ИСТИНА: Русалките нямат рибени опашки – те са ниски момичета с дълга светла коса, духове на гората

Истината за русалките е древна, тиха и упорита, тя е като корените на старите дървета, които се преплитат под земята и пазят паметта на народите, защото русалките никога не са били морски създания, никога не са имали рибени опашки и никога не са живели в солените дълбини, а са били ниски, светлокоси момичета с дълга, разпусната коса, духове на гората, полето, реката и езерото, същества, родени от славянската душа и от древния страхопочит към природата. В източнославянските вярвания русалките винаги са били описвани като същества с крака, с човешки тела, с руси коси, които се веят като мъгла над тревата, и никой, абсолютно никой преди XIX век не си е представял русалка с рибена опашка. Когато Пушкин пише „Русалка седи на клоните“, той не фантазира, не измисля, не преувеличава – той просто описва това, което народът е знаел от векове: русалката може да се качи на дърво, защото има крака, защото е лека, бърза, гъвкава, защото е част от гората, а не от морето. Рибената опашка е късно, изкуствено, литературно изобретение, появило се след превода на приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Den Lille Havfrue“, която означава „малката морска девойка“, а не „русалка“. Преводачите са смесили понятията, объркали са световете, съединили са несъвместимото и така са създали една огромна заблуда, която се е разпространила като дим над истината и е скрила древния славянски образ. В славянския свят русалките са били духове на природата, сродни на елфи, но по-диви, по-необуздани, по-близки до земята, до водата, до тревата, до вятъра. Те са се появявали в полета, гори, реки и езера, но никога в морето, защото морето не е било част от техния свят. Етимологията на думата „русалка“ е проста и ясна – тя идва от „руса“, светла, русокоса, красива, и това е най-логичното, най-естественото, най-истинското обяснение. Всички други филологически теории за Розалия, Розен или речни корита са изкуствени конструкции, измислени от хора, които са забравили да слушат гласа на народа.

 Русалката е ниско момиче с дълга руса коса, често гола, често описвана като опасен дух, който може да гъделичка човек до смърт или да го удави, но същевременно е способна да помогне на дете, да го изведе от гората, да го спаси от диво животно, защото славянските духове никога не са били еднопластови – те са били едновременно страшни и милостиви, опасни и защитни, диви и нежни. След Троица идва празникът Русалия – времето, когато природата се разгръща с пълна сила, когато тревата расте най-бързо, когато водата е най-топла, когато духовете излизат и се движат свободно. Ако човек си представи „Децата на гората“ от „Игра на тронове“, ще получи почти точен образ на славянските русалки – ниски, светли, древни, свързани с природата, с очи, които помнят неща, които хората са забравили. От езотерична гледна точка русалките са души на некръстени деца или момичета, починали преди брак, души, които не са отишли в рая и са останали на земята, сраснали се с дивата природа, превърнали се в същества, които не знаят, че са мъртви. Те смятат себе си за диви хора, косата им расте безкрайно, защото никой не я подстригва, и те се скитат, докато Христос не ги освободи. Затова е важно да се знае и да се казва на другите, че русалките нямат рибени опашки. Те са горски духове, дългокоси, светли, с крака, същества, които живеят в гори, поля, реки и езера. Нито един източнославянски източник не споменава опашка – това е изобретение на Андерсен. Най-добрата защита срещу русалка е да ѝ хвърлите дреха, защото те обичат вещи и вярват, че техните собствени дрехи са „мъртви“. Косата им е дълга, лека, развяваща се, нещо забранено за жените в онова време, затова гребенът на русалката е свещен и опасен. Те се катерят по дърветата, сресват си косите там, и затова Пушкин ги вижда на клоните. Русалките са опасни – гъделичкат, удавят, съблазняват, плашат, но могат и да помогнат на дете. Кръстът е най-силната защита, защото те са некръстени души. Русалия е времето, когато те излизат, когато духовете се веселят, когато природата е най-жива. Истината е една: русалките са славянски горски духове, ниски, светли, дългокоси, с крака, а не морски същества с опашки, и всеки, който знае това, пази жива паметта на предците, пази древната нишка, която свързва човека с природата, пази знанието, което не трябва да бъде забравено, защото русалките са част от нашата духовна география, от нашата митична плът, от нашата колективна душа, и когато ги разбираме правилно, ние разбираме и себе си.