Йерархията на клетката: политиците са временни управители, не собственици

Илюзията на демокрацията

Една от най-големите лъжи, които се преподават в училище, е че живеем в демокрация, където народът управлява. Ако погледнем пирамидата на властта, ще видим, че „правителствата и политическите лидери“ се намират ниско в структурата – едва една стъпка над гражданите. Те не са истински водачи, а среден мениджмънт. Временни служители, наети да администрират „човешката ферма“, да поддържат обществения ред и да поемат гнева на масите, за да не бъде насочен към върха на пирамидата. Гласуването е само избор коя марионетка ще изпълнява заповедите на корпорациите и банките през следващите четири години.

1% и математиката на контрола

Фактът, че няколко десетки хора притежават богатство, равно на това на милиарди, не е „пазарна грешка“, а внимателно изграден дизайн. Финансовите елити на върха не трупат просто пари, те акумулират реални ресурси – земя, вода, енергия. Те издават дълг, който представлява фалшиви пари, и чрез него поробват останалите. Те не следват законите на пазара, те пишат законите, които правителствата подписват без да четат.

Глобалните надзиратели

Организации като Международния валутен фонд и Световната банка не съществуват, за да „развиват“ държави, а за да ги задлъжняват. Те са събирачите на дългове на финансовата мафия. Използват държавния дълг като оръжие за тиха война, принуждавайки нациите да приватизират своите ресурси и да ги предадат на корпорациите. Гражданите в основата на пирамидата не са партньори в обществото, а обезпечение – батерия, която работи, за да плаща лихвите по дълг, който никога не е поискала.

Илюзията на властта

Политиците са фасадата, която прикрива истинските собственици на системата. Те са временни управители, които сменят костюмите си на всеки избори, но сценарият остава същият. Те са там, за да отвличат вниманието, да създават илюзия за избор, докато реалните решения се взимат от върха – от корпорации, банки и финансови елити.

Заключение

Йерархията на клетката показва ясно: политиците не са собственици, а мениджъри на смяна. Те са марионетки, които изпълняват заповеди, докато истинските титиритери дърпат конците от върха на пирамидата. Въпросът е дали ще продължим да обвиняваме куклата на сцената или ще насочим поглед към онези, които управляват нишките на финансовия контрол.