Хотел в речно корито: хроника на едно предизвестено бедствие

В сърцето на българското Черноморие, където природата щедро е дарила земята с красота, прохлада и живот, се разигра трагедия, която не може да бъде наречена просто „природно бедствие“. Това, което се случи в Елените, е резултат не от капризите на времето, а от системна безотговорност, алчност и институционална слепота. Снимката, заснета от инженер и споделена от друг потребител, показва ясно и недвусмислено как се строи хотел в речно корито – не в близост до него, не на безопасно разстояние, а директно върху него. Това не е просто архитектурна грешка. Това е престъпление срещу природата, срещу хората и срещу здравия разум.

След трагедията, в която загинаха трима мъже – един скромен работник, един багерист и един полицай – от София бяха изпратени специалисти с високи заплати, за да „търсят грешката“. Но грешката не е скрита. Тя е очевидна, документирана, заснета и многократно сигнализирана. Грешката е в решението да се бетонира коритото на река Козлука, да се изтрие от кадастралните карти, да се превърне в имот с номер и да се узакони чрез подпис, купен с пари.

Тези мъже не загинаха от дъжда. Те загинаха от бетона. От решението да се превърне природен воден път в основа за аквапарк, хотели, паркинги и сергии. Те платиха с живота си за охолството на онези, които превърнаха Елените в машина за пари. И докато ние газим калта, слушаме по телевизията как това било „бедствие“. Не, това е убийство. Това е резултат от 30 години корупция, рушвети и узаконяване на безумия.

В Гърция, Италия и Хърватия подобно строителство е немислимо. Там законите защитават природата, а не я продават. В България обаче, законът е гъвкав – който плати, той поръчва. И така, аквапаркът в Елените се оказва построен върху държавна земя, водно течение, което в кадастъра вече не съществува. На негово място се появява вилно селище, собственост на Холидей Вилидж ЕАД, зад което стои сейшелска офшорка и кипърски гражданин. В управата – познато лице: Вълчо Арабаджиев, син на Ветко Арабаджиев.

Историята не е нова. В Царево, дерето на река Черна беше засипано и превърнато в склад. В Аспарухово, подобна трагедия отне човешки животи. И въпреки това, никой не се учи. Природата предупреждава, но ние не слушаме. Когато реката се върне, тя не пита дали има разрешително. Тя просто си взима своето.

Симулациите, направени от независими експерти, показват ясно какво се случва, когато нивото на малка река се вдигне с пет метра. Моделите са точни, снимките от дронове потвърждават реалността. Но вместо да се вземат мерки, се хвърлят обвинения, че прогнозите били „паника“. А когато бедствието настъпи, времето за реакция е минути. И тогава вече е късно.

Местните хора разказват, че номерът на имота – 27454.502.46 – е бил водно течение. Дали е вярно, не е наша работа да проверяваме. Това е работа на прокуратурата. Но когато слуховете се повтарят от различни източници, когато снимките показват бетон върху река, когато жертвите са реални – тогава вече не говорим за слухове, а за факти.

И в този контекст, призивите за „доброволци“ звучат цинично. Да помагаш на бабите в Карловско е благородно. Да чистиш без пари бакиите на милионери, чиято алчност е убила хора – това е унижение. Това е подигравка с човешкото достойнство. И когато бизнесмените реват по телевизията, думите на бай Митьо Пищова звучат болезнено точни: „Га яде кифтетата, не рева. Ся ревеш.“

Природата не е враг. Тя е жертва. Жертва на безотговорно застрояване, на унищожени гори, на затлачени дерета, на шахти, пълни с боклуци. Наводненията не са наказание. Те са последица. И ако не се замислим, ако не спрем да трупаме печалби на гърба на бъдещето, ще продължим да плащаме с човешки животи.

Снимките от Елените трябва да станат достояние на всички. За да видим какво се случва, когато се строи върху речни корита. За да си дадем сметка, че Видов ден идва. За да разберем, че дядо Киряза е бил мъдър – той е знаел, че долът е опасен, и е имал там само градинка, не къща.

И когато ни питат дали да плащаме за бедствените поражения, отговорът трябва да бъде ясен: не! Да ги разрушават! Защото това може да се случи отново – след сто години, но може и догодина. Куп корумпирани чиновници са отказали да видят топографските карти, издали са разрешителни, застроили са дерето. И днес, когато завали малко повече дъжд, реката се връща. А хората дори не знаели, че била там.

Това не е просто история. Това е предупреждение. И ако не го чуем, ще го платим. Със сълзи, с кал, с разрушени домове и със загубени животи. Почивайте в мир, момчета. Вашата смърт не трябва да бъде напразна.