Когато всяка човешка емоция се превърне в болест, Голямата Фарма става бог

Имаше време, когато да бъдеш човек означаваше да преживяваш целия спектър от емоции. Тъга, тревожност, скръб, гняв, страх, вълнение, дори неспокойство – всичко това беше част от естествения ритъм на живота. Тези емоции ни помагаха да растем, да се замисляме, да се адаптираме. Но някъде по пътя медицинската система превърна всяко естествено човешко чувство в „разстройство“ и предаде на Голямата Фарма силата да играе ролята на бог.

Чувстваш се зле след раздяла? Това е депресия – вземи хапче. Притесняваш се за житейските обстоятелства? Това е тревожност – вземи хапче. Скърбиш за любим човек? Това е „продължително разстройство на траура“ – вземи хапче. Замислен или разсеян? Това е ADHD – вземи хапче. Дете, пълно с енергия? Това е хиперактивност – дрогирай го отрано. Страх от тълпи или говорене? Това е социална тревожност – притъпи я.

Чувстваш твърде много? Твърде малко? Твърде често? Недостатъчно? Има диагноза за всичко. А щом има диагноза, има и лекарство.

Вече не ни е позволено просто да чувстваме. В момента, в който емоцията се появи, тя се етикетира, медицинализира и монетизира. Голямата Фарма не лекува – тя маскира. Тя успокоява. Тя потиска. Тя убеждава хората, че естественото им състояние е „счупено“ и че единственото им спасение се намира в бутилка с хапчета.

И сега става още по-зле.

Има ваксини, които се рекламират за зависимости, за отслабване, дори за емоционални склонности. Рекламите гордо предлагат „решения“ за всичко – от срамежливост до апетит и тъга. Те вече дори не се опитват да бъдат дискретни. Всичко е проблем. Всеки е пациент. Всяко чувство е дефект.

Възходът на онлайн фармацевтични компании, които доставят лекарства до прага ти като бонбони, отвори шлюзовете още по-широко. С няколко клика можеш да купиш медикаменти за косопад, антидепресанти, стимуланти за потентност и потискащи емоциите препарати – без среща лице в лице с лекар, без истинска връзка, само симптоми, екран и абонамент.

Когато емоциите се превърнат в „разстройства“, а лекарствата в бог, човечеството губи своята дълбочина. Ние сме създадени да чувстваме. Болката учи. Скръбта почита. Страхът защитава. Любовта трансформира. Но един притъпен свят е контролиран свят. И това е целта.

Това никога не е било за изцеление. Това е било за собственост. Да притежаваш тялото. Да притежаваш ума. Да притежаваш душата. Да я брандираш с диагноза. И да продаваш „решението“ завинаги.

Истината е, че ние не сме счупени. Ние се пробуждаме. И нито една фармацевтична корпорация няма властта да определя какво означава да бъдеш човек. В момента, в който си върнем емоциите, си връщаме силата.

Нека сълзите падат. Нека смехът се издига. Нека скръбта премине. Нека любовта се разшири. Не ни трябват хапчета, за да поправим онова, което никога не е било счупено. Нужно е да си спомним кои сме.

Не пациенти. Не статистики. Не диагнози. Просто хора.

И това е достатъчно божествено.