Защо ще загине Америка?

Системата на американизма е - паразитно съществуване за сметка на ресурсите на други държави, насилие, измама, експлоатация и ограбване на други страни, и затова тази система трябва да бъде унищожена, с общите усилия на човечеството. В противен случай то няма да оцелее.
 Америка не е държава и не е нация. Това е просто една голяма територия, в която временно са настанени имигранти от различни страни. Това, което се нарича американски народ, е изкуствен конгломерат от чужди помежду си физически лица, обединени от общата страст за консумиране и печалба, и за престъпления срещу човечеството.



Възникване на  САЩ като империя на Злото

Съединените американски щати възникват като епицентър на еврейско-масонската цивилизация. Страната се развива главно под влияние на еврейски елементи и според В. Зомбарт, е “еманация на еврейския дух”. Всичките сили на злото, - жестокост, поквара, корупция..., присъщи на юдео-масонската цивилизация, са въплътени в историята на САЩ.

1905 г., президентът Рузвелт се обръща към евреите в САЩ с приветствено писмо по повод 250-годишнината от създаването на първото еврейско селище в Съединените щати, и като описва заслугите на евреите за САЩ, той заявява без заобикалки:

    “Евреите са помогнали за създаване на държавата ни”.

А президентът  Гроувър Кливлънд, по същия повод казва:  “Малко хора – и даже никои други – от съставящите американския народ, националности, не е оказал по-голямо, пряко или косвено, влияние върху развитието на съвременния американизъм, от еврейския народ”.

САЩ като държава са били закърмени с избиването на индианците, с робството и бруталната експлоатация на негрите.  Американската нация се основава на кръвта, костите, земите и имуществото на повече от 100 милиона убити и измъчвани индианци, законните собственици на тази страна. Юдео-масонският печат, до ден днешен, внушава на всички идеята, че Америка е била усвоена от ръцете на белите колонизатори. А в действителност, повечето от земите преди пристигането на белите са били култивирани от индианците. Белите, всъщност, са били завоеватели, крадци и разбойници, които са построили просперитета си на базата на смъртта и страданията на десетки милиони индианци и роби-негри.

 Началото на търговията с роби в Америка е поставил самия  Христофор Колумб. Петима от неговите еврейски съратници – маранос, начело с Дж. Санчес (а освен евреи, други межди тях не е и имало!), му предложили да улови 500 индианци и да ги продадат като роби в Севиля.  Начинанието на пионерите в търговията с роби било успешно осъществено. Самият  Колумб не е получил пари от сделката, но се възползвали мараносите, с което се открива ерата на търговията с роби в Новия Свят. Първите евреи, които са започнали да “търгуват” с индианци са Х. Леви и H. Ето, които построили спиртоварна фабрика в Нюпорт, и започнли упояването на местното индианско население, непознавало алкохола дотогава (това евреите са го правели винаги и навсякъде, вкл. в Русия и у нас!!). В рамките на кратък период от време, в района на Нюпорт, са построени още 22 предприятия за производство на алкохол.  Всички те принадлежали на евреи. С помоща на “огнената вода” започнало прякото унищожаване на цели села в радиус, повече от 100 мили от Нюпорт, и така коренните жители – американските индианци -  били премахнати. Еврейската търговия  с “огнената вода” продължавала да се расширява. В края на XVII и XVIII век, голяма част от мощностите на еврейските фабрики за алкохол са работели за роботърговците. Не случайно Нюпорт се е превърнал в център на търговията с роби. Съвременниците така го и наричат – “Еврейския Нюпорт – Международен център на търговията с роби”.
В Нюпорт, собственост на евреи са били 300 кораба за транспортиране на роби. В архивните документи на Институт “Карнеги” във Вашингтон, три-четвърти от търговците на роби са били евреи, които живеели предимно в Нюпорт (а останалите са били – скрити евреи, защото, освен евреи, други, нито ще искат, нито ще имат достъп, до подобен бизнес). Най-известният от всички еврейски търговци на роби, занимаващ се с тази престъпна дейност почти половин век (от 1726 до1774 г.г.), е бил Аарон Лопес, който само от свое име е контролирал половината от търговията с роби (А останалата половина е контролирал с подставени лица, - каквато е и световната еврейска практика. Защото и самият Лопес е бил подставено лице на шепата банкери - евреи, начело с Ротшилд. И точно така е построена цялата прехвалена /или критикувана/ капиталистическа система, където капиталът, е само в едни ръце, а всички останали набедени капиталисти или олигарси, са назначени за управители, и работят с пари, взети на заем и под лихва, от единната, макар и многоименна, световна еврейска банка, чието истинско име е „Легион”!! А други банки, освен еврейската, изобщо няма и не може да има! Както няма и друга мафия, и друго масонство, освен – еврейското. И това – категоричноака! Григор Симов).

Нюпорт, в епохата на Аарон Лопес, е било мястото, където възниква една от първите масонски ложи на територията на Съединените щати, която се състояла 90 на сто от евреи, а след 20 години по-късно се оформя друга – “Цар Давид”, съставена изцяло от евреи. Друг център на еврейската търговия с роби в САЩ е в Чарлстън, Южна Каролина.  Тук съшо еврейски предприемачи построили голям брой малки фабрики за алкохол, продукцията на които се отправяла за Африка, за размяна срещу роби. Впрочем, робите от тази “размяна”, били изпращани не само в САЩ, но и в еврейските робски плантации на Антилските острови. Двама еврейски бизнесмена Ейргър и Сейлър, тясно свързани с Ротшилдови, образували рабовладелческата агенция “Асиенто”.

За евреите, като Аарон Лопес, африканците (и всички други не евреи) са нещо като диви животни или скотове – „гойим” на еврейски.

 Системата на еврейската търговия с негри, например през 18-ти век, е изградена по следната технология:
На територията на Африка, търговците с роби предварително създавали групи от дилъри, които по всякакъв начин (насилие, упояване, измама) ловели негрите и ги оковавали в пранги или вериги.
      От САЩ идвали кораби, пълни с алкохол, на които, след изпълнението на операция “огнена вода” нещастните роби се търкаляли из трюмовете, затворени като животни, при това, оковани. Храната и водата се подавали през тесни процепи, през които човек не може да се провре. Преди заминаването на кораба за Америка, капитанът-робовладелец се разплащал с дилърите-робосъбирачи. За всеки негър давали или 400 литра разреден алкохол (обикновено под формата на ром), или 40 кг. прах, или дори до $ 18-20 кеш.
  Корабите с роби, пристигали в САЩ, и тук, чрез мрежи от различни форми на разпродажби, негрите са продавани на територията на страната. Цената на един роб достигала $ 2000. И вече в средата на18-ти век, всеки шести жител на източните Съединени щати бил роб-негър.

Евреите, търговци на роби, обяснявали значителната, по това време, цена на един роб, с високата смъртност сред негрите по пътя от Африка до Съединените щати. В действителност, според историческите източници, от всеки десет негри до крайбрежието на САЩ често достигал само един. Само за периода 1661 – 1774 години от Африка до Съединените щати са били доставени близо един милион живи роби, като повече от девет милиона умират по пътя. Приходите на еврейските роботърговци от тази сделки, по цени към средата на 18-ти век, е не по-малко от $ 2 милиарда, -астрономически сума за онова време. Доход, който укрепил властта на еврейския финансов капитал.

 Но през 18-ти век, когато европейските колонизатори започнали да се заселват в Северна Америка, площта й е била обитавана от многобройни индиански племена.
Колонизаторите съвсем не се съобразявали, нито с правата на стопаните на тези територри, нито с племенните интереси на индианците, и буквално, от самото начало, им обявили война за изтребление. Разбира се, въоръжени с лъкове и стрели, индианците не могат да се противопоставт на прилично въоръжените нашественици. При въоръжените сблъсъци на един убит от колонизаторите се падат десетки убити индианци. Като се справили по такъв начин с мъжете, колонизаторите нападали индианските села, където имало само жени, деца и възрастни, и безмилостно ги избивали.
За тези индийски племена, които не могли да бъдат унищожени със силата на оръжието, нашествениците използвали подлостта, коварството и предателството.  Най-често срещаните методи от този тип са, да продават на индианците одеала, заразени с вариола или други страшни болести, както и отровен алкохол.

 Завладявайки земята, принадлежаща на индианците, нашествениците обявявали коренните обитатели за чужденци. Според законодателството на САЩ (действащо до 1924!), индианците не са граждани на тази страна и нямат никакви права на нейната територия.

Ще приведа няколко характерни примери.
Едно от многото индиански племена – Чероки до края на 17-ти век са живели на територията на днешните щати Вирджиния, двете Каролини, Алабама и Джорджия, която заема широка ивица земя между планините и морето. След 1721 г., белите завоеватели започват постепенно да изтласкват тези хора и да се възползват от земята им, като им оставили само една малка част. През 1791 г., правителството на САЩ налагат на тези хора грабителски договор, лишавайки Чероки от много голяма част от исторически техни територии. Останалите земи на Чероки били провъзгласени от правителството на САЩ, даже за неприкосновени.

Обаче, след 35 години, окупационната политика се ожесточава. Към военното министерство на САЩ се създава управление по делата на индианците.  Записването на индианците към военното министерство на САЩ показва, че федералните власти не крият плановете си за продължаване на войната с индианците. Правителството на САЩ, по такъв начин, осъществява принудително преместване на индианските племена  в пустите, тогава, райони на Далечния запад.  Принудително са изселени 5 големи племена от югоизточната част на САЩ, включително и племето Чероки. Преместването е осъществено като военна операция на въоръжените сили на САЩ и е придружено от актове на ужасяващо насилие, кланета и произвол. Военните мародери ограбвали индианската собственост и конфискували добитъка им. “Демократичното” американско правителство принуждава “представителите” на индианските племена, под страха от смърт, да подпишат с правителство “доброволен” договор за продажба на земята им.  Като събирали 400 от 17-те хиляди индианци от племето чероки на “общоплеменно събрание”, oкупаторите насилствено получили “одобрението” на това “общоплеменно събрание”, като този “национален договор” скоро е бил ратифициран от Конгреса на САЩ. Така на Чероки били присвоени 7 милиона акра обработваеми земи. Свивайки териториално всички Чероки, войската погва отново индианците, към нови “индиански територии” в Мисисипи. От 17 хил. индианци-чероки 4 хил. души умират по време на преместването. По-късно, и тази земя, предоставена им по посочения  по-горе “доброволен” договор, е взета от тях. Общо, нашествениците са им отнели 81,2 млн. акра земя.

В Мисисипи са били принудени да живеят изгонените от югоизточната част на САЩ, индиански племена  - чикасави, чоктави, крики, семиноли. Американският генерал Джаксън, известен с ужасните си жестоки операции срещу индианците, през 1818 г. във Флорида е унищожил най-малко една трета от семинолите. В кратък период, белите завоеватели завзели територията на Мисисипи. Страшна роля в това завземане са изиграли еврейските търговци.

 Говорейки за това как колонизацията на тези земи е завършена, Зомбарт пише:

    “Група издържливи мъже и жени – да речем, 20 семейства, отиват в обезлюдената пустош, за да започнат нов живот. Сред тези 20 семейства, 19 са се снабдявали с рало и сърп, и тръгвали с намерение да изсекат горите, да изгорят степите и от труда на техните ръце, да си изкарва прехраната.  А двадесетото семейство открива магазин или лавка, за да доставя на другите всички необходими стоки и продукти за потребление, които земята тук не произвежда. Така, двадесетото семейство – скоро поема и търговията със земеделските продукти, произведени от деветнадесетте други семейства.То имало повече парични средства от другите и поради това, в случай на нужда, можело да дава парите си на заем. Много често към “лавката” се долепвало нещо като земеделско-кредитна банка, а често и от рода на агенция за продажба на земя, или други подобни предприятия. Всички производствени отношения, от самото начало, се оформят на съвременна база. Така, духът на града (духът на дявола) победоносно проникнал в най-отдалечените села. Можем да кажем, че още от първия ден на колонизацията, в икономиката на Америка започва да прониква капиталистическият дух и елементите на капиталистическата организация.

    Затова тази първа клетка скоро ще се превърне в цялостна организация.

    Но кой даде на този Нов Свят, капиталистическия отпечатък?

    Отговора е - Двадесетото семейство, във всяко село!

    Излишно е да се добавя, че това двадесетото семейство, всеки път и във всички случаи, (и навсякъде) се оказва еврейско семейство, което се е присъединило към групата хора, или идва веднага след като се основава нова колония”.

 Еврейските постове за търговия – фортовете, където срещу алкохол или оръжие, търговците (предимно евреи) са купували кожи от индианците и гледали на тях като обект на експлоатация, не позволявали на представители на други търговци да експлоатират “техните индианци”.

А по какъв начин белите търговци наказвали неподчиняващите се индианци, показва следната история.

Веднъж в Мисури се появяват представители на други търговци и започват да купуват кожи на по-изгодна цена.  Тогава “старите” търговците решили със зараза да накажат индианците, които са продали кожите си на техните конкуренти. През 1837 г., от борда на кораб, е бил изпратен във форт “Юнион”, човек, болен от едра шарка, като предварително, контролирано и съгалсувано с управата на форта, търговците решили, там да бъдат събрани 500 от най-добрите ловци, от числото на тези, които продали кожи на конкурентите им. Във форта на всички от тях са влели в кръвта серум от кръвта на болния, а след това мениджърът казал сбогом на всичките тях. Не минало и един месец, и цялото племе заболяло от едра шарка. Съхранен е разказа на  мениджъра на форт “Макензи”, който посетил едно от селищата на заразените индианци, за да се разбере как действала инфекцията. Той видял, че сред племето на уигуомите били разпръснати стотици трупове и само две оцелели индианки пеели погребални песни.  Търговците-престъпници, не само убили по този начин индианците, но се възползвали и от смъртта им, сваляйки от мъртвите дрехите от бизонски кожи, и ги изпращали в техните лавки, в градовете.

Въоръжените сили на САЩ са се развили и укрепвали в операции за масови убийства на индианци. При първа възможност, белите нашественици нападали индианците и ги избивали. Неофициално, мотото на този геноцид станал: “Да очистим Америка от индианците”. 

През 1864, един отряд на майор Чейвингтън коварно нападнал стана на чейените и убили всички, които били там.  Американските войници скалпирали дори децата и жените. След няколко години на реката Уошит, в резултат на нови коварни атаки, извършвани по инициатива на генерал Къстър, изтреблениета на чейените приключва. През 1862 г., правителството на САЩ, издава Закона за заселване на Запада, т.е. на индианските територии. За да стимулира белите на война срещу индианците, на всеки заселник-окупант е било обещано безвъзмездно “160 акра от най-добрата земя за постоянна собственост”. А индианците – собственици на тези земи – били обявени за незаконни. До края на 1860-те години в страната се водят широкомащабни преследвания и убийства на индианци. Съхранено е писмо на един от първите заселници на Калифорния :

    ”… Аз често споря с Гуд относно индианците. Гуд счита, че трябва да се убива всеки мъж и жена, но младите индианки следва да се оставят живи. А на мен ми беше ясно, че ние сме длъжни да убиваме и индианките.”

Властите в много от  щатите на САЩ изплащали много пари за всеки скалп на убит индеанец. Така  американските войници се отчитали перед  началниците си. И досега, в американски музеи се съхранява огромно количество от тези скалпове.
През 1871 г. щатския Конгрес ратифицира Закона на Съединените щати за индианските резервати. По-скандален и от престъпленията на древните египетски фараони за преселение на хора, законът узаконява тоталното ограбване на индианците, превръщайки истинските собственици на тези земи в безсилни роби, подчинени на произвола на дребните федерални служители-окупатори. Една година след приемането на Закона, Федералният адвокат за индианските дела, го описва така:

    “Трябва ясно да се знае, че отношението на една цивилизована държава с диваци не може да бъде въпрос на чест за нацията. С дивите хора трябва да се отнасяме, като с диви животни. Това означава да се държим с тях така, както в дадената ситуация е по-лесно и по-изгодно: да воюваме с тях, да ги победаваме или, обратно, да се спасяваме от тях с бягство, когато се наложи. Индианците трябва да се чувстват в резерватите достатъчно добре, но извън границите им, толкова лошо, колкото е угодно на правителството. Тези, които се окажат послушни, ще плучават храна и защита от държавата. А тези, които се държат зле, - незабавно наказание или унищожение…”

Съвършено очевидно е, че държавната политика на САЩ, относно коренното население на Америка, възпроизвежда еврейския Талмудистки модел на отношение на евреите, към гоите (goyam, аkumu, nohri и т.н.). Отношението им, към неевреите е, като към животни: - същите ужасяващи жестокости, и чувство на всепозволеност, присъщи на фанатичните евреи.

Отношението към земята и собствеността на индианците, възпроизвежда едно от основните правила на Талмуда, където се счита, че не еврейската собственост принадлежи на първия евреин, който я завземе или предяви претенции за нея. Водено от този принцип, юдео-масонското американско правителство през 1899 г. стартира нов акт на грабеж на индиански земи, които наскоро преди това, били записани като индианска собственост “завинаги”.  Правителството на САЩ, подобно на еврейските болшевики в Русия, решило отново да конфискува земята на индианците, и била проведена всеамериканска кампания под названито “Надпревара Америка” – (Race Аmerica), което значи и “Расова Америка”

Във възванието на правителството на САЩ се каза:

    ”Всеки бял гражданин на Съединените щати, ако желае да получи безплатна земя, трябва да се яви 22-ри април 1899 г. на предварително определена стартова линия. На този ден в осем сутринта ще се даде сигнал за начало на надбягването. Всеки участник в надпреварата ще получи безплатно едно парче земя, което са притежавали, преди това, индианците.

    ”Най-бързият печели повече от всеки друг!”
За участие се събират хиляди бели, които искали да се облагодетелстват за сметка на индианците. Всеки участник бил с кърпа от бял плат в ръката си. Който първи постави кърпата на все още не заета индианска земя, става неин собственик. Така, на американска земя тържествува Талмудисткия дух.

 Първоначалното натрупване на капитали, позволило на САЩ да развиват успешно своята икономика, е направено за сметка на търговията с роби, експлоатацията на робите, грабежа на собствеността на индианците и техните територии. Митът за американските колонисти, че с труда си, са усвоили земите на Новия Свят, е измислица, както и мита за американската демокрация. Защото земите, на които белите завоеватели започнали от нулата, са били отгледани и култивирани от ръцете на робите.

Белите нашественици унищожили цивилизацията и култура на индианците, която по своето духовно и морално развитие е много по-висока от юдео-талмудическата, и се доближавали до дохристиянската вяра и цивилизация. Патологичната жестокост и алчност, присъща на белите нашественици в Северна Америка, са напълно чужди на индианците. Те правилно виждали в тези бели непознати хора, не съвсем нормални, повредени, и заслужаващи само съжаление. Същата позиция към белите нашественици в Америка, винаги са заемали и Руските православни свещеници в Аляска и Калифорния. Те смело осъждали разбойническите “подвизи” на юдео-масонската цивилизация.

Истинското Православие винаги е защитавало индианците от жестоката тирания и грабежа на имуществото им. В земите на Америка, които до средата на 19-ти век принадлежали на Русия, индианците са оцелели напълно. Освен това, много от тях приели Православието, са успели да запазят своята култура.