ЗЕНИЦА  КЪМ  ВСЕЛЕНАТА  -  СВРЪХ ФЕНОМЕНЪТ   СЛАВА  СЕВРЮКОВА - 2 ЧАСТ

И така от две-три столетия преди идването на българите по тези земи - въодушевено
реди Слава Севрюкова - на тях се проповядва християнска вяра. За да отстои осветените от силата на
могъщия свой дух завладени територии, "новоизникналото" желязно племе трябва да наложи в тях
религията на Бога на Слънцето - Тангра.
(За ранносредновековния арабски писател Масуди, българите са "от вярата на магите, т. е. на
шаманите" - б. а.)
- И ето - продължава пророчицата - под сеещите искри копита на бронираната ни конница
не остава читав ни един християнски храм, ни един манастир. Разоушаването на религиозните центрове
и сриването на християнския етнос се отразява върху кармата на народа ни още от създаването на
отсамдунавската държава.
(Понятието карма не е мистика. Диалектично представя неизбежния строг Закон на възмездието.
Както всеки човек носи обремененост, така и народите притежават такава - б. а.)
- ...Тази карма и най-вече създадената след години от безмилостното преследване на
богомилите, за което ще стане дума, трябва да се изкупи - завършва послания прорицателката. - Това ще
се извърши седем столетия по-късно с падането ни под османско иго. На висока цена - с цвета на
нацията. С пожертване на едни от най-образованите културни люде в тогавашна Европа. Прескъпо ще я
изстрада и народът, сведен до ръба на физическото оцеляване.
Дългоочакваното спасение тогава ще дойде не от другаде, от преследваната от
прабългарските ханове, боили и шамани християнска вяра. С новоприетата религия под закрилата на
църквата ще се съхранят устоите на българския език. За да възкръсне отново държавността ни като
птица феникс.
Мъчително е изкупването на кармичната народна обремененост. Този процес още не е
завършил...
- Защо над България се стоварват горчиви изпитания -две робства с низ непосилни страдания?
Тегоби, неотшумяващи до наши дни?
- Това е от "орисията" на племето ни. То, както ми се "разкрива", никога не е изоставяно от
подкрепата на Висшата сила. Колкото до народностната ни карма, тя е плод на злодеяние - някога сме
отхвърлили един велик дух, въплътен по земите ни...
Пророчицата не уточнява името му. В по-късен разговор дава да се разбере - това е Поп
Богомил:
- Виждам нашите богомили. - Слава потъва в диплите на отдавна отшумелия живот. - Не са
безбожници и антихристи. Несправедливо дамгосани, напразно се опитват да ги опозорят. Прозорливи
люде, знаели са -човек по природа е "сгъстена светлина". От душа са се уповавали да й дадат земно
проявление. Мъдри, смирени, с желание отивали на смърт в името на висша кауза - подобряването на
живота. Убедени - създаденото от примера на мъртвите, невинаги е по силите на живите. Не се постига
правда, без да се мине през страдание. Нито се опознава сладостта й без горчивините му. Богомилите са
избивани невинни като агнета по време на злополучния цар узурпатора Борил, сринал духа на
държавата. Най-страховитото зло е винаги коварно скрито не другаде - в душите ни. Особено, ако е
облечено във власт... Оттук- значима част от националната кармична натовареност.
От тъмата на Средновековието изгряват потулени открай време истини. Слава "взривява"
скверна-та фабрика, бълваща от столетия злословия срещу богомилите.
Много страдание е побрано в народната душа. Една тъжна пословица я издава: „На българина
мъка дай". Управниците открай време не пропускат щедро да я предоставят.
- Какво се случва с кармата на сънародниците, емигрирали в други държави? За добро
или зло е?
- Сменяме темата.
- Не е желана емиграцията. За предпочитане е отредените ни дни да преминат в рождената
земя. Имаме, разбира се, свободна воля за местене, но там, където сме се явили на бял свят, свише е
определено да протече животът ни. Там са роднини, приятели, с които сме кармично свързани. С най-
подходящи условия за изпълнение на мисията, там трябва да доразвием качествата, от които се
нуждаем. Да се усъвършенстваме и отхвърлим негативите. Ако е възможно.
Местоживеенето кореспондира с обременеността през вековете. Приема се част от кармата на
страната. Преселването неволно отклонява от Върховния замисъл. Отлага се и прехвърля решаването на
някои от проблемите за друг живот. Неосъзнат процес. Като всяка осъзната истина и тази ни прави много
по-самотни. Тогава в душите остро впива нокти носталгията.
- Как бихме могли да изкупим народностната си задълженост?
- България трябва да предостави на Човечеството онова, което не е успяла да стори за столетия в
миналото. Мисията на народа е да подхранва духовно и дава крила на разпиления широко по света
славянски етнос. Това, че тя все още не е изпълнена докрай, също носи карма...
Нахлуват мисли на възторг и тревога. Не е ли нестинарска участта на племето ни? Не влизаме ли
смело до безразсъдство в огъня за изкупване нашите, а и "греховете" на други народи?...
България - болееща от векове. Една от духовно лечебните акупунктурни зони върху Глобуса.
* * * Толкова за диалектиката, свързана с мрачните сажди на миналото и потребността от
разчистването им. Нека отправим взор към настоящето. Да потърсим искрица надежда за неясното
бъдеще.
Какво би могло да ни даде стимул и ни сгрее да оцелеем в овълчените времена на
профанизация, умело прикрита под благозвучието "демокрация"?... Защо "Промяната" в страната е
наситена с толкова драматизъм?
Някога римските легиони с оръжие в ръка покоряват земите на войнствените траки. В
летописите от оная епоха са съхранени оценки на завоевателите - надменни, цинични: „Налагаме им с
огън и меч цивилизована система на живот, за да ги обложим с данъци. А най-изисканите измежду
цвета на покорените народи, приели охотно това, наричат робството "култура". И се гордеят с
него..."
Необходим ли е коментар?
Нека се замислим за "прелестите" на съвремието. В какво се превърнаха едни от най-великите
завоевания на Човечеството - ДЕМОКРАЦИЯТА и СВОБОДНАТА ВОЛЯ?...
Какво се оказа - българите отпреди Аспаруха поемат към заветната Европа, а и след 1 300 години
техните наследници са все пред вратите й. А уж безспирно не престава да върви натам "народът
възроден". Или жалките остатъци от него. Не надминахме ли евреите по продължителност на обречени
скиталчества към Обетованата земя?
Предците ни на поход от Изток към Запад, завоюват днешните земи. А ето, сега отново набиваме
крак, за кой ли път пред Запада. Докога Аспаруховите наследници ще късаме опинци да гоним
Европата, бидейки в нея? Радостни - най-сетне е благоволила да ни приеме в спасителни обятия? Не
лъкатушим ли из лабиринтите на недоразумения и комплекси? Нашите? Или на възлюбените ни
политически величия?
„Срамота е, толкова сте дали на света, а нищичко не знаете за себе си!" - Гневно подмята
преди повече от век за нестихващите ни недоразумения българският историк от чешки произход Карел
Шкорпил.
Въпросът е: на какво да се надяваме в задаващите се месеци и години? Какво се очертава пред
самобитната ни древна европейска държава? Къде се люшка след поредно крушение скърцащият, още
непотопен кораб наш, мятан из мъглявата световна неизвестност? Къде са прозорливите навигатори в
бурите на политическото море?
Нека се изправим пред недогорелите надежди на изстрадалите, отчаяни бедни сънародници. В
измъчена, брулена от свои и чужди (болезнен е въпросът от кои повече?) страна. И се запитаме: къде ще
ни отведат в новите световни предизвикателства "първите държавни мъже"? Във "великата епоха на
забогатяване кой как може". В снишените висоти на "натежало от сладост безвремие".
* * * „При мен е строго, строго, строго. Строго гледам на нещата" - така Слава Севрюкова
обяснява неохотливостта си да дава гласност на политически предсказания за бъдещето на Родината.
От тоз миг пред нас сякаш застава една друга прорицателка, която не познаваме. Говори с
презрение за политиците - ловки и лукави кукловоди: „Защо не ги обичам ли? - Защото уважавам
народа си. Кой заел се с политика, не се е изцапал?"
Мислите й остро парват.
От телевизионния екран не се ли опитват да ни обсебят умилително лукави физиономии на
коварни люде, "работещи за нас"? Безпределно обичащи... себе си. "Безсребреници" - верни слуги на
претъпкани до пръсване портфейли. "Академици" в непочтеността.
Докога ще ни вменяват самозабравилите се "месии", че не друг, а те, които целенасочено сякаш
ни погребват, са наши спасители? Поели след тях, докога ще се водим от неписания, устройващ ги
призив "Всички против всички"? В Родина, превърнала се в "рай за бирници". Българинът плаща данък
върху данъка. Средният труженик работи 4 месеца в годината, да плати дължимото (според официална
статистика -вестник "Труд" от 02.05.2006 г). Успокояват ни - в Евросъюза данъчното тегло било още
по-високо.  Грохотно се разтваря бездната между устремно въздигащите се "държавни любимци" и
сриващия се народ. Корабът "България" комай затъва от тежкия товар на нечии престъпления и
чудовищна липса на гузни съвести. Има вина - няма виновни. Още по-малко наказани. Съвременниците
негодуват срещу действителността, сервирана от "богоизбрани". И парадокс -пред нас са едни и същи
лица, хамелеонски трансфо-мирали се в безчет стройни противоборстващи организации на всъщност
една и съща кауза.
Не битуваме ли във време, когато немият казва на глухия какво е видял слепия? И всеки от тях
покъртително заклина: „Вервайте ни!" Ако отново им повЕрваме, дали няма да заемем и първо място в
ранглистата по липса на глави от населението?...
* * * Ние, някогашни градинари на света, доскоро изхранвали го, сега - с ръце за милостиня. Не кога
да е, във възхваляваното време на осквернена демокрация (наречено от някои демоНОкрация). Вера
Кочовска я зове "дИВОкрация".
Нерадостни слова. И чувства. До там ни докараха. Изкушават ни със съвременната американска
мечта -пари и охолство. Нищо ново. Корените й у нас са твърде овехтели - ехе-е-е-ей, комай още от
кърджалийските времена...
,Демокрацията е патетична вяра в колективната мъдрост на индивидуалното невежество" -
иронично подмята американският писател Хенри Менкен.
„Третокласният ум е щастлив само тогава, когато мисли с мнозинството - казва Ян Флеминг. -
Второкласният ум е щастлив само тогава, когато мисли с малцинството. Първокласният ум е щаст-
лив само, когато мисли."
Нима карнавалните ни "силни на деня" имат интерес да дискредитират демокрацията -
великото завоевание на Човечеството? Представяйки ни проявленията й в най-изроден вид? За да
опознаем оковите на свободата. Едва ли по света е така. „Демокрацията - метод, провокиращ хората
да правят онова, което управляващите искат, оставяйки у тях впечатление, че извършват, каквото
те самите искат" - отбелязва английският нобелист Бертранд Ръсел.
А, може би, у нас тенденциите към изкривяване на това световно достижение са целенасочени?
На взелите по "законен ред" властта наследници на потисниците отпреди "Промяната"? За да охкаме и
въздишаме носталгично по прелестите на старото време. Което пак си е тяхно...
Жалко. И безпощадно. Псевдодемокрацията създаде нови, още по-жестоки прегради и
контрасти. Без да заличи старите. Къде е сцеплението на страшния, респектиращ някога Европа
войнствен, но и културен народ?
Държавата ни, умуват доморасли гении, била слаба - затова сме били във валутен борд.
Гениално, но не замества ли този спасителен борд отсъствието на здравомислеща и здраводействаща
власт? И докъде ще стигне славната ни някога страна, стисната за гушата от задушаващата му
"спасителна" примка? До опознаване на тоталитарния капитализъм в цялото му смайващо величие.
* * * Слава не е любителка на политическата клоунада. Дали и тук ще е толерантна към всички,
благосклонна въпреки всичко? Какво ще предскаже за хронично избираемото едно и също „лице на
народа"?
Пророчицата отбягва титаните с балкански манталитет: „Ех, ако можеха да усвоят онова, на
което учат хората!..." -Смее се.
Шестнадесет години след края на скромната женица животът потвърди отношението й към все
по-нелицеприятната продажна каста от щастливо безразсъдни грабители. Какви ценности оставя след себе
си само-влюбената върхушка? - Мегаломански замъци по Черноморието. Неестествено луксозни вили за
нашите скромни мащаби. Новобогаташите като че се опитват да скрият срама от бедността на народа зад
фасадите на огромните си строежи.
Височайшите сенатори изглежда забравят, че са на временна изборна длъжност. Недосегаеми,
закотвени по върховете с десетилетия, нима се вживяха в ролите на политически аристократи? Каква
полза роду?
Престижът на Народно събрание никога не е бил по-нисък (по сведение на от контролираната
официална статистика). А сме парламентарна република. С "паразитен Парламент" (изразът е на
Николай Хайтов), в който малцина самоотвержени депутати гласуват с чужди карти, някои от тях
на три, до пет поредни реда празни седалки. Нима неуморните радетели на свободен парламентаризъм
не "заслужават" с това тройни заплати?
Има ли нещо по-арогантно от "величието" на "избраниците на народа", превърнали се в
потомствени парламентаристи?... Сривове след сривове,разочарования след разочарования.Героичната   славна някога българска рат - днес безличен електорат.
Бедничкият народец заприлича на ослепените Самуилови воини - с едно око, изчегъртано от
"осви-репяла кърджалийска демокрация".
Ако тоталитаризмът е манипулация със свободата на хората, демокрацията в съвременния й
балкански вариант се оказа манипулация с информацията за тях. Заради тази светла придобивка ли
мръзнахме и подскачахме по улици и площади? За микроскопичните заслуги за народа на нашите
"политически гиганти". За щастливо възшествие на шепа заробили (или загробили) България? Заради
потрошени мечти и многократно погребани илюзии? Заради "Промяната" (инсценирана имитация на
обновление)? С "Преход" -пълзяща криминална революция?
Докога валякът на властта ще смазва Правдата? Докога нередностите ще тържествуват,
благодарение потиснатия зад зъбите гняв на търпеливите? Докога да размахваме метли, за да изметем
продажни олигарси, а те по-ловки от вещици, виртуозно да ги яхат? И волно да политат към възбог...
Не са ли политиците мрачни сенки, сажди почерняла карма, която не желаем да прочистим? И от
която ще се каем...
* * * Очакваме от пророчицата спасително-упоителни слова - за надежда. Откровена, доколкото е
възможно и деликатна, Слава отвръща с неохота на изсипващите се като градушка въпроси за съдбините
на Родината: „О, това е политика!" Мислите й пробляскват като светкавици. И глъхнат: „Не, с нея не се
занимавам!"
Прорицателката сякаш заобикаля управниците като ями по асфалта. Права е за "любителите на
апетитния примамлив залък", отнел светли очаквания, зачернил и погребал свети мечти.
Духовно бедните открай време компенсират нисша убогост с изобилие от средства, средства,
средства... Какво ще отнесат в Отвъдното?
По злободневни проблеми прорицателката отказва да говори. За "родния елит" в период, когато
по земите ни се ширят поквара и зло, с болка споделя: „С малки изключения, лишени сме от значими
държавници."Това изтъква за стълбовете на националната демагогия. За прорицателката повечето от
управленците ни са с ампутирана съвест. Откъснали се от болките на народа, как ще воюват за правата
му? Лишени от памет - за Бъдещето на страната. Не и за... своето.
Да се запитаме от разстояние на годините: възможно ли е хора със слаба еволюция да извисят
страдалческия ни от години живот? И как да разберем това в маскарада на все по-разрастваща се,
добила гротескни мутации, узаконена Голяма лъжа?
„В България не престава да властва и шири чудовищна простотия, но има и светли личности от
световна величина - с усмивка подхвърля мой приятел. - Едните и другите, казват, вървели заедно..."
В епохата на псевдодемокрация гласът на опитващите се да защитят истината обикновено се
потулва. Правдата се губи сред съзнателно подклаждан брътвеж. Заглушават се воплите на народа с
"демократични" средства. И с услужливата помощ на подготвени медии.
„Медиите по време на демокрация изпълняват ролята на тоягата за тоталитарното об-
щество" - изтъква Иван Ценов, преподавател в Техническия университет в столицата. Подобно е стано-
вището и на Николай Хайтов. За него радиото и телевизията в съвремието са се превърнали в "основен
инструмент на антибългарската гилотина".
Тъжни разсъждения за политическата олигархия. Слава отсича:
- Не е достатъчно да се стъпи на прав път. Трудно е неотклонно да се върви по него.
И въздиша:
- Нямаме, нямаме политици...
Тази тиха, трудно подвижна, но енергична женица се оказва трън в очите както за мастити учени
от средата и края на миналия век (виж предходната книга „Бъдете в този свят, но не от този свят'),
тъй и за управленците от някогашното, а и по-ново време. Оттогава насам не властват ли безнаказано
самовлюбени безличия?
Пророчицата определя "народните избраници" като „виртуози на аеробиката на устата.
Привидно на всеослушание молещи се на Бога, всеотдайно под сурдинка обслужващи Мамона."
Може би, все пак има надежда да бъдем поведени от читави люде? - По-нататък ще стигнем и до
оптимистичните прогнози за бъдещето на страната. Мислите на богобелязаната са в синхрон с тези на
народа. Кога е обичал управниците си? Кога те са се грижили бащински за него? Кога са били негови
слуги (министър буквално означава слуга - б. а.)? Затуй ли за голямата прорицателка официално се
мълчи? Сякаш не е съществувала.
Не се бои да разбулва съдбините на трудно предсказуема страна, каквато е нашата. Тих войн за
правда във времена, когато се спекулира с размътената памет на съвременниците и пролятата кръв на   предците. Не е ли напълно разбираемо защо я недолюбват бивши и съвременни властници?
Правотата й подкрепя художникът Борис Димовски. Необременен с олигарсите, съхранил
безпогрешни възприятия за истината: „Мислехме, че политиците са сърдечната и дихателна система
на държавата. Пък те се оказаха отделителната..."
Тъжно, народе мой!
Сходно е становището и на някои от новите братя-американци, изразено от Уил Роджърс: „Ако
можеше да се инжектира истина в политиците, те отдавна щяха да изчезнат като вид."
Трябва ли това да учудва? Не друг, победителят от Студената война Роналд Рейгън иронично
подхвърля: „Политиката е втората най-стара професия. И мисля, че е твърде близка до първата..."
По-различни ли са нещата на Изток? - „Политиката похабява повече хора, отколкото
медицината" - откровен е китайският мъдрец Су Шу.
- Не роптайте срещу властта - приглушено бе въздъхнала пророчицата в един от
разговорите. – Тя е от Бога. Ние не знаем докъде е карма, докъде Висш план. Превърне ли се
управлението в неугодно на Висшата Сила, за ден се помита отгоре. Припомнете си някогашния
Съветски съюз и страните на Източна Европа през 1989 година...
* * * Слава напътства, не успокоява. Не се бои да се възправи срещу изкусителните заблуди на
времето.
На въпроса ще дойде ли да царува Симеон II (разговорът е от 1990 г), отговаря:
- Не по-рано от 2000-та година, но яви ли се, няма да е цар. Нелишен от духовност, ще
опита нещичко да стори, ала без успех. Преди това синът му принц Кирил ще се установи в страната
като съветник.
(Пророчеството се сбъдна. Кирил с години се подвизаваше като съветник на президента Петър
Стоянов - според публицистични разследвания сътрудник на някогашната Държавна сигурност,
вербуван под благозвучния псевдоним "агент Виктор". По-късно някои служби "успешно опровергаха"
дискредитиращата информация - б. а.)
Нека припомним едно позабравено анонимно пророчество., битуващо под сурдинка през
социализма: „Наследниците на червените в България и по света не ще допускат да се говори с възторг
за комунизма. Ще се смеят презрително дори само при споменаването му."
Не се ли сбъдна това?
Да проследим какво стана след "Промяната" у нас. "Тронясаните за Парламента" докараха от
Мадрид царя, с нов политически спектакъл да запазят креслата си. Народът френетично гласува за
Симеон II с очакване - монархът-мъченик да проводи на заслужено място грабителите на държавата.
Избран за министър-председател (парадоксален за монархическа особа пост), обкръжен от
кариеристи, той не се ли съюзи с тях? Хазартно не проигра ли капитала народно доверие и щастливия
шанс да остави светло име в историята? И с поведението си заслужи титла "другар-цар".
Участието му във властта не е ли конспиративен заговор - компрометиране идеята за монархия у
нас? Съзнателно или не с действията си, както се оказа, дали той няма забележителни заслуги за това?
Някога с раждането на Симеончо народът бе видял небивала радост от Събитието. Ни един
ученик не повтори - оценките бяха повишени с единица. С идването му на власт оценките отново (и
тези, които дадохме за царя) бяха коригирани. Народът по зла ирония на съдбата се превърна в
"повтаряч". Поведен от поредния "избраник" към опашката на бившите социалистически страни. Това
мъдреците го зоват разплащане на карма.
Но защо да виним Симеона II в недолюбване страната ни? Нима дядо му Фердинанд не бе
принуден да абдикира след предизвиканите от него две национални катастрофи? Баща му не почина ли
при съмнителни криминални обстоятелства? Чичото принц Кирил не бе ли разстрелян от българи? За
какво да ни обича? Наивни политически надежди.
Дядото Фердинанд, поручик по военно образование, без скрупули ни тласна в Първата световна
война. Бащата Борис III, след хамлетовски терзания - във Втората. Внукът, парадоксален цар-министър-
председател, с лекота, подобно на дядо си - в Третата... (С начало - интервенция на "мироопазваща
световна коалиция" в Ирак - б. а.) Осветим ли историята си без предразсъдъци, тъмна, претъмна прокоба
витае над Фердинандовата династия.
Прорицателката Слава Севрюкова с неохота говори за Симеон. Съзряла е навярно поредното
болезнено разочарование за народа.
За режима на Иван Костов, оглавил с гръм и трясък народното недоволство, но коварно излъгал
доверието, нанасяйки непоправими поражения на вярата за по-добро бъдеще, Слава отказва да говори.
Нима заслужава..
Пророчицата сочи пръстите на ръцете си: „Два пъти по ей толкова правителства ще се
сменят, докато се яви човек, който да не мисли единствено и само за собствения джоб..."
От началото на "Промяната" колко са се изтъркулили до сега?
* * * С огорченията от неудачите, властващи с години над страната ни - дотук. Сбъднаха се
предсказанията на Слава Севрюкова. Въпреки предречените неимоверни трудности, упадък,
икономически сривове, нека не оставаме с повратно впечатление - перспективите пред нас, според
прорицателката, не са обезсърчаващи. Народ, оцелял 14 века, не е за подценяване. Милостиво
всъщност е опитвала да ни предпази от клопките, капаните и ямите на уж "новото време", заложени от
лицемери, докопали се до властта.
Не сме богати, а изтерзани. Богатството е високо платено удоволствие, не щастие. Твърде
интелигентни и приспособими в трудни условия, затуй ли Господ ни обича? „Тази е причината -
твърди Слава Севрюкова, - сред нас да се явят толкова лечители и феномени. Да помагат да оцелеем и в
най-тежки времена."
Неграмотни управници опитаха да изкористят и това явление с недодялани закони. Като
предците им от Средновековието с богомилите, прокудени на Запад. А те подготвиха там основите на
Реформацията и Ренесанса, оттласкайки мощно Европа напред.
В душите на сънародниците ни - непресушимо море славянска мистика.
Какъв е ключът към бъдещето на страната? - Отговорът на този въпрос ще потърсим при
проповедницата без духовен сан. (Разговорът е от началото на 1991 година.)
- Лельо Славе, България все повече рухва. Едва ли ще я спаси и второ народно опълчение. Как я
виждаш занапред?
- Племето ни не ще погине е изпитанията -категорична е пророчицата. - Знайте, онези,
които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи.
Дали неясната формула: „които останат и които ще дойдат после", не насочва към бурно
разрастващите се "ромобългари"? Те ли ще са мнозинство в държавата? Или има предвид чужденците,
изкупуващи все повече имоти навред по земите ни?
Истината - бавно се топим. Всяка година с по 70 000 души - един средно голям град.
„Не бойте се, България никога няма да се изгуби от света, за разлика от други държави!" -
Въпреки прогресиращия отрицателен прираст, вдъхва надежда Слава Севрюкова.
Да, хората ни са бедни, но с боек дух. Извира от славното ни минало. Това ни е спасявало и в по-
тежки времена. Упоени от една звънка лира, в миналото са замлъквали хора, животни, птици, да я
слушат. Благословена земя, звънтяща изпод стъпките на Орфей. Над нея витае духът на Спартак,
робът-гладиатор, превърнал могъщата Римска империя в своя арена. Раздрусал я из основи, след него
вече няма да бъде същата. Никога.
Взрени в отблясъците на една славна история, видно е - за разлика от могъщия ни враг
Византия, в пределите на Първата и Втора българска държава никога не процъфтява робството. За
нашите предци е унизително да превръщат в роби воено-пленниците. Не допускат да бъде наранявана
гордостта - дават им шанс да бъдат откупени. Сво-бодолюбивост, помагаща ни да оцелеем и в най-
страшните погроми.
Духовността у нас обаче от векове е синоним на страдание. Героите ни умират окаяни - в
неразбиране и самота. Да, изтерзани сме, не сме богати. Консуматорите, според теорията за
прераждане, провалят постигнатото. Напускайки тоя свят, кой губи по-малко от бедния? Тъжна утеха.
Не, не сме от Господа отписани.
* * * Накъде се носи България сред грохота на слави и падения? Какво е бъдещето на държавата ни,
според тихата жрица, разчитаща летописите на Вечността?
Слава Севрюкова с болка прогнозира:
- Не мислете, че земята, по която стъпвате, ще е все българска. Някога (не уточнява кога -
б. а.) значителен къс болезнено ще се изтръгне от живата й жилава плът.
- Ще се изтръгне? Какво говориш?!... Коя част? Пророчицата с тегоба конкретизира
откъде ще бъде доорязана все по-обедняващата Родина:
- Югоизточната.
Следейки тенденцията на развитие, не е трудно да се досетим какво загатва. Свръхболезнена
тема за народа. Дали защото последни сме се отърсили от османско иго? И, просъществували над
половин хилядолетие под чужди управления, се утешаваме - все пак някак сме оцелявали. Може би,
дори по-добре от сега..
Нека припомним омразния данък "десятък". Срещу него яростно са се бунтували гордите ни
предци. А днес? Колко пъти по десет растат и се множат данъци, такси, налози? Ненаситни, стръвни...
Хали!... И още как ли страховито ще се извисяват и ни смазват. „Хората намразиха държавата с
нейните многобройни данъци" - бие тревога самородният народопсихолог Николай Хайтов. „Нация,
стремяща се да просперира с данъци, прилича на човек, седнал в кофа, който се опитва да се повдигне
чрез дръжката и." (Уинстън Чърчил)
Българинът се опасява и това не му дава покой - да не би някой насила отвън да разтрогне
отвоюваната с кръв и кралимарковски усилия земя на славни предци. Нима неуморните тихи
конспиратори ще доорежат скромните ни 111 хиляди квадратни километра? Та когато ги изгубим, тогава
оценим?
Как ще се извърши анексията? - По военен път? Не, визираните събития едва ли ще протекат
грубо, с конфронтация и агресия. По-вероятно е да се разлеят в календара незабележимо бавно. С
коварния мирен "преход" - чрез конформизъм и заслепяваща демагогия. С плавно отродяване от
българското. С пълзяща, задушаваща национална асимилация.
Една утеха - "изтръгването" все пак може да е символично. Да, но може да не е. Етносът в
югоизточния родопски регион се лишава от народностно самосъзнание. Гледа се не наша телевизия,
слуша не наша музика, ползва не наш език. Ислямизацията на Родопа е минирана с минарета. Като
гъби след дъжд никнат, роят се джамии и паметници, възхваляващи героизма на довчерашните
поробители.
Ко й го до пуска? С каква цел? Нима данъчно "прозорливите" управници забравят - без език
няма народ? В тези джамии се настаняват ходжи. „Като ги построят, ще тръгнат проповедниците,
след това ще замаршируват войските и ще се намести работата..."- Горчиви проникновения в
последните години от живота на Николай Хайтов. В житиеописателната книга "През сито и решето"
бие страшна тревога за опасността да бъдат откъснати Родопите от Майка България.
Това зловещо събитие може да стане и без пушка да пукне - не с рязане на глави, а почти
неусетно. Поетапно - с коварно промиване на мозъци в мирно време. Да се доразвие дъгата на верско
противопоставяне от Хърватска, Косово, Босна, Херцеговина, Македония насам. И от нас - към
далечните руски републики.
Не, тези опасения не са лишени от съдържание. В Смолянска област, например, служат едва 12
свещеници срещу 200 ходжи. А християните там са 4 пъти повече от мюсюлманите. Перфидно
еничарство. Защо бездействат отците на святата ни Православна църква? Това не е обикновена драма.
Трагедия е!
Не е изключено утре онези райони с основание да поискат автономия от "демократична"
България. И "демократично" да я получат. „Цяло чудо ще е, ако в съвременните обстоятелства опазим
настоящите граници на нашата територия" - експлозивно отбелязва в едно от късните си интервюта
интуитивният Хайтов.
Кога ще се извърши поредната, може би най-срамна епопея? По времето на кой политик? На кой
буден писател, реагирал остро срещу задаващото се зло?... Ако това се развихри в типичния балкански
стил, като в Босна, Херцеговина, Косово, въпреки предупрежденията, нека тежи на съвестта на
премъдрите ни политици. Ако пък по чудо се размине, изненадата ще е огромна, познавайки
възможностите на феномена Слава Севрюкова.
Дали след събитието няма да е непоправимо късно? Не трябва ли час по-скоро да се дири съдебна
отговорност за виновниците, допуснали чудовищни безобразия, застрашаващи с разруха страната ни? Да
се сепнат и най-сетне поне с мъничко родолюбив ентусиазъм овластените стожери на националния
суверенитет да предотвратят сепаратизма?
„Какво толкова?" - Ще вдигнат рамене преситени колониални управници. С този акт
международните сили може да направят нещо като "кръвопускане". Да ни посъживят със
средновековни методи на лечение. И частичната екзекуция да изиграе роля на обединяващ фактор.
Дотам ли ще ни доведат „прославените водачи", подмолно или открито саботиращи свободното
национално развитие? В страна, за която иронично казват - царял хаос, а само престъпността била
перфектно организирана. Не звучи ли това като присъда?
Светът се пр о меня шеметно. Не са изключени изненади при смяна съотношението на силите.
Ако това се сбъдне, Родопите ще се превърнат в огромна не-зарастваща рана за народа. Кой е допускал
възможността за окупация на остров Кипър при разделянето му на гръцки и турски? А тя се състоя с
лекота. При това и гърците и турците са членове на НАТО. Нов "кипърски вариант" ли съзира голямата
прорицателка, ашладисан на български терен? Какво пък, каквото е "драснато свише", ще стане.
Особено при такъв "прозорлив олигархичен елит"..
(Подобни катаклизми за страната са загатнати и от друг феномен - слабо известен, но с безспорна
прорицателска дарба. Това е Катя Лотарева от Пловдив, вече покойница. Предсказанията й, които
още се носят от уста на уста, предупреждават: "Турската територия ще се разпростре на югоизток от
перлата на Тракия, Пловдив"... - б. а.)
Логично е да се запитаме: защо съседната нам държава не се разширява към Ирак, към бившите
руски републики? Или поредното национално фиаско ще е плод на коварна световна политика?
Актуален е проблемът - колкото по-нескопосни хора ни управляват, толкова по-снизходителни са към
несъвършенствата, вътрешни и външни. Затова ли от години към родината се леят златни потоци долари
за промиване мозъците на българското население с мюсюлманско вероизповедание? В оня страшен
рисков район.
И двете пророчици са единодушни - анексията е неизбежна. За Слава Севрюкова: „Това ще са
нелеки изпитания. Страната ни ще е пред опасност от загуба на държавността. Ударът обаче
няма да се приеме толкова страдалчески от народа, защото границите между държавите в ония
години ще са размити..."
(Сега е повече от ясно какво е имала предвид -сбъдналото се членство в Евросъюза - б. а.)
„В тежкия период ще ни помогнат носителите на феноменални способности. Единствено
духовността ще ни възроди."
Подготвяйки сънародниците за опасност от сепаратизъм във време, когато в България са
немислими протурските движения (седемдесетте години на миналия век), пророчицата се явява смел
страж на народността. Прогнозира събитие, без каквито и да са признаци за него. Бие тревога за целостта
на националните граници далече преди угрозата.
Не е трудно да допуснем - с война никога не ще изгубим Родопа. По мирен път - да.
Според Слава Севрюкова: „Ще бъдат направени и опити части от североизточна България да
отидат към Турция."
„Едва след позорния акт на разцепване на страната, загрижената за собственото
благоденствие политическа класа изведнъж ще се стресне и посъживи. Ще се осъзнае и замилее (ох,
най-сетне! - б. а.) за позабравеното "отечество любезно".
Народностната ни карма ще приключи, когато парче земя се откъсне от България. Горчива
орис. Едва подир това ще настъпи известно благоденствие за изстрадалия народ"- с болка вещае
пророчицата.
Най-тъжното й прозрение. Коя екзекуция не носи болка? Адска ще е, стигне ли се дотам. Слава
Севрюкова споделя пред Мария Анастасова: „България се срива под турско робство, поради
натрупаната с векове карма от безмилостните гонения срещу богомилите. По-късно, въпреки
многобройните опити, сама не намира сили да отхвърли турското иго. Свободата й идва отвън, от
руснаците. Помислете защо се дарява независимост...
Затова не е изцяло изплатена кармата ни. Предстои наша територия да бъде "предадена" на
Турция. За съжаление, ще се изтърпи и този позорен акт, за да приключи нелеката ни обремененост.
Политиците едва тогаз ще се осъзнаят и втурнат да работят за Родината."
Стряскащи предсказания. Но дали съвременна България е достатъчно благодарна на Русия за
стореното някога от братската славянска страна? Въпреки безспорните заслуги на опълченците при
Шипка, без които е под въпрос дали Руско-турската освободителна война не би била изправена пред
провал.
„Докато Европа слисана умува какво да предприеме за осиротялата ни държава, някои по-
литици ще бъдат съдени за поредната, може би най-страшна национална катастрофа - споделя
пророчицата пред Пушка Златарева и Красимира Шопова. - Мнозина ще заплатят с лихви греховете
си. От тоз миг нататък властниците ще станат изключително внимателни към събитията в
страната.
В периода, когато същата тази Европа объркана се двоуми как да реагира, сърбите
състрадателно ще ни подадат ръка. Ще ги приемем като братя."
Следейки развитието в страната, сякаш все повече вървим към сбъдване на пророчеството.
Засега все още не се открояват абсолютно никакви тенденции за подвеждане под съдебна отговорност
на нашенските грабители.
Открит е болезненият въпрос: защо чувството на солидарност на народа ни се проявява само в
периоди на върховни изпитания на границата на оцеляване?
* * * ,Да не робуваме на суеверия!" - Това навярно ще ни призоват премъдрите управници. Но нима от
Родината трябва да бъде изтръгната тази или по-голяма част, та да се постреснем? Такова страшно   хоро да ни залюлее? Не е ли по-разумно правителството да реагира сега? Да откликне и
Православната църква за единението на народа? Или трябва да стигнем до дъното на предречената
трагедия, която да ни обедини?
Свидетели сме на плавно, почти незабележимо сбъдване на предсказания, направени отпреди 40
години. Можем ли да си позволим безразсъдството страната ни още повече да осиротее?
Никой не ни принуждава да вярваме в пророчества. Но още по-нелепо е да съзираме накъде ни
водят "съвременните титани на политическия небосклон", а да не можем нищичко да променим. Слава
Севрюкова деликатно подготвя за поредно мъченичество, преди да ни е затресло страховитото юдинско
хоро за погребване страната ни на части. Ванга в своите прозрения неведнъж също подчертава - трябва
да се пазим от Турция. Може би, все още не е късно да се осуети зловещата катастрофа, надвисваща в
мирно време.
Тревожните прозрения не рамкират края на държавата. Не са и начало на края, а част от края на
началото на едно зреещо зло. Останалото зависи, колкото банално да е, от нас. Предците ни винаги са
отблъсквали нашествениците. Съпротивата срещу чужди до-могвания не трябва да престава. Но
колцина са здравомислещите? И кой им обръща внимание?
Нека управниците не се самозабравят, че пишат историята. Впрочем, когато го правят, то е с
кръвта на подвластните им. Дали бъдещето ще е снизходително към тях и техните грехове? Може би,
единствено намерят ли сили да не допуснат сбъдването на едни от най-мрачните пророчества.
За задаващите се крупни световни бедствия (обект на следващата глава) Слава и Ванга са
единодушни - слабо ще засегнат нашата страна.
Пренасяйки се напред във времето, след разразили се природни катаклизми пред Слава
Севрюкова се откриват огромни обезлюдени пространства. Някъде по височините около Стара Загора
съзира момче с фес на главата - около 12-13 годишно. Смазващото по своята апокалиптичност видение
за бъдещето на Родината с болка е споделено пред Мария и Тотка Анастасови.
Дотам ли ще стигнат сепаратистите? Здравият разум не го побира.
Да, част от територията ни, според прорицателка-та, предстои да бъде завладяна от чужденци.
Може би, по мирен път (още по-юдинско!) югоизточната рискова област ще добие административен
суверенитет. Независимо как ще се стигне до поредната огромна загуба, едва тогаз по тъжна ирония на
съдбата ще бъде прекъсната "тежката ни орисия на вечно губещи".
Но нима юнакът балкански е толкова заспал, да чака пагубния черен час? Да изтръгнат от
Родината жива плът, та "от сън дълбок да се пробуди"?...
* * * Четиридесет и пет години вдъхновено ни водеха през "червената" пустиня управници към
розови бъднини, за да се затрият свидетелите на капиталистическия живот. Още 45 ли ще кретаме
към "обетованата земя", предвождани от техните наследници, за да си отидат и свидетелите на
"тоталитарното минало"?
Къде ще се озовем, устремени към химери, за кой ли път изгряващи в розово? Мъдреците
съветват: „Преди да направиш крачка, обърни се. Виж откъде си поел".
Какво са решили да сторят с нас "родолюбивите" експериментатори? Казват - водели ни към
рая. Между рая и рая разликата е едно ударение...
Мъчителни въпроси. Стискани зад зъбите с години. Кореспондират с други, още по-трудни.
Бидейки толкова "успешно управлявани", задължително ли е да живеем с чувство на страх? Ужасяващ,
изтъкан от не-известности. Особено след "Промяната".
Свободният човек с необременено съзнание не е податлив на манипулация. Така е при
демократичните народи. Такива ли сме? „Историята - според Хегел - се повтаря. Първият път като
трагедия, вторият като фарс." Ако сме изживели трагедията, фарсът ли предстои?
Когато "нахлу демокрацията", изкушена от дъха на свободата, най-жизнената част на народа ни,
като по стародавна традиция се разля по света. Та оттам да въздиша и страда за бавно ликвидиращата се
наша държавност. Не е ли това Третото ни велико преселение?
Патриотите в Родината мръзнахме по митинги, шествия, бдения - убедени, че е за добро. И
какво? -Затънахме до шия в див капитализъм. В най-изроден вид - тоталитарен, с маска на демокрация.
В ново антибългарско посткомунистическо време, звучно ашладисано под звънката примамлива
демократична магия. Кой знае, може да настъпи и самата демокрация някога в истинския си блясък, с
цялата си мощ. Някога...
* * * Едно последно нелеко предвиждане. Слава Севрюкова предрича (прогнозата е от началото на
1990 г):
Ще дойде време населението в България силно да оредее. Мнозина ще я напуснат. Но по
земите ни все ще има хора, зовящи се българи, говорещи родния език. От най-старите народи в Европа
сме, няма да ни затрият.
(Още в началото на деветдесетте години на миналия век сибилата предупреждава за "опити за
затриване" - б. а.)
И уверено продължава:
- Докато има живот на Земята, българите не ще изчезнем. Затова, казвам ви, богоизбрани
сме. Други народи ще се заличат, ние не.
С мрачните прогнози до тук. Ред е на оптимистичните.
- Въпреки упадъка - продължава пророчицата, - трябва да се гордеем с народността си. Открай
време сме изпращали в забвение най-страшните поробители. Не трябва да търсим признание, че носим
горд дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще
излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в
България!
- На Земята винаги има две крайности - Светлина и Тъма - продължава прорицателката. - Те
владеят Човешкия дух. Да, у нас неведнъж е вилняла непрогледна Тъма, но по-често благоденства
томителна Светлина. Душите, въплътени на българска земя, се извисяват. Племето ни, подобно на
еврейското, е белязано от Бога. Тук се въплъщават еволюирали, ведно с най-пропаднали ниски
духове. За да се развиват. При нас по-бързо се расте, в сравнение с другите народи. Будни сме, с
борбен дух, но поради прекомерно ярката индивидуалност не сме единно племе. И все пак, колкото да
намаляваме, пак повтарям, не ще изчезнем от лицето на Земята.
Прабългарите са вярвали в единосъщния Тангра. Не е от значение как го зоват, Бог е един. В
Библията е казано; „Последните ще бъдат първи". Помнете - от България ще поеме по земята голяма
Мъдрост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето ни е дало на Човечеството. Висока е
тая чест. Колкото до славяните, на тях принадлежи Бъдещето.
Положението в страната, за голямата психотроничка, предстои да се промени. Въпреки
изпитанията, сред грохота на слава и падения, България ще остане. За да пребъде!
ДАЙ БОЖЕ!
* * * За "царуващия в последните години Апокалипсис" Севрюкова се изразява така: „Трябва повече да
обичаме реда на Бога. Ред, който непосветените наричат хаос."
В словата на пророчицата прозира оптимизъм. При една, както узнахме, нелека карма.
„Ще изтекат черните времена - споделя тя пред Милена Нейкова. - В България нещата ще се
променят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено,
ненадейно ще настане обрат.
Като прогонени от подивели ветрове, ще се разпилеят разбойниците, които с
десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея. Затова ви казвам:
гласувайте, кой как желае, но гласувайте! Отреденото ще стане, ала всеки трябва да поеме и
лична отговорност, за да извърши България своята нелека мисия!"
Блесва светлинка в тунела. Не бива да гасне надеждата. Ама и тунелът си го бива...
"Любими водачи" за кой ли път ни залъгват със светло бъдеще - с участие в блокове и съюзи,
които щели да издигнат нивото ни на живот. (Докога облагите ще са все в бъдеще време? А
"избраниците" ще получават сега своя свещен дял.) Та тези "титани на родолюбието" издигат нивото на
живота (своя). И пожизнено окупират телевизионния екран, да не би случайно да ги забравим.
Аферим!
Нека трезво разсъждаваме. България е била, е, и ще си остане бедна страна. Затова блоковете
и империите, към която се закрепва, безславно се разклащат и рушат. Повечето отдавна вече са за-
личени от атласа. Сред тях са здраво стъпилата на три континента могъща Византия, всяващата
респект имперска Турция, военизираната, разрастваща се нацистка Германия, непобедимият доскоро
"по-голям брат" СССР. Кой е наред?
Полза от бедни съюзници няма. А ние ще тънем в нищета, докато милионерите чисти като
ангели "разкриват" досиетата си. Докога?
* * * В разговор с инженер Стамен Стаменов, президент на Асоциация "Феномени", Слава
Сеерюкова пророкува за бъдещето на страната (цитирам по негови спомени): „Държавата ще се
срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив - ще
я крадат. Ще минават тия, ония... И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към  2017-2018 година. България - завършват предсказанията - ще се изправи на крака едва тогаз."
Подобни прогнози прорицателката споделя и пред Красимира Шопова още преди 10.11.1989
година: „С Промяната много лидери и правителства ще се сменят. Най-сетне начело ще застане
жена. (В
случая не уточнява годината - б. а.) Ще възвърне в политическия живот истинското
родолюбив и забравените изконни ценности. Това ще е белег за изплащане на българската карма.
Тогава ще се оттласнем напред. Ще настъпи неудържим разцвет във всички области."
Нищо чудно да се наложи да ни спасява жена, щом крехките кавалери на честта се боят от
истината. И чудо - начело да застанат справедливи управленци, които да не сриват държавата. Или тя
вече дотам ще е плячкосана и грохнала, та няма да има какво да се задига?
Слава Севрюкова успокоява: „Ще настане чудо през XXI век в Родината." (Земният ни още
неокра-ден докрай рай -б. а.)
Все някога ще изгрее Българската пролет. Все някой ще трябва да измие позорния срам,
благозвучно наречен "Преход".
До какво е сведена държавата ни в съвременния й вариант - чистилище или ад? Тя - шампион в
Страсбург - дванадесет хиляди несправедливо ощетени поданици от години водят дела срещу нея. В
отпор на незаконни действия на родни управленци срещу тях.
Нима заради нечия бедна култура и наивитет в избора не ни подвеждаха? Волно или неволно не
ставахме ли съучастници във великото разорение? Не успяха ли да направят точно това с нас
хитроумните балкански политиканчета? Какво читаво и чисто дадоха в най-ново време на народа в
нравствения СПИН на покварата, освен неизбежния прием в Евросъюза!
Болезнено трудно е да си простим грешките. Затуй ли не желаем да гласуваме, омерзени от
отвратителния сурогат, представян за демокрация от родните демокраДЦи? От години не се говори
откровено, нито излиза цялата истина за положението в България. Спестява се порочността, по която се
реализира така наречената "Промяна".
А нима може да съществува реална демокрация без референдум! Нормално е след събиране
определен брой подписи от населението по кой да е значим общодържавен проблем, решението му да се
узакони. Глас народен - глас божи. Той да е подплатен със законодателна сила. С него да се сменят
неудачни правителства. А не, въздишайки, да броим стотинчиците за деня и... дните им. Докато
овластените, обкръжени с верни социолози, се кипрят от синия екран, кичейки се с измислени заслуги.
(Телевизорът за родните "богоизбрани" комай замени огледалото.) Затова, че народът мило протягал
ръце към тях и си ги искал отново и отново, ама все тях на власт (може и под нови абревиатури). Че не
можел да диша без миличките им физиономии и тези на услужливите им протежета от уж
противниковите партии. Т е. - пак тях.
Всеобщото свободно допитване до населението ще намали разрастващата пропаст между
управляващи и управляеми. С референдумите ще приключи профа-низираната имитация на демокрация.
Ще се ограничи корупцията и масовото неизпълнение на предизборни лозунги и обещания. Тогава,
объркани, "любимите" довчера олигарси, открай време водещи слугинска политика към наложения
отвън "най-голям брат", но не и към избралите ги, ще отстъпят място на други, по-достойни. Или,
респектирани от гнева народен, щат не щат, ще се променят. Ако не - прав им път - да си ходят!
Нормално ли е при реална демокрация тази тема да не е отворена дори за дискусии? Да се бяга
от референдума като дявол от тамян? Не прозират ли гузни съвести? С вечната боязън да не се изпусне
още тлъстия, недооглозган докрай кокал?
Защо ежедневно не се заснемат по телевизията и строго дамгосват публично депутатите,
гласували с чужди карти? Къде са независимите народни съдилища за контрол над самозабравения
политически елит?
„Най-добрият учител, според тибетците, е врагът. Той ни учи на търпение." Господи, какво
богатство в милата Родина на люде, работещи за нашето усъвършенстване!...
Не е ли време да изберем не хлево усти бърборков-ци, без чувство за свян, а во дачи с р еални
заслуги, отговорност и поне мъничко МИЛОСТ КЪМ НАРОДА?
„Нещата в България ще се оправят единствено тогава, когато и ние се оправим" - пророкува за
бъдещето на страната, допълвайки Слава Севрюкова, Вера Кочовска.
Независимо дали са червени, сини, оранжеви, жълти, народът все повече разбира - истинският
цвят на досегашните ни "закрилници" е катранен. Така е, смесят ли се цветовете в политическото
бояджийство. Назрява мигът да гласуваме не със синя, червена, жълта или зелена бюлетина, а с
божествена... Не за политици, а за ЧОВЕЦИ С НЕЗАВИСИМ ДУХ И АПОСТОЛСКА ПРЕДАНОСТ.
Тъй ни съветват Слава и Ванга
Де ги? - Не се съзира още подобно чудо на хоризонта. Но, може би...
,Да захвърлим политическите въпроси и поставим на техни места човешките. Това е
бъдещето!"
- Зове Виктор Юго, защитникът на разорения след Априлското въстание (за кой ли път),
сведен до геноцид и възкръсващ от пепелища наш народ.
(Перспективите пред съдбините на света, според прогнозите на психотронния феномен, ще
разгледаме в следващата глава.)
* * * Толкова за нелеките проблеми на настоящето.
- Бъднините на "страдалното ни Отечество", както се очертават, са шарени, та шарени. Докога?
Докога България ще е спящ духовен гигант? Къде е достойното ни място в Европейския съюз?
- Помнете, няма да сме държава, която е ей тъй
- сочи ръка надолу пророчицата. И пояснява. - Не ще бъдем народ от ниска класа. Ще
имаме авторитет. Но никога не ще успеем да се издигнем икономически.
Прогнозите на прорицателката са завещание за Бъдещето:
- България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата
Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината.
Замислена за страдалческата съдба на народа, пророчицата продължава:
-Ив най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе. Все има проблясъ-
ци. Но българинът е склонен към леност. Обогатили се материално, забравя духовното. Тъй е и при дру-
гите народи. Затуй сме в недоимък. (Разговорът е от 1990 г. - б. а.) Но тази период няма да е безкраен.
Кармата ни най-сетне ще свърши. Предстои да станем като Швейцария, та и повече.
Родната наука кой знае защо се бои да наруши установеното статукво. Прекомерно се
съобразява с "водещите световни достижения". Нима част от тях, като всичко на този свят, не са
временни, в развитие? Затова ли е сдържана към "спорните домогвания" на Слава Севрюкова и дарбата
й?
Така наречените "съвременни политици" са посредствени или слаби народопсихолози. Не
разбират или забравят - специфична черта на народа, извираща от широкото славянско море, е
склонността към мистика. С нея не ще се преборят ни наши, ни чужди чиновници-управленци. На Запад
това качество е слабо познато или напълно отсъства.
В едно от оптимистичните си прозрения Слава Севрюкова внимателно загатва: „Да знаете -
духът на библейския Давид вече се е превъплътил в България."
Отказвайки да разкрие самоличността му, пророчицата го съзира и щрихира - момче на 7-8
години. (Това е през 80-те на миналия век - б. а.) Пред доцент Лилия Методиева и други от обкръжението
й споделя: „Държавата ни ще изпадне в критично състояние на границата на оцеляване. Когато е на
ръба, духът на превъплътения Давид, тогава неин водач, ще я спаси. В негово лице България ще даде на
света значим политик. Той ще направи много за страната и за Европа. "
(Къде е сега този бъдещ управник, който реаними-райки и прославяйки страната ни, ще въздигне
и Европа? Ако от пророчеството се отправим към съвремието, тази "белязана" личност сега би трябвало
да е на двадесет и няколко години.
Навярно не е близко, но не е и прекомерно далечно времето за изпълнение на оптимистичното
предсказание. А и страната ни комай още не е срината дотам.
Възможно е предреченият държавен мъж да се яви на политическата сцена след вече
упоменатата жена-ръководител, работеща всеотдайно за народа.
Пророчицата не конкретизира точния период на събитието. Изхождайки от настоящата възраст
на бъдещия държавник и предсказанието за жената-водач, това би трябвало да стане навярно известно
време след 2017-2018 г. - б. а.)
Слава с увереност изтъква перспективите:
- Неоценим е психичният заряд на българина. Страната ще преодолее кризата и укрепне. От
богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно - писмеността на сла-
вянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата кул-
тура. Това е кармично предопределено.
- Помнете, ще удивим Човечеството - продължава с възторг. - Родените сред нас откри-
тия ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на чо-
вешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък (годината е
1990 - б. а.) политика. И това ще стане, но вече по-късно във времето, когато се превърнем в
равностойни членове на Европа.
(Навярно в това определение трябва да разкодира-ме Европейския съюз - б. а.)
- Хората ще заживеят обединено - леят се предсказания. - Границите ще отпаднат, но
отделните народи ще запазят самобитност. Едва тогаз България ще роди значими политици-
обединители.
Големи умове, помнете, предстои да излязат от нашето племе. Със световен принос в
много области на човешкото знание - наука, философия, изкуство. Тогава страната ни ще е
повече от Швейцария - издига ръце, очертавайки кръг.
- Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.
- Не ни ли заплашва опасност при съвременните тенденции да ни претопят малцинствата?
- Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други
народи, както ми се "разкрива", ще изчезнат, ние - не. Помнете - НИКОГА! Събудената мощ на
духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я
напускат един ден горчиво ще съжаляват.
„Таман страната ни ще се пооправи и светът ще тръгне на зле. Но ние тогаз вече ще сме на
завет за онова, което иде... То ще трае наполовина на времето на Втората световна война..." -
Иносказателно споделя пророчицата пред Красимира Шопова.
(Задаващите се мащабни геоизпитания са обект на следващата глава - б. а.)
* * * Какъв по-окрилящ порив да съхраним националното единство в името на една велика идея. Да
опазим скромните 111 хиляди квадратни километра духовно поле. Такова е бъдещето на България, на
"тази невероятна - според руския академик Лихачов - държава на духа".
За да достигнем развитите страни, в някои области трябва да сме на крачка пред тях. Но нима
открай време не сме водачи - с нашите невероятни носители на предсказателски и лечителски
способности? Затова ли са ожесточено преследвани?...
„Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас - изтъква
пророчицата -се откроява един единствен избор - Духовността.
Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим света.
А и в миналото сме го правили..."
За нея: „Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави на Човечеството
велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна
месиянска роля към славяните."
Тези предсказания все още не са реализирани. Бъдещето предстои.
Всеки тунел крие искрица светлинка. Предусещайки тревогите, притиснали ни от началото на деветдесетте
години на миналия век, прорицателката мъдро успокоява: „Не бойте се, най-тъмно е преди зазоряване... Тежката
мрачна българска карма, побеляла от очакване, вече е на привършване".
Какво пък - нима само България се топи. Човечността по света като че редее.
Заливат ни псевдохудожествени произведения, антихуманни филми, стресиращи новини,
дави ни като втори жълт потоп чудовищна преса. Не е изключено сриво-вете и
изтъняващата Човечност да проправят път на ужасяващи бедствия. На тях предстои да
се спрем в следващата глава. На каквато асимилация и безмилостен геноцид да е
подложен народ от нестинари, от чиито недра е излязъл свръхсетивен елит като
Петър Дънов, Преподобна Стойна, Ванга, дядо Влайчо, Слава Севрюкова, не е за
подценяване. Открай време проводник на Духа, оцелявал благодарение на него, не може
да е обречен на гибел.
...Толкова за мрачните ни изпитания и томителни светлинки надеждица.
Нека през очите на богобелязаната се взрем в перспективите на мъглявия
глобален хоризонт, които открояват задаващите се
СВЕТОВНИ СЪДБИНИ „Синко, що е издумала, нарисувала или начертала, ке се сбъдне."
Ванга - за пророчествата на Слава Севрюкова
Свръхсетива - това е нейното фамилно богатство. Първите й предсказания, вече знаем от
предните книги, са от най-ранни години. По време на Първата световна война, още дете, разкрива
участта на мобилизираните на фронта съграждани от Нова Загора и никога не греши.
Дарбата с годините съзрява. С лекота разкъсва ограниченията на времето и пространството. В
по-късна възраст психотропният и талант напълно разцъфтява. Разкодира съкровени тайни на микро-
и макро-космоса. Явяват се нови и нови предсказания -някои от тях за предстоящи световни събития.
Защо сме устроени така? Ако на едното блюдо на везните са прозренията на феномените за
бъдещето, на другото - скептичните подозрения за сбъдването им. Дали защото вникването в  предначертанията на съдбата дава особен привкус на настоящето.
Кои са горчивите предизвикателства и благоприятни очаквания на третото хилядолетие? С
какво ще ни изненада ерата на Водолея?
Към психотроничката е отправен нелек въпрос:
- Твоите предсказания досега са безупречно точни. (Годината е 1990 - б. а.) Защо избягваш да
споделяш за тях? Защо неохотно надничаш в неизвестното?
- ...Егото е вътрешният Космос за повечето хора. Никога не съм се чувствала център на
света. Такъв може да бъде само онзи, който много, ама мно-о-ого дава от себе си. Но дори и тогава, ако
ме питате, трябва да е никой. Коя съм аз - прашинка нищожна в необятната Вселена.
Рядко "искам" информация за предстоящото. Защо ли? Виждам - няма минало и бъдеще, както
хората си ги представят. Това го разбирам, защото когато "отгоре" ми се "дава" за предстоящи
събития, винаги се уточнява така: "утре по вашему"... Не сме заложници във времето. Нито то- в нас.
Него просто го няма.
(За Платон: „Онова, което наричаме време, е подвижно нереално отражение на Вечността - б.
а.")
Странен е светът през психотронен поглед. Съкровена информация блика от свръхсетивата на
Слава. Разшифровайки посланията й, узнаваме - пророчица-та не търси кредит в "банката на времето",
защото възприятията й стоят над него. Психическият хронометър не винаги съвпада с физическия.
- Все пак не отговори на въпроса. Нека повторя: защо избягваш да говориш за бъдещето?
- Виждам предстоящите войни, но какъв смисъл да споделям - въздиша сибилата. -Ако през
1958 година бях предсказала съединението на Германия - продължава замислена, - кой би ми повярвал?
Аз за това не съм "питала" - само ми "дойде". Една майка се тревожеше за сина си. Не помня
вече женеше ли се или отиваше да работи там. Помоли ме за момчето й да "погледна". Тогаз ме прониза
шеметно видение: две държави с две армии. Едната трепти, привлича. Другата към нея отива... Понятно
- събират се в една.
Друго не "попитах". Но когато почнаха да издигат Берлинската стена, не издържах: „Как е
възможно! Нали една държава ще е?"
Отговор: „За да има какво да се срути." Отвратително нещо е политиката - прави кисела
гримаса. - Не я обичам, милинки мои. С нея, пак ще повторя, не ми е приятно да се занимавам. Хитлер,
Сталин, Никсън, Горбачов - съдбите на тези белязани свише хора са предопределени. Те просто правят
онова, което трябва...
* * * Годината е 1978. Вилнее Студената война. Светът е разделен на два противоборстващи лагера.
Яростно вкопчени гуша за гуша в затягаща се смъртна хватка. Човечеството тръпне пред угрозата от
ядрена война.
Притиснати от армада тревожни мисли, с болка се интересуваме: задава ли се атомен конфликт?
Някога Слава внимателно бе загатнала: „Милиарди люде за кратко време трябва да напуснат Земята."
- Това следствие на бъдеща война ли ще е?
- Не бойте се. Никоя страна не ще посмее да употреби най-страшното... (Предсказанието е от 16
март същата година - б. а.) Световните управници може да са глупци, но не самоубийци. Освен това,
изкушени от охолния живот, защо с ядрено оръжие да унищожават земните благини и подвластното им
Човечество? Кой ще ги храни? И още - свише няма да им се разреши да разпалят световен погром.
Прониквайки в плановете на Всемира, ми се каза: „Дори да пожелаят, ще бъдат възпрени". Но
не от здравия им разум (с него малцина могат да се похвалят). Няма да го допусне Висшата светлина.
И още - „Червеният звяр ще се срине"- предсказва го преди хилядолетия "Откровението" на Свети
Йоана.
- Как, кога ще се извърши този процес?
(Тревожна и магнетично привлекателна тема. Разговори, страшно интересни и рисковани в
тоталитарната епоха.)
- Виждам човек - глава Юпитеров тип. С белег на челото. Чрез него ужасната Съветска
страна, дето затри милиони свои чеда в Сибир, ще се срине ведно с несломимата й военна машина. Това
ще е за кратък период. Помнете (предвещава шепнешком), без война... Съветският съюз със
социалистическия строй ненадейно ще се срутят.
* * * „Фантазира ли?..." - Питахме се някога. Пророчеството, нека повторим, е направено в края на
седемдесетте на миналия век.
Прогнозите за "мъж с белег на челото", пратен свише и безпрецедентното безкръвно сриване на
най-могъщата световна империя в комунистически надъханите времена звучаха като приказки от 1001
нощ. Като легендите за вълшебния "юнак със звезда на челото", изправен срещу тираните на човешкия
род и променил към добро, стария, разкапващ се свят.
Звучеше нелепо, абсурдно. Но кои предсказания не изглеждат налудничави, докато се сбъднат?
Относно "фантасмагоричното вещание за белязания мъж" (касае се естествено за Михаил
Горбачов), свидетели сме как се реализира. И несломимият комунизъм в Източна Европа рухна като че
за една нощ.
„Взирайки се в знаците на Небето, помагам на людете да не рухват в преследващите ги
ужасни страхове. Да не забиват чела в земята..."- Приглушено отронва пророчицата.
Разкодирала недоловимите замисли на Висшия Разум, леля Слава за кой ли път израстна в очите
ни. Впечатлени от откровенията, сериозно се замисляме
- не трябва ли да се предостави повече публично доверие на психотрониката в лицето на
безспорните й капацитети? Та с нейна помощ неясните брегове на Бъдещето да се разкодират. И
светът да се разкрие откъм по-добрата си страна.
* * * През 1989 г. се срути социалистическата система -най-слабата брънка в дотогавашното световно
индустриално общество. Отложи се неговото рухване. Изостанали в икономическо отношение,
противниците на света на капитала - бившите социалистически страни
- по неволя го захраниха със "свежа кръв". И парадоксално удължиха съществуването му.
Големият въпрос е: докога, на какво ще се крепи това, нека признаем, все по-бездуховно
общество?
С разрастване населението на планетата, социалните смутове и сблъсъци в оформящия се нов
световен ред едва ли ще престанат. № 1 е тероризмът. След временната стабилизация на
постиндустриалното информационно общество, т. н. "битка с терористите" откроява растящите му
язви. Какво е кризата в Близкия изток (разглеждана като конфликт между мюсюлмани и християни), ако
не брънка от ескалиращо епохално стълкновение за енергия? Освен това, докато в началото на миналия
век границите между християнството и мюсюлманството са междудържавни, понастоящем преминават
през всеки европейски град. Третата световна война, според Нострадамус, "ще се завърти около
Аллах"...
- Как се откроява пред тебе бъдещето на Америка? Какво ще се случи на 10 000 км отвъд океана?
В страната, към която от цял свят са устремени бушуващи жадни реки от сиво вещество?
- Висшата Светлина допусна появата на тази държава. Предначертана й е значима роля в
създаването на шестата раса. От нея по-късно ще се разпръснат умове-бисери широко по Земното
кълбо. За съжаление оттам ще плъзне, ще поеме да воюва и Злото...
Краят на двадесети век ще се ознаменува с чудовищно сатанинско проявление. Тогава ще се
развихри огромен тъмен дух в човешки облик. Очите на света с изненада ще се вперят в него.
(Прогнозата е от седемдесетте години на миналото столетие е съхранена от Пушка Златарева - б.
а.)
- Съзирам мургав мъж, носител на тъма – мълви пророчицата. - От друга религия е.
Последователите му ще взривят две високи сгради на Новия континент. Ще разрушат много други... Ще
загинат хиляди.
-Как?
- Виждам... Нещо се блъска в тях. Срива ги из основи. Кървавият акт е допуснат, за да се
осъзнае и види за пореден път в обновяващия се свят страшната Сила на Тъмата...
След случилото се, в началото на двадесет и първия ще започне разчистване на разрастващите се
"плевели". За да избуи Новото.
(Странно звучащо предсказание от седемдесетте на миналото столетие. Днес - вече понятно.
Визира се Осама бен Ладен и кулите-близнаци в Световния търговски център в Ню Йорк - б. а.)
- Веднъж свише получих потресаващо послание: „Това са „последни времена"... - Тихо
реди пророчицата. - Последни, защото прекалено много хора обитават тая Земя. Не останаха души
Отвъд... Все повече се въплъщават, за да се чистят "плевелите" в тях... Разбирате ли?... Но и на това
иде краят. Затуй са назовани "последни".
- Внуши ми се да предам - продължава - „Предстои настъпление на страшни бедствия -
епидемии, глад, мор, смрад. Тогава онуй, което не е унищожено от Природата, ще го довършат
войните. Ще има чудовищни прояви на човешкия дух към зло, каквото досега не е било."
Но след това ми се каза: „Този ужас е последен. Тъмата не ще се шири нивга вече толкова силно  по Земята."
(Навярно се касае за глобален метакатаклизъм, който непоправимо ще разтърси устоите на
света, следван от унищожителни войни и масови насилия. След тях, предвещава прорицателката,
задълго ще царува спокойствие и мир. За оцелелите - б. а.)
- Нека сменим темата. Как съзираш държавата Израел, четвъртата по мощ сила в света? През 1947
година е възстановена израелската нация. Какво е нейното бъдеще?
- Виждам, над света непрестанно тлее жар. Гъст дим пропълзява на Изток. Огнени езици все
още не се забелязват, но жарта зловещо припуква, аха-аха да припламне. Готви се да се възпламени и
разпростре нашироко. Всеки миг ще лумне...
На Земята открай време битуват Тъма и Светлина. Някога Юда стана "оръдие на злото",
предавайки Христос. Сега еврейският народ ще се превърне в "оръдие", за да пострадат много
християнски страни.
В оня район се таи огромен неуправляем пожар. Когато избухне, много евреи ще идат от "другата
страна на Мира" (ще загинат - б. а.). Заради онуй, което вършат сега с арабите, ще бъдат овъзмездени.
Ще са сразени, бити и прогонени от тях.
Събитието ще настъпи след масивен геокатаклизъм.
Тогава ще последват мощни удари от вси страни срещу евреите. В стремежа да оцелеят, бягайки,
някои ще се укрият в затънтена пещера. Там, угнетени от погрома, с изненада ще попаднат на Мойсеевия
ковчег със скрижалите. Тогава ще си припомнят забравения Завет.
Разтърсени, ще се покаят. И най-сетне ще повярват - наистина са богоизбран народ. Но не такива,
каквито се представят сега, не. Едва тогаз ще поемат истинно и с Бога напред.
- Живеем във времена на все по-бързо рухващи империи. Как виждаш USA и Европа в
глобален мащаб? Какво предстои?
- Тежестта на световното развитие понастоящем е в Щатите. В тази могъща страна
ще се извършат едни от най-значимите световни научни открития.
Колкото до Европа, тя ще продължава да старее и бавно отстъпва на заден план. Преминала
в "трета възраст", ще редее населението й. Страните от Стария континент ще се превръщат във все
по-привлекателно място за носталгично завръщане към спомените. Те, история на древни цивилизации.
Така, както днес някои с умиление посещават съхранилата средновековен чар Венеция с живописни кана-
ли и романтични гондоли.
Европа носи от векове нетленни богатства от мъдрост. Там трайно ще се съхрани
Духовността.
- Глобалните тенденции в по-далечен план?
- Щатите, славна страна, за съжаление е носител и на опасни язви - насилие, ламтеж за
богатства на всяка цена. Светлината открай време изгрява от Изток. Западът ярко блести по залез
слънце... Източните народи са с по-силен уклон към Духовното. На тях, запомнете добре това,
принадлежи Бъдещето.
Америка, "цивилизацията на залеза", доколкото виждам, ще даде огромни познания на
Човечеството, но земната кора ще претърпи промени...
(Пророчицата не уточнява как и кога ще се извърши евентуалната рокада на доминиращите
държави. Волно или не, дава откъслечни отправки, по които при внимателно вглеждане, можем да
вникнем в тенденциите на новите времена - б. а.)
- Самоувереността в собствената недосегаемост на "силните на деня" - завършва послания
- ги прави уязвими. Задава се рязък обрат. Значима част от придобивките в духовното развитие на
цивилизациите произлизат от бялата раса. Тепърва Изтокът предстои да обогати света с големи умове.
Да го промени неузнаваемо.
Водещите открития на Човечеството в ония години ще идват все оттам. Задават се колосални
трансформации. Виждам - жълтата раса тепърва ще вземе връх.
(„Историята на света се свежда до факта, че когато нациите са силни, те невинаги са
справедливи. Пожелаят ли да станат справедливи, престават да са силни" - признава един от най-
знаменитите премиер-министри на Великобритания Уинстън Чърчил.)
- Какви закономерности ще наложат радикална промяна? Цитирам: „Китайците управляват
страната си от 3000 години, без да ползват съветите на Съединените щати. Те не биха желали да
бъдат поучавани от страна с едва 200 годишна история" (изказване на Хенри Кисинджър). Кои източни
народи, според тебе, ги очаква глобален апогей? Някакъв тип "хонгконгска цивилизация" ли ще завладее
света?
- Не ми се „дават" нации. Колкото до господството, задължително е едни народи да контролират  други. Инак е опасно - бързо да рушим оредяващите ресурси на планетата с разрастваща се техника и
неразумни действия. Тези процеси, пак ще повторя, няма да са безкрайни.
Жълтата раса и източната култура тепърва ще влеят Разум и Духовност в
Човечеството. Светът ще поеме към нравствено въздигане. Едва тогаз успешно ще се заработи
за надмогване тъмните страсти и проявления на човешкия дух.
(Прозорлив се оказва генерал дьо Гол: „Няма да е европеец политикът, който ще обедини
Европа. Европа ще я обединят китайците." Съвремието свидетелства за плавна икономическа
инвазия. Китайски стоки, евтини и практични, заливат световните пазари - б. а.)
- В бъдните времена ще ни се "даде" Мъдрост да щадим Майката-природа - продължава
пророчицата.
- Ще се премине към неунищожаваща живота техника. Ще се узнае - обитавайки високи сгради,
отдалечаваме се от полезното излъчване на Земята, зареждащо с животворна сила.
Уникалната психотроничка се умълчава. И още по-умислена, съзерцавайки открояващото се пред
психотропния й взор, уверено продължава:
- Виждам, хората след столетие (пророчеството е от седемдесетте години на миналия
век - б. а.) ще обитават жилища не по-високи от четири етажа. С равни покриви. В синхрон с
естеството на природата и на човеците едни с други. Границите на държавите ще избледнеят.
(В глобалните си прогнози Слава съзира оцеляване и добро бъдеще и за нашата страна.
Неведнъж подчертава това.
България, както е известно, е под знака на козирога. Под негово влияние са Япония и Индия.
Значителна ще е тяхната роля в Новия свят. Япония се радва на добро съчетание от извисена източна
Духовност и западна технология, но без грубия й материализъм. Постиженията на свръхсетивността
открай време имат здрава почва на Изток. Затова с Китай, Русия и Индия, тези народи, според
проникновенията на феномена, ще са сред водещите в най-ново време.)
* * * Мария Тунева, родственица на пророчицата, си спомня:
„Живеехме в Нова Загора. Втората световна война бе в разгара си. Немците, стремително от вси
страни надвиснали над Москва и Сталинград, заплашваха да превземат и разрушат великите руски
градове, превърнати в годините на изпитания в светини.
Баща ми, запален русофил, угнетен до дъното на душата си от погрома, денем и нощем не
можеше да намери покой. Вайка се, пъшка и тюхка.
Мама зад гърба му тихичко се подсмива. Едва чуто подмята:
- Не бой се - Русия никога няма да бъде надвита.
- Няма да бъде?! Ти пък отде знаеш?... - Изгледа я учуден тате.
Миг след това се плесна по челото:
- Аха, сетих се! Била си пак при съседката Славка.
Те двете бяха големи приятелки. Често се събираха. Майка ми не смееше нищичко да
предприеме, без да се допита до нея.
Но тъй като тя сега многозначително, някак гордо и важно мълчеше, тате, изгубил търпение,
нервно се разкрещя:
- Казвай! Бързо казвай! Какво е "видяла" Славка?! Сякаш очаквала изблика му, мама се
изсмя. После сниши глас.
Заговорнически взе да нарежда:
- Чуй ме добре. Ето това ми предаде.
И заразказва:
„Огромен бял кон е поел да покори света. На изток и запад, на север и юг все по-безнаказано се
разпростира по одимената пламтяща прашна земна твърд. Пръхти, барабани с копита, развява
кафява грива. Тропотът му гневно оглася простора. Самонадеян, уверен в непобедимостта си, наумил
е да завладее със сила тоя несигурен свят и въведе нов ред в него.
И засега успява. Засега...
(Иносказателни метафорични картини. Без съмнение, отнася се за арийската, считаща се за "бяла
и чиста" раса. Кафявата грива издава характерния цвят на нацистите с техните спецкоманди, дошли по
онова време на власт - б. а.)
Съкровеното желание, на "бялото чудовище", помнете, никога не ще се сбъдне. Срещу коня-
завое-вател в гигантска битка се възправя друг, не по-слаб - кърваво ален. Първият засега взима
надмощие.
Но колкото устремно да напира, никога не ще победи. Обречен е - изтича неговото време. Ще
рухне, сразен под мощния напор на червения.
И, обърнал гръб, ще запрепуска презглава в суматоха. Ще е преследван и ръфан от него до
смърт през планини, гори и реки из безкрайни, оглушали от тропот, поля. Докато заслужено накрая
бъде натикан завинаги там, отдето е дошъл. Та светът облекчен да въздъхне.
... Тогава ще настане времето на червения кон.
Горд от победата, на свой ред ще се вихри открай до край по безбрежната земя. Неудържим,
повярвал в непобедимостта си, той сега ще се шири навред. И много земи и горди народи ще покори.
Този кон ще се счита за най-съвършеното същество на света. Буен, самонадеян, ще изпотъпче
дори децата си.
Но и това няма да е задълго. И той ще се прибере в своя край, отдето някога е поел.
(Касае се за комунизма. В неясните на пръв поглед слова „Ще изпотъпче дори децата си"
вероятно са закодирани червените сибирски трудови лагери - б. а.)
...И ето, ще настане време, в земите между Тигър и Ефрат да се яви трети кон - сивият. Не
по-малки злини и незапомнени пакости очакват Човечеството. От арабска порода, той ще е много
буен и издръжлив.
Уверен в правотата си, на свой ред ще воюва срещу несправедливостите на света. Кървища на
невинни деца и майки в ония нелеки времена ще се леят в името на примамлива кауза. Хиляди
нещастници ще погинат.
Но и това няма да е краят. И сивият кон ще се прибере там, отдето е дошъл...
(Пророчицата иносказателно визира мюсюлманския тероризъм, идващ от Близкия изток. На Запад,
както е известно, иронично наричат арабите "сивите" - б. а.)
...И тези усилни години като речна вода ще се отлеят. И нови, виждам, предстоят. Защото,
както ми се разкрива, колкото по-самоуверени в силата си са огромните коне, толкоз са по-уязвими.
И ето - най-сетне оттам, отдето изгрява Слънцето, ще се яви поредният, жълтият кон. И той
предстои да поеме по белия свят. Но вече не толкова с кървави битки и стълкновения. Напротив, ще
донесе жадувана Надежда, Разум и Мъдрост на хората.
Жълтият кон ще властва поне хиляда години. Едва тогаз умореното Човечество с облекчение
ще отдъхне. И заживее в мир. (Прорицателката в характерния си стил загатва за отговорната роля на
жълтата раса и народите на Изток в глобален мащаб. Това ще е навярно в не много отдалечена, вече
проблясваща на хоризонта епоха.
Засега, както прозорливият читател се досеща, все още сме в "ерата на сивия кон".
Пророчеството подсказва - няма да е много продължителна.
В друго предсказание, на което ще се спрем по-късно, деликатната сибила лаконично уточнява
колко време приблизително ще трае тя - б. а.)
Ако древни прорицателски видения визират конниците от библейския Апокалипсис (ездачите
там са с подобни цветове), Слава Севрюкова ги тълкува по своему оригинално. Правилно
разшифровани, те абсолютно точно дотук се препокриват със събитията в глобалната политическа
реалност, очертавайки и контурите на още неоткроеното бъдеще.
* * * Съдбата, за прорицателката, следва свой върховен замисъл. В друг разговор, споделяйки
сакрални проникновения, загрижено въздиша:
- Съветският съюз ще се раздроби на отделни държави. Ще остане само Русия.
(Предсказаното още не се е сбъднало, но в републиките на ОНД зреят центробежни тенденции към
сепаратизъм - б. а.) Тогава предстои да избухне остро стълкновение с Китай. Мъчно ми е за руското
племе... - Дълбоко състрадателно въздиша милата леля Слава. - Заболя ме, че и мъжът ми бе руснак, но...
ще ги газят китайците. Сибир ще бъде отнет от Русия. Виждам, там ще се ширнат и засноват работливи
като мравки жълти човечета. Но по-добре да сменим темата. Далече е още времето...
(Какво има предвид? Война? Или съзира задаващия се икономически колапс, разтърсил великата
северна страна в края на миналия век?
Не е изключено Китай, разполагащ с колосален икономически и човешки потенциал, да
подпомага Русия, за да се избегнат кризите в съседната нему поразклатена, но военно силна
респектираща държава. Така да се преодолее опасността от верижни усложнения по света.
Третото тълкуване на предсказанието е свързано с предстоящото икономическо, в известен
смисъл и духовно надмощие на жълтата раса. Пророчица-та е категорична: „Времето за това
предстои".
Свидетели сме на факти, които го потвърждават - в Москва се преселват все повече китайци. В
Сибир -също. В безбрежните степи на руския Далечен изток са едни от най-богатите нефтени находища  на света. Икономическата и стратегическа битка навярно ще е кой да ги владее.
Това поставя нови въпроси. Дали руснаците ценят безценните свои природни залежи? Отнасят ли
се достатъчно далновидно и отговорно към тях?)
Слава съзира: „Русия никога не ще рухне. Напротив, през 21 век отново ще възвърне световното
си могъщество. Славяните никога не ще изчезнат от лицето на Земята. Отредена им е водеща
духовна мисия в предстоящите съдбини на човешкия род."
Нормално е като белогвардейска съпруга прорицателката да е пристрастна към русите.
(Годината на разговора - началото на 1977 - б. а.)
Тълкуванията едва ли трябва да успокояват. В тоталитарната епоха на ядрено свръхвъоръжаване,
откогато са предсказанията, се визират събития с рисковани, на границата на ескалацията, последици.
Не е изключено в очертаващата се нова икономическа и политическа конюнктура Китай да анексира
Сибир след успешна война с Русия.
В друг разговор пророчицата заявява:
- Задават се не толкова кръвопролитни интервенции, колкото борби за надмощие. Но...
виждам – между Русия и Китай кръв ще се пролее. Ще има сериозно стълкновение.
Аргументирано и внимателно пояснява:
- Кармата на народите движи света. Малко от тях са лишени от нея - такава е Швейцария.
По-незначителна е на Швеция...
{Европа винаги се е нуждаела от страни като необвързана Швейцария. При непредсказуеми
конфликти, гарантирано убежище за абдикирали управници и капиталите им-б. а.)
- Колкото до българската национална вековна обремененост - продължава пророчицата, - тя
почти е на изчерпване... Но, да продължа с Русия. Русите някога си позволиха чудовищен експеримент с
лазерно оръжие срещу Китай. (Касае се за кървавия сблъсък за пограничния остров Халкин хол в
седемдесетте години на миналия век - б. а.) За миг там бяха изпепелени земя и хора. Това все някога ще
трябва да се плати.
(Тревожното пророчество е от средата на седемдесетте. Публикуването му дава шанс на
управниците, ако не е безвъзвратно закърняла прозорливостта им, знаейки, че отбягват да четат
психотронни прогнози, да предотвратят някои разтърсващи събития, докато още са в зародиш - б. а.)
* * * Един единствен път Слава Севрюкова си позволява да изстреля най-тревожното си видение.
Съзряла е мрачна угроза:
-....Животът на Земята се подчинява на космически закони. Равновесието между нашия и
отвъдния свят отдавна е нарушено - с милиони и милиарди души. Пренаселени сме. За да се
възстанови балансът, милиони и милиарди трябва да преминат в Отвъдното - бързо и заедно...
Апокалиптично видение!!!
За Армагедон ли се касае? Или за предвещания в Библията "втори огнен Потоп"?
(Нострадамус неведнъж с тревога иносказателно подготвя за него.)
- Как?!... Кога?... Кажи, лельо Славе! – Възкликваме един през друг. И затаили дъх, се
умълчаваме.
Сепната от току що изреченото, пророчицата онемява.
Вглъбена в неоткроимостта, внезапно отсича. Твърдо, решително:
- Не питайте!...Не знам... Тишината натежава.
- И да знаех, трябва ли да споделя?... - Мълви с половин уста.
Вярна на милозливата си природа, състрадалчески нежно ни поглежда. Пред лицето на грозно
надвисващите световни нещастия, фината й душа навярно дълбоко ги изживява.
Тъжно се усмихва. Майчински успокоява:
- Нима не е видно... Трябва ли да бъде изказано?... Ще ми се да не знаех... Знам...
Съкрушително въздиша:
- Задават се пагубни катаклизми. Нарушена е хармонията между видимия и
невидимия свят. Милиони и милиарди души предстои да отплуват в Отвъдното.
Слава не може да бъде зла орисница. Не е в стила й да поднася черни трънени букети от
пророчества. Но последните слова мъчително засядат в гърлото й. Давят я:
- Виждам, е ония времена трябва да вървите километри и километри, за да се
натъкнете на жив човек. Смърт. Страшно много смърт.... Молете се... Молете се за нашето племе.
Молете се за Човечеството - да е по-леко... Няма да ни отмине. Каза ми се: „Както Христос не се
размина с "горчивата чаша", така и това не ще прескочи бъдните чеда. Прекомерно пренаселена е
Земята."
Предсказание - като тънко разрязващо ледено острие.
Наистина ли предстои покосяване на значима част от Човечеството? Какво трябва да очакват
армиите обречени души?
Пред Слава Севрюкова навярно се разкриват покъртителни гледки. Наднича в изненадите на
бъдещето със сетива, пронизани от болка. Сякаш изстрадва грехове, за които няма вина. Измъчва се от
трагедии, които не са нейни. Споделя ги в сподавена скръб, в неизплакани сълзи.
Съзряла уплаха в очите ни, продължава. Не толкова накъсано:
- Не бойте се! Хармонията ще се възстанови след бедствията. Но, казвам ви, трябва да
сте готови за тях. Да ги понесете.
И пак повтарям, не бойте се - човешкият род не ще бъде изтрит от лицето на Земята. Виж-
дам - унищожения. Неузнаваеми промени. Обновеното Човечество ще се лиши от една нелепа и
страшна своя съставка - озвереността.
В него ще вземе връх Христовата душа. След грандиозни изпитания на границата на оцелява-
не ще се оттласне напред. Към позабравената пренебрегвана Духовност. Малцина тогава няма "да
виждат" е Отвъдното. Но това ще е плавно, с еволюцията на Духа.
- Не бойте се - вдъхва надежда прорицателката. - Картите са хвърлени. Човечеството
привидно ще изгуби играта. Но те внезапно ще се обърнат. С упование за оцелелите. Защото ония
хора ще са много по-извисени.
Едва тогаз ще заживеят по божия закон. Помнете - няма пълно унищожение. Временната
загуба е част от сражението.
В мрачните видения проблясва лъч упоителна надежда. Как ли ще се чувстват по чудо
съхранилите се Робинзоновци и Петкановци?
* * * Ама, че утешение! В душите камбанно закънтява тревожното ехо от прозренията.
Мнозина считат магията на любовта за интимност. Какво по-съкровено от страданието? Слава не
желае и не може да бъде черен пророк. Настанал е часът на откровението. Но дали в стремежа да
избегне психошока от смута в умовете, подвластната на хуманността не смекчава остротата на
предсказанията?
В друг разговор, опряна на свръхсензорите си, прорицателката замислена продължава
проникновения за глобалното Бъдеще:
- ...Задават се геопланетарни катаклизми. Не питайте кога. Светът не ще погине. С
изпитанията ще осъзнаем - погрешна е посоката. Ще се устремим към духовни нови
перспективи, изхвърляйки на бунището на историята измамните ценности на миналото.
Споделила видения, Слава Севрюкова развълнувана поема дъх:
- Отшумят ли бедствията, задава се бленувана от хилядолетия дивна хармония
между людете.
(Годината на разговора е 1990. „Отвъд епохата на страдания почва вечен мир" - казано е в
Откровението на свети Йоан - б. а.)
- След природните изпитания - уточнява пророчицата - се задава ера на Духовността.
Но дотогаз ще се изживее период, който е като препънка, като забавяне на времето. Предстои
Човекът да даде някои неща от себе си, които ще го изведат напред. Трябва да изработи вътрешна
хармония. Казано е: „Овладей природата." Сторено ли е това?
Какво се крие зад словосъчетанието "овладяване на природата"? - Хармонизиране с нейните
норми на живот или завръщане към естествената среда? - Вероятно двете. Не е изключено това да са
опасения, свързани с бъдещето на съвременната цивилизация, затъваща в духовен и екологичен срив,
въпреки безспирните призиви.
Човечеството трябва да заживее по-хармонично. Инак е опасно да не бъдем сразени от онова,
което се гордеем, че сме победили. Майката-Природа да възроптае срещу лицемерието. И Земята да
отвърне на удара...
Неоткроени в детайли, контурно загатнати предсказания. Слава получава информация през
безбрежния "океан на надвремието". Не размахва дрипавото знаме на самолюбието, търсещо сензации.
Не се обвива в мистика, нито изживява като месия на Новото време. Не конкретизира на какво ще е
мишена човешкия род. Най-вероятно на себе си.
В друг разговор загрижено споделя:
- Ще изчезнат племена (народи - б. а.). И пак ще повторя - каза ми се: „Ще вървиш, дълго,
без да срещнеш живо човешко същество... Но открои ли се пред теб, помни - излишно е да питаш. В
него ще е Христовата душа..."
Успокоително ли е това? Историята доказва - оцелели сме с приспособяване към природата, не
воювайки срещу нея. С екологическото и духовно замърсяване се изплъзваме от космическия синхрон.
С достигане критичния праг на противоречия, ще се изправим пред неудържими рискови промени. За
тях все по-загрижено предупреждават и учените.
Ако на прозренията на Слава Севрюкова не се обърне внимание, е разбираемо. Тъжно ще е,
потвърдят ли се прогнозите й, а НИКОЙ не е реагирал. Чудо - вземат ли я насериозно. Събитие - ако
държава или общности предприемат адекватни превантивни мерки. А, може би, не ще има намеса в
рисковата ситуация, за да не стане тя още по-окаяна?...
Какво бъдеще се задава? - "Огнено"? "Потопено във вода?" Коя ще е опустошителната
Хирошима за още неродените деца?
Н20 ли надвисна над част от земното поселение? Тя, щедро даряващата живот. Любимо
"оръжие" от времето на Потопа. Заличи ли ни, в мор е ли ще пр елее чашата на страданията или в
океан? И прииждащата вода ще помътнее и загорчи. Актуален е строгият духовен закон: „Ако Земята е
населена с непочтени същества, да се върне на рибите."
Задава се онова, което интуитивно предчувстваме. Срив - за песимистите. За оптимистите -
надежда за възвръщане изгубената хармония. Възстановим ли нарушения синхрон с нас, Земята и
Вселената, не е изключено природният Апокалипсис да ни подмине. Слава Севрюкова успокоява -
може бедите да не са толкова потресаващи, колкото ни разяжда страхът за "онова Бъдеще". Ако
наистина е така, защо с неохота говори за тях?
За прорицателката: „Катаклизмите се отразяват позитивно на еволюцията. Влияят върху
промените с флората и фауната. Така е при измирането на динозаврите и появата на по-извисения
клас бозайници. Тъй ще е и след предстоящите бедствия
- тласък напред. За оцелелите.
Природните колизии уподобяват горски пожари. Унищожават гниеща шума, клони, отпадъци.
Вярно, загиват и млади дръвчета. Ползата - нов жизнен простор. Инак гората линее. А човешкият
род, затънал в консуматорство, би се превърнал в завод за отпадъци."
Нима сме приказка безкрай? Природата неведнъж е доказвала мощта си да преобразява с размах
"процъфтяващия рай" в ужасяващ пъкъл. След мегакатаклизмите ще се разбере - простили сме се с
общество, в което сякаш "дяволът е шетал"...
"Цивилизацията ни на залеза" пренебрегва духовните ценности. Замества ги с изкусителни
материални (най-често сурогати). Внушава "стойностни идеи", съмнителни дори за еднократна
употреба. Откъсва от хуманността на книгата. Запраща новата генерация в примамливо ласкавите
обятия на компютъра и синия екран. Къде е благородството на духа? Не навлизаме ли в нов ледников
период на междучовешките отношения?
Изплъзне ли се човечността, системата на живот трудно ще се самоподдържа. И -АМИН-на
стария свят.
Липсата на любов ли ще изпепели част от рода на сапиенса? Все повече се разрастваме. И какво -
много глави, малко светове...
„Който преживее изпитанията, благословен ще е" - твърди пророчицата." Опряна на
информацията от свръхсензорни детектори, вдъхва оптимистична надежда: „Хомо сапиенс не е пред
реквием. Светът ще стане по-съразмерен, чист и нов. Оцелелите ще имат обновена,
съответстваща с хармонията на Космоса и Природата стойностна система..."
* * * Стъклено празни са думите пред задаващото се. От предсказанията лъха студ. Кой континент ще е
сполетян? Няколко? Ще се пробуди ли Земята в конвулсии? Безмълвно или с вопли на възбог? Ще се
превърне ли краят на милиони във вразумяваща статистика за по чудо оцелелите?
Стресова цивилизация, управлявана от всесилен господар - ВЕЛИКИЯТ СТРАХ. Обзетите от
боязън, лесно се контролират.
Тревогите на първобитните люде са нищожни пред нашите. Хаос от хиляди гласове и образи,
прониква от синия екран. Треперим от какво ли не: да не спре токът, да не скочат цените, да не останем
без работа.
След природния Апокалипсис част от тях навярно ще отпаднат. Човечеството ще се освободи от
битовите безпокойства пред лицето на още по-големите. Всичко ще намалее на изтощената Земя.
Страхът - колос без лице. Зависими сме от условности, създадени от нас. В епоха, когато битката
за удобства ни лишава от време за себе си, потискат планини от несигурност. Лавинообразно растат.
„Ще дойде време - дяволът ще нахълта във всеки дом, затулен в кутия- напомня
късносредновековното пророчество на свети Козма Етолийски, - а рогата му ще бъдат на  керемидите."Това вече е факт. От изцъкленото око на синия екран се изливат ужасии. Прииждат. Потапят
в насилия. Мъчително давят. Забиват жила в душите. Стягат, задушават. Дълбаят сърца, умове. Затова ли
толкова инфаркти, инсулти, едва ли не панепидемии от ракови заболявания?
С телевизията страховата манипулация нахлува в дома. За потомците - второ мрачно
Средновековие, овековечило триумфа на машината над човека. Какво пък - мракът е гориво на
Светлината. Калта - храна на живота.
Най-висшата проява на страха, до която достигна Човечеството в прехваления свой напредък,
се оказа призракът на тероризма. Угроза не от външна напаст, а на човек от човека. "Модерен" страх.
Вилнее в семейството, на работата. С него ни облъчва пак тя, коварната мащеха ТЕЛЕВИЗИЯ. От екрана
син тероризират лавини от насилия и смърт. Нови, задължително по-високи цени на какво ли не.
Геометрично растящи данъци. Изсмукани от пръстите такси (де да можехме да изсмукваме оттам
финикийски знаци за тях). Развилнял се процъфтяващ бандитизъм, ненаказана корупция, несигурност.
Тероризмът - варварство, маршируващо с ботуши върху крилете на крехката човечност. Дали
защото излиза от вътредържавните норми? Старата "свещена война на кръстоносците с мюсюлманите"
сякаш се е развилняла и през 21 век. Заплашва да прерасне в сблъсък на цивилизации, култури, религии.
И обезличи по-слабите държави.
Нашата уж велика, а кретаща. Кой как може, я "тероризира". Пък тя комай си го изкарва на
поданиците.
Изведнъж - взривена кола-бомба. „Какво толкова?! Свикнахме - скърцаме зъби, - далеч е от
нас. Помлени петдесет души."Невинна новина сред море от насилия.
Позорни са подобни разсъждения в обърканите от "развитието" на цивилизацията умове. А са
факт. Тероризмът разцъфтява. Кънти от улиците, отеква сред съседи, приятели. В свят, натряскан до
козирката с цивилизовано насилие. Бодро крачещ напред с шума на "бързите леки пари".
"Здравословен страх", доказващ - още сме живи. И се питаме: „Ще оцелеем ли извън желязната
му прегръдка? НЕ СЕ ЛИ ПРЕВРЪЩА ГОСПОДИН ВЕЛИКИЯТ СТРАХ ВЪВ ВСЕВЛАСТЕН ЗЕМЕН
ГОСПОДАР?"
„Не бойте се - възвръща увереност с тръпнещо слово Слава. - Страхът е ужасен, но
преодолеем ли го, край."
* * * Страхът - източник на всички грехове. Страхът - стимул за умерена смелост.
Страх, страх, страх... Докога? Без него манипулаторите на Човечеството отдавна да са
рухнали.
Срещу растящите опасения, някои трупат имущества, колекционират пари. Барикадират се зад
крехката им бр оня. Ще ги спаси ли? Омр аза и агр есия тласкат към унищожение хора, държави,
цивилизации.
Съвремие, променило до неузнаваемост лицето на Земята. Това ли е искал Създателят от нас?
Глобални катаклизми ли трябва да ни сполетят, та с новите страхове да се отърсим от старите?
Властва тягостно предчувствие - нещо ще се случи. Но нима природните колизии трябва да се
предхождат от духовни? Предсказанията за катастрофи се отразяват зле върху психиката. Може да
заработят рушителни мисъл-форми. Подхранени от тях, да се проектират събития в ужасяващи мащаби.
И най-лошото да връхлети, защото, боейки се от него, го очакваме.
Необходимо ли е да се публикуват мрачните прогнози? - Да. За да не пропищи съвестта до Бога
от премълчаното. Това, което се пророкува, трябва да се сбъдне. Ако ли не, предсказателите да
потънат в земята. От срам. Но и тогава ще остане страхът, разцъфтял в съцветията на дъгата.
И залюшнати - стрелка в магнитна буря - прелее ли хоризонтът, кой ще се любува на гледката,
отворила се към морето...
Бегло загатнати мрачни видения. Избягвайки сензационна зрелищност, Слава не осветява
събитията. Дали, оповестявайки задаващото се, не цели да постави разум и смелост на изпитание? Или да
ни помогне да осъзнаем плановете на "небесните архитекти", за да противодействаме.
След десетилетия отговорът ще е ясен. Сега кънти тревожната камбана. Дано не сме оглушали за
предупредителния й стон.
* * * Слава Севрюкова долавя ромона на Вселената. Но предусеща и гневния й ропот.
„Съвременникът се гордее с мощ, въплътена в бомби и машини, за да маскира хуманния си
банкрут. Хвали се с разрушителна сила, за да скрие човешката си несъстоятелност" - обвинява Ерих
Фром.
Безпрецедентни по брой и острота са проблемите в глобален мащаб. Доказват: СВЕТЪТ Е ОПАСНО   БОЛЕН.
Едни от най-невралгичните му дисонанси:
- Началото на XX! век е преситено с изкуствено създадени напрежения. Разраства се злото на
святата ни Тера, а още не познаваме свръхсилата на душевната енергия.
- Науката, в асинхрон с природата, се превръща в средство за нейното замърсяване и
унищожаване;
- Руши се озоновият слой в атмосферата;
- В световен мащаб се торпилира съхраняването на природната среда. Въпреки конвенции и
забрани, се изсичат гори, ерозират почви, изчезват растителни и животински видове. Унищожава се
животът в океаните;
- В геометрична прогресия расте населението, доскоро удвоявайки се на 41 години. Очаква се
поредното му двукратно разрастване да е през следващите 30;
- Наркомания обрича милиони на масово унищожение и генетично израждане (Обеднял
духовно, животът с налаганите съмнителни стойности все повече се обезсмисля.);
- Глобална е кризата в ценностната система във всички области на битието, в това число и в
културата (или в поголовната имитация на такава);
- Ерозира душевността. Бавно, като в нов ледников период нахлуват, завоюват позиции
космическо бездушие и отчуждение;
- Съвременната цивилизация не удовлетворява потребностите ни в степента, в която създава
нови;
- Светът все повече заприличва на голямо село. Свидетели сме на разрастваща се оварварена
селяния. За съжаление - безучастни;
- Натрупани са критични противоречия в структурите на обществата, изграждащи НОВА
ГЛОБАЛНА ИМПЕРИЯ;
- Лигитимира се безотговорността в политиката. Винаги силният е прав. (Каква промяна от
древния Рим насам?);
- Развихря се световен и което е много по-страшно, междудържавен тероризъм.
Експлозивни проблеми. Тежат като камбана, гото-за да се залюшне и проговори при девета
степен по Рихтер. Растат критичните натрупвания. Те ще достигнат своя пик. И...
* * * Разкъсван от ужасии, давен в медийно промиване, пренаселен, пращящ от тирани и тероризъм,
светът сякаш моли пощада. Така ли се реализират вдъхновените мечти на великите просветители
Волтер, Ди-дро, Русо? Примамливите надежди на създателите на Америка Вашингтон и Линкълн -
страна, замислена като рай на света? Докъде ще стигне, поела към свободата с криволичеща
Чарличаплинова походка? Или раздаваща с юмрук правосъдие?
Това е видно за здравомислещите. „...Светът като че върви към пропаст. Сривът едва ли ще
бъде предотвратен. Но би могъл да се отсрочи, ако разумът най-сетне вземе връх" - предупреждава
Николай Хайтов.
„Не буди спящия, преди да му е дошло времето. Напразно ще е..."-Тъжно възклицава Буда.
Пребродила мъглявините на съвремието, прорица-телката се взира в предстоящото. Как ще
протекат събитията?
Ядрена война? - Едва ли.
Гигантски астероид ще изпепели част от Земята? - Кой знае.
Свръхнова звезда ще избухне в нашата галактика и изтреби живота. - Това се случва
изключително рядко, но...
Екокатастрофа от самозабравеност и хищническо изтребление на природни ресурси? -
Логично е.
Конфликт на стихиите? "Имунната система" на Гея ли ще се задейства, променяйки
планетарната ос и магнитните полюси, с произтичащите от това катастрофални последици? - Не е
изключено.
Безогледно тровената планета ли ще реагира срещу егоистичните унищожители? - Възможно
е. Нима не се е случвало (Атлантида, Лемурия)?
Растящата слънчева активност, провокираща наводнения и земетръси ли ще предизвика
глобален колапс? - Тревожно предупреждение.
Климатичен хаос? Панепидемии? Изтъняващ озонов слой? Глобална разруха от себелюбие и
алчност? Верижна катастрофа от изброените природни заплахи с непредвидими последици от тях?
Или?...
Геофизичните колизии не настъпват изневиделица. Плод са на поредица критични събития.
Бедствията, за които не ни се ще да мислим, боейки се от тях, все някога ще се състоят. КОЛКОТО
ПОВЕЧЕ СЕ ЗАТОПЛЯ КЛИМАТЪТ, ТОЛКОВА ПО-ИЗСТУДЯВАТ МЕЖДУЧОВЕШКИТЕ
ОТНОШЕНИЯ.
Сякаш се подсказва - предизвикани ще са от "събудения гняв на земната утроба". Дали
защото не се вслушваме в стенещите болки на ранената космическа Майка? Тя ли е зла с нас, ние ли
се превърнахме в безмилостни терминатори? На нея? На себе си?
Предупреждението на прорицателката в друг разговор е ясно: „Не Човечеството е в опасност, а
людете, изгубили Човечност."
* * * - По какво да познаем приближаването на онези времена? - Обръщаме се към пророчицата.
- Ще има глад, наводнения, суши, климатични промени, локални конфликти. Тогава баща ще се
обърне срещу сина и брат срещу брата.
„Леля Слава съзря - в резултат на предстоящите катаклизми земната ос леко ще се измести.
В границите на едно денонощие ще бъде променена неговата продължителност. Това ще предизвика
бурни климатични промени" - предава спомени Красимира Шопова.
Ще ни настигнат ли стихиите, които сме отвързали? За да зреят бурени из житните нивя?
SOS!- Неспокойната Гея ли ще се люшне? С опасни отклонения в енергийната й ос? След
геофизич-ните промени червеи ли ще храни "Земята, като хляб разчупена на две"? Затова, че сме се
залюшнали ние...
Болезнено пречистване. За да проумеем елементарни истини, нима трябва да се изправим срещу
от-вързаните стихии на Природата?
Задава се критичен за цивилизацията период. Осенената от Духа изтъква; „Старият свят
земетръсно ще се срине". Човечеството, повлечено от проблемите на делничното оцеляване,
приближава очертаващите се събития. Много или малко е дотогава?
- Космичен миг.
„Непосилните бедствия не са продължителни - предупреждава стоикът Зенон. - Трябва да се
прекратят, или да ни пометат."
Слава Севрюкова болезнено изстрадва пречистващите изпитания на планетата Земя - жива
синьозелена акварелна капка от четката на Бога.
* * * Глуха за алармените сигнали на трезвите умове, самозабравилата се консуматорска цивилизация
самоуверено се носи. Накъде?
Ужасяваща инерция. Срива хранителната среда. Води се от подивели страсти в боледуващи
общества, контролирани от религията на парите. Измамна само-унищожителна химера. Това ли е
прехваленият сапиенс на новото столетие!
"Яйцето на Земята се пропуква. Човекът-хищникли излюпва?''
Казано е: „За истината питайте поетите, не философите, а още по-малко политиците."
Светът се нуждае от обнова. Кои са неговите устои, идеали? - Див стремеж за обогатяване.
Родът на сапиенса, за Слава, „не е преодолял враждебни инстинкти. Живее неразумно върху
припламващия барут на страстите. Бедства на ръба на разрухата. Едни се задушават под лавини
банкноти, други вият до небесата от глад."
Нормално ли е милиард-два съвременници да живеят на границата на оцеляване? Милиони да
страдат от наднормено тегло, а в Африка да измират деца без хляб?
Гнетящите мисли от натрупаната карма излъчват рушителни вибрации. Впиват се, минират
информационния слой на планетата. Едва ли ще я откъснат от невидимите й "небесни релси", но може да
предизвикат опасни изменения. Да жънем урагани, посели бури...
Изненадите на Природата като феномен са предсказуеми само от човека-феномен: „Земята,
колкото да не е приемливо за някои - според Слава Севрюкова, - е разумно създание. Диша с оре-
дяващите бели дробове на горите, които безжалостно сечем. Рее се, забързано устремена в
заклетия си ход. И сякаш не забелязва какво вършим с нея."
Глуха, беззащитна? Няма? И все ще е така?
Понякога потръпва. Разтърсва се. Впримчена е затягащ обръч от населяващите я "разумни
твари", да се изтръгне от задушаващата хватка. А ние приемаме това за трудно предвидими
природни катаклизми.
Тя и ние. С нея все някога ще се разделим, поверявайки й тлеността си. Нима Човечеството е
шедьовър на неуязвимостта? Ами, ако се окаже по-крехко и от цвете? Някой път раздялата ще е завинаги.
С изтляващите лъчи на обречената цивилизация.
Ако Бог ни е създал по свой образ и подобие, какво ще сътворим от този стар свят? Не се ли
променим „разумната Гея" може да премине в отбрана, освобождавайки се от "паразитите".
Безумно робство - властването над една илюзия. Природата може да бъде победена единствено с
подчинение.
"Криза" е с гръцки произход и означава "злина". С втори смисъл - "изход". Китайският йероглиф
за "криза" се състои от два знака. Единият - "опасност". Другият - "шанс", "възможност".
Логично е мегаколапсът да е последван от войни и стълкновения заради смалените природни
ресурси. Миграционни вълни да ни залеят. Но с масовото оредяване, както съзира Севрюкова, предстои
освежаване. Бедствията пречистват.
Прорицателката руши идолите на страха: „Светът ще се окопити. Човечеството ще съхрани
пулсацията на живота. Духовността ще възвърне Човечността."
И още: „Промяната е за добро. Ще се отърсим от старото. Нова Сила ще разцъфти върху
отломките на Глобалната, устремена към материални блага империя, рушаща Земята, която ги
осигурява. И -край на природното замърсяване."
Предсказания бистри като сълза. Наедряла от мъка, тя натежава. Дави горчивото минало. И
подготвя за живот оцелелите, прочистила душите им.
* * * „Земята е пренаселена - категорична е прорицателката. - Нарушено равновесие между
нашия и Отвъдния свят. Милиони и милиарди за кратко ще преминат в Отвъдността. Намаляло,
но възродено, Човечеството след това ще поеме по нов духовен път".
Ведно с други пророци твърди: съществува "висш план" за бъдещето на човешкия род, достъпен
за посветените. За дните след хаоса предвещава: „Предстои позитивна промяна. Новите генерации ще
възстановят изконните ценности."
Слава Севрюкова се бои за Човечеството. Моли пощада. Не се ли сбъдне най-страшното й
видение, духът й на небето тихо ще тържествува. Повече обича хората. Но, прониквайки в замисъла на
Висшия разум, е категорична: „Както Христос помоли да го отмине горчивата чаша на страданието,
но не стана, така и това ще е неизбежно за потомците."
Предсказва се с цел да настъпят изменения. Свише предначертаното ще се сбъдне. Пророкува
се, за да се въздейства на хората.
Дано сказанията й са обезпокоителни сирени, подготвящи за опасности, които в сетния миг като
по чудо да се разминат. Така, както не се състоя ядрена война. Дано Човечеството, запознато с
прогнозите, е по-далновидно. И реагира адекватно. Дано неприятностите тревожат нашите
очаквания. Не сбъдването им. Дано, дано, дано!
А дотогава - Бог да ни пази!
* * * Слава не вещае края на света. Вслушана в свръх-сензорни локатори, взира се в Бъдещето.
Недолюбва информационните бомби, заредени с взрив на мъртво родени сензации. Улавя
безпокойствата на века.
От предсказанията остава горчиво чувство, но и проблясва искрица надежда: „Каквито и
бедствия да ни сполетят, Земята няма да бъде срината. Животът, възстановен, ще продължи още
по-бурно, устремен към единение с нейно величество Природата."
Отшумят ли върлуващите стихии в дебрите на душите, съзира „нов, по-смислен и разумен
световен ред". Това ще е след края на "сервилния период" (така някои учени определят прехвалената ни
съвременна епоха). След опустошителни катаклизми "оредялото Човечество ще поеме напред.
Пречистено, умъдряло. Към Духовността".
„Без човека светът няма да изчезне. Без човещина сапиенсът е обречен на гибел" - напомня
пророчицата. - „С предстоящите гибелни катаклизми ще настъпи поврат в ценностната система и
тенденции на развитие.
От промените не бива да се боим. Ще разкрият неосветената страна на Силата. След
родената в Америка шеста раса се задава много по-извисена - седма. Манипулаторите ще са
овъзмездени. Егоизмът- също."
Становище, близко до това на Конфуций: „Най-доброто пред Човечеството е да се научи да
надвива себе си".
* * * Открай време се носят предзнаменования за апокалиптични изживявания. В ранното  християнство са като близко очакване. Изпъстрят Библията - 27% от нея с предсказателско
съдържание.
Кой пророк, отвратен от порочността на стария свят, не е прогнозирал безславния му срив? И,
предрекъл времето, не се е провалял, очаквайки той да изчезне в определен ден или година?
Промяната настъпва бавно, с векове.
За предстоящия "Апокалипсис, запечатан със седем печата", Библията твърди: „Този ден не
знаят нито ангелите, нито Сина, а само един Отец." Според Светото писание, да се предвиди срока
не е по човешките възможности. Въпреки това някои негови изследователи са убедени - живеем в
"последните години на света" (Тимотей 2:1-5).
Кампании срещу ясновидците се водят открай време. С небивала ярост и острота пламват в
Средновековието. И открай време не стихва интересът към тях. Далечни проблясъци и прокънтявания от
тревожни бъдещи събития отекват в свръхизострените сетива на духовните учители. За задаващи се
грандиозни промени намекват древноиндийските пророци. Касаят съвременната епоха, назована от тях
"Кали юга" (ера на железния мрак), когато според тях предстоят бурни промени.
С умопомрачителни колизии за бъдещето ни стряскат и ранните еврейски мистици.
Нострадамус през XV век предвещава: „Надвисват природни бедствия, предшестващи
колосален световен пожар".
("Краят на света", според завоалираните му предсказания, не би трябвало да е през месец юли
1999 г., както изтъкваха тълкувателите му. А и той не се състоя. Разбираема е съпротивата срещу
подобни вещания. Правилното разчитане прогнозите на "краля на астрологията" е, че тогава ще е
началото на „голяма световна криза". Не бе ли такова стълкновението в Персийския залив,
предхождащо неодобрената от ООН коалиционна интервенция в Ирак? С инерционно разрастване в
съседни и далечни държави?
Свършекът на човешката раса на Земята няма да се състои през 3 977 г, както приемат други
тълкуватели на световния астролог - дотогава заключват обхват неговите предзнаменования.)
Внимателното вглеждане в центуриите на пророка на пророците разкрива - Нострадамус не е
толкова мрачен. След "световния катаклизъм", изтъква той, се задава епоха на дълготрайно
спокойствие: „Ще настъпи вселенски мир между Бога и човека. И той ще е за 1000 години."
Извън популярните предзнаменования, друга слабо известна прорицателка, англичанката Майка
Шиптън (1488-1561) дава интересно описание на "последната война", слагаща край на всички
стълкновения, без да определя кога ще се състои.
Кои прозрения на Нострадамус не са се сбъднали? Не будят ли загриженост странните
съвпадения от изброените пророчества, аналогични с тревожните предупреждения на Слава?
Тълкувателите на бележития провансалски астролог допускат - великите изпитания ще избухнат след 2
000 година. Предвижда: „Наводнения, суша и огън ще поразят Земята така, че да не остане
незасегнато кътче от нея".
Болезненият въпрос е: кога? - В медитативен транс "спящият" американски пророк Едгар Кейси
на свой ред оповестява края на съвременната цивилизация след 2000 година.
Това ли е несъстоялото се Бъдеще?
* * * Махатма Мориа, духовен учител на Слава Севрю-кова, Николай Рьорих, Блаватска и мнозина
високо посветени предупреждава: „По-ужасни от всички болести ще са разрушенията на слоевете
около планетата!"
Щедрият наш "гостоприемник" (потвърждават неординерно мислещи учени) е "живо", "разумно"
същество. Въпросът е: ще успее ли да се прояви в изпитанията Човечеството като разумно?
За мащабни катаклизми, свързани с епохална екологична катастрофа през столетието, говори и
големият сръбски пророк от ХИХ-ти век Митар Тарабич:.
„... Ще бъдат замърсени въздухът и водата. Ще се изсипят планини от отрови по сините
морета и земята. И хората ще почнат да мрат от болести."
Очевидци сме на всичко това. Според Световната здравна организация над 1.6 милиона души
умират годишно поради ползване на замърсена вода.
„Сега са последни времена на света - предупреждава Петър Дънов. - Иде голямо наказание,
понеже има омраза, злоба и непримиримост." "Промяната", според Учителя, ще се предизвика от
разрастващия се нравствен упадък на Човечеството, отдалечило се от природния фундамент. Под
"последни времена на света" има предвид познатия ни "стар свят". Според него след срива предстои
обновление.
Без да е запозната с тези прозрения, Слава Севрю-кова конкретизира времето на някои  геокатаклизме-ни сътресения: „Те ще са на етапи през известни интервали. Към третото
десетилетие от второто хилядолетие ще е началото на злокобните събития". И уточнява някои
от годините: „Част от тях ще са между 2025-2032".
В "Откровението" на св. Йоан Богослов Апокалипсисът се свързва с Антихриста. Той за 7
години ще обедини всички религии, подчинявайки света на себе си. Злокобни 7 лета. Невиждани
природни бедствия тогава ще разтърсят планетата. Терор, войни и глад ще измъчват Човечеството.
2025-2032 - едва ли това са седемте обречени лета на разруха и глад, за които се говори в
Откровението. Въпреки, че според пророчества от Новия завет, след седем години страдания
Човечеството ще бъде изправено пред апокалиптичен сценарий.
Не е възможно и с най-модерни научни методи навреме да се прогнозират задаващите се
мегабедствия. Стр анно то в тези и по-късни предсказания - Слава фиксира срокове за тяхното
сбъдване. Това за нея е изключение. На въпроси за конкретизиране на бъдещето, обикновено споделя:
„Не мога да ви кажа. Във Вечността време отсъства. Единствено тук е, на Земята."
Ползвайки информация от извисени духовни пространства, възниква казус - времето, ориентир в
извършващите се събития, според нея, е валидно само за нашия свят: „В Отвъдното хиляди години се
събират в един земен миг." Избягваща хронологическа-та обвързаност, на въпроси за предстоящи
събития отговорите й прозвучават така: „Няма да е скоро" ИЛИ „Много вода ще изтече дотогава". Но
кога точно? -не конкретизира дни, месеци, години. В редки случаи уточнява: „Виждам, числото е..."
В тази ситуация обаче оповестява някои от годините. Причината навярно е в значимостта на
задаващите се колосални превратности.
За Ванга (на пророчеството и ще се спрем малко по-късно), крупни природни изпитания
предстоят през 21 век. Не уточнява в детайли срока.
Нека направим любопитна историческа справка. Свети Малахий, живял през XII век, с точност
предвижда досегашните папи на римокатолическата църква. Според него, след настоящия Бонифаций
XVI на светия престол ще се изредят още само двама свети отци. Последният от тях, наречен "Петър от
Рим", ще е "папата на Апокалипсиса".
{Слава Севрюкова черпи информация от "хрониките на Световното съзнание". До съзрените
от нея серия природни сътресения в посочения период 2025-2032 година не е ли логично да се изредят
двама папи? Но това ще е, ако приемем, че предсказанието й и това на се. Малахий се отнасят за едни и
същи бедствия - б. а.)
Преди българската пророчица Едгар Кейси бе предрекъл: „Цивилизацията ще се саморазруши
по пътя на Атлантида, не осъзнае ли, че смисълът на земния живот не е трупане на материални
блага, а развиване на Духовност."
Близки до апокалиптичните изживявания в началото на двадесет и първото столетие вещае и
Ван-га: „Знаете ли какво ще дойде след няколко години? Земетресения, огньове, наводнения, беди. От
това много народ ще загине. Отвсякъде ще се бият, всичките народи ще са в един кюп... Хората ще
намалеят. Стока няма да има. Овце, крави, кози за ядене няма да стават.
Вие не виждате каква мизерия иде. Хората ще ходят голи и боси, няма да има какво да ядат, ни
отопление, ни осветление."
Преди изброените дотук прогнози, едно зловещо пророчество от календара на маите отдавна
тревожи умовете: „На 21.12.2011 година ще настъпи краят на света." Съвпада с очакваната
свръхактивност на земната кора през посочената година. Как жреците от древния изчезнал народ са го
изчислили? Тогава ли ще избухне вулканичната система на Йелоустоун в Северна Америка с фатални
последици?
Там ли ще завилнее „Апокалипсисът, запечатан със седем печата"? За онова време ли трябва
да ковем "Ноеви ковчези"? Изграждат се от гредите на Търпението един към друг. Уплътняват със
сплавта на Толерантността. Сковават с гвоздеите на Любовта. Свързват с въжетата на взаимната
Подкрепа и помощ към слабите.
Ако през XXI век сме скептични към пророчествата, нека се обърнем към едно от научните
светила. Исак Нютон, основоположник на механиката, откривател на гравитацията, формулирал
фундаменталните физични принципи. Не може да бъде упрекнат в мистицизъм. Животът му е
направляван от благородната идея да разкрие "тайната на Сътворението и законите, движещи
света". След многогодишни математически изчисления предвижда: „Апокалипсисът ще настъпи през
21 век".
И той ли е от учените с етикет на неблагонадеждност, заподозрян в склонност към суеверие?
Математически Нютон уточнява „точната година на тревожното събитие - 2060".
Може би, не предстои единичен катаклизъм, а маратон през определени интервали от  природни сътресения - вулкани, земетресения, засушавания, урагани, наводнения, цунами.
Прекомерно много предупреждения за надвисваща близка опасност. Аналогични предизвестия от
различни, независими един от друг източници. Подготвят за "катастрофални бедствия, следвани от
обновяваща промяна". Съвпадение на предвиждания, направени в епохи на кристално чисти реки, езера
и морета.
Границите на предстоящите събития като че все повече се затварят. И открояват в
обезпокоителното екопланетарно състояние. Съвкупността от прозрения касаят едно и също време.
Трябва ли да се допусне да бъдат пречупени докрай крилата ни? Защо да безпокоим света с
мегабед-ствия, нали не предстои неговият свършек? Може би това не са нищо повече от стряскащи
здравия разум предупредителни напомняния за опасности? Може би се касае за своеобразен кармичен
Апокалипсис на изброените големи пророци и учени, обсебени от зашеметяващи кошмарни видения?
„Докато не видиш ада, раят не ще ти хареса" -мъдро вещаят древните.
* * * Ако по принцип може да се вярва на предсказания, логичен е въпросът: защо преди Втората
световна война никой прогностик не предупреди правителствата за предстоящия междучовешки
Апокалипсис с над 60 милиона жертви?
Няма място за ирония. Историята свидетелства: подобни предвиждания са правени неведнъж,
при това доста преди началото на Втората световна. С точност е предречена от пророк Сирил Маклин.
Убедително я предсказва и Ванга. Но кой им обръща внимание в ония времена на „здраво стъпило на
земята Човечество, разкодиращо материята"? (Нима настоящите са различни?) Прогнозите сякаш са
ни подминали.
„Предсказанията са каталози от грешки. Някои от тях верни... по случайност" - самодоволно
ни втълпяват "рационално мислещи" капацитети. Разсеяно премълчавайки категоричните факти.
Открит е въпросът: защо водещите политици в първите десетилетия на XX век, загрижени за
човешкия род, не вземат адекватни мерки при наличие на ясна информация, подготвяща за задаващото
се?
Историята мълчи.
Прозорливите държавни водачи изглежда открай време отхвърлят "невъзможното". Те са
"критично разсъждаващи реалисти, а не наивници". И... с "трезвостта" си успяха, а и сега като че са на
път да ни запокитят в пропастта на поредния колапс.
* * * Ще се сбъднат ли странно съвпадащите предвиждания? Какво ни очаква отвъд шокиращите
бъднини?
Тъжно е, ако злините трябва да ни поучат повече от предупрежденията за тях. Ами ако това са
само алармени сигнали? Да припомним предизвестието на талантливия медиум, френският моден
дизайнер Пако Рабан, прогнозирал "катастрофално сриване" на руската космическа станция "Мир" над
Париж.
Нима се състоя?
Глътка облекчение. Човечеството не е обречено да робува на предсказания. Животът - на
схеми. Страшният ден може да се осъществи само в дебрите на възбуденото въображение.
Битката с предизвикателствата на стихиите не е започнала. Може би засега само се тестват
възможностите на Човечеството да се защити? Вероятно катастрофата ще настъпи първо в
душите. След това - в реалността. Ако проявим разум, ще действаме преди, а не подир грохота на
събитията.
Кое е по-гибелно - публикуването на стряскащи предзнаменования? Сбъдването? Уморената
Земя ли ще се отърси от населяващата я неразумна плът, с елиминиране на "милиони и милиарди души
за кратко"? Или предсказанията са раздърпано космическо плашило, залюшвано от вихри звездни?
А, може би, трябва да приемем пророците до доказване на противното. Но нима задаващото се вече не
пълзи сред нас?...
Малцина са нащрек за опасността. Нехаем, улиса-ни в делнични грижи по оцеляването. По-
изкусителен е чарът на непредвиденото. Дали ще приемем или отхвърлим предсказанията - чувството е
стадно. Кой припкащ подир стадото, е оставил следи?
Колкото по-несигурни са времената, толкова по-податливи сме на страхове за предстоящ край.
Нима от памтивека не витаят из въздуха "автентични предупреждения за свършека на света"? А той -
несъвършен, дори малко луд, е жив, жилав, цялостен.
Ще се сгромоляса една остаряла епоха, за да покълне от пепелищата, по-съвършена.
Предстои раздяла с миналото, не реален край на света. Слава Севрюкова никога никъде не говори    за такъв.
Глътка оптимизъм. Трябва ли панически да тръпнем? Нима Земята е помръднала на сантиметър
от оста си от епохата на Колумб, от времето на Рим, от великолепните древни мистерии на великия
Египет?
Не е помръднала?...
* * * До тук с пророците. Нека проследим становищата на съвременните учени. Все по-често
напоследък и те алармират за опасност от крупни катаклизми.
Земята се люшка от периоди на спокойствие към сривове и сътресения. Засега е в етап на
затишие и мек климат. Но съвремието е изключително кратък отрязък от многомилионната история на
планетата.
Ако в близко бъдеще се задават катаклизми, това едва ли ще е дебютът на Гея в
многобройните й премеждия. Грандиозни катастрофи са я спохождали. Отдалечени са във времето, за
да се съхранят в паметта на цивилизациите. А и човекът при някои от тях още не се е появил. Епизоди за
страховити бедствия са документирани в древни книги (библейският Потоп, Атлантида, Лемурия,
континента Му).
В минали геоложки времена лицето на Гея не престава да гримасничи, понесло белези от опасни
космически срещи. След гигантски катастрофи многократно до неузнаваемост се променя.
Нека опитаме да ги систематизираме, акцентирайки на по-значимите.
Преди 4,5 милиарда години огромен астероид катапултира в Синята планета. Слава Богу, по
онова време на нея още няма живот. Не е трудно да си представим какво би станало.
Преди 215 милиона години друг "небесен странник" със свистене се врязва в нея, спокойно
рееща се из безбрежния Космос. Остро я разтърсва. Ужасяващи последици. Дебел слой прах обилно я
покрива.
Само преди 49 000 години пореден масивен астероид се забива в Аризона. Последиците -
гигантски кратер. И не само това...
* * * Геокатаклизмени изменения се предизвикват и от неукротимите енергии, бушуващи в недрата на
планетата.
През късната Юра на мястото на Европа от океана се подават няколко разпръснати острова.
Бъдещият континент е почти под водата. По-късно изплува под влияние на мощни геотектонични
сили.
Учените считат, че това се извършва разлято във времето, почти незабележимо. Но дали е така?
Ами ако материкът е изплувал внезапно от синята безбрежност в резултат на колосален вътрешен
"спазъм"?
Преди 120 милиона години под влияние на неудържимо тектонично напрежение мащабно се
разкъсва земната кора - обособяват се континентите. Тогава се оформя мостът на Беринговия проток.
Под въздействие на тези сили преди около 100 милиона години Австралия се отделя от огромния
материк Пангея.
Крупни изменения неузнаваемо променят планетарния релеф и през Креда. Тогава се надига
морското равнище. Земята се преобразява. Настоящата пустиня Гоби се преобразява в блатен рай за
гигантски древни гущери.
Преди 70 милиона години мощни вулканични изригвания в Пасифика образуват Хаваите. Десет
милиона години по-късно островите край Индия се отделят от праконтинента Гондвана. По същото
време Индийската геоплоча се сблъсква и притиска в Азиатската. Възникват Хималаите. Те и сега не
престават да растат с около 5 сантиметра годишно.
Някога остров Малта е съставка от провлак, свързващ Европа с Африка. По него между двата
континента мигрират животни. С разрастване океанското ниво голяма част от провлака се оказва под
водата.
От напрежението между Африканската и Европейска плоча преди 65 милиона години земната
повърхност се надига. Появяват се Атласките планини в Африка. По същото време започва масов мор
сред динозаврите.
Някои учени считат, че средно на 100 милиона години се извършват мегапромени на земната
кора, с обновяване на флора и фауна. Други изследователи доказват: преди 70 000 години Индонезия е
обхваната от грандиозно вулканично изригане. Резултатът -поредна ледникова ера. Човешките
поселения в Африка рязко оредяват. Европа и Азия са необитаеми. Оцеляват не повече от 2-3000
индивида  Древни саги загатват за непозната периодика в земните колизии. Нека припомним легендите за
безвъзвратно изчезналите в океана континенти Атлантида, Лемурия и Му. Информация за тях достига
от епохата на писменото слово. Немного далечна история. Високо развитата цивилизация на Лемурия е
потопена преди около 16 000, Атлантида - преди 12 000 години.
Да не пренебрегваме грандиозния Потоп, отразен със страхопочитание в Библията и в
множество предания, ширещи се по света. Реалността на събитието вече е научно доказана и е на път да
бъде обяснена. Разбира се, "оня катаклизъм" е бил в по-ограничен мащаб от описания в потресаващите
старозаветни хроники. Учените го датират отпреди 12 000 години.
(Странно съвпадение с потъването на Атлантида - б. а.) За повечето изследователи античните
легенди отговарят на реални исторически събития. По същото време настават климатични изменения.
Глобалното затопляне свършва. Завръщат се ледовете. Почва засушаване.
Само 3 000 години по-късно, след краткия Ледников период, морското равнище на планетата се
покачва, заливайки част от равнините. Това е последното засега мащабно изменение релефа на Земята.
* * * Предупрежденията за предстоящи евентуални природни аварии едва ли са плод на фриволни
фантазии. Такива са настъпвали неведнъж. Преди две хилядолетия в катастрофално сеизмологично
бедствие в Средиземно море потъва завинаги египетският град Хераклеон, недалеч от Александрия.
Археологическите изследвания доказват - заличен е внезапно.
Трябва ли да припомняме избухването преди повече от 3000 години на вулкана на остров Сан
Торин, събитие, потресло античността? Резултатът - изчезва цветуща цивилизация, критско-микенската.
Известно е какво сполетява за броени дни римските Херкулан и Помпей.
Древните български земи не са подминати от гео-физичните промени. В околностите на Каварна
Черно море през античността бавно или ненадейно поглъща римския град Бизони. След катастрофално
земетресение през 740 г. пр. н. е. част от Анхиало (Поморие) се оказва в морето. Тогава се образува
лечебното днес Поморийско кално езеро.
1350 г. след Христа е една от най-съкрушителните за Човечеството в по-ново време. Масиви от
бреговете на Северно и Балтийско море са отнесени от водите. От хрониките узнаваме: изпитанията
сякаш са недостатъчни, та в онези времена в нечуван мащаб се развихря нещо още по-страшно -
чумата. Оредява с една трета населението на градовете от Китай до Италия. Скоро след това
османските пълчища поемат да завоюват Балканите, без да срещнат сериозен отпор. Не е ли тук една от
причините? Защо историците неоправдано пренебрегват този факт?
В злачната дотогава Гренландия (в превод Зелена земя - б. а.) през същия период внезапно се
настанява безконечна зима. Викингите изоставят селищата си на острова. Скована в ледове, сурова,
променена до неузнаваемост, Гренландия до днес е недружелюбна.
Земетресения по Средиземноморието в оная зло-кобна епоха унищожават много градове. По
небето -сочат старинни текстове - изгряват "огнени знаци". По земята със свистене се врязват "пламтящи,
нажежени до червено камъни" (метеорити - б. а.). Оцелелите в усилните години навярно са имали
усещане за най-страшното - свършека на света.
Но и най-дяволски черните изпитания отминават. Човешката раса не само се съхранява, а и
продължава устремно напред. Променена.
Не свършват обаче природните аварии. Незаличимо от паметта на хората в по-ново време е
избухването на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника през 1902 година? За две минути загиват над 30
000 души. Тунгузкият метеорит пък опустошава за миг огромни територии от живата природа в Сибир
през трагичната за Русия 1908 година.
* * * Земята се променя. С нея - и климатът. Два и половина милиона години назад тя е скована в мраз.
Океаните са се отдръпнали. Започнала е дълготрайна ледникова епоха.
Учените документират близо 50 подобни периода на застудяване, циклично повтарящи се през
определени интервали. Планетарната орбита периодично се отдалечава и приближава към Слънцето.
Охлаждането и затоплянето предизвикват драстични климатични аномалии. Последиците - плавни или
резки обновления сред растителните и животински видове.
С геомагнитното поле на планетата също настъпват промени. Доказано е - земните полюси се
движат. Не е ясна причината за това. Счита се, че за последните 60 милиона години са се извършили 60
техни смени с кризисни бедствия за живота. За последните 150 години магнитното поле на Глобуса е
отслабнало с около 10 %. Тревожно откритие. Не е изключено да се подготвя поредна смяна на
полюсите.
Изброените колизии будят размисъл - безметежно ли ще е бъдещето? Преди 500 милиона години,  например, Сахара се е намирала на Южния полюс. После, незнайно как, поемайки на север, преминава
през Ек-ватора и се озовава немного далече от него.
Кога ще се извърши поредният грандиозен колапс, с произтичащите трудно предсказуеми
последици? Кога животът отново ще достигне своята критична "точка на пречупване"? - Никой не
знае.
Никой ли?...
* * * И тъй със старата наша родителка (или хазяйка) Земя бързо или бавно настъпват изменения.
Доказано е - Слънцето пулсира. Това влияе на климата. Плавността на преходните сезони напоследък се
топи. Водата и разгневената земя -две мощни стихии, способни да пометат всичко по пътя си, дори
високо развити цивилизации, стават все по-опасни. Подобни нелеки мегапромени, както се узна, са
настъпвали неведнъж.
Човечеството има изживявания близки до Апокалипсиса от дълбока древност до по-ново време.
Нека се върнем отново на Сахара - най-младата пустиня. Толкова обширна, че в нея с лекота
може да се побере Австралия. Образувана е преди няколко хиляди години в резултат на засушаване в
Северна Африка. Какво го предизвиква? - Учените мълчат. Догадките - несигурни. А само преди
десетина хилядолетия, сочат изследванията, животът на територията на съвременната пустиня
неузнаваемо процъфтява. По безбрежните й пасища бродят стада биволи, антилопи, зебри, носорози,
преследвани от лъвове и ягуари. Злачните й простори са напоявани от благодатни дъждове.
Климатичният срив се извършва преди няколко хиляди години. Относително близък, при това
страшно кратък геоложки период.
Обратите в климата не са изолирани. Съставят част от още неизучени циклични (понякога
инцидентни) глобални и космически процеси.
Какво ни чака занапред?
Бедствията, предизвиквани от резки температурни промени едва ли ще престанат. Геологията
съхранява огромна документална информация за катастрофални изменения на земната кора,
предизвикали гибелта на хиляди животински и растителни видове. В по-ново време - на градове,
империи и цивилизации.
Небивала суша, според американския археолог Дик Гил, унищожава двадесетвековното могъщо
царство на маите през 9 век след Христа. Касае се за научно доказано засушаване в Америка за кратък
геоложки период.
На Земята едва ли ще цари вечно спокойствие. Все някога ще се стовари поредният
застрашителен удар. Все някога. А дотогава?...
Започне ли Човечеството да вярва, че владее природата, незнайно защо се развихрят глобални
катаклизми. Така е от потъването на Лемурия и Атлантида до Критско-Микенската цивилизация. Не е
изключено подобни явления да се повторят в близко или далечно бъдеще.
Какви ще са изненадващите "мимически жестове" на Гея? Кога ще ни сполетят поредните
удари? През 2011 година, както предвиждат маите? Част от тях - към 2025-2032 година, както
пророкува Слава Сев-рюкова? През 2060, както предопределя Исак Нютон? След още хиляда лета?
Много по-късно? Сега?
Има ли значение. „След нас - потоп" - успокоява ни егоистичната сентенция. Ами ако
бедствието наистина предстои в близките десетилетия? Тихо или гръ-мовно - с грозна мощ. Дали сме
готови да реагираме адекватно?
Многократни са сътресенията на границата на оцеляване, но не са били фатални за живота на
планетата. Така ще е и сега. Рискът от нова геоопасност може би, е по-малък дори от 1:1000. За Слава
Севрю-кова тя обаче е сериозна. Прогнозира я с нежелание и безпокойство - част от изпитанията се
задават твърде скоро.
* * * Край планетата - гъмжило от астероиди. Кой от тях ще извие смъртоносна спирала?
Досега са открити едва 60 % от "скалистите небесни странници". Счита се - средно на 10 000
години астероид с размери около 200 метра се взривява на Земята. Учените успокояват - не ни
застрашава. Засега. Но още не са изчислени траекториите на останалите 40 %. Освен това гравитацията
на Гея влияе върху орбитите на приближаващите астероиди.
Масивните космически тела от Слънчевата система също. Кой би гарантирал, че в неопределено
време ще се разминем с опасния сблъсък?
Неотдавна американски астрофизици предвиждат: астероидът "ХФ 11" предстои да премине
рисковано край нас през 2028 година. Възниква заплаха от сблъсък. След по-прецизни изчисления  техни колеги категорично отхвърлят опасността. Друга група астрономи са загрижени - този път за
астероида "Тултие", циркулиращ интимно близо. Евентуалната катастрофа с него, с оглед на размерите
му, би могла да се окаже фатална за живота.
През март 2004 г. "2004 ФХ' с размери 30 метра се разминава на косъм с нашата планета.
Астрономите с ужас го засичат, кръжащ на 42 000 километра. Това е орбитата на "очите на Земята" -
изкуствените спътници.
През 2006 г. руски учени алармират пред вестник "Известия": траекторията на астероида "Апофиз-
99942" ще се кръстоса с тази на планетата ни на 13.04.2029 г. Диаметърът му е към 600 метра. Според
тях, за първи път от 200 години насам гигантско небесно тяло ще се приближи толкова близо. В
безобидния вариант на срещата ще пострадат военни и телекомуникационни спътници. В най-лошия ще
бъдем засегнати. Директното съприкосновение ще срине определени райони. Едва ли напълно ще
унищожи планетата. Астрофизиците успокояват - "регионалната катастрофа" не ще помели повече от
30 % от населението.
Срокът за евентуалното бедствие учудващо точно съвпада с периода на предречените от Слава
Севрю-кова задаващи се крупните земни изпитания (2025-2032 г).
Експертите изчисляват какво ще ни споходи при взривоопасен космичен сблъсък. Ако неканен
небесен пришелец с диаметър километър се вреже в океана, ще издигне 100 метрова цунамна вълна,
помитаща всичко по пътя си. Тя трикратно ще обиколи Глобуса. Връхлети ли ни скалисто тяло с размер
2 километра, ще си отидем по-безславно от динозаврите.
(Възникнат ли проблеми с населяващите я твари, Земята изглежда може да ги разрешава
експлозивно.)
През 1993 г. астрономи от цял свят с любопитство наблюдават как внушителна по размери комета
се устремява към Юпитер. Грандиозният сблъсък оставя забележими и днес белези с размери на
Земята по планетата-гигант. Ами ако това ни бе споходило?...
"Синята гостоприемница"', като всички обекти във Вселената, обменя енергия с космическите
тела. Все о ще не са опознати мащабите на тези процеси, провокирани от мястото и времето на
циркулация на Слънчевата система в сложната й орбита из Млечния път. Изчислено е - нейният
пълен оборот в галактиката се извършва за около 200 000 години. Не са изяснени съпътстващите го
сеизмологични и геоклиматични закономерности.
Слава Севрюкова само предупреждава за най-близките разтърсващи катаклизми. Нищо повече.
* * * Не е изключено планетарната хармония да бъде нарушена от другаде - избухване на нова
суперзвезда. Това неведнъж се е случвало в съседни и далечни галактики. За астрофизиците не е ясно
има ли цикличност в мегакосмическите процеси. След взрива на суперзвездата Тоба в далечното
минало на земните полюси се натрупва трикилометрово снежно покривало. Някои изследователи считат,
че Човечеството тогава оредява с около 60%.
Логичен е въпросът: ще се случи ли онова, което би могло да споходи Земята веднъж на много
години?
От толкова време - почти нищо. И изведнъж - поредица невиждани бедствия! Здравият разум
отказва да го приеме.
Не е изключено да се касае за избухване на супер-вулкан, като този на остров Сан Торин, изтрил
крит-ско-микенската цивилизация, на Херкулан и Помпей с Везувий, или Мон Пеле на остров
Мартиника през 1902 година.
1816-та е известна като година без лято. Засегната е реколтата от Европа до Америка. Причината -
вулкана Тамбора на остров Ява. Едно от най-смъртоносните изригвания в писаната история. Загиват над
71 000 души. 1816-та и 1817-та години са критични за изхранването ни от векове насам.
Най-сериозна е опасността от застиналия супер-вулкан в парка Йелоустоун в САЩ. Неговото
последно изригване, сочат проучванията, е създало ледникова епоха и заплашило с унищожение
човешкия род. През 2003 година спящото чудовище дава признаци за пробуждане. Слава Богу,
разминава се. Инак, освен непредсказуемите вреди и климатични промени, с оглед разположението му,
би покосил милиони. Установени са три изригвания на суперстрашилището. Очаква се следващо в
близките 100 000 години. Но кога?
Заплахата е най-вече за САЩ. Избухне ли спазматично потрепващият гигант, може температурата
на Глобуса да падне с 12 градуса и да завали сняг дори на Екватора. Естествено е част от населението
да погине от глад. Супервулканът Тамбора на остров Ява веднъж вече ни е довеждал до границата на
изтребление. На Йелоустоун ли е ред?
При масирани древни вулканични ерупции в Индонезия човешкият род оредява до критични  граници. Учени считат, че тогава на планетата се съхраняват не повече от 10 000 души. Други допускат -
до 2-3000. За наше щастие супервулканите и суперзвездите са изключително рядко явление.
Слава Севрюкова твърди: „Ще оцелеят хората по високото". При мощно вулканично изригване
най-слабо застрашени от вредни газове и прашни наслоявания са наистина върховете.
Не само пророците, а и все повече съвременни учени напоследък отговорно ни подготвят за
предстоящ в недалечно време страховит геоколапс. За съжаление малцина им вярват. Всъщност, така ли
е?
* * * Земетресенията - тежки рушителни конфликти на природата с хората. Не вулкани, пожари и
наводнения, а те взимат най-много жертви.
Земната кора е образувана от 12 тектонични плочи, плаващи над огненотечна магма. На
границите им са така наречените разломи. Спорадично възникващото триене между масивите им
предизвиква трусове.
Разярена ли е Гея? Учените успокояват: ежегодно протичат милион земетресения. Повечето - на
океанското дъно. Не е проблем да се предвиди ще се раз-люлее ли даден район - инцидидентни или
циклични са земните спазми. Трудно се определя точното време и място на предстоящия. Геокатаклизъм
от степен 8,3 по Рихтер би бил равносилен на взривяване на 3 милиарда тона динамит. Последиците?...
Земетресенията нахлуват внезапно. Раздрусват живота и домовете ни. Ако имаме късмет, си
отиват, без да ни ги отнемат.
Нека надникнем в "мрачната статистика" на най-съкрушителните. За да сме готови за
неизбежното, трябва да се поучим от миналото.
Силен трус от 6,9 по Рихтер разтърсва Калифорния в САЩ през 1906 година. Предизвикан е от
разлома Сан Андреас. Възстановяването на щетите коства 10 милиарда долара. Еспертите подготвят за
евентуално повторение в недалечно време, предвиждайки още по висок магнитуд - до 8,3 по Рихтер.
22.05.1960 година. Чили е изправено пред най-мощното, регистрирано с научна апаратура
земетресение
- 9,5 по Рихтер. Променя се релефът на страната. Засегнатите участъци потъват с 2,5 метра.
Над 200 000 квадратни метра изчезват в океана. Цунамна вълна, висока 18 метра, достига Хаваите и
Япония. Последиците - над 2000 загинали и 2 000 000 бездомни.
Мащабното бедствие в оня район не е инцидентно. Геолозите откриват следи на повече от
дузина в рисковия район за последните две хилядолетия. През 1575 г. например е поредното рушително
разлюляване на земната кора. Експертите тревожно очакват още по-мащабен трус откъм южните
брегове на страната, способен да разцепи централно Чили.
Да припомним сеизмографския колапс в по-ново време на 26.12.2004 г. в Индонезия. Освен нея
пострадват Азия и Африка. Трусът от почти 9 степен по Рихтер с последвалите цунами е с мощност 36
000 ядрени бомби като тази над Хирошима. Последиците - двадесетметрови вълни в акваторията на
Индийски океан отнемат живота на близо 300 000 души. Други над 140 000 се считат за безследно
изчезнали. По официални (забележете, официални!) статистики - близо половин милион загинали.
Трагедията в Индонезия е предизвикана от реакцията на едва 6 % от земния разлом. Ами ако по
индукция се бяха задействали близките геотектонични участъци? Това е най-силното колебание на
земната кора от 40 години насам. При него леко се олюлява планетарната ос. Толкова е масивно, че
планетата, сочат изследователските центрове, се отклонява с 2,5 сантиметра от нея. А онова черно
денонощие се удължава с 3 микросекунди.
С какъв магнитуд ще удари следващият мегатрус? Учените предупреждават - мощабен спазъм
ще раз-люлее Глобуса, застрашавайки не една нация. Лекомислено е успокоението, че земетресенията
няма да се повторят. Те, според Слава Севрюкова, са циклични. Сеизмолозите още не ги познават
достатъчно.
Гея се нуждае от спасителна екология, за да не "възроптае" срещу разрастващото се поселение,
превърнало се в неин унищожител. С разрушение ли се отблагодаряваме за предоставените блага на
родната планета? Ами ако и тя приложи свещеното си "право на евтаназия" над нас? И стрелките на
часовника в оня безпаметен миг поемат обратно...
Геоплочите, провокиращи нестабилността на земната кора, се състоят от скални маси. Астерои-
дите също. Скалите са съставени от минерали, имащи кристална структура. Известна е способността на
кристалите да съхраняват и предават информация. „В минералите - твърди Слава Севрюкова, - се
открояват най-елементарни форми на живот." Такова е мнението и на други езотерици за
"носителите на първичен разум".
Нека вникнем във фразата: „Нарушена е земната и небесна хармония". Минералите ли ще са  "оръдието" за възстановяване изгубеното равновесие? Разместят ли се геотектоничните плочи, в
чиито състав те участват, ще възникнат сеизмични сривове. С последица - оредяване на
Човечеството.
Земята - мокра, запокитена в Космоса, синьо-зелена кристална топка. Кой гениален гадател би се
наел да вещае по нея планетарните или наши съдбини?...
„ Пла нетата ни ще става все по-стихийна и смъртоносна - напомнят безпристрастните
учени.
- Гневните изблици на Гея ще се разрастват. Най-опасните катаклизми все още не са се
състояли."
* * * Нима изброените дотук бедствия са нещо ново? Нека се върнем към мрачната статистика от
природни катастрофи.
Китай е "черен рекордьор" по общ брой на жертвите. След серия наводнения през 1942 г. там
загиват близо милион души. Водната стихия в "родината на чая" и отрежда и тук палмата на
първенството в черната класация. През 1931 г. Жълтата река излиза от коритото си, издавяйки милион
и половина китайци (според някои източници загиналите са 3,7 милиона).
В свръхпренаселеността тази страна е на първо място в света и по броя на човешките щети при
трусове. През юли 1976 г. при поредния масивен геотремор изцяло е сринат град Чан Шан. Загиват 667
000 души. През 1956 г. подобно природно бедствие отнема живота на 830 000 китайци.
След Китай по брой на жертвите са Индия и Мексико с техните гъсто населени градове.
Разлюляване на земната кора с магнитуд 8,00 по Рихтер в Мексико на 19.03.1985 г. отнема живота на
35 000 души. На 26.01.2001 г. при конвулсия с магнитуд 7,7 по Рихтер в Индия загиват над 20 000
души. През 2005 г. в Каш-мир близо 80 000.
Какво се задава в годините на "все по-гневно Слънце"? Огнените му протуберанси безмилостно ни
об-стрелват. Последиците отекват върху люшкащата се в спираловидна орбита синя космическа
прашинка Гея.
Не бе ли Индонезийският трус предупредителен? Има ли признаци за приближаваща
"геокатаклизмена буря"? Учените не знаят какво активира земните плочи и разломите между тях.
Теорията за тектониката. опитваща да обясни земетресенията, е изпъстрена с бели петна.
Трусове, наводнения, вулкани, пожари, суша... Трябва ли да се изброяват смразяващите кръвта
щети от мрачната статистика? При отсъствие на надеждни способи да се предвиди "поредната земна
мимика или цунами.
За сметка на това в световен мащаб се разрастват мегаполисите с техните небостъргачи.
Половината градове-гиганти незнайно защо са върху едни от най-опасните земни разломи. Не
подготвя ли Човечеството идеални мишени за евентуални бъдещи геосътресения?
Извод: колкото по-гъсто населена е Земята, толкова по-жестоки ще са данъците при
природни бедствия.
* * * Друга опасна угроза са резките промени в климата. Учени съветват за явлението глобално
затопляне да се ползва истинското име глобално прегряване. Според най-тревожните прогнози, след
драстични аномалии от 6 милиарда на Земята ще се съхранят не повече от около 500 000 души. Това ще са
хората, живеещи на север и по планинските върхове. Нека припомним пророчествата на Слава
Севрюкова: "Ще оцелеят живеещите по високите места."Крупни атмосферни промени предвижда и
Ванга. „Аномалиите е климата ще стават все по-чести"- прогнозират експертите. Някои алармират:
„Очаква се промяна в движението на Земята около остта и, с произтичащи непредвидими последици."
Въпросът не е: ще осъмне ли светът в апокалиптичен ужас, а ще има ли хора, надживели
суперкошмара? И още- нима съвременното Човечество, "скъпоценният камък в пръстена на
Вселената", ще се превърне в предупреждение за следващата генерация?
С изтъняването на озоновия слой, понастоящем всеки двама от трима австралийци страдат от
рак на кожата. Продължи ли разрастването на озоновата дупка, проблемът може да прерасне в глобален.
Какво е мнението на квалифицираните специалистите? Нека се взрем напред към несъстоялите
се процеси през призмата на науката. В предаване на "Дискавъри чанъл" "2050 - бъдеща буря", излъчено
на 21.03.2004 г., авторитетни американски учени не скриват тревожни предвиждания: "До 2025 година се
задават бедствия, каквито не сме виждали".
Странно съвпадението с годините! Предсказаната от Слава Севрюкова предстояща глобални
изпитания от 2025 до 2030 г. са публикувани далече преди това във в. "Диалог", брой от 22.02.1991 г.:
„Виждам, ще настъпи онази дивна хубава хармония между людете. Но трябва да минем сега този   период, който като че ли е препънка, забавяне на времето. Ясно ли е? Защото то е като камък на
препънка. ДАДЕНИ НЕЩА ЩЕ СЕ ПРЕЖИВЕЯТ (к. м.) и тогава вече ще настъпи духовното при
човека. Това ще стане от 2025 до 2030 година."
Стивън Хоукинг, професор по астрофизика в Кем-бридж, споделя опасения за бъдещето на
Земята: „Стойностите на въглеродния диоксид в атмосферата в момента са най-високи за
последните 400 000 години. Освобождаването на този газ от недрата на океаните ще ускори парниковия
ефект, с произтичащото глобалното затопляне - с тревога продължава той. - С повишаване
температурата на водните басейни, С02 ще се покачва към повърхността им, като поставена на
слънце бутилка с газирана вода - колоритно съпоставя професорът, - Опасно е. Може да се стигне до
бедствие, при което родната планета да заприлича на Венера."
Ученият не е в състояние да изчисли кога ще настъпи часът на рушителното зло. Изчисленията
доказват - покачи ли се температурата на Земята до 60 градуса по Целзий, водата на нея ще се изпари.
Трудно е да си ги представим глобалните сътресения. Поголовно замърсена, Природата като че
все по-открито и яростно се бунтува. Ако се състои епохална катастрофа, изброените досега природни
бедствия може да се окажат смешна детска играчка пред нея.
* * * Показателно за аномалиите в климата на разбунената Гея, е случващото се в Перу с "Ел Ниньо" -
циклични наводнения в невиждани мащаби, съпроводени с порои и свлачища. Не е известна причината
за рушителната сила на този природен феномен.
Предвижданията на добросъвестните учени не успокояват - климатичната промяна ще е
свързана с прояви, сходни с тези на "Ел Ниньо". Наводненията в Перу, Индия, Китай и други
застрашени райони бият тревога. Каква гаранция, че утре няма да връхлетят нови участъци?
Замърсяването се почиства с вода, много вода... „Водата ще се разраства - предупреждава Слава
Севрюкова. -А на места, където е океан, ще изплува суша."
Развихрят ли се природните, ще отприщят и завърлуват човешки стихии. Верижна реакция - едно
бедствие провокира друго.
„Не е изключено да се зададе пореден ледников период - отекват прогнозите на учените в
същото предаване на "Дискавъри чанъл". - С разтопяване шапките на Северния и Южния полюс ще се
повиши океанското ниво. Реките ще прелеят. Водата на Северния Ледовит океан ще се устреми към
Атлантика. Това рязко ще охлади и спре течението Гълфстрийм. Резултатът - студ, сковаващ Европа."
В Арктика вече се откроява ефектът на глобалното затопляне. Огромни оголени от ледове
пространства, някои с територията на Германия. Посоченото телевизионно предаване афишира: „Трябва
да се действа спешно от Световната общност за предотвратяване екологична катастрофа,
застрашаваща бъдещето на Човечеството - наводнения, пожари, промяна на сезоните със зловещи
последици."
Смразяващи прогнози, отговорно представени от научни работници. Нима и те като Слава
Севрюкова фантазират?... Но какво може да се предприеме без съдействието на световните управници, заети
с преразпределяне оредяващите земни богатства? Та нали само преди относително неголям брой години (не
повече от 10 000 - б. а.) драматична промяна в климата превръща Сахара от плодородна равнина в
пустиня. Ако това е етап от цикъл, не е ли ред за разливане на водите?...
* * * Катаклизмите - следствия от критични геофизични и климатични събития. Започнали ли са?
„До 2 026 година се предвижда температурата на Земята да се увеличи с близо 2 градуса. "-
Това със загриженост предвиждат съвестните експерти от цитираното телевизионно предаване.
Да гадаем ли какво ще последва? До 2 мм годишно се увеличава нивото на Световния океан.
Така ли ще е и след 2 0-30-50 обиколки на Земята около Слънцето? Официално оповестената
статистика през 2007 година сочи - 16 % от ледниците в Северния ледовит океан вече са заличени.
Най-силно засегната от Северно море е Холандия.
Част от площта й е на 6,5 метра под морското ниво. Оцелява с диги. Без тях територията й би
била два пъти по-малка. С разтапяне на полярните шапки, защитните съоръжения ще могат ли все тъй
успешно да я обезопасяват? Перлата на Италия Венеция се снижава към водата с 2 сантиметра годишно.
Ще продължава ли да потъва и занапред с тези темпове?... Бангладеш, едва на 0,5 м над океанското
ниво, ежегодно е притискана от все по-колосални наводнения. Вече 18 000 акра от територията й са
залети от бавно покачващите се води.
Учените предвиждат - в следващите 100 години температурата на планетата да се пови-
ши с 6 градуса. Глобалното затопляне да предизвика поройни дъждове, свлачища, наводнения. И
най-вече- повишаване океанското ниво. Другото? Другото, с което ни занимават ежедневно медиите  след всичко дотук, е вятър и... вода...
* * * Нека припомним предсказанието на Слава Севрюкова: „Не мислете, че земята, по която
ходите, ще е все земя... Оцелелите ще са горе, по високото. Затова България - преобладаващо
планинска страна - по-слабо ще пострада при бедствията." Какво загатва? Резки промени в релефа?
Дали зачестяващите наводнения в резултат на глобалното затопляне не ще потопят част от земните
територии? Или още по-страшно?... След обезпокоителните прозрения Слава изяснява: „Много души в
ония недалечни времена с желание ще отиват в Отвъдното."
Апокалиптични видения. Навеждат на мисълта за задаваща се мащабна угроза. Непредотвратима,
щом пред лицето на стихията единствено упование ще е другият свят.
Според хелиосиноптиците, започнал е стогодишен период на усилна слънчева активност,
какъвто е имало преди 1000 години. Тогава се е разтопила част от ледената шапка на полюсите и
леко се е повишило океанското ниво. Дали задаващото се ще е козметично както някога?
Очаква се Земята да понесе остри сътресения от реакциите на "гневното Слънце". Те ще
повлияят на процесите върху повърхността и, а и под нея. Не е изключено да предизвикат тектонични и
други аномалии, съпроводени с климатични изпитания. Допуска се - към 2 012-2 017 година засилване
на тези въздействия с многократно активизиране на земетресенията. Бедствията, според научните
прогнози, ще растат. Зачестилите напоследък предупредителни сигнали на природата го потвърждават.
* * * Неандерталците просъществуват над 260 000 години. После, неизвестно защо, навярно трудно
се приспособяват към климатичните промени, изчезват. Това е само преди 16 000 години. Ще се
адаптира ли съвременният сапиенс към изненадите на "прочистващото" бъдеще?
Преди 30 000 години повечето огромни бозайници на Земята също започват да измират. Допреди
10 000 години напълно са заличени. Дали за не много далечните събития няма "заслуга" един "опасен
хищник", успешно завладяващ синята планета, въпреки изменчивите условия? Най-върлата
неуправляема стихия, заплашваща планетата след водата, огъня, въздуха и земята, комай се оказа
НЕРАЗУМНИЯТ САПИЕНС.
Към нов Арарат ли сме се отправили? Или към предречения библейски Армагедон? Някога
Бог бе отворил небесните шлюзи. Нещо подобно ли предстои? Вече с наша помощ. На Земята ще й
стане ли тогава още по-самотно, залюшната сред безкрая на Вселената?
Изследванията са съпътствани от все по-обезпокоителни факти: Човечеството отдавна е
надхвърлило реалния капацитет на земните възможности за своето изхранване. Милиони в Африка и
Азия гладуват. В началото на 20-ти век глобалното население не надвишава 1,6 милиарда. В края
наближава 6. Всяка секунда се раждат 243 деца, а умират 97 души. Роим се като пчелен кошер. Ръстът
на възпроизводство и снижената смъртност се дължат на напредъка на медицината и осигуряването
повече суровини за изхранване. Предвижданията са 21-ви век да носи бремето на застаряващото
Човечество.
Ще се сбъднат ли тези прогнози? Свръхпопулационното разрастване крие риск от увеличаване
жертвите при крупни бедствия. Според ООН към 2030 година населението в градовете ще надхвърли 60%.
Със струпването милиони хора на малка площ сме по-уязвими при природни колизии, отколкото
разредени като някога. Нима "смъртоносният удар" над света ще се стовари тогава, когато той се е
превърнал в "голямо селище"?
Някои предвиждания подсказват - земното население ще се удво и през следващите 3 0 години.
Според Слава Севрюкова това няма да стане. По-нататък ще узнаем защо.
Предстои ли да ни отхвърли от своя гръб Земята - нас, застрашаващите да се откроим в
разяждаща я екзема, катастрофално отдалечени от космическата хармония? - Може би, ако се вярва на
пророчицата. По-обезпокоителният въпрос е - как да бъде опазен човекът от него? Инак е рисковано
планета да се превърне в "благоденстващ остров на скакалци, сеещи пустош след себе си".
Надвисва ли неизбежна катастрофа? Къде, кога? Как да реагираме преди нея? Реална опасност.
Дано не останат нахалост предупрежденията.
* * * Според изследване от 2004 г., огласено от вестник "Дивелт", на Земята се извършва колосално
унищожение на биологични видове. Представен е сравнителен анализ за прогресивното изчезване на
пеперуди, птици и растения на Стария континент. До края на 21 век се очаква унищожаване на още
много животни. Екип изследователи с ръководител Джеръми Томас от Съвета за проучване на околната
среда оповестява в посоченото издание: „Свидетели сме на измиране, сравнимо по катастрофалност   с отпреди 65 милиона години, когато изчезват динозаврите.
Във Великобритания през последните 40 години са безвъзвратно погубени 28 % от местните
растения. За 20 години птиците са без 54 % от потомството си. Светът преживява криза в
съществуването си."
Щури знамения ли са това?
Всяка година в Амазония се изсичат гори с територии на държави. Изстрадва го екосистемата.
Изчезват водите, с тях - животните. При глобалното затопляне пеперудите, нуждаещи се от умерен
климат, се изселват на север. Къде ще отлетят, покачи ли се температурата и там?
Предстоящите природни, биологични, а навярно и човешки изпитания може да доведат и най-
богатите страни до просешка тояга.
(Не намекват ли за нещо подобно преди повече от 400 години "мъглявите предсказания" на
Нострадамус? В съвремието сякаш се разчиства натрупана със столетия карма на самозабравени,
боричкащи се за световен превес управници.)
Големият въпрос е: какво и как да променим, да се смекчи, ако не може да се избегне
бедствието? Опазването на живота навярно ще е най-голямото предизвикателство на века. Каква
ли мътилка ще изтече от центрофугата на "пречистващите" събития? Катаклизмите ликвидират
старите асиметрии и създават нови. Човечеството се е съхранило в най-тежки катастрофи. Ловкият
хитрец, животът, все някак е съумявал да оцелее. Предстоящото няма да е точка, а праг към нови светове,
с обновен хоризонт.
„Бедствията са съставка на човешкия живот" - мъдро завещава Сенека. Нека припомним
присмеха към Ной, вслушал се в "гласа на Бога". И оцелял по чудо. След всеки Потоп като че се
съхраняват най-добрите. Аларменият сигнал е ясен. Господарят Време секунда по секунда ни
приближава към все по-хищно оголващите зъби стихии.
В коя посока да завие информационно-технологичната ни цивилизация, за да я има? Как ще
изглежда Земята след поредния удар - уязвимо трептящо, реещо се по предначертания си път, живо
синьозелено кълбо от нерви и импулси?
* * * Без паника! Отвъд "деня на дните", животът, както е предсказано от Слава Севрюкова, ще
продължи. Пророчицата съзира критичната точка в лавинообразния процес от верижни сътресения.
Човешкият род като че е "гол пред психотронния й взор". Не уточнява къде ще се стовари "гневът на
Небето и Земята", когато "милиони и милиарди души бързо ще заминат от другата страна на мира"...
Дано бъркаме тълкуванията на прозренията и. Дано се касае за серия катаклизми през различни
периоди. Дано. Да, но, опирайки се на сензорните си детектори, прорицателката конкретизира - част
от бедствията ще пламнат светкавично. За да предвиди катаклизмите, жената, отдала се на
разкодиране бъдещето на света, с психотронна мисъл се издига, за да разгледа Земята отгоре. Миг
след това отронва с тъга: „Пътувам над хоризонта с километри, докато открия човешко същество... И
когато го намеря, виждам - в него е Христовата душа..."
Доверим ли се на прозренията й, населението в засегнатите участъци, ще е разредено навярно
като в Монголия.
В съвременното общество (западен тип) хората все още не отдават внимание на изживяванията,
съпътстващи физическия край. След "изобилието от смърт", оцелелите по неволя ще се замислят за
Отвъдността. В кулминационния акт смъртността ще е толкова потресаваща, че страхът от нея ще
изгуби силата си. „Мнозина - твърди пророчицата - тогава с желание ще отиват в другия, по-спокоен
свят."
Смразяващи ще са връхлитащите беди, за да се случи това. Какво по-нетрайно от живота в
крехката му преходност? Страховете за неотменния край се надмогват с утешителна вяра в Живота-
вечност. Нали, както твърдят мъдреците, човек живее два пъти - веднъж, след като се е родил и втори -
взре ли се в очите на смъртта.
В уникални видения за бъдещето пророчицата е категорична: „Катаклизмите ще сменят
една генерация с друга. Агресивният, материализиран до крайност сапиенс на неразумната
цивилизация, ще бъде заменен от "новия човек, носител на Христова душа".
Предсказания извън апокалиптичната тоналност. Визират конкретни събития в близко бъдеще,
като се подсказва и изходът от тях. Според някои научни капацитети, Земята вече е изразходвала 90%
от отреденото й време. За Слава Севрюкова обаче „още дълги години на планетата ще кипи
плодотворен, много по-разумен от настоящия живот."
Преминат ли геофизичните колизии, ще се реализират по-стройни баланси. И създаде
дълготрайна хармония. „Отвъд сътресенията - подчертава пророчицата - Човечеството ще е  обладано от ново светоусещане. Не ще си въобразява, че владее природата."
* * * „Она беше пратена да кажи на людето шой мъдростта - така Ванга оценя мисията на жената
от „Овча купел". - Човеците не га разбраа. Самовлю-бени. Ке се сетат некогаш шо беше св. Слава,
ама късно..."
Противник на черно-бялата логика, прорицател-ката неведнъж наднича в съдбините на
неродените деца, но без да се изживява като месия на новото време. Веднъж бе подхвърлила: „И
орисницата, вещаеща премеждия, върши това за добро. Проблемът е: ще успее ли съответната душа
да ги преодолее, съхранявайки божествения лъч в себе си."
Не е лесно да се облекат откроените картини на страховитото бъдеще в думи. Пламват оголени
рани върху белия лист. Недвусмислено е предупреждението: „Да се спре насилието на човек от
човека, на Природата от човека!" Може би старият свят първо трябва да се заличи в нашите мисли,
после в суровата реалност. "Двадесети век принадлежи на Познанието. Двадесет и първият - на
Духовността".
Пророчицата щадящо говори за опасностите: „Ходът на "кодираните събития" не ще се
промени. Предстои да осъзнаем отговорността си едни към други и към Земята. Новото хилядолетие
ще е одухотворено. Духовността ще възкреси скъсаната връзка с Любовта." Оцелелите ще
възстановят божествеността в Човека. Злото ще се задейства, за кой ли път, в изпитаната стара
роля - на оръдие на Доброто. Изживяното от Човечеството ще го направи по-зряло.
Прозрения - страдания за Човечеството. С една малка надеждица: не е изключено с Вселенските
планове да настъпи прелом. В сетния миг.
Слава напомня с умъдряла усмивка: „Първо трябва да погребем злото в себе си. После е света."
Слова, осветляващи идното. Както разкрива поетът „Усмивка просветва в сълзата". Думите грешат,
усмивката - не.
НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Гениалността великодушно се опитва да изпревари столетието." Гьоте
Открай време хората мечтаят да проникнат в бъдещето. „На представителите на нашата
цивилизация - твърди Слава Севрюкова - е отнета възможността "да виждат" напред. В най-ранни
зори обаче сме притежавали тази божествена способност. С развитие на шестата раса, тя ще бъде
възкресена." Посланието на пророчицата завършва иносказателно: „Нима Вечността има Минало,
Бъдеще?"
Да се наднича в неоткроения все още нов цикъл на съществуване за повечето хора крие не само
рискове, а е и невъзможно. Слава не е сред гръмките феномени.
Прозренията й не изграждат "света на възможното", а на психотропната реалност.
Разкодирайки шиф-рограмите на нереализирани събития, възвръща необятните възможности на
човешкия дух. Така Бъдеще и Минало се проектират в Настоящето. За нея време няма, защото излиза
извън неговите ограничения. Постига го с изчистване от пориви на тялото и сърцето си.
Изследванията на съвременни учени доказват -бъдещето би било предсказуемо само ако е
линейна величина. Но то е комплексно, многопластово. Страничните влияния провокират отклонения.
Затова трудно се прогнозира.
Полезно ли е запознаването с предизвикателствата на неизвестното? Нуждаем ли се от
футурология?
Слава не е футуролог. Черпи информация от извисени духовни източници. (Виж предната книга
„Бъдете в този свят, но не от този свят".) Благодарение на това, оживяват контурите на бъднини,
очакващи своята реализация.
Но нима подобни способности са наистина необходими? Може би, чарът на живота е в това да не
знаем какво предстои. Така се хвърляме в него с повече плам. Ако бе потребно познанието за
предстоящото, природата би ни го предоставила.
Трудно достижими са същината и механизмите на психотропните постижения, без да се
отхвърлят съвременните предразсъдъци срещу психотрониката като "квазинаука". Тя работи с
психическа енергия. „Който овладее психическата енергия, той ще управлява света."(Елена Блаватска)
Кому е потребна изпреварваща информация?
Прогностичната дарба е за носителите на висок морал, постигнали духовен възход в
еволюцията. Трънливата пътека към усъвършенстването е задължителна за всички останали.
Страданието – болезнен път към познание, е и огънят, в които мъчително се топи кармата.
Бъдещето принадлежи само на хората, разрешили проблемите на настоящето. Почтено
надмогнатите изпитания са знак за духовен растеж. Затова големите ясновидци внимават на кого, доколко  и как да разкрият контура на съдбата. И "подготвят" за нея "осъзнатите души". А за недостатъчно
еволюиралите сблъсъците с трудностите са потребно неизбежни. Непрестанно по стръмната пътека на
знанието се учи нелекият правопис на Любовта.
Полезно ли е да надничаме в бъднините? „Днешният ден - това е всичко, което имаме. За
днес..."
- Усмихва се нашата сибила, преди да поеме из мъглявите лабиринти на душите.
Може би е права. Още от Еклесиаста лъха дълбока покруса: „Който трупа знания, трупа
печал." А предупреждението на Гьоте гласи: „Оня, който не е в състояние да направи равносметка
за три хиляди години напред, тъне в мрак". Дали не е по-актуално?...
* * * И така, кои са хоризонтите пред сапиенса? „Дълбоката древност е епоха на мускулите,
средните векове - на сърцето. Днешният (20 век - б. а.) - на нервите - твърди загрижен Томас
Джексън. - Дали ще оцелеем, да видим епохата на мозъка?..."
Скромната владетелка на свръхсетивността е убедена в потенциала на НОВИЯ САПИЕНС.
Споделяйки проникновения по тия и други въпроси, подпомага да проумеем божествения промисъл на
земния и духовен път. Разкрива тенденциите на епохата и посочва бъдещето по години. Навярно,
защото фактите са от изключителна значимост.
„Висше творение е човешкият дух! - Говори с възхита. - Не може да се измери и обясни. Пътят
навътре винаги е с посока нагоре. Потомците ще черпят информация от непознати КОСМИЧНИ
ЕНЕРГИЙНИ КАНАЛИ. В един по-късен етап в този процес ще отпадне потребността от "небесни
помощници". Тези канали изграждат вътрешната информационна система на Вселената. С тях
контактуват високо разумните същества в Необята."
Големият физик Боб Фрисъл в изследванията си достига до идеята за наличие на полеви
информационни потоци, трасиращи Космоса. Без да е запозната с научните му трудове,
"психотропното око" на Слава Севрюкова съзира слабо забележими, разположени успоредно
сребристи ленти, трасиращи Космоса. Това са сияйни енерго-информационни "полеви реки", опасващи
подобно меридиани безбрежния купол на овалната Вселена. „Сетивата на съвременника за извличане
на информация от тези канали засега са недоразвити - продължава психотронната изповед.
- Прекомерно рано е при господстващия недотам висок морал."
„Двадесет и първото столетие ще бъде вододелно за прогреса на сапиенса. Към 2100-та година
ще настъпи ерата на Духовния човек. Още към 2050-та ще започне зараждането й. Все повече хора ще
са духовно зрящи.
С 2100-та на Земята ще приключи третият цикъл от развитието на Човечеството след Христа
и ще започне четвъртият. Задават се бурни промени
- пред мен се разкрива обновена до неузнаваемост епоха. Духовността, творяща чудеса,
ще замени господстващия груб материализъм.
Двадесет и едно извисени същества в ония години ще направляват еволюцията на човешкия
род.
Духът на Максим Горки тогава ще се въплъти като значим, уважаван лидер. Ще вземе ключово
участие в управлението на Земното кълбо.
Процесите на духовно обновление няма да са за година-две. Предстои продължителен, нелек
еволюционен етап.
В края на четвъртия цикъл, след 2800 до към 3000-та година, хората ще обогатяват знания по
всички въпроси от КАНАЛИТЕ, ТРАСИРАЩИ КОСМОСА. Това неимоверно ще разшири представите на
бъдещите поколения за света. Мнозинството в ония години ще е духовно зрящо и облагородено.
Единици ще са лишени от психотропни способности. Те ще останат в тъма, за да се напомня за онуй,
което е било."
* * * Откъснала се от обятията на времето, пророчица-та не натрапва съвети. За нея: „Всеки, търсещ
развитие, със светулка ще намери пътя. Ако ли не и на слънце няма да го види."
Слава поема на пътешествие в бъднините, за да вникне в още неоткроената съдба на Човека-
Вселена: „Постиженията на техниката дълго ще облекчават живота. Тя ще достигне такова
съвършенство, каквото на този етап е трудно да си представите дори в най-бурните фантазии.
Техническият прогрес обаче - вещае психотроничката - няма да е безконечен. Ще настане време
икономическото, техническо и технологично развитие да се изчерпи. Кой успех не е преходен?
Техниката постепенно ще започне да отмира. За да отстъпи път на Духа. Светът ще се
промени. Науката ще се насочи към пренебрегваните, необясними доскоро явления, каквито са Душата  и Духа. Успешно ще ги разкодира."
„Ако човек разбере величието на своята душа, ще падне на колене и ще се поклони на себе си" -
отбелязва един друг мъдрец, учителят Петър Дънов.
„След XXI век родът на сапиенса плавно ще приключи с техническия уклон. Науката ще
завоюва нови, много по-изумителни успехи в други области. Ще се установи - съществуват по-
високи скорости от тази на светлината: Това ще е най-късно до около 2150-та година. След
изживените природни сътресения укрепнало, възстановено, Човечеството ще възвърне
Духовността. И тук ще завоюва звездни висоти."
Прозрения, съвпадащи с някои непопулярни констатации и прогнози на Айнщайн. Според него:
„Нашата технологичност надмина хуманността ни... Двадесет и първи век принадлежи на
Духовността". Разтревожен от някои тенденции в развитието, световният атомен физик отговорно
предупреждава: „Или тогава ще е краят на човешкия род".
Двадесет и първото столетие. Сриващо или пречистващо? - Слава Севрюкова е убедена в
благоприятния изход. Променя на 180 градуса представите ни за Бъдещето. Разкрива съвършено
различно развитие от онова, което се очаква и проектира.
След хаоса - светлина!
- Как е възможно да залезе и приключи веднъж завинаги техническият напредък?
- Науката и техниката добиха небивал възход за сметка на изоставащата интуитивност и
свръхсетивност. Човечеството, казах ви, ще изживее период на неописуем технически възход. После,
превърнало се в мишена на себе си, ще започне обрат. Това, което споделям, може да ви се стори
фантастика. - Слава вдига рамене с разбиране. Реактивно скъсява разстоянията към неоткроилите се
бъднини - ...И тъй, след време ще отпаднат съвременните придобивки - компютри, телевизори, видео,
все по-модерни супертелефони. Ведно с новите, многократно по-съвършени технически чудесии, които
неустоимо ще изкушават бъдещите потомци. За тях още нищичко не подозирате. Задават се учудващи
промени, но вече от съвършено друго естество. Трудно е да си ги представите.
Когато двама души в оная епоха решат да контактуват помежду си и единият, примерно, е на
Северния, другият на Южния полюс, ще осъществяват връзка без техника, по духовен път. Ще ползват,
благодарение разраснатите възможности на събудения ум, каналите, трасиращи Космоса. Фини като
паяжини, невидими, ала сетивно доловими. Набраздили вселенския купол, по тях непрестанно тече
информация, обслужваща високо еволюиралия Разум. Задава се, помнете, начало на ново, много по-
извисено общуване.
(Не е ли телепатията най-висша комуникация, извършвана без слово?
Какви ли поразии над Природата, какви ли климатични сътресения ще са нанесли машинните
придобивки, преди да бъдат окончателно изхвърлени... - б. а.)
* * * Според жената, разкодираща плановете на Бъдещето, това ще са признаци за зрелостта на
сапиенса в настъпващата ера. Тя съзира небивала духовна революция в междучовешките контакти.
Нестандартните й виждания за още неразлистени-те картини на света провокират нови и нови
въпроси:
- Какво ще извае еволюцията от нас в близките хиляда години в изтъканата от неизвестности
киберре-алност? От съвременните несъвършенства, на които е подвластен човешкия род, какъв нов
живот ще бъде сътворен?
- Киберреалност? Каква киберреалност?! Защо тъй не можете да разберете? - Внезапно изригва
психо-троничката, издигайки ръце, като Мойсей пред Червено море.
- Но, лельо Славе!...
Внезапно се усмихва с разбиране:
- Ако глупостта не носи в себе си доза оптимизъм, каква глупост ще е? Такива са
парадоксите на живота - колкото по-малко знаем, толкоз повече се палим...
Дали й станахме досадни? Може би, отговорите на тези страшно интересни въпроси ще се
откроят в мига, в който престанем безразборно да я бомбардираме с тях.
Пророчицата продължава:
- Задава се епоха, осветена от възхода на човешкия дух. Тогава славата на техниката
безвъзвратно ще е отшумяла. Ще са отпаднали вредните емисии и тежки производства. Ще са
създадени нови технологии с екологически енергийни източници, извлечени от Космоса. И най-
вече - ще има много Светлина в човешките отношения.
Неудържимият духовен развой ще започне към 2 075 година.
- ...Ако Човечеството дотогава просъществува... - Мълвим безгласно, обзети от изконните  си страхове.
* * * Утопии ли са разкритите видения? - Пред нас са кадри в аванс. На постижения на еволюцията в
перспектива. Имаме ли основание да й се доверим?
„...През 1962 година в страната ни току що се бяха появили първите черно-бели телевизори -
спомня си адвокат Георги Иванов. - Тогава леля Слава ни бе удивила с думите: „Близо е времето, когато
тези апарати ще излъчват цветни картини. По-късно ще станат мънички като кибритени кутийки.
Преносими в джоба."
Звучеше невероятно.
Бях само на 12 години.
Но ето - фантастичните времена като че страшно бързо настъпиха. Модерният джобен теле-
фон вече е и телевизор, и компютър, и фотоапарат, и камера, и касетофон, и факс...
И това предсказание на чародейката се сбъдна."
Навярно улавя тенденциите на епохата. Разкрива някои от тях в детайли, убедена в предстоящото
извисяване на неоткроилото се още Човечество.
* * * За повечето от нас бъдещето е неясно. За Слава Севрюкова е реалност - като настоящето и
миналото.
Провокирани от способностите на бялата жрица, валят въпроси за задаващите се примамливи,
още не-откроени картини:
- Какво ще е Човечеството на следващото хилядолетие?
(Разговор от седемдесетте години на миналия век -б. а.)
- Нови хора ще се явят. Има ги вече - засега малцинство. Добри, свръхчувствителни. С
небесни дарби. Такива ще са владетелите на нежната реалност на фините сетива. В тях ще пулсират
мощни духовни вълни. Идното поколение ще е по-милостиво от нашето. Първичните елементарни
човеци, които понастоящем преобладават, в ония дивни години все повече ще редеят. До бъзвъзвратно
изчезване. Това няма да стане като с магическа пръчица, а постепенно.
С промяната предстои такава невероятна позитивна мутация, че днешният масов човек в ония
времена ще е "персона нон грата".
(Пророчицата съзира подобрена по пътя на естествената селекция раса на сапиенса.
Категорична е: „Новата генерация ще е направлявана от неукротим порив към духовна извисеност." За
човека, според нея, е достъпно онова, към което от душа и сърце се стреми. С едно единствено условие:
„Да е добър, искрен, честен. В този живот, в следващ.")
- Духовност, чудесно! Би ли могла да опишеш по-подробно безспорните засега придобивки на
устремно напредващата техника? Например, автомобилите? Как се открояват пред теб возилата на
бъдещето?
- След около век (предсказанието е направено на 25.12.1975 г. - б. а.) съвременните леки коли
изцяло ще отпаднат. В сравнение с новите, ще изглеждат като динозаври - примитивни, груби,
недодялани.
Слава е в дълбоко прогностично ниво. Лицето й спазматично се тресе. Говори спонтанно.
Гласът й е насечен, забързан:
- ...Виждам град с прави успоредни улици. Сгради - не по-високи от 4-5 етажа. Като от
стъкло. Прозорците им - матови, шуплести, с пори. Това е още по-далечно време... Превозните средства -
абсолютно безшумни. Имат нещо като волан и перки. Носят се ниско ниско над земята, почти над
сградите.
Пророчицата долавя предстоящи полети отвъд отровния петролен дъх:
- Съзирам хората, които ще ги управляват. Ще се хранят повече с плодове, отколкото с
тестени изделия. По онова време ще се разбере - месото е канцерогенно. Включително пилешкото. Ще
бъде завинаги изоставено. Почитта към Природата ще се изразява и в храната - ще преобладават
вегетарианците.
От съвършено различния живот естеството им постепенно ще се промени. Пред мен са - с по-
големи глави и удължено, значително олекотено тяло.
* * * На връщане от поредна успешна изява на Международен конгрес по психотроника в Германия,
Слава и нейният сътрудник доцент Иво Лозенски пътуват с червения му "Москвич". Летят по гладкия
като стъкло модерен аутобан.
В настроение са. Доцентът мечтателно въздиша:
- Какво ли ни чака след години, когато и ние построим такива пътища, а, лельо Славе?
Сериозно замислена, пророчицата мигновено реагира:
- Иво, в тоз миг ми се "дава да видя" - в не много далечно време огромните магистрали,
ширнали се пред нас, ще са обрасли в треви и храсталак. Никой няма да пътува по тях. Новите возила
ще се реят из въздуха. За идните немного далечни поколения небето ще е без граници. Аутобаните тогаз
ще запустеят, предадени завинаги на царството на буренака...
Пророчицата ентусиазирано завършва:
- Да знаеш, България е богоизбрана Не защото не разполага с огромни първокачествени
магистрали, а затуй, че само след броени десетилетия [Слава протяга пръстите на двете си ръце) те ще са
вече абсолютно ненужни. Ще се спести труд нахалост и излишни средства.
(Странни видения. Събрани, днес всички магистрали биха стигнали до Луната и обратно. Как ли
ще изглежда Земята в неоткроилото се бъдеще, без да е обвързана в пътища?
В Япония вече е конструирано първото поколение летящи автомобили. Идеята е те да бъдат
използвани при спешни ситуации - при пожари във високи сгради, недостъпни за спасителни акции чрез
хеликоптери, за откриване на закъсали високо в планината, а също и при потребност от изключително
бърза медицинска помощ-б. а.)
* * * Нестандартният ракурс към предстоящото провокира нови, все по-изкушаващи въпроси.
- Научното мислене се налага в Европа през XVIII-XIX век. Какви ще са неговите завоевания през
ХХI-то столетие, откроени през твоя психотропен взор?
- Конструкторският изобретателен гений ще е на такова ниво, че както разкрих, ще създаде
автомобили-летателни апарати. С едно бутонче ще се управляват. Ще се зареждат с космическа
енергия. Няма да замърсяват въздуха - разкъсва завесите пред времето прорицателката. - Тогава ще
бъдат покорени небивали научни висоти.
- Чудесно! А през следващите столетия?
- След етап на небивал цъфтеж и възход, темповете на развитие на техниката постепенно ще
се забавят. Вече споделих - ще стигне до някъде. Няма да има какво ново да открива и внедрява.
Тогава ще настъпи оня немислим за нас етап, когато безславно ще се срине. Окончателно отпаднала,
ще бъде захвърлена като ненужна, така както днес, примерно, е с парната машина.
Пред човешкия род ще се разкрият още по-примамливи перспективи, но вече от друго естество.
Това ще е краят на "машинния интелект".
Виждам - периодът не е далеч. Техниката някога бе създадена, за да разполага Човечеството с
повече време за себе си. С ръка на сърце, честно отговорете - така ли е? И каква бе цената за това? Не
опустоши ли тя душевността ни?
Висшите космически същества не се нуждаят от машинни придобивки така, както за нас
отдавна са излишни копието и стрелата, без които животът някога е бил немислим. На човека
предстои неудържимо духовно развитие.
(Абсурдно звучат словата на Слава Севрюкова днес, когато родът на сапиенса е обзет от
неусто-има техническа еуфория. Но така ли ще е и след век-два?)
„Не се надявайте машинните завоевания да превземат върховете, които човешкият мозък е в
състояние да даде на цивилизацията - предупреждава в друг разговор психотроничката. - Какво е
техниката, ако не материализирана в машини мисъл? Умът ни, като миниатюрно копие на Всемирния
разум, е много, ама мно-о-ого повече от нея.
Намерим ли пътя към себе си, разработим ли скритите в нас резерви, ще можем да се озовем
навсякъде. Започне ли бъдният човек със силата на мисълта да посещава други планети и звезди,
летателните чудесии, за които говорих, напълно ще отпаднат. Съвършено излишни ще са тогаз и
ракетите. Свободно чрез духа си ще проникваме в Безкрая - сред примамливите лабиринти на макро и
микрокосмоса.
Архаични допотопни съоръжения, съвременните космически апарати ще заемат достойно
място, но вече като музейни атракции, очертаващи изминатия път в нашето развитие. Ще
изчезнат оглушително ревящите машинни чудовища. В онова не особено далечно време съвършените
доскоро придобивки, рожба на човешкия ум, веднъж завинаги ще бъдат запокитени на сметището на
историята."
(Пророчеството е от осемдесетте години на миналия век-б. а.)
„Най-опасното в техниката е, че ни отклонява от онова, от което действително се
нуждаем" -предупреждава нобеловият лауреат за литература, австрийският евреин от български  произход Елиас Канети. Според него: „Машинният век може да се окаже зловещ сън."
- И така - завършва изненадващи проникновения за доскоро мъглявите, но като че започващи да
се открояват бъднини - с времето компютрите ще стават все по-бързи. Ще обработват все по-огромно
количество информация. Но после машинните изненади ще отстъпят пред свръхвъзможностите
на събудения Дух на сапиенса. По-мощен от всичко, в търсене и реализиране на нови знания. Не
забравяйте - истинският възход на богоподобния интелект не е в създаване на изкуствен.
Тенденциите на съвремието и на бъдещето са част от "Вселенския план", достъпен за малцина
посветени. Преди да са се реализирали виденията на пророчицата, нормално е да се запитаме: как ли ще
изглежда за потомците нашият стар, одрипавял свят, с който понастоящем толкова се гордеем?
* * * Ако постиженията на научно-техническия прогрес са закономерен продукт в развитието на
Разума, те отдавна би трябвало да са отпаднали като изминат стадий за високо развитите цивилизации.
Не е ли тук отговорът на въпроса: защо вслушващите се в "гласа на Космоса" свръхмощни
радиотелескопи не откриват сигнали от разумни същества из Вселената?
Да, учените горещо желаят да получат отклик от други представители на еволюиралия Разум.
Убедени - безбрежният Космос не е глух и пуст.
С наивни егоцентрични надежди, снаряжени с модерна супертехника, не уподобяваме ли
ентусиазма на полупървобитните ни предци? От дълбока древност те навярно не по-малко от нас
горещо са се надявали на среща с Висши представители. С очакване да са подобни на тях-умели ловци,
екипирани по последна антична мода - с лъскави бронзови брони, еластични лъкове, точни стрели.
(По въпроса виж книгата „Бъдете в този свят, но не от този свят" - главата за помощта на
извънземните, проявили се като богове в човешки облик, в сходно на съвременниците облекло и
снаряжение по време на Троянската война - б. а.)
Прониквайки с духа си в бъдещето, Слава Севрюкова не съзира процъфтяване на мечтаното сега
"кибер-поколение". Пред психотронния и взор не се откроява сивотата на онова мизерно съществуване,
когато ро-бите-машини ще са безсърдечни слуги, а някои от тях дори надменни господари на човека,
предавайки му механично-студеното си бездушие.
Духовното обезгнездяване провокира срив. Просперитетът от вече оказалия се излишен изкуствен
интелект ще се предаде на естествения. „Той е многократно по-силен - констатира Слава. - В него има
Дух."
Психотроничката улавя преходността на част от "придобивките на прогреса". Никъде в
безлюдните космически трасета не съзира "човека-киборг", както се опитват да ни вдъхновяват
нашумели съвременни фантасти и учени-футуролози. Категорична е: „Машината не ще измести
човешкото в човека." Готви ни за задаващите се още непознати изпитни на бъдещето, за да не
повтаряме заблудите на предните поколения.
Роботите, на които възлагаме толкова надежди, в ония не много далечни времена оконча-
телно ще са изчерпали възможностите си. Никога не ще се превърнат в бленувани машини на
мечтите ни.
* * * Според Слава Севрюкова, бъдещите генерации ще поемат по нов извисен път, предвождани
от шестата раса.
- На какво ще се надяват далечните потомци? Какво ги очаква в ония времена? - Обръщаме се
към жената, пребродила Вселената и Вечността с психо-тронна мисъл.
- Белите хора все повече ще редеят. Нашата раса много е дала и още много, ама много-о-ого ще
даде на Човечеството. В неоткроилите се на хоризонта години на предстоящата суперцивилизация, нейните
представители все повече ще се превръщат в малцинство.
(Раждаемостта сред бялата раса е най-ниска в сравнение с останалите - б. а.)
- Жълтите - продължава пророчицата – имат много по-древна култура, дисциплина и
открай време афинитет към техниката. Стремежът към духовност у източните народи е силно
изразен. Японците понастоящем са водещи в роботиката.
Жълтата раса тепърва предстои да вземе връх. И това е за добро. В оная далечна епоха
войните отдавна ще са отминали. Необратимо.
(Китай-това ли е "Осмият" предвещан от Ванга: „Ще дойде Осми ят и то й ще подпи ше
окончателен мир със света". Или тук е закодирана все по-разрастващата се плавна инвазия на народите
на Изтока? -б. а.)
- Как ще се развият загатнатите от теб тенденции? Навярно с бързия прираст на онова  население? Ще има ли кризисни сривове и стълкновения?
- Повтарям, за добро е. Задават се времена на Ренесанс от нов, различен тип. Човечеството
ще поеме по духовно-интелектуален път. Ще се пробудят у всекиго, независимо от расовите белези,
свръхсетивата. Носителите на пси-способности нарастват. Паранормалното тогава ще е присъщо
на умствено развития човек.
Ако над психотрониците сега тегне благородното проклятие да са като бели врани сред
другите, след близо хиляда години ще настъпи поврат. Бяла врана тогаз ще е днешният масов човек.
Пренесла се в още неосъщественото Бъдеще, Слава Севрюкова вниква в нови светове.
Въпросите не спират:
- Ще възникнат ли сериозни генетични отлики във външния вид на хомо футурус в сравнение с
нас до края на новото хилядолетие (3000 г. - б. а.)? Веднъж вече подхвърли някои неща. Разкрий
перспективите, ако е възможно, малко по-подробно.
- Предстои оформяне на разширено космическо съзнание. Предпочитам да преценям хората не
толкова по външен вид, колкото по душите им, макар лицето и тялото да отразяват духа. А сега на
въпроса: доколкото виждам - задават се откроими промени в човешката физика. Телата на потомците
ще бъдат много по-одухотворени, пластични, красиви.
Хиперсензорната жена замълчава. Умисля се. Миг след това внимателно уточнява:
- От съвременна гледна точка физиката на идните човеци няма да е красива.
- Как да го разбираме?
- Представата за естетика с плавния еволюционен ход ще се промени. Хората с нова
идентичност ще са с високи чела, по-големи глави и крехка мускулатура. В столетията занапред
няма да се хранят обилно като нас. Та ние засега сме като полуживотни. (Усмихва се снизходително.)
Пробудената Духовност и новият начин на живот ще допринесат за посочените отлики. Ще имат
много по-ярко откроено умствено изражение.
Навлязла в неосветения още свят на бъдещето, пророчицата продължава да разшифрова идната
генерация с все повече жар:
- Ще нарастват людете с кафяви очи и кестеняви меки коси. Синеоките, русите почти
напълно ще изчезнат. Човешката кожа ще става по-прозрачна и светла. Дори негрите постепенно
ще почнат да изсветляват.
Ще се увеличат левичарите. Те превъзхождат в известна степен другите, защото центърът
на духа е по-близо до лявата ръка. По тази причина вдъхновението при тях се излива леко,
спонтанно.
Новата генерация няма да се интересува от физическия вид така, както ние. Стремежът
ще е навътре, към същината. Към повишената чувствителност и разцъфтяване неземната красота
на Духовното. Бъдещето принадлежи не на глобалния, завоювал ресурсите на Земята сапиенс, а на
космическия - понесъл Вселената в душата си.
С променения стандарт за красота, култът пред човешкото тяло за идните поколения ще
отстъпи назад. Ще се открои нова тенденция - преклонение пред Духа. Тялото ще е все по-
подвластно на висшия АЗ. Ония хора ще са по-малко емоционални, но по-сетивни и умствено
деятелни. Много по-смислено ще реализират живота си в тясна симбиоза с природната среда.
Раждаемостта и смъртността с годините ще бъдат балансирани така, че да настъпи
хармония между нашия свят и Отвъдния.
Предстоящите промени ще стартират след 2030-2032 година. От там нататък, забелязвам,
ще се открояват все повече тези посоки в развитието на Човечеството.
(Това би могло да означава - веригите природни бедствия, за чиито начален период подготвя
Слава Се-врюкова, ще предизвикат не само трагично рушителни, а и позитивни промени в несбъднатото
утре - б. а.)
- След хилядолетие съвременният сапиенс от гледна точка на нашите критерии ще изглежда
недоразвит и...- Прорицателката загадъчно се усмихва. - ...нека не се обиждаме, и сякаш малко
изроден. Отношението към физическото тяло и модата, ще отстъпят на ново разбиране за Духа и
Душата. Енергията на онези същества ще бъде пренасочена за тяхното усъвършенстване.
Бъдещето принадлежи на шестото сетиво. То ще заеме полагащото му се място, завладя-
вайки напълно живота. Това ще е извисена нова човешка раса с отворено "трето око". Хората
ще ползват на 100% мозъчни способности.
(Кулминацията на всички бленувани и несънувани мечти. Тогава, може би, ние, амбициозните
представители на XXI век в далечните съвършени времена ще се окажем твърде елементарни с огромния,
но от хилядолетия неоползотворен ментален потенциал? - б. а.)
- Как ще се отразят предстоящите генетични промени на здравето на идните поколения?
- Позитивно. Болестите ще намаляват. Те винаги са издавали страданието на духа и
неправилния живот. Онези същества ще са умствено, физически и морално по-съвършени. Лекарствата
ведно с придобивките на техниката ще бъдат изхвърлени. Тогава Човечеството ще осъзнае -
прехваленият двадесети век (разговорът е от седемдесетте години на миналото столетие - б. а.) е
тъмна средновековна ера на тровеща здравето фармацевтика.
(Източната медицина вероятно все повече ще се популяризира с предстоящото ново Второ
велико раз-селение на народите. Базира се на безвредни лечебни средства в сравнение със западната,
служеща си със синтетични произведения на химико-фармацевтична-та индустрия. Това обяснява
кардиналната промяна в лечението. Животът на идната генерация навярно ще е много по-
природосъобразен, одухотворен, недопускащ болести - б. а.)
- Хората с нова идентичност, откроени през твоя психотронен взор, значително ще се променят.
А злото на тази Земя? Ще изчезне ли някога? Ще има ли билка срещу проклетията в човека? Какво
съзираш далеко напред?
- Фантастичен възход! Съвършенство на духа в неговото владеене - рони слова Слава, взряна в
изкусителните простори на Бъдещето. - Людете ще стават все по-фини, деликатни, милостиви и
добронамерени.
(Логично е това да е свързано с цикъл свръхчовеш-ки изпитания. Кои постижения не се
изстрадват? Колко ли мъки очакват човешкия род преди духовната трансформация... - б. а.)
- Само със силата на мисълта в ония далечни времена ще можете да се храните -
продължава пророчицата. - Ще пътувате с нейна помощ навсякъде. Разширявайки неимоверно обхвата
й, ще изживеете, пак благодарение на нея, всичко, което пожелаете. Безгранично ще се разшири
психотропното ви зрително поле. За да оживее Необятът и проговори вечното безмълвие на
безбрежните простори.
Но това ще е едва след като Човечеството изработи всички духовни добродетели. Ония люде
няма да са първични и с разраснато Его като нас. По начина ни на живот, пак ще повторя, все още сме
твърде близо до животните (почти във всяко блюдо - месо). Някъде дори ги надминаваме - сексът е
едва ли не развлекателен спорт.
- Виждам епохи далеко напред - Слава извършва пореден хиперпространствен скок. -
Страстите ще залинеят. Мъжът и жената в непонятните за нас години тогава ще се събират
заедно единствено при желание да създадат поколение. Духовността, както е известно, няма пол. В
още по-късен етап ще закърнее до пълно изчезване сексуалният нагон. Тогава окончателно ще отпадне
потребността от раждане и прераждане.
(„Щастието, според Аристотел, принадлежи на самодостатъчните хора." Какво по-логично
от това - да се затрием сами завинаги от лицето на Земята, лишени от хилядолетната тръпка на
освежителните полови тайфуни. Как ли ще изстудее далечният, запратен в бездните на ледените бъднини
"съвършен свят", излекуван от желания?
Съвременниците са подложени на умели манипулации с помощта на Iва и II-ра чакра
отговарящи за първичните реакции и половия инстинкт. Колко ли по-трудно ще е на властелините на
30-ти век да го управляват чрез много по-фините духовни VI-та VII-ма чакри - б. а.)
Пъпната връв между майката и плода постепенно ще почне да се скъсява, докато накрая
напълно изчезне. Те няма да са свързани така, както сега.
(Все още неизяснено предсказание. Дали визира клонирането като наложила се перспективна
форма на размножаване? - б. а.)
- Знайте - обръща се вдъхновено пророчицата към жадно поглъщащите я с поглед слушатели, -
Бъдещето принадлежи на психотрониката. Идният свят - на Новото човечество. То ще възвърне
изгубеното равновесие със Земята и Вселената.
Ще се развият в най-висша степен умствените заложби. Създадат ли едно изглеждащо днес
фантастично общество, онези хора ще творят чудеса. Но преди това ще са овладели Природата. В
смисъл - вникнали в божествената й хармония, напълно ще подчинят живота си на законите й.
Едва тогаз окончателно ще отпаднат битовите проблеми. Далечните ни наследници няма да са
подвластни като нас на тях.
* * * Така Слава Севрюкова съзира нереализираното още утре.
Фантастични видения! Ако бъде упрекната в утопизъм за тези прогнози, нека бъде утопистка.
Предсказанията й укрепват изконния стремеж на Човечеството за развитие в духовен план.
Бъдещето, което ни описва, сякаш вече се подготвя. Запознати с тенденциите на новото, което
иде, не е изключено да заживеем в не много далечно време по неговите изисквания.
„Лишите ли се от мечти, движещи небето и света, ще изгубите земна опора" - вдъхва кураж
Слава Севрюкова.
Оптимистични прогнози, макар част от тях да звучат нереално. (Някои едва ли биха й простили
предсказанието за задаваща се стерилна епоха, лишена от чара на плътските изкушения.)
Къде ще стигне Човечеството след столетие- две при все по-ускорените темпове на развитие и
разширен умствен капацитет? В едно сме убедени - стремежът към съвършенство е естествено
състояние на сапиенса. Колкото до границите на нашите възможности, нима те са нещо друго, освен
облечено в плът творение на АЗ-а.
* * * Арбитърът Бъдеще - "да" или "не" на предсказанията на Слава Севрюкова. Животът досега е
благосклонен към тях. За пророчицата времето е лишено от възраст. В трасценденталните си
изживявания, извисила се над него и пространството, отказва да го приеме, обитавайки повече духовния,
отколкото физическия свят. Там хронометри и физически тела няма.
Феноменът време сякаш престава да съществува за влюбените. Слава обича Човечеството.
Много. Дори повече, отколкото себе си. Затова ли понятието време отсъства?...
Айнщайн твърди: „Единственото основание за съществуването му е, че не всичко се случва
наведнъж. "
- Как виждаш продължителността на живота на новото много по-зряло Човечество?
- Хората в предбиблейска епоха са били значително по-едри от нас, почти исполини. Освен това
живеели са неимоверно по-дълго. В недалечно бъдеще, както се "разкрива" пред "психотронното ми
око"... - Пророчицата се пренася векове напред. - Ето, съзирам - към края на съвременния цикъл (след
2 100 година - б. а.) земният път за нашите потомци ще продължи да се увеличава. При отделни
индивиди тогава може да достигне до 170 години."
Вдъхновяващи картини. Съвършено нов морал и начин на живот.
Предстоящите глобални катаклизми и климатични изменения, някои от които разгледахме в
предходната глава, навярно ще наложат различна от господстващата досега стойностна система. Задават
се кардинални промени. При съвършения сапиенс духовното ще надмогне материалното.
- Настъпват времена - споделя, - когато човек ще може да черпи информация от
Космоса, защото той самият е Космос. Всичко там, се съдържа и в него. Ония хора няма да са
забравени от Небето. Виждам - след 2 075 година, към края на цикъла (2100 г. - б. а.) повечето от
тях ще имат пряк контакт с Висшата сила.
Потъвайки във вековете на бъдещето, прорицателката уверено продължава:
- Доста по-късно, към 2450-та година, в още по-висша степен ще се развива и
процъфтява Духовността."
* * * Такива са неоткроилите се още аванпостове на бъдещата суперцивилизация.
Дали се касае за роящите се по онова време екстрасенси?
Питали сме я неведнъж. Отказва да уточни.
Комай е права. Активно налаганата у нас и по света комерсиализация, съчетана със съмнителен
морал при част от тях, заплашва с поголовен срив, принизявайки това проникнало сякаш от бъднините
явление.
- Кога ще настъпят прогнозираните времена?
- Години не ми се дават. Цикълът е 22 х 7.. И още... - Слава Севрюкова шепти. Изчислява наум. -
Не е далече - има-няма, най-много хилядолетие... Но дотогава ще е епоха на сурови изпитания.
Човечеството ще е преминало през още една голяма война.
Не загатва ли за лавиноразрастващите се напоследък терористични атентати? Ако е тъй, Третата
световна война отдавна е в ход: „Тя ще покоси живота преди всичко на цивилното население." С това
определение пророчицата дава още по-ясен знак, по който да я различим. И допълва: „Най-страшната
- няма да се знае къде се води..."
Прозрението й съвпада с отдавна предсказаното от Нострадамус световно стълкновение между
християни и мюсюлмани.
(Някои негови тълкуватели го определят за годините между 1999-2027.)
Този варварски акт вече е налице. Залива ни с ужасии. От страна на едните и другите. И поставя
пред неимоверни изпитания оцеляването на нашата крехка цивилизация. Нима прогресът се състои в това
- с всяка следваща война да ни убиват "все по-хуманно"?
Но и този тъмен период ще отмине. Към трихилядната година, според прорицателката,
Човечеството ще е много по-съвършено, отколкото днес.
Какво по-оптимистично от това!
- Съществува предположение - с изгаряне на огромни количества каменни въглища, от
дълбоките земни пластове се освобождават нисши духове. Затуй ли се шири бумът на медиуми и
псифеномени?
- Чуйте добре. С края на физическото тяло, духът и душата на човека се оттеглят в
предначертани свише за целта пространства. Не при нас, в Космоса.
Разсъдете сами - могат ли духове да се освободят от земните недра? - Слава ни оглежда с почуда.
-Абсурд. За тях ограничения няма, НЯМА!(Набляга на думата.) Преминават всевъзможни прегради.
Освен това добрите медиуми и сензитиви не са принизени. Небесна дарба. Заслужена с благородни
дела в предходни животи. Но и те, като всички други, могат да се самоунищожат, изкуши ли ги
материята, задушаваща полета на душите.
- Кроманьонецът, нов клон в развитието на човека, е много по-интелигентен и съвършен, в
сравнение с неандерталеца. (Последните представители на изместената от него по-първична раса са
просъществували почти до 16 000 години преди Христа.) Все по-усъвършенстващият се сапиенс
постепенно е заел нишата на по-елементарния. Възможно ли е подобна роля за нас да изиграе
задаващата се свръхсетивна нова генерация?
- Защо не можете да разберете - кроманьонецът и неандерталецът са от съвършено различни
еволюционни клонове. Няма връзка между тях.най-честия
А сега за бъдещето. Извисени, на идните хора ще им се "даде" пробудена духовна мощ. Другите
сами ще отпаднат - здраво сраснати със земята. Вкопчените на живот и смърт в материята, са с по-бедни
възможности.
Формиращата се раса на бъдещето, за разлика от тях, ще е с необозрими перспективи. Новата
генерация е стъпка към Космическо братство. Проспериращият Дух ще овладее и свободно
направлява физическото тяло.
- Нека освежим темата. Бъдещето на нежния пол? Как се откроява то пред теб в оная
далечна епоха, лельо Славе? Ще продължава ли да се развива еманципацията?
- Жените, бидейки семейни, в идните години не ще приемат съпружеската фамилия. Ще
предпочитат моминското име. Масов процес.
- Ведно с промените във външния вид, възможни ли са модификации на нашите полеви
структури?
- Новият човек, както казах, ще се издигне още малко на ръст, но от съвременна гледна точка с
не толкова лицеприятна физика - слаба мускулатура, голяма глава.
Онези същества ще са по-светли, лишени от бронзовия загар на силата. Но те многократно
ще ни превъзхождат по бурния порив на духа. Ще се адаптират хармонично към природата в една
много по-разумна система на живот.
В ония години ще се разрасне броят на основните ни полеви структури с още две. От седем
те ще станат девет. Всяка от тях - с по седем подструктури.
- И тъй Новият човек- продължава пророчицата - ще е грацилен, нежен, неотдаден на
материалното. С деликатно телосложение, доста по-ниско тегло и многократно по-овладян ум. Ресурсите
на неразработения човешки дух са безкрайни.
Това в задаващите се по-късни етапи ще му помогне да преодолее дори земното притегляне.
Помнете -без машини.
(Хомо космикус ще владее левитацията - ако правилно тълкуваме прорицателката.
Далечните потомци ще се реят като птици из въздуха, без машини. Разкриват се вдъхновяващи светове
отвъд най-смелите пейзажи на въображението.
Но дали то гава те все о ще ще живеят като х о р а и ще се чувстват такива? И какви ли
метаморфози ще трябва да преминат, за да се стигне до там... - б. а.)
Освен това оня тип същества, както вече разкрих, с лекота ще си предават мисли, без да са им
необходими технически уреди, независимо от разстоянията. (Тотално развитие на телепатията - б.
а.) - Впечатляващото днес ясновидство - завършват проникновенията - ще е банално средство за
земна и космическа комуникация. Необятната Вселена за суперцивилизацията ще се превърне в уютен,
все по-благодатен дом. Това, което изглежда като фантастична приказка в моите уста, един ден ще
бъде достояние на едно ново духовно поколение.
Заслушани в предсказанията на Слава, не можем да не се замислим за предстоящия триумф на  Човешкия дух след хиляди и милиони години.
Вълшебна притча ли е това? Следи от Бъдещето? Или реализация на възкресения древен мит за
изгубения рай? А, може би, се откроява бленуваният от хилядолетия златен век на Човечеството?
Изкушени от материален комфорт, не се ли отдалечаваме от изконната си същност? В
обкръжение на техника, потискаща и задушаваща Мъдростта?
Вестоноската на промяната неведнъж подчертава: „Цивилизованите, лишени от духовност и
морал същества, ще отстъпят място на извисения човек, подчинен на събудения седми център... "
Все още неизяснено пророчество. Какво загатва? - Обновен свят, управляван от "царствената
седма чакра" спец бурно еволюционно усъвършенстване? Освободеният "кундалини" с огнена власт,
способна да изпепели злотворствата? Или възкресяване на притежавани от нас енергийни сили,
лекомислено затрити след "цивилизационния възход" на духовно невежество? Тези процеси ще
приключат, изместени от противоположни.
Още по-вероятно е Слава Севрюкова да предрича наченките на бъдещата седма раса.
„Обновлението ще е велика Армагедонска битка за очовечаване." Пророчицата съзира необятни
простори пред духа и ума. Това ли ще е слънчевото руно, завоювано от аргонавтите на бъдещето? В
онези близки или далечни времена, когато бурно или плавно ще ни завърти космическата еволюционна
спирала.
Слава Севрюкова е категорична: „Третото хилядолетие принадлежи на "третото око".
* * * Част от прозренията за бъдещето касаят религията - духовния от хилядолетия гръбнак на
Човечеството:
„Ще дойде време народите да изповядват единна вяра. Религиозните чувства след "голямата
гибел" ще създадат ново отношение към света.
Виждам - свещениците в бъдните години ще са в снежнобели одеяния, плътно препасани в
талията. Миряните ще пеят в хор с тях. Всеки дом ще има свой олтар с икони. Светите ликове ще
напомнят за хората, отдали живот за вяра. Ще се узнае - светците са същества в много отношения
досущ като нас, но много по-извисени, с непоклатима убеденост и борбен дух. Нима е лесно да сме
прави, още по-трудно - праведни. Ще се разбере -и те като нас не са лишени от прераждане."
(Информацията е от седемдесетте години на миналия век-б. а.)
„Преди това ще настъпи мъчителен период, засягащ православната църква. Подложена на
преследвания, в предстоящите политически и социални сътресения известно време ще оцелява едва ли
не в нелегалност. Отминат ли неизбежните изпитания, онези, които й останат верни, ще бъдат
спасени. Но само, ако пречистили духовния си олтар, устоят на времето.
След 2100-та година ще се състои общопланетарен църковен събор. На него християните
(католици, православни, протестанти и всички други) ще приемат катехизиса на учението за
прераждане.
Неизбежните природни сътресения ще повлияят върху този процес. Отшумят ли, клириците ще
се обединят в единна църква. Значима роля в нея ще има православието. Християнството тогава ще
бъде многократно по-силно."
Невероятен скок в духовната еволюция. Човечеството - с универсална вяра. С неизмерно по-
обхватна мощ.
„Религиите ще се съберат в една, прокламираща прераждането. За него и кармата ще се
създадат учебници. Ще се изучават в образователни програми."
„Преди да се достигне етапа на духовно обновление - отбелязва Слава Севрюкова в друго
пророчество, - ще се премине през разногласия и ожесточени борби. Последица от сриващите
природни и социални бедствия на границите на оцеляване.
Не бойте се от мъките. Надмогнати с добро, въздигат. Няма ли път назад, все остава една
спасителна пътечка - навътре, към себе си. Към Духа" -завършва пророчицата по интересната, но и
тревожна тема.
Отминат ли "бедствията", след социалните и междудържавни трусове, хората ще надмогнат
непреодолимите различия. Ще се обединят в името на здравомислието и всеобщото оцеляване.
Трябва ли това да учудва? Църквата е божествена, но и човешка институция. Нима държи
авторски права над Всевишния? Кой е експерт по делата Господни? Кой би могъл да Го "затвори" в
посветения Нему храм?
Меним се ние, мени се и Небето. Религията не ще остане в скована неизменност. Божествената
институция ще трябва да се адаптира към новите, разрастващи се изисквания на времето. Или ще я
принудят обстоятелствата. Не се ли реформира и непрекъснато усъвършенства, църквата трудно ще  оцелее. Предстои да се осъвременят и другите проявления на вярата. За да няма обезличаване и забрава.
Сходна тенденция се откроява и в някои предсказания на Ванга. Предвижданията на двете
пророчици са направени независимо едно от друго в различно време.
Едгар Кейси също говори за задаващо се духовно хилядолетие. Назовава го "епоха на
разбирателство". Убеден е: „Обновлението ще настъпи тогава, когато Човечеството създаде
подходящи условия за това."
„Един ден Китай ще се превърне в люлка на християнството - парадоксално засега звучи
предсказаното от американския пророк. - Да, това е отдалечено, според както хората измерват
времето, но е само миг в сърцето на Бога - защото утре Китай ще се събуди."
Според него: „Програмата за промяна, очакваща реализация, съществува някъде в Етера.
Действията на сапиенса ще определят точния момент за превръщането й в реалност."
За Слава Севрюкова, отношението ни към Бог в един дългосрочен план предстои съществено
да се промени. От властващия през вековете "патернасти-чен модел" ще се премине към много по-
близки, изтъкани от искрена любов, почти партньорски отношения (без да звучи кощунствено) с
Твореца.
Посочените събития ще са в далечни, трудно обозрими времена - навярно след хилядолетия.
Тогава, когато достатъчно еволюирали, ще сме заслужили и готови за по-адекватно и реалистично
отношение към Световния Разум.
Просветлен, обновен, вместо да се стреми да владее Природата, новият сапиенс наистина ще
заживее в разумна хармония с нея.
* * * Според Слава Севрюкова: „Бъдещото Човечество ще говори един език. Задава се контрапро-
цес на състоялите се някога "библейски събития с Вавилонската кула".
В него ще има от словесния фонд на всички народи. Ще преобладава английският. Речник без
мно-гословие - с по-малко думи ще се предава повече съдържание.
Нима не е така и в природата - сменя ракурс пророчицата, - тя постига много с малко..."
- Народностните езици не ще се погубят, въпреки наличието на общо комуникативно сред-
ство - леят се откровенията. - Ще се запази тяхната есенция. Ще оцелеят - свидна вековна традиция -
но с ограничена функция.
Подобни тенденции се открояват и за отделните народи. Постепенно ще се заличат
държавите. Ще се обособят като провинции, изграждащи Единната земна общност. Това няма да
попречи на народите да съхранят обичаите и фолклора си."
Слава съзира Човечеството като космополитно. Прогнозата е от седемдесетте години на
миналия век. Свидетели сме на началните етапи на сбъдването й. Огромно количество английски
чуждици нахлуват, заемат все по-трайно място в речниковия фонд на телевизия, радио, преса. Народите
все повече вървят към окрупнени общности. Това кореспондира с предреченото.
Вникващата в "летописите" на Вселенския Разум знае: езикът е един - божествен. Националните
речеви структури са скромни негови диалекти. Не напълно завършени, те непрестанно се развиват. Така
ще е и занапред.
Дали обнадеждаващото утре няма да е благословено завръщане към стародавния, изпълнен с
достойнство живот на лекомислено затритата някога Златна ера отпреди Вавилонската кула? Но вече
обогатена с повече знания, опит и Мъдрост? Ера, очакваща гения на своите Омировци и Фидиевци.
* * * - И всичко това - отражение на промените след предстоящите поредици от катаклизми?
- Границите на Глобуса няма да останат все такива. Земната кора, изграждаща формата на
континентите, ще промени вида си. Последиците - климатични изненади.
Предстоят върховни изпитания. Част от потомците ще ги надмогнат.
Слава се замисля. И продължава, сменяйки темата:
- Борбата за просъществуване на Човечеството е за съвършенство. Еволюцията на
Земята, поради плътта, в която сме, е една от най-тежките. При това - твърде продължителна. Не е
като тази на ангелите. Виждам - макар слабо познати, и те като нас са реални, само че ефирни
същества. Отдавна изминали предначертания път на развитие, йерархията им е в помощ на човешките
души.
- В духовно извисената суперцивилизация - забелязва псифеноменът - Човечеството ще
развие много повече умения. Това няма да е безметежно и наготово. Ще се явят нови и нови
трудности.
И да искаме, не ще ги избегнем. Потребни са за развитието, както кислорода за живота  Преодоляването им провокира стремеж към Светлина.
Проницателно взряна в слушателите си, пророчицата внимателно напътства:
- Ако тъма засенчва кръгозора ви, не се плашете. Временно е. Препъне ли ви камък по пътя,
продължете. И, съхранили духовна красота, смело напред!
За човека, дошъл в края на своята еволюция, няма да има невъзможни неща.
* * * Задава се вълнуващо приключение на свобода и полет на Духа. И то ще е за добро. Вовеки и
присно.
Вдъхновяващи перспективи след хилядолетие. Как ли ще се чувстват хората в оная епоха? А и
по-късно - след десетки и стотици хиляди обиколки на Земята около Слънцето? Още ли ще се зоват
човеци?
На извисената бъдна генерация няма ли да домилее за "сътворения от кал грешник",
снизходително наречен някога "хомо сапиенс"?...
И кой ще очовечи далечните наследници, превърнати в изискани свръхсензорни творения? Те - в
плът и кръв носители на възвишен ДУХ.
Ами ако са по-уязвими с новите си придобивки в ултрауникалния до фантастичност нов свят?
Няма ли да ги измъчва носталгия по нашето отдавна отшумяло, първично и наивно поколение?
За какво ще мечтаят? На какво ще се надяват? На Трето пришествие?...
* * * Факти от бъдещето. Прогнози, изненадващи като гръмотевична буря през зима. Поднесени от
"харизма-тичен професор по психотроника". Какво пък, един ден "фантастичните проекти" може да се
финализират.
Не, това не са екстремни пътешествия на въображението. Нито футуристични предвиждания.
Трудно е да се определи къде свършва прогностиката и къде започва нереализираният, по-съвършен
свят.
Не е лесно да го изживеем в аванс. Картините на Слава Севрюкова ще оживеят по-ярко, ако си ги
представим в перспектива, обхванати в строги закони. Но това би било прекалено елементарно, защото
бъдещето винаги руши ограниченията.
Благодарение на пророчицата, пред нас се открояват събития, заложени във "Вселенския план".
Проблясват отвъд застиналия гръб на хоризонта. Припламващи зари на неоткроен слънчев диск над
изненадващо примамливите нови времена.
Слава би могла да каже, подобно блестящия писател и прорицател Жул Верн. „Всичките ми
съчинения след години ще бъдат под действителните възможности на Човечеството. Постиженията
на науката ще надминат създаденото и от най-неукротимото въображение."
Пророчицата не "венчава" наука с фантазия. Още по-малко с религия. С възторг съзира изгрева
на една НОВА НАУКА. Всемощна, изглеждаща засега фантастична.
ПСИХОТРОНИКАТА - НАУКА НА ДУХА. Трудно осъществим или отдавна изгубен рай. В двата
случая - все поради несъвършенствата на Човечеството. Но това, както узнаваме, няма да е вечно.
А дотогава? - Както напомнят древните: „Най-трудно се учим на Бъдеще."
ОТВЪД АПОКАЛИПСИСА "Апокалипсисът" - зловеща представа. С гръцки произход, означава "откровение", "разкриване" и
в никакъв случай не е синоним на "край на света".
Фактът, че контурите на Бъдещето са обозрими само за духовно извисени личности, навежда на
мисълта - случващото се би могло да бъде част от "световен сценарий". Създаден от Някого.
Мистериозно залегнал Някъде. Достъпен за Някои.
Къде? - Не е лесно да се определи. Важното: Човечеството все повече осъзнава - съдбата ни е
неразривна част от тази на Вселената.
В епохата на "електронния феодализъм" (така световни интелектуалци определят
"прогресивното ни съвремие") Слава работи с Духа. Среща ни с още непроявения свят на идните
хилядолетия. Съзряла задаващите се природни изпитания, споделя: „2025-2032 години са само част от
изпитанията занапред. Предстоят и други. Не бойте се - и най-съкрушителните трагедии не са
безкрайни, така както след всеки ураган настава затишие."
И така - какво ни очаква отвъд хоризонта на съвремието? - Опустошение или възраждане?
„Човечеството е с бъдеще - успокоява пророчи-цата. - Ще намалее като количество, ще се
извиси като качество."
А след това?
За "Апокалипсиса, прииждащ като порой отвъд Армагедон", ултрасензорната жена предрича,
назовавайки неназовимото: „Предстоят радикални промени... Не сме безкрайни."
Не бъдем ли заличени от нещастията ведно с потомците от земната твърд, навярно ще сме се
поучили от тях. В тъжното безмълвие на размисъл и скръб. Или след диви вопли на възбог.
Как ли ще бъдат оценени събитията след стоварилите се несгоди? Във време, когато
"страшното" е отминало, в царуващото спокойствие. Казано е: „Апокалипсисът настъпва първо в
душите".
Нека отидем още по-напред след столетия и хилядолетия, отвъд стоварилите се природни беди.
Ще се съхрани ли популацията на хомо сапиенс? Докога? Какво е отвъд критичната точка? Накъде ще се
понесе космическият кораб - майката Земя!
* * * На тези и други интригуващи въпроси предстои да потърсим отговор в откровенията на
притежателка-та на свръхсетивни радари:
- Какво се задава отвъд Апокалипсиса? Каква ще е доминантата на Новото време? Кой достоен
композитор или писател би го отразил?
- Преминат ли големите катаклизми, виждам -откроява се коренно различно, много по-извисено
духовно поколение. То ще извайва контурите на Новата епоха. След сриващите страдания, казвам ви -
период ще е на вечен мир.
- Неуморният космически бегач на светлинни разстояния Земята носи безценна щафета - Човека.
Откроява ли се в близко или далечно време наше преселение на други планети?
- Безплодни фантазии - усмихва се снизходително и някак тъжно прорицателката.
И взряна в откроилата се пред "психотропното й око" колекция от картини на бъдещето, отсича:
- В този вид, с физическо тяло - не. Какво ще дирим там? Нима подобни странствания ще
обогатят духовния ни ръст? Не, по-лесно, перспективно и екологически чисто ще е да ги посещаваме от
разстояние - с мисъл.
Никъде в бъдеще не съзирам наши планетарни колонии. Никъде, никъде, никъде. Човечеството,
както ми се "дава да видя" ще напредне донякъде в това. Но после ще поеме по духовен, не грубо
материали-стичен, както понастоящем, а съвършено различен път на развитие. Подобни екзотични
пътешествия и да се състоят, ще са временни. Каквито и завладяващи картини да рисуват
фантастичните романи и екранизации, те нямат бъдеще. Не ще се състоят и космически войни с други
цивилизации. Високо еволюиралият Разум никога не воюва срещу себе си.
Слава разбива на пух и прах популярните от десетилетия футурологични идеи за трайно
колонизи-ране на близки и далечни звездни системи. Ако прогнозите й се потвърдят, разработваните
дългосрочни програми за овладяване на извънземието би трябвало да бъдат захвърлени като утопии.
Психотроничката, осъществяваща транскосмически контакти, е категорична: „Човечеството
внезапно ще спре напористата инвазия в галактическото си разрастване. Техниката ще бъде заменена
с по-перспективни, екологично чисти методи за опознаване на света и световете..."
(Някои от тези аспекти бяха обект на предходната глава - б. а.)
- Няма да се състои колонизиране на Космоса - категорична е Слава. - Тънкостта е в
това, че никой никъде не се преселва. Животът като феномен е винаги, навсякъде.
Космосът за пророчицата е високо еволюирал Разум. Това надхвърля и най-смелите очаквания.
Психотроничката незабележимо се позасмива. Миг след това уверено, с леки иронични нотки в
гласа продължава:
- За какво му е на един извънземен, примерно, да емигрира сред нас? С какво ще се
обогати? – Само проблеми... (Поглежда ни снизходително.) Щом инопланетянинът би могъл да се
озове тук всяка секунда с мисълта си, защо да пренася и своето физическо тяло, ако го има? Та това е
огромно разхитителство на енергия! Онези неописуемо напреднали същества, както забелязвам, отдавна
са овладели най-великото божествено послание - Силата на мисълта.
- Какво е тя?
- Това е изкуството да "вкараш" в себе си мисълта и света в нея. Взаимно да се проникнат едни
в други. Изчистената мисъл като съставка на хигиенния живот, е твоето продължение. Нима духът на
човека не живее в мисълта му? Тя тр ябва да бъде укр епена с вяра и издигната на висока духовна
вибрация. Това се отнася и за словото - да е строго премерено, преди да се изрече.
- От какво се определя силата на мисълта?
- От чистотата на душата и сърцето.
- Как да я опознаем?
- Едно от най-тайнствените неща. В ума е на всеки, но не всеки знае какво се таи там и как да
борави с него. Колебаещият се не върви напред. Приемеш ли нещо от цялата си душа, заработиш ли
истински за него, само тогава ще имаш успех.
Слава Севрюкова се умълчава.
- Законът за времето, разстоянието и скоростта на Айнщайн (Е=m.c/2) сменя темата - не е
валиден в областта на Духовното. Страшно трудно ще разберем откъсналите се на светлинни
еволюционни разстояния високо развити разумни форми на живот. "Съвременните научни
капацитети" се водят от "царицата логика" - всесилно оръжие от столетието на науката (20 век - б.
а.). Как ще приемат и се адаптират към чуждото присъствие? За това е необходима най-вече
ПОВИШЕНА СЕНЗОРИКА.
(Акцентира на последните думи).
- Интересни прогнози за зрелостта на Човечеството. Какво ни очаква в следвремието,
лельо Славе? В оная навярно ослепителна белота, издаваща чистотата на оцелелия след столетия и
хилядолетия свят? Съзираш ли края на човешкия род? Ще се изчерпи ли "програмата на Висшия
Разум", както ти я назоваваш, за развитие и усъвършенстване на душите в хуманоиден вид? „Видях
ново небе и нова Земя"- вещае "Откровението" на свети Йоана. Ако това все пак се случи някога,
навярно в необозрими бъднини, по какъв начин ще се реализира? Поетът оптимистично пророкува:
„Рухне ли светът, отново претворен ще е. Със Слово." И така, нека заедно надзърнем отвъд
"последния камбанен звън". Ако предстои такъв.
- Очаква ни бъдеще, неизбродно като спираловидния безконечен път на Земята. Казах
вече - не сме безкрайни. Животът е преходен. Тогава? Не чакайте присъда на Галактическия съд.
Космосът не ще скърби... "Гибелта" на САПИЕНСА, "венеца на природата", всъщност ще е
извисяване към нова, още по- съвършена форма на съществуване. Душите ни никога не ще изчезнат в
прах и запустение. Човечеството в ония много далечни времена ще е завършило значим етап в
"учебния курс на Синята планета". След хиляди и хиляди лета, оттатък писмената от праха на
изсушените ни стъпки, виждам - пуста, празна ще е майката-Земя. Без дървета, треви, животни. Без
капчица вода... Само пясъци, пясъци, пясъци.... Без следа от атмосфера. Планетата ще се обезличи,
подобно Марс.
(В пилотен полет напред със силата на мисълта Слава разкрива финала на Човечеството като
завършек на една история, започнала с бурен възторг. Приключила с умъдряла тъга.)
- И какво? Финишира ли животът на Земята, Бог ще ни посочи с пръст и превърне в... ангели
сред Вечността? А Човечеството? Сподели, лельо Славе, навярно ще бъде съхранено като творение
на Абсо-люта на други подходящи планети? Ако ли не, космически ще се разплиска без следа?... Какво
ни очаква отвъд чертата? Нали, както неведнъж си твърдяла, „Разумът никога не губи своите
завоевания"?
- Ще споделя това, което ми се "дава да видя": Никога няма да се изчерпи Световният разум.
"Отвъд Предела" ще отпадне настоящият тип биологическа еволюция. Това ще е след
продължително и бурно усъвършенстване на човешката душа. Тя в ония необозримо далечни
хилядолетия не ще изпитва повече потребност да посещава Земята в тяло от плът и кръв. За
БЪДЕЩИЯ СЪВЪРШЕН САПИЕНС ще е напълно излишна миграцията, наречена живот.
Съвкупността от познания, предоставени от временното земно пребиваване, в непонятните за нас,
откъснати в бъдещето епохи, изцяло ще са усвоени.
Изучавайки нашата планета и нейните природни закони, ние се усъвършенстваме. В
необозримите бъднини ще отпадне потребността да идваме тук, за да приемаме подобни уроци. Душите
не ще има с какво ново да се обогатяват, вниквайки в тайните на физическата и биологическата
материя. Еволюционно ще са се изстреляли далече напред. В оная трудно съзри-ма ера, веднъж вече ви
разкрих това, ще е отпаднала дори потребността да се създава потомство.
С възможността да посещаваме с мисъл всяка звездна система, мъглявина, галактика и да кон-
тактуваме със съществата там, а също и с онези от Отвъдността, интересът на душите към
физическото тяло постепенно ще намалява. До пълно изчерпване. Но дори да завърши земния си
път, Човечеството ще продължи да съществува като състояние на съзнанието. Затова "Откровението"
на Йоан известява „Ще ви дам нова Земя и нови тела." Казано е: „Всеки край има начало така, както
всяко начало върви към своя край."
(Пророчицата за пореден път се опира на Библията, сътворена според нейните убеждения от
духовно еволюирали морални люде с прогностични способности, осъществявали от ранни зори
контакт с Висшата сила. И за кой ли път примирява трудно съвместимите наука и религия - б. а.)
- Далечните ни потомци ще следват всемощния космически ритъм стъпка по стъпка. В ония
епохи ще сме вникнали в същината на ИСТИНАТА и МЪДРОСТТА. Интелигентността  интуицията, информацията от свръхсетивата са истинското ни скрито оръжие. Тогава ще се
превърнем в още по-извисено НОВО НЕБЕСНО ЧОВЕЧЕСТВО,
Животът на Земята, вече знаем това, е необходим за развитие на душите. Не е съвкупност от
забавления. Изживян лекомислено, прескъпо се заплаща.
Извисена, според прорицателката, е целта на съществуването ни. Проникнала в неумолимите
вселенски принципи, никъде не съзира, нито намеква за опасност от "осиротяване на Човечеството".
С овладяване скритите резерви и възможности на душата, с все по-цялостно навлизане в оня
"друг, навярно много по-сложен от нашия супердигитален свят" (трудно е да се намери точно
определение за причудливите реализации на бъдещето), физическото тяло ще се превръща във все по-
малко потребно, за разлика от сега.
Прозряла неизбежното, Слава се връща към мимолетието на деня. А пред нас изгряват новите,
плахо открояващи се в ума времена. На далечното УТРЕ. На една примамлива, макар и несъвсем
разбираема ВЕЧНОСТ.
Допреди 4-5 хилядолетия Близкият изток и Египет са сред най-плодородните райони на Зе-
мята. Там за дълго процъфтяват могъщи древни цивилизации.
Резултатът - поголовно унищожаване на дървета и растения. Изчезват множество животински
видове. Реки пресъхват завинаги. Климатът необратимо се променя.
Нахлува пустинята. В най-богатите земеделски някога райони сега се разпорежда безпощаден
господар - безкрайният пясък. Това е горчивата трагична истина.
Слава Севрюкова съзира - след хиляди и хиляди лета Гея на свой ред също ще се превърне в
безплодна пустош. Без вода. Без растения. Без животни. Без хора. Лишена от атмосфера. Безбрежно
море от нажежени през деня, ледени нощем пясъци. Като на Марс и Венера.
Не е трудно да предположим, изхождайки от наследството на миналото, как най-вероятно ще се
стигне до там. С това обаче няма да прекъсне съществуването на уязвимото клъбце планетата Земя. Тя
ще продължи, макар лишена от живот, да се носи по сложната си спираловидна орбита из мрачния
Космос.
За пророчицата е ясно като бял ден: „Водата на Синята гостоприемница напълно ще
изчезне". За задаващия се дефицит на все по-безценната в бъдеще течност говорят, и тревожните
предсказания на Ванга. Тя не ще бъде съхранена поради това, че някога някакъв, забравен вече
самороден балкански изобретател обещаваше да я превърне в най-евтино екологично чисто гориво. Не.
Причината вероятно ще е в поетапното изтребление ресурсите на планетата.
Слава Севрюкова не се изживява като всезнаеща, макар да постига "откровения, заключени зад
три печата". Странни видения. Не трябва да се приемат за фриволни футуристични картини. Уверено
твърди: ,Това ще е реалността за променените из корен потомци на нашите далечни синове и дъщери.
След хилядолетия, хилядолетия, хилядолетия..."
Истинско "Второ пришествие" ли ще е задаващата се непонятна, трудно определима нова фор-
ма на съществуване? С навлизане в координатната система на неоткроилия се свят, можем само да га-
даем как ще изглежда. Каквото и да стане, в едно трябва да сме сигурни - доброто няма кръстопът.
Специфичното за човешкия род състрадание ще ни съпровожда до края на живота на Земята. Навярно
и след това, когато сме преминали в друга форма на съществуване.
Ще се сбъднат ли пророчествата на Слава за необозримо далечните световни бъднини? Кой ще се
обзаложи? Ще оцелее ли, за да спечели облога? Нека ги съхрани една друга магия - книгата. За пред
съдника Време.
Изпитанията. Да ги приемем с мъдрост и спокойствие. Животът не свършва така, както с
края на гъсеницата не угасва съществуването й, Задава се нова, много по-примамлива
великолепна Ера. На пеперудата...
* * * Любопитно е да се узнае какво се откроява пред психотронния взор на скромната духовна
Учителка за още по-далечното, потънало в непроницаема мъгла бъдеще:
- След нас ще се развият ли нови цивилизации на Земята? Преди да я обсебят пустинни
пясъци, да я изсуши, вледени и изгори суровият космически вакуум?
На този въпрос феноменът със свръхпростран-ствено мислене ни поглежда с едва забележима
усмивка и дава многозначителен отговор:
- Помнете, ще остане Висшата Светлина, която е била, е, и ще бъде! Колкото до
Земята, какво от това, ако някога се превърне в безлична космическа точица, С такива е
препълнена Вселената. По-важно е друго - светът и тогава ще е с нас и в нас. Но и преди нас,
както и без нас, е бил, е и ще бъде. Заселен с всемирна Любов.
Какъв е скритият промисъл в тези мъгляви прогнози, сякаш подхождащи много повече за финал
на абстрактно фантастичен филм? - Не, те не са фриволни. За пореден път се открояват контурите на
новото Бъдеще, преди да е сътворено.
Наше право е да приемем или отхвърлим прозренията. С пророческите си преценки Слава
винаги досега е била точна.
Ще имаме ли друг шанс да се подготвим за изненадите на Бъднините, освен чрез човек, явил се
да ни ги разкрие. Или психотроничката просто витае сред облаците?
Но кога светът е преставал да лети? В строги спираловидни орбити сред макровселената се реят
ме-гагалактични купове, галактики, звезди, планети, комети, астероиди... В микрокосмоса хармонично
извайват стройни овали молекули, атоми, електрони, поели по строго предначертаните си пътища.
Кой би могъл да разбере този свят, безспирно носещ се из извечните траектории на
безкрайността?- Едва ли друг, освен умеещият да лети.
* * * Окончателен финал на хомо сапиенс, както се разбра, няма да има. Човешкият род предстои да
премине в друго, навярно много по-извисено, изглеждащо непонятно, странно за нас, ефирно
съществуване в небитието-бездна.
Природните закони са безкомпромисни: и най-еволюиралите същества се усъвършенстват.
Истини, валидни не само за нашата част на Галактиката. Бог навярно също се развива.
Посланицата на Висшия Разум бегло откроява част от спецификата на задаващата се "трета
цивилизация" в далечните й проявления и перспективи.
Вълнуваща, обогатяваща среща на човешката божественост с
божията човечност. Не е ли прекалено рано за нея? Като че още тънем
в мрак.
Няма да е безкраен. Предстои да запеят първи, втори, трети
петли - преди голямото пробуждане. Времето на миналото все повече
изтича. Мистиката се срива. За да се разкрие една обновена и свръхиз-
висена реалност.
Слава Севрюкова отправя пилотен поглед в Бъдещето,
изстрадвайки предсказанията си. И поема огромна отговорност пред
сапиенса за неговите съдбини. В неразлистените хилядолетия.
Вдъхновяващи бъднини. Нека й повярваме и ги приемем. С
готовност за евентуални изненади. И тогава, дай Боже, да продължат
възторжено да пеят и прогонват леността най-зорките будители -
петлите. Ранобудни, дръзки, предвещаващи зарите на ново утро. Отвъд
Апокалипсиса...
РЕГРЕСИВНИ КОНТАКТИ
Родена в Нова Загора на 05.12.1902 г, Слава Севрюкова отпътува
в другия, навярно по-добър свят, на 10.04.1991 година в София. Там бе
преминала голяма част от живота й.
„Умре ли човек, превръща се в космически жител, дух в безкрая"
- убедена е психотроничката. Избягва контактите с духове, макар успешно да ги осъществява. „Не е
хубаво и за нас и за тях да ги призоваваме - напътства пророчицата. - Ще започнат да обикалят дома,
ще почукват и потропват. Ще тревожат хората."
Но когато "навлезе" в духа, леля Слава възкликва: „Бързо, бързо задавай въпроси! Не ме
отвличай със странични неща!"
„Ти стой тук, много ми помагаш" - обръщаше се към мене по време на контакт с духове -
свидетелства Надежда Георгиева. - Ама аз, когато после напуснех схлупената й къщурка, чувствах се
развалина. Страшно уморителни съприкосновения. Те обаче способстваха да надраснем личните
несъвършенства. И преодолели ги, да бъдем по-снизходителни към тези на другите."
След незабравими разговори, в които пророчицата разкодира света на Отвъдното, логично е да се
запитаме - къде в нашия XXI век, се намира извисената й душа? Бихме ли могли да се свържем с нея, тя
самата приживе неведнъж комуникирала по трансастралните трасета?
Освен с помощта на медиум, има и друг шанс. Макар слабо изучена, надеждни в тази област са
възможностите на регресията. Съкровеното изживяване е своего рода "психическа археология на
земните ни и небесни съдби". Възможност за достигане до послания, проникващи от тъмните дебри на
подсъзнанието. Помага за успешно преодоляване на традиционно нерешими проблеми.
На финала на задълбочена регресия решавам да осъществя връзка с душата на пророчицата:
- Чувала ли сте за Слава Севрюкова? – Обръщам се към жена, навлязла в дълбоко
трансово ниво.
-Не.
- От селенията на Отвъдното бихте ли могли да узнаете и предадете къде е сега нейната духовна
същност?
- Да. Сред синьо-бяло обкръжение.
- Как се проявява там? Опишете я.
Никога не е излишна доза скептицизъм. Особено в тайнственото общуване с фината, още почти
неизследвана "материя на душите". (Изразът е на Слава Севрюкова - б. а.)
- Силуетът й изгрява. Пред мен е възрастна женица. Смеещи се очи. Чупливи сребристи коси,
галещи раменете й.
- Още нещо за нея?
- Носи очила.
- Да, тя изглеждаше точно така приживе.
- В ръцете й - обковано дървено ковчеже... Бръква в него. Изважда звънтяща връзка... Тихо
мълви: „Това са ключовете за "духовните врати""...
Признавам, очаквах да чуя как леля Слава се крепи с бастун - неизменен придружител от
последните години на земното й пребиваване. Характерен за нея атрибут, с който "да докаже"
автентичността си. Но не. Въпреки това ясно се идентифицира. По оригинален начин с ковчежето изрази
съпричастността си към духовния свят, на чието изследване бе посветила значима част от живота си.
- Питайте я: знае ли, че пиша книга за нея?
- Боже мой! Следи вашия труд отгоре. Внимателно ви подпомага. Защо се чудите? „Нима - казва -
той не чувства?!"
- Интересувам се: най-близкият й сътрудник доцент Иво Лозенски ще ме подпомогне ли при
събиране материали за бъдещия труд за пророчицата?
- Трудно. Предпочита сам.
- Някога с леля Слава бяха завършили десетина тома ръкописи, готови за публикуване.
Обхващаха разкритията й по психотропен път за Библията, за извънземните, за микро и макросвета.
Къде са днес тези трудове?
- При Иво.
- Защо не ги обнародва? Изминаха немалко години (вече 16-б а.) от смъртта на психотроничката.
Как приема това духовната й същност от Отвъдността?
- На него все още не му се "дава" отгоре. Колкото до нея, тя го разбира.
- Ще видят ли бял свят?
- Не по-рано от десетина години.
- Ще се състоят ли катаклизмите, за които Слава Севрюкова с неохота загатваше приживе?
- Да, но не е изключено известно време след определените срокове...
- В контакт сте с душата й. Кога препоръчва да публикувам дълго подготвяната книга за нея?
(Не дава отговор.)
- Как се реализира тя в царството на незримостта?
- Обучава по мисловно-съзерцателен път група духовни същности, нейните "небесни
ученици".
Някога леля Слава правеше същото на Земята. Логично е да напътства и подпомага душите и в
Отвъдността.
- Съжалява ли, че не успя да завърши уникалното си дело? Почина на 88 години. Заела се бе
с непосилни изследователски занимания. Как преценя - преждевременен ли бе краят й?
-Не.
- Но тя силно желаеше да обогати науката с нови психотронни разработки. Например: какво
съставя енергията? Какво представлява мисълта?... Смъртта прекъсна многогодишните й занимания.
Жизнена до сетния миг, не я напусна ентусиазмът на психотронните търсения. Как приема резултатите
от многогодишните си научни трудове сега от света на Отвъдното? Като незавършена мисия?
- „Рано, прекомерно рано е - казва. - Човечеството още не е готово за тази информация."
Многозначителен безпристрастен отговор. Като безмълвието на боза.
Регресията завършва. Привидно безучастна, Вселената бди.
При друг регресивен сеанс имах шанс да попадна на медиум. Константин Златев не знаеше за
опитите ми за контакти с душата на Слава. Реших чрез него да осъществя комуникация в трансово  състояние.
След навлизане в дълбоко ниво, контактът започва:
- Къде е сега Слава Севрюкова?
- Изплува от кладенеца на времето. Просиява лицето й. Пред мен е. Светла, извисена.
Изследователка, работи с подбрана група души. Интересува се: желаеш ли да разговаряш?
- Да. Как изглежда?
- С бяло лице и елегантна тъмна забрадка. Приведена, прикрепя се с бастунче.
Душите в Отвъдността не се нуждаят от подобни материални атрибути. Необходими са да се
идентифицират пред нас. И представят в специфичния свой вид от последния земен престой.
Да, Слава Севрюкова бе с немощно тяло. Но тя надмогваше физическата слабост с воля и
космическа разкрепостеност на Духа. С мъдрост, търпение и труд извличаше сили повече от всичко от
неприятностите и несгодите.
- Одобрява ли книгата за нея?
- Почуква загадъчно с пръсти по масата. Усмихва се: „Отде издири толкова материали?]..."
И от Отвъдността ли леля Слава се шегува?
- Доцент Лозенски ще ме подкрепи ли най-после?
- Потропва рязко и категорично с бастун: „Не бързай. Иво си има свой път..."
- Защо не публикува съвместните ви изследвания и открития, до които с толкова усилна работа сте
достигнали? Разполага с десетина печатни ръкописа.
Слава възразява: „Не им е дошло още времето."
(Загрижено-тревожно е проникновението на Ванга относно бъдещето на трудовете на Слава
Севрюкова, документирано от Петър Баков: „Ееех, малейй. Белким синот й запази напишаното от неа.
Белким не го ограбат на момчето й.
Оти она ногу, ногу нещо напиша. Томове, томове. Скина се от работа горката сила. Сила, да,
Сила неземна беше се. Слава..."
Ванга за кой ли път назовава Слава светица. Навярно с основание. Колкото до "момчето" - това
безспорно е с повече от тридесет години по-младият от нея доцент Иво Лозенски, когото, приютила в
дома си, тя някога почти бе осиновила.
Все по-убеден съм дългогодишните й психотронни изследвания най-стетне ще видят бял свят.
Защото е казано: „Знание, което е само за един човек, не ползва никого.")
- Читателите ще разберат, ще приемат ли подготвяната от години книга за теб, лельо Славе?
- ,Да, изразяваш се ясно. Откъде си ме опознал толкова добре?..."- Смее се пророчицата.
(Замислям се. Похвала? Ирония ли е това?...)
- Усещах непрестанно твоя дух, докато пишех...
- „Ще ти помагам и занапред. Искаш ли?"
- О, да! Кога би препоръчала да бъде отпечатан въпросният скромен труд?
- „Пролетта на 2005-та."
(Вслушан в съвета, наистина публикувах първата от тритомната поредица книги "Бъдете в
този свят, но не от този свят" по същото време - б. а.)
- Преди година горещо желаех да се срещна и събера информация от една лекарка-
офталмолог, работила години наред с теб, лельо Славе. В последния миг тя ненадейно, някак
немотивирано отказа. Защо? Как да постъпя?
- „Знам я. Сам си си виновен. Не си подходил както трябва. Защо още в началото не си
отишъл на среща с нея? Тогава тя е имала нагласа. Припомни си. Нейният съпруг те е канил."
Истина е. Полазват тръпки.
Как се обяснява това? Не е ли чудо? - Човекът отдавна го няма, а енергийният му отпечатък,
наречен душа, е съхранен и с него при определени обстоятелства разумно може да се комуникира.
Въпросът е: дали сме достатъчно съзрели, за да го осъществим.
- Тогава бях страшно зает.
- „Сам си си виновен. Сега ще чакаш... Какво пък, защо не опиташ отново?"
- Мога ли да се сдобия с твои фотографии за книгата? Откъде? От твоите близки?
- „Пробвай, не са лесни..."
- От доцент Лозенски?
- „Отново повтарям, държи всичко за себе си. Изчаква подходящ момент. Какво пък, опитай и
там."
(Животът е трудно предсказуем. Но не и когато насреща стои пророчица, макар и от света на
Отвъдното. Вслушан в посланията на душата на леля Слава, след време наистина получих безценна   подкрепа от доцент Лозенски - б. а.)
- С отпечатването на книгата ще се отвори ли път за вашите съвместни обемни научно-
изследователски трудове, все още невидели бял свят?
- „Може да бъде направена подобна връзка..." Леля Слава потропва с бастун:
- „Внимавай, бъди нащрек кога ще удари Горният... Следи знаците на Съдбата! Повече вяра!
Имаш я, но... Ще успееш в някои неща. Още, още малко..."
- Благодаря, Учителко]....
За пореден път с помощта на регресията душата на милата леля Слава отзивчиво бе откликнала от
"царството на Светлината" на въпросите, които живо ме интересуваха. Слънчева, лъчезарна.
* * * След приключване на контакта, развълнуван се питам: що за магия? В регресивен транс чрез
устата на медиума Константин Златев духовната същност на извисената наставница продължаваше
да напътства и ни носи с крилата на изреченото слово. Ръсейки звездни искри от небесния си път.
Детайлите на двете регресии доказват - в състояние на транс ясно се бе откроила духовната
същност на Слава Севрюкова. Като външен вид, белези, изказ. Добра, винаги готова да се притече на
помощ. Със специфично чувство за хумор. Без нея психотрониката би се лишила от дълбочина, а защо
не и от привлекателността на приключенския дух.
Известно е - душите, интелигентни носители на информация, запазват идентичност и в
Отвъдното. Ако в морето на времето няма път назад, това не касае регресията. Тогава пред тях се
отварят "вратите между световете". За да се "материализират". Обезпокоително за непосветените.
В регресия може да се осъществи контакт с липсващите близки. Нищо, че отдавна са се преселили
в неведоми пространства, дамгосани с ужасното плашещо "смърт". Краят- не отсъствие, не изкупление,
а логично мъдро продължение на земното пребиваване.
* * * Слава Севрюкова, подчинила живота си на истината, по време на земния си престой силно бе
обичала хората. Незабравими ще останат словата й: „Преживях толкова хубави неща от тях. Защо ми е
животът, без да съм полезна? Дават ми сили да се трудя. Винаги искам край мен да има хора, хора,
хора..."
Нали приживе неведнъж горещо е убеждавала: „Душата е с право на завръщане. Към Бога. И
към нас, в земното въплъщение. "
ЕПИЛОГ Докога трудовете на пророчицата ще са засекретени? И 16 години след нея ще лежат в забвение?
Ведно с прозренията й? - Част от тях вече се сбъднаха.
Общуваше с ЖИВИ и мъртви, с одушевени и неодушевени. И повече от всичко с Вечността.
Велико изключение сред съвременниците, двете с Ванга отдавна са част от уникалното духовно
наследство на страната ни, на Човечеството.
Подобно митичната кавказка птица симург, Слава остро се взираше с едно око в Бъдещето,
докато с другото безпристрастно преоткриваше Миналото. Така отхвърляше съществуването на
времето. Както и славата - ароматът й не я ОПИЯНИ.
Феномен от нелека епоха. Сякаш не я е имало. Доказателство, че е живяла - нестандартният
паметник на гроба при Бакърена фабрика в столицата. Овален като атома. Като Вселената, на чието
изучаване бе посветила живота си: „Овалът е идеална форма за всички измерения на световете".
Паметник без снимка - така бе пожелала. Самолишила се от облик по пътя към Вечността. И от
признание. Не бе галеница на съдбата. Декор на живота й - мълчанието. Тайната на феномена не е в
тялото, а в духа.
Трябва ли славата на Слава да пълзи като охлюв? И след края й?
Съкровеното й убеждение: „Човешкото съзнание е продукт на Космическото". От светлината,
изгряваща в мислите й, припламват звезди.
* * * Книгата е храм, издигнат в сърцата срещу забравата. Тритомната поредица едва ли разби
мистериите около пророчицата. Целта бе издирване, обобщаване и огласяване част от неизвестното за
нея. За да рухнат недомлъвките за най-енигматичната представителка на психотрониката у нас. Един
духовен комплекс по-малко.
Какво от това, че приживе е слабо позната? Водещата дарба може да си позволи да е последна.
Остави стряскащи въпроси. Най-неудобният: дали неумеещите да ценят големите, ще пораснат?...
Сякаш не престава да убеждава: „Няма непостижими мечти." И взряна в неоткроилите се  йероглифи на бъдещето, напомня: „За да се изпълнят вашите желания, бъдете добри, искрени,
честни"! А после сърдечно завещава: „Тогава господарят ви на този свят ще е един - Свободата."