Сблъсъкът на цивилизациите

Особено след атентатите от 11 септември понятието ,,Сблъсъкът на цивилизациите" природи ново значение. Навсякъде по света водещи политици и дипломати изказаха загрижеността си, че като реакция от драматичните събития в САЩ може да се стигне до ескалация на напрежението и повсеместна ,,война на културите". Мнозина предупреждаваха за опасността от разрастването на конфликта в Трета световна война с непредвидими последици.

Американският политолог Самюел Хънтингтън е автор на станалото междувременно популярно понятие ,,сблъсък" или ,,войната на цивилизациите". През 1996г. издателство ,,Simon & Schuster" издава книгата му ,,Clash of Civilizations" (,,Сблъсъкът на цивилизациите"). Тезите му предизвикат шок и трескави дебати, най-вече в развиващите се страни.

Книгата на Хънтингтън се представя чрез серия от лекции в ,,American Enterprise Institute" и от статия в списание ,,Форин Ъфеърз". Тя също така е част от ,,изследователски проект" за ,,сигурна среда за националните интереси на Америка".

Във всеки случай през последните години тезите на Хънтингтън пораждат небивал брой дебати. От петте континента валят реакции и коментари. Читателите едновременно са впечатлени, възмутени, уплашени и се чувстват безпомощни по отношение тезата му, че главното и най-опасно измерение на настъпващата глобална политика щял да бъде конфликтът между групи от различните цивилизации.

Немското заглавие на книгата му гласи: ,,Kampf der Kulturen - Die Neugestaltung der Weltpolitik im 21. Jahrhundert" (,,Сблъсъкът на цивилизациите - Новият образ на световната политика на 21. век").

Това не е академичен труд, а по-скоро ,,геополитически проект", създаден от мозъчния център на определена англоамериканска ,,имперска" фракция. Нейни членове са бившият държавен секретар при управлението на Джими Картър, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър и английският геополитик и експерт по исляма от Оксфорд Бърнард Луис. Верни на тезата на стария британски геополитик Макиндър, че ,,който контролира сърцето на Евразия, контролира целия свят", тези геополитици застъпват становището, че във времето след Студената война най-голямата заплаха за ,,единствената останала хегемонна сила" САЩ (хегемонен: имащ/стремящ се към надмощие, върховенство) би представлявал евразийски икономически съюз между Китай, Индия, Русия и ислямските страни (Иран, Ирак). Това сериозно би застрашило баланса на силите.

Истинската причина за геополитическата мания очевидно се премълчава: общата световна икономическа криза и последиците от нея на Запада, съответно за хегемонията на САЩ. Хънтингтън и Бжежински защитават позицията на елит, който на всяка цена държи да се придържа към научния светоглед на залязващата финансова империя. Те не планират нищо друго освен ,,кръстоносен поход" срещу останалия свят, което автоматично би означавало Трета световна война на принципа: ,,Щом ние загиваме, загиват и другите заедно с нас..."

В другата книга на Бжежински, ,,Единствената световна сила - американската стратегия за хегемония" (1999), това становище е изложено ясно. В нея той говори за ,,евразийската шахматна дъска", където се намират 60% от световните енергийни находища и където в бъдеще ще се състои ,,Сблъсъкът на цивилизациите" за хегемония. За да си осигурят надмощие, Съединените щати трябва да приведат в действие, по примера на Римската империя, следните правила на геополитиката:
Да се предотвратят споразумения между васалите и да се запази тяхната зависимост по въпросите на сигурността (това включва изграждането на нови военни бази);
Да се държат послушни и да се защитават държавите, които плащат данъци;
Да се гарантира, че ,,варварските народи няма да се обединят".
,,Без истински врагове няма истински приятели. Ако не мразим това, което не сме, не можем да обичаме това, което сме." - Самюел Хънтингтън в ,,Сблъсъкът на цивилизациите"


Хънтингтън и неговите тези
Нека се спрем на основните тези на Хънтингтън в ,,Сблъсъкът на цивилизациите":
В света след Студената война ,,конфликтът на суперсилите" се заменя от ,,сблъсъкът на цивилизациите". Хората все повече ще се диференцират по отношение на ,,културните бойни линии", а разноречията между ,,културните групи" или групите от различни цивилизации ще станат централен фактор на глобалната политика. Държавите ще определят политическите си интереси не според категориите на ,,икономическото сътрудничество", а въз основа на разнообразни културни понятия. Интеркултурното противопоставяне във връзка с политическите идеи ще бъде изместено от ,,интеркултурно противопоставяне във връзка с културата и религията".
Според Хънтингтън не бедността, не явната липса на икономическо развитие е причина за политически спречквания. Според него конфликтите възникват от сблъсък на културите и религиите.
Балансът на силите между културните кръгове се измества, Западът (Северна Америка и Европа) губи влияние. Хънтингтън го ,,доказва" с помощта на статистики, според които през следващите три десетилетия Западът ще загуби както демографско значение, така и значение по отношение контрола на териториите и промишленото производство: ,,Незападни култури затвърждават самоуверено ценността на своите базови понятия. Възникването на световен ред, основаващ се на културни стойности, се разбира като: свързани от  културна близост общества да си сътрудничат. Универсалистични претенции все повече вкарват Запада в конфликт с други културни кръгове - най-вече с исляма и Китай."
Главна заплаха и възможна причина за ,,clash of civilizations" са ,,ислямското надигане" и ,,азиатското утвърждаване". Решаващият фактор на ислямското надигане е демографски: ,,Ислямът преживява експлозия на населението с дестабилизиращи последици за мюсюлманските държави и техните съседи".
Хънтингтън обяснява най-общо произхода на конфликтите. Истинските причини за конфликтите по Земята са търсенето на културна идентичност и ,,ревитализирането на религиите" (християнство, конфуцианство, ислям, индуизъм). При това той излага някакви произволни категории, като неговата компетентност по религиозно-философски или теологични въпроси може да се постави под съмнение.
Опасенията, които прозират в тезите на Хънтингтън, са напълно разбираеми - например той говори за ,,индуизиране на индийското общество", докато ,,китайското ръководство проповядва конфуцианство", православието укрепва, а ислямът се превръща в един вид ,,фундаментална приливна вълна". Аргументите му изглежда съмнителни и парадоксални, особено като се замисли човек колко голямо е отхвърлянето навсякъде по света на затъпяващата Холивудска и Макдоналдс култура. От друга страна, това няма нищо общо с исляма, защото отхвърлянето на мутиращите американски ценности на ,,неограничените възможности" намира много привърженици на запад.

Естествено в книгата не липсва сценарий на бъдеща война за хегемония. Хънтингтън го развива в последната част, която е белязана от духа на фантастиката (на каквато се полюбувахме вече при Уелс и Оруел). Стига се до сблъсък на цивилизациите, при който Китай, Япония и ислямските държави воюват срещу останалия свят. Индия обявява война на Пакистан, Русия и Индия воюват срещу Китай, ядрени ракети падат над Босна, Алжир и Марсилия.

Абсолютна наглост обаче - другояче няма как да се определи - Хънтингтън демонстрира в края на книгата, може би имайки едно наум да се застрахова срещу потенциални критици. По същество той казва, че Западът трябвало да се помъчи ,,да разбере" другите култури, вместо да налага всячески своето превъзходство.

Интервю на Хънтингтън от 17 септември 2001г. за седмичника ,,Ди Цайт" показва, че изказването му не е насериозно. На въпроса, дали атентатите в Ню Йорк ,,ще доведат до цивилизационен сблъсък на глобално равнище", той отговаря: ,,Имаме нужда от коалиция, която да обхваща и ислямски държави.. Ако тези държави (ислямските) наистина се солидаризират с престъпниците, нараства опасността действително да се получи ,,clash of civilizations", а не само битка на цивилизованите общества срещу силите на Злото."


666 - пророчеството за ,,края на времето"
Доколко вече са реалност разните теории и човеконенавистни идеи, които автори като Уелс, Хънтингтън, Хъксли или Джордж Оруел подробно са ОПИСАЛИ ПРЕДВАРИТЕЛНО, личи както по политическото, така и по общественото им въздействие. Макар много критици да смятат, че ставало дума само за прекалено раздухване на страх, че било пресилено и звучало твърде конспиративно, съвременната действителност ни дава най-добре да разберем как стоят нещата, а Джордж Оруел заслужава адмирации.

В следващия раздел става ясно, че бъдещето, което Оруел рисува в ,,1984", е времето, в което живеем днес. Общество, което преобладаващата част от хората живее като роботи. В немалка степен с помощта на възможностите, предлагани от техниката, хората се контролират и управляват от властниците (Оруел ги нарича ,,надзиратели").

,,Пророчествата" в литературните произведения не се отличават по никакъв начин от предсказанията на познатите ни ясновидци и ,,пророци" от миналия век, които описват ,,свършека на света", ,,гибелта на света" или ,,прехода между епохите", придружени от големи военни конфликти.

До този извод стига и Армин Ризи: ,,Пророчествата, които вещаят кратко, ала мощно световно господство на тъмните сили, са многобройни. Основното сред тях твърди, че това господство щяло да настъпи, защото се предвиждали, че хората ще отхвърлят всички предложения за помощ; не ставало дума за това, да се борят срещу силите на тъмнината, а да й се противопоставят, защото не й принадлежат; повечето хора обаче щели да паднат в този капан, без да го забележат въпреки всички предупреждения и знаци; съответно последиците щели да бъдат драконовски."

Предсказанието, което заема особено място, е на около 1900 години и се съдържа в последната книга на Новия завет. Така наречения Апокалипсис, ,,книгата на Откровението" (гр. apo-kalyptein - ,,разбулване", ,,разкриване", ,,откровение") е произведение с трудно разбираема символика, което описва драматично време.

Изследователи на Библията непрекъснато гадаят за кое време се отнася ,,Тайното откровение" и кога трябва да настъпят предсказаните събития. Сложнотията да се определи периода води дотам, че през изминалите векове хората все заключават, че откровението се отнася за времето, през което те живеят. В резултат на това Апокалипсисът изглежда невероятен и тъй като бездруго е книга със седем печата, тя не се възприема насериозно от критиците.

Въпросното ключово място в нея не е символично и позволява точно датиране. Текстът, където се споменава ключовото число 666, описва война в небето, при която архангел Михаил се изправя срещу голям червен змей със седем глави и десет рога:

,,И стана война на небето. Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия помазаник, понеже е свален клеветникът на братята си, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.!' (12,7-10)

В 13, 1-4 се казва следното:
,,След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му - богохулни имена. Звярът, който видях, приличаше на леопард; нозете му бяха като на мечка, а устата му - като уста на лъв; и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт. И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на земя, който бе дал власт на звяра, поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него?"

Първият звяр действат като господар или диктатор. Вторият звяр може да се възприема като религиозен водач, като лъжемесия или лъжепророк, затова многократно е наречен ,,Антихрист". Втория звяр действа в името на първия и под негова власт утвърждава нова световна религия на Земята:

,,И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей. И с всичката власт на първия звяр той действаше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла; и вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците. И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив. И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ" (13, 11-15)

В следващите редове (16-18) се казва, че Звяра принуждава всички хора да се подчинят на властта му. В края на текста се споменава числото 666, което е ключът към датирането на описаните събития:

,,И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест."

Първия звяр е описан като зъл владетел (или диктатор). При втория звяр става дума за изпълнителната власт. И двата звяра успяват да постигнат господство над хората, всеки от тях носи знак 666 на десницата или челото си. Само тези, които имат този белег, могат да купуват и продават.

Съвсем ясно е, че става дума за пари: ,,И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби.. та никой да не може нито да купува, нито да продава освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му..."

Парите са достъпни само чрез код, който се състои от името на звяра: 666.