Вирусът на знанието – проповедта като инсталация на софтуера на ада
Логическата клопка на Матрицата
Този кратък диалог разкрива най-голямата пукнатина в религиозната система за контрол. Това е теологичната версия на „Базилиска на Роко“ – информацията сама по себе си е опасност. Ако невежеството ти гарантираше спасение (според доктрината за „непобедимото невежество“), тогава мисионерът не е спасител, а агентът, който ти отнема имунитета. Когато те „евангелизира“, той не ти дава добра новина, а връчва съдебно уведомление, на което вече си длъжен да отговориш.
Адът като договор за присъединяване
Адът не е физическо място, в което падаш по силата на гравитацията; той е вибрационна честота, която изисква твоето подсъзнателно съгласие. За да може системата да те наказва, първо трябва да приемеш, че нейните закони се отнасят за теб. Ако не познаваш понятието „грях“, не можеш да го създадеш. Когато ти обяснят правилата, те те принуждават да подпишеш договора. Правят те съзнателен за вината, за да може собствената ти психика да се превърне в твой надзирател.
Необходимостта от твоя страх
Защо ти го разказаха? Защото егрегорът – колективната енергийна същност на Ада – гладува, ако никой не вярва в него. Той има нужда от твоя страх, твоята вина и твоето внимание, за да съществува. Ад без вярващи угасва. Затова ти го предадоха – не за да спасят душата ти, а за да пленят ума ти и да го използват като гориво за фермата на страха.
Вирусът на знанието
Проповедта е вирусът на знанието. Тя не е светлина, а код, който инсталира в теб софтуера на осъждането. Докато вярваш, че си виновен, ти сам поддържаш системата жива. Докато приемаш правилата, ти сам подписваш договора. Това е най-голямата илюзия – че спасението идва чрез знание, когато всъщност знанието е капанът, който те прави пленник.
Заключение
Вирусът на знанието е най-опасната форма на контрол – той превръща свободния ум в затворник на вина и страх. Проповедта не е освобождение, а инсталация на софтуера на ада. Въпросът е дали ти дадоха светлина или те заразиха с вируса на осъждането.

Няма коментари:
Публикуване на коментар