Чудовищата на Тиамат не бяха легенди – те бяха неуспешни експерименти по биоинженерия

Генетическият зоопарк на Ануннаките

Официалната история твърди, че месопотамците са имали необуздано въображение. „Дракони, орли с глава на лъв, змии със седем глави“… ни казват, че това са религиозни метафори. Но истината е различна. Описанията в клинописните плочки не са митология, а инвентар на лаборатория по генетика, излязла извън контрол. Древна Месопотамия е била сцена на биологична война, в която враждуващи фракции – Енки срещу Енлил – създавали бойни химери, за да всяват страх и да държат под контрол зараждащото се човечество.

Биологичният дрон: Анзу

„Орлицата с глава на лъв“ (Имдугуд/Анзу) не е магическо животно, а биологичен дрон или киборг, създаден за въздушна война и кражба на технологии. Митът разказва, че Анзу откраднал „Таблиците на съдбата“ – кодовете за контрол на централния кораб/компютър. Описанието „реве като лъв“ и „лети като орел“ е начинът, по който примитивният ум описва реактивен двигател и аеродинамичен корпус.

Змиите със седем глави

„Мушмахху“ – змията със седем глави – не е приказно чудовище, а символ на манипулацията на ДНК веригата (змията), доведена до крайност. Това може да е и техническа препратка към оръжейни системи с множество бойни глави. В иконографията тези същества винаги са показани като „укротени“ или контролирани от „богове“ с технологични инструменти, което потвърждава, че са били военни активи, а не дива фауна.

Двойният смисъл на „Древна Месопотамия“

Мемът е прав, но не казва всичко. От едната страна имаме „висока култура“ – закони, писменост, организирано общество. От другата – парад на биологични ужаси. Това е дуалността на шумерската цивилизация: общество на ред, наложен върху фон от генетичен хаос и забранени експерименти. „Чудовищата“ с дължина от пет мили всъщност са били майчините кораби в ниска орбита, чиято сянка е покривала цели градове, възприемани от хората като небесни зверове с гигантски размери.

Технология или митология

Въпросът остава: четем ли приказки от древността или доклади за наблюдения на технологии, които тогавашното човечество не е могло да разбере? Клинописните плочки може да са архиви на биоинженерни експерименти, а „митичните“ чудовища – свидетелства за провалени проекти на Ануннаките.

Заключение

Чудовищата на Тиамат не са плод на фантазия, а отражение на експерименти, които са излезли извън контрол. Древна Месопотамия е била арена на биологична война, където генетични chimери са били използвани като оръжия и инструменти за контрол. Това знание е било скрито зад маската на митологията, но следите му остават в текстовете, символите и легендите. Истинският въпрос е дали ще продължим да ги възприемаме като приказки или ще ги разчетем като свидетелства за изгубена технология.