Държавата ни смята не за хора, а за индивиди, или дори за мъртви според закона от 1899 г. 

И тук започва една от най-дълбоките и най-страшните истини за човешкото съществуване, защото когато държавата те нарича индивид, тя не те признава за човек, не те признава за живо същество с душа, а те свежда до административна единица, до запис в регистър, до юридическа фикция, до нещо, което може да бъде управлявано, контролирано, притежавано, манипулирано. Думата „индивид“ не е случайна – тя е студена, безлична, механична, тя не носи топлината на човешкото, тя не признава духа, тя не признава божествената искра, тя не признава, че човекът е много повече от тяло, много повече от материя, много повече от физическа форма. Законът от 1899 г., който определя човека като „физическо лице“, всъщност го превръща в юридически обект, в нещо, което може да бъде описано, класифицирано, регистрирано, но не и разбрано като духовно същество. Когато държавата те нарича физическо лице, тя те заключва в материята, тя ти казва: ти си тяло, ти си плът, ти си биология, ти си механизъм, ти си животно, ти си звяр, ти нямаш душа, нямаш дух, нямаш връзка с Бога, нямаш божествена искра, ти си просто един организъм, който трябва да бъде управляван. Но истината е, че човекът никога не е бил само физическо същество. Човекът е духовно същество, което временно обитава физическо тяло, човекът е мост между световете, между видимото и невидимото, между материята и духа, между земята и небето. Човекът е единственото същество, което може да съществува едновременно в материалния и духовния свят, което може да мисли, да чувства, да сънува, да създава, да се свързва с невидимото, да усеща вибрации, да преживява реалности, които не могат да бъдат измерени с инструменти. Когато наричаш човек „физическа личност“, ти го ограничваш до физиката, до материята, до плътта, ти му отнемаш духовната му същност, ти отричаш божествената му душа, ти прекъсваш връзката му с Бога, ти го превръщаш в нещо, което може да бъде контролирано чрез закони, чрез документи, чрез системи, чрез институции. 

Държавата не може да управлява душата, но може да управлява „индивида“. Държавата не може да контролира духа, но може да контролира „физическото лице“. Държавата не може да притежава човека, но може да притежава юридическата му фикция. И така се ражда една огромна и тиха измама – човекът е духовно същество, но държавата признава само физическата му обвивка. И когато човек приеме това, когато повярва, че е само тяло, само материя, само биология, той губи връзката със себе си, губи връзката с душата си, губи връзката с Бога. Той започва да живее като животно, като звяр, като същество, което няма по-висша цел, няма по-висш смисъл, няма духовна мисия. Но истината е, че човекът е много повече. Човекът е същество, което носи в себе си божествена искра, същество, което може да усеща невидимото, да общува с духовния свят, да създава реалности чрез мисълта си, да променя света чрез намерението си. Човекът е същество, което може да се издига над материята, да надхвърля ограниченията на тялото, да преживява състояния, които не могат да бъдат описани с думи. И когато държавата го нарича индивид, тя се опитва да го сведе до нещо, което може да бъде управлявано. Но човекът не е индивид. Човекът е душа. Човекът е дух. Човекът е божествена искра, облечена временно в тяло. И когато човек осъзнае това, когато си върне духовната идентичност, когато разбере, че не е просто физическо лице, а духовно същество, тогава той става свободен. Тогава законите на материята вече не го ограничават. Тогава системите вече не могат да го държат в плен. Тогава той започва да живее като истински човек, а не като юридическа фикция. И тогава държавата губи властта си над него, защото държавата може да управлява само индивиди, но не и души. Душата е свободна. Душата е вечна. Душата е недосегаема. Душата не може да бъде притежавана. И затова е толкова важно да помним: ние не сме физически същества, ние сме духовни същества, които временно обитават физическо тяло. Ние не сме индивиди. Ние сме хора. Ние не сме мъртви според законите. Ние сме живи според духа. И никой закон, написан от човешка ръка, не може да промени това.