Вече живееш между небето и ада и душата ти разпознава мелодията

Повечето хора не осъзнават, че вече вървят по линията между два свята. Земята не е просто планета, тя е воал, пространство в което небето и адът съществуват едновременно едно до друго. Можеш да почувстваш и двете сили в един и същи миг, едната те дърпа към страх и тежест, другата ти напомня за мир и светлина. Не чакаш да преминеш след смъртта, вече стоиш между двете реалности сега.

Когато започнем да се измъкваме от триизмерния свят на оцеляване и илюзия и се приближаваме към честотата на истина и любов, нещо мощно се случва. Започваш да усещаш енергията по-дълбоко, забелязваш честотата на хората още преди да проговорят, чувстваш хармония или дисонанс в стомаха си без да имаш нужда от доказателства. Става ясно кой е в синхрон с мира и кой все още е вързан към страха.

Истината е, че всеки човек носи звук, дори да не можеш да го чуеш с ушите си. Душата в триизмерното измерение излъчва тъмен монотонен вибрационен шум, който е плътен, повтарящ се и тежък, като машина която бръмчи извън ритъм с природата. Но душата в петото измерение пее като мелодия, носи хармония, топлина и многопластова красота, която звучи като жив симфоничен оркестър. Колкото по-висока е честотата, толкова по-жива и музикална става енергията.

В един обикновен сутрешен момент, докато вървях по плажа, забелязах човек в далечината. Опитах се да се настроя към неговата енергия отдалеч, но не усетих нищо. Когато се приближи, вибрацията стана ясна. Тя не резонираше. Не беше отрицателна или враждебна, просто не съвпадаше с честотата, която носех. Това тихо разпознаване каза всичко.

Напомни ми, че енергията говори преди думите. Така започваме да се движим през света, когато вече не сме заклещени в старите начини. Чувстваме истината преди да я чуем, разпознаваме резонанса вместо да се доверяваме на външния вид. Това не е осъждане, това е подравняване.

Когато става дума за човек, когото вече обичаш дълбоко, започваш да чуваш неговата енергия по начин, който никога преди не си можел. Разпознаваш моментите на хармония, усещаш несъответствията по-ясно и душата ти започва да се настройва, за да остане балансирана в бурята. Това също е част от пътя. Не чакаш някой друг да те завърши, ти си спомняш как да почувстваш напълно онова, което е истинско.

Този свят може да изглежда еднакъв за всички, но всъщност вървим в различни честоти. Някои вече стъпват в вибрацията на небето на земята, други все още са заклещени в ниското привличане на страха. Но разделението се случва сега и може да бъде усетено.

Душата ти знае кое е реално. Тя чува мелодията на истината и разпознава когато нещо е извън тон. Небето и адът не идват тепърва, те вече са тук. И можеш да почувстваш към кое си подравнен по начина, по който душата ти реагира.