеш контролирана от тъмнина, освен ако не забравиш коя си. Исус каза: „Негативните сили са се опитали да ви контролират, така че никога да не можете да разпознаете силата си.“ Това не е религиозен цитат. Това е предупреждение. Това е покана за пробуждане.
Пробуждането започва с осъзнаване
Когато осъзнаеш, че Бог не е външен, а вътрешен – започваш да се променяш. Когато осъзнаеш, че не си грешник, а искра – започваш да се изправяш. Когато осъзнаеш, че не си жертва, а създател – започваш да твориш. И когато това се случи – системата започва да се руши. Защото тя не може да съществува без твоята енергия.
Силата е в теб
Не в догмите. Не в дипломите. Не в партиите. А в теб. В тишината, която носиш. В интуицията, която усещаш. В любовта, която излъчваш. И когато се свържеш с тази сила – няма страх, който да те спре. Няма вина, която да те задържи. Няма тъмнина, която да те покрие.
Готов ли си?
Готов ли си да се събудиш? Да отхвърлиш лъжите? Да се върнеш към себе си? Да си спомниш, че си Бог в действие? Защото това е истината. Не удобната. А освобождаващата. И когато я приемеш – започва нов живот. Не подчинен. А свободен. Не програмиран. А осъзнат.
С мен ли си? Готов ли си да разпознаеш и да се събудиш за истинската си сила? Защото тя винаги е била там. В теб. И никой не може да ти я отнеме. Освен ако ти не я забравиш. Но вече не си забравил. Вече си буден. И това променя всичко.

Няма коментари:
Публикуване на коментар