Прегръдката на змията – фалшивата вражда между червеното и златото 🇨🇺

Театърът на Студената война

Историята, която ни продадоха, гласи, че Фидел Кастро е бил великият бунтовник, който петдесет години се противопоставя на Империята. Това е мит. В скритата геополитика няма истински врагове – има само роли. Комунизмът не е народна революция, а инструмент за социално инженерство, финансиран и защитаван от същите банкери и йерарси, които контролират западния капитализъм.

Светът е бил представен като сцена, където „червеното“ и „златото“ играят противоположни роли, но зад кулисите те са част от една и съща пиеса.

Кръстниците на хаоса

Да видиш диктатора марксист в приятелски разговор с представители на религиозната и финансовата йерархия е доказателство за Голямата театрална постановка. Те са неговите кръстници, защото той изпълни ролята си перфектно – да държи цял регион в бедност и страх, да оправдава военни бюджети и да поддържа контрол върху съзнанието.

Защитата му не идваше от късмет или военна хитрост, а от директната заповед на върховната власт: не докосвайте актива, който генерира необходимия хаос в западното полукълбо.

Идеологическият капан

Манипулацията на младите е жестока, но ефективна. Дават им идол от кал, за да насочат гнева си срещу измислени врагове, докато истинските господари на света вечерят заедно на масата на ложата.

Фашизмът, национализмът и комунизмът са само различни вкусове на един и същ отровен еликсир – етатизмът, създаден да изтрие индивида и да централизира властта. Фидел никога не си тръгна, защото системата никога не пожела той да си тръгне. Той беше един от „техните“.

Архитектурата на илюзията

Светът е бил разделен на „лагери“, за да се поддържа постоянна поляризация. Но тази поляризация е била фалшива симетрия – червеното и златото, комунизмът и капитализмът, са били два театрални костюма на една и съща властова структура.

Стадионите на идеологията – митинги, речи, пропаганда – са били храмове на контрол, където масите са били обучавани да вярват в противопоставянето. Но истината е, че враждата е била само спектакъл, а сценарият е написан отдавна.

Заключение

„Прегръдката на змията“ е символът на фалшивата вражда между червеното и златото. Кастро не беше враг на системата, а актьор в нейния театър. Комунизмът и капитализмът не са противоположности, а инструменти на една и съща власт, която централизира силата и контролира съзнанието.

Истинският въпрос е дали гледаш революционер или актьор, който получава сценария за следващата си сцена.