Какво всъщност ни казва дежавю?

Повечето хора са го преживявали поне веднъж – онзи странен, мимолетен миг, когато място, лице, разговор или определена последователност от събития изглеждат смущаващо познати, въпреки че сме сигурни, че никога не сме ги срещали преди. Наричаме го дежавю, но по-дълбоката истина зад това явление е скрита от повечето хора.

Дежавю не е грешка. Не е дефект на мозъка. То е кратко пробуждане на паметта на душата – момент, в който висшето ни Аз пробива през воала на забравата, който покрива тази триизмерна реалност. Това е напомняне, че времето не е линейно, че душата ни вече е живяла този миг в друга времева линия или че сме го видели предварително, преди да се въплътим.

Много преживявания на дежавю всъщност са предварителни проблясъци от сънища, астрални пътувания или душевни договори. Преди да влезем в този свят, ние виждаме откъси от определени моменти, които ще бъдат ключови за нашето пътуване. Тези моменти са кодирани в нашето енергийно поле. Когато настъпят, отпечатъкът е толкова познат, че физическият ум не може да го обясни, но душата го разпознава мигновено.

Други вярват, че дежавю е доказателство за сливане на мултивселени. Че съществуват припокриващи се времеви линии и версии на нас самите, които действат едновременно. Когато две линии за кратко се подравнят или пресекат, разпознаването изплува в съзнанието ни, оставяйки ни с онова смущаващо усещане, че вече сме живели този момент. Това е съзнанието ни, което докосва собствената си многомерна природа.

Но има нещо още по-дълбоко за обмисляне. Ами ако дежавю не е просто спомен, а знак? Послание от висшето ни Аз, което потвърждава, че сме точно там, където трябва да бъдем. Малка следа по духовния ни път, която ни напомня, че този момент е важен. Може да е човек, когото сме били предопределени да срещнем, разговор, който сме били избрали да проведем, или вътрешно осъзнаване, което душата ни е избрала отдавна.

Живеем в свят на забрава по замисъл. Затова когато нещо предизвика спомняне, дори за секунда, това е дар. То разбива илюзията. То ни казва, че не сме просто това тяло. Не сме просто този живот. Ние сме вечни души, които живеят история, избрана за собственото ни разширение.

Затова следващия път, когато изпиташ дежавю, спри. Вдишай. Почувствай го напълно. Попитай себе си какво се опитва да ти покаже душата. Няма случайности. Има само мигове на яснота, когато мъглата за кратко се вдига и истината проблясва.

Дежавю е шепотът на душата: „Спомням си това. Ти си на правилния път.“