Изтритата империя – Тартария не е мит, а нулевият случай на глобалния рестарт

Архитектурата на невъзможното

Официалната история настоява да вярваме, че готическите катедрали, колосалните дворци и световните изложения са били построени от хора с каруци и длето, в епохи на войни и бедност. Това е лъжа, която не издържа на критика. Тези масивни структури, със своята перфектна геометрия и позлатени куполи, са физическото доказателство за съществуването на Тартария – глобална цивилизация с технологично превъзходство, която е владеела свободната енергия на етера. „Старите сгради“, които виждаме днес в нашите градове, не са неокласически паметници, а машини за резонанс, преизползвани от паразитите, наследили руините.

Големият потоп от кал

Защо има прозорци на нивото на земята в сгради по целия свят? Защо при разкопки откриваме цели врати, заровени под земята? Защото е имало скорошен катаклизъм – „Mud Flood“, потоп от кал, който е погребал приземните етажи на предишната цивилизация. Елитите не са строили върху основи – те са строили върху покривите на гигантите, които са унищожили. След това са пренаписали учебниците по история, за да скрият събитието, и са ни накарали да вярваме, че прогресът е линеен. В действителност ние сме оцелелите от апокалипсис, който ни е върнал в духовната каменна ера.

Откраднатата енергия

Тартария не е използвала кабели. Нейните кули и обелиски са били антени за безжично предаване на атмосферна електрическа енергия. Никола Тесла не е изобретил нищо ново – той просто е преоткрил това, което тартарите са използвали ежедневно. Финансовата върхушка – Морган, Рокфелер – унищожава тази технология, за да наложи система от електромери и изкопаеми горива, превръщайки ни в роби на месечната сметка. Отнеха ни безплатното изобилие и ни продадоха програмираната оскъдица.

Градовете като гробища

Когато вървиш по улиците на съвременен град, всъщност вървиш през гробището на бъдеще, което ти е било откраднато. Катедралите, куполите, обелиските – това са останките от една цивилизация, която е владеела тайните на енергията и хармонията. Днес те са превърнати в музеи, административни сгради или „исторически паметници“, но истината е, че са били машини за връзка с космоса и за добив на енергия от самата атмосфера.

Заключение

Тартария не е мит, а изтритата империя – нулевият случай на глобалния рестарт. Потопът от кал е заличил нейните градове, а финансовите елити са унищожили нейната технология. Ние живеем върху руините на цивилизация, която е познавала свободната енергия и архитектурата на невъзможното. Въпросът е дали ще продължим да вярваме в официалната версия или ще осъзнаем, че сме наследници на свят, който ни е бил отнет.