Светлинния Капан - Адаптивни Корелации

Както вече споменах „светлинният капан“ и електромагнитния щит поставен над Земята са сравнително нови „явления“ на фона на сложните дългогодишни галактически междуособици. Разбира се това не означава, че преди потопа не е съществувала система за манипулация на съзнанието както във физическото тяло, така и след неговата смърт. По време на цивилизациите на Лемурия и Атлантида са били използвани кристални импланти, които имали за цел да ограничават способностите на хората. Тези кристали били поставяни на стратегически места във физическото тяло, но простирали своето действие и върху етерното, задавайки команда съзнанието (Аз-ът, който е само една малка част от Висшия Аз) да се инкарнира отново в тяло по възможност от същия пол след физическата смърт.

С възникването на новата ситуация системата за контрол над съзнанието след смъртта обаче, трябвало да бъде рафинирана и подобрена(екзистенциална рафинация на лууш енергия, която ексцентрира в гавах) Това се дължало и на факта, че голяма част от тези „Аз-ове“, които не пристигали доброволно тук, за да „учат“, а били заточени като затворници от други системи, имали склонността в определен момент да осъзнаят действителното положение, в което се намират и да търсят начин да избягат. Преди поставянето на щита повечето „души“ така или иначе се завръщали отново във физическо тяло поради поставените в тях кристални импланти на Земята. При това положение дори в повечето случаи нямало нужда да се използват „имплантиращите станции“ в отвъдното. Те се завръщали в ново тяло на Земята след смъртта си, защото считали, че просто това трябва да направят. Тези, които били объркани и дезориентирани и не знаели какво се случва били залавяни в астрала от фракцията владееща планетата и връщани в новородено тяло „на сляпо“. Тоест без предварителна подготовка и без изкуствено заложени предварителни цели по отношение на това какво „личността“ трябва да постигне през живота си. Въпреки това напускането на планетата било значително по-лесно, защото след поставянето на щита Земята се превърнала в една наистина затворена система, изолирана от почти всякакви „външни влияния“.

След потопа „капанът за души“ бива усъвършенстван, така че малцина успявали да се измъкнат след като физическите им тела умирали на Земята. „Великата холограма“, или както популярно я наричаме „матрицата“, е наложена над Земята най-вече с помощта на Луната, която контролира почти всички процеси случващи се на планетата. След потопа обаче програмите идващи от Луната са доста видоизменени, като една от най-големите разлики е свързана с продължителността на живота, която се смъква драстично в сравнение с предишните земни цивилизации контролирани до голяма степен от Орион. Освен това програмите, които идват от Луната са доста по-добре „калибрирани“ с човешките тела и оказват много по-пряко въздействие.

След потопа бива въведена така наречената „зона между животите“. По точно казано "живот между инкарнациите" Тя има свое собствено „време-пространство“ и е изградена с помощта на холографска технология от най-висш ранг. Разделена е на многобройни участъци асоциирани с „острови“ и се управлява от същества принадлежащи към бунтовниците. От своя страна те обучават и „тренират“ други същества загубили физическите си тела на Земята да извършват по-голямата част свързана с манипулацията на новопристигналите вместо тях. По този начин ги превръщат в нещо подобно на „администратори“. Доста често именно такива обучени предварително същества идват в момента на смъртта, за да ви посочат „правилният път“ – тунелът от светлина. От тунела се излъчва по технологичен начин огромна енергия на „любов“, която силно придърпва към него. Ако починалия реши да влезе вътре – дали по собствено желание или следвайки съвета на съществото, което вижда – бързо бива отведен до вече спомената зона.