ДУХОВЕ, ПРИКОВАНИ КЪМ ЗЕМЯТА
Може ли една душа, след смъртта, да остане прикована към Земята?
Да, може. Това се случва често. Прикованите души към Земята са хора, които след смъртта си не са успели да се отделят от физическите си тела и живота, който са водили. Те остават обгърнати от земния магнетизъм, хванати в капан на нивото на планетарната кора и не могат да се откъснат от привързаността към животът, който вече е приключил. Обикновено те вярват, че са все още живи и не разбират защо хората вече не говорят с тях. Тези души имат много лесен достъп до инкарнатите(живите) и дори могат ментално да се свържат с тях. С това те забавят навлизането си в по-фините нива и остават в състояние на безпокойство и страдание.
Бразилския медиум Франсиско Кандидо Шавиер/Шико Шавиер казва следното: Когато гробницата приеме тялото, духът се връща в родната си страна и тъй като природата не прави скокове, душите, които подхранват чисто земни стремежи, продължават в средата на света, макар и без обвивката на плътското тяло.
Възможно ли е душата да еволюира в това затворническо състояние?
Еволюцията се среща във всички състояния и условия, но може да се каже, че е незначителна, когато душата е свързана със Земята. Дезинкарнираното/безплътното същество много забавя своето духовно развитие, то е почти в застой; сякаш е замръзнал или кристализирал в рамките на параметрите на ума и поведението. В този смисъл те са склонни стереотипно да повтарят моделите на последната си личност, а също и на преходния момент(моментът на смъртта им). Например едно момче умира в автомобилна катастрофа и продължава да търси родителите си. То може да продължава да търси присъствието на родителите си за много дълги периоди, без да осъзнава, че е претърпяло злополука и че вече няма физическо тяло. Освен това бързата и трагична смърт допринася значително за задържането на Земно ниво. Душата няма време да осъзнае какво се е случило и може да бъде объркана от въздействието на внезапния преход.
Какво прави една душа, когато е заседнала на Земята?
Понякога тя се опитва да извършва същите дейности, както когато е била инкарнирана/въплатена; в други моменти тя остава близо до роднини и приятели, опитвайки се да установи контакт. В други ситуации, както вече казахме, тя продължава да повтаря същите модели на действие и поведение от последното си съществуване. В не толкова редки случаи тя се скита през места, които са ѝ били познати в живота, или се скита през непознати места. Когато това се случи, през повечето време тя се свързва с въплътен човек и участва в неговите удоволствия и в живота му. Без въплътеният да го осъзнава, тя може да ръководи неговите мисли, желания и дори основните избори в живота му. Най-сериозното обаче е вампиризирането на жизнените енергии процес, който се осъществява в тази психическа връзка между тях. Заседналата душа на Земята се нуждае от жизнеността на хората, за да се задържи на нивото на земната кора. През повечето време тя изсмуква енергиите, без да осъзнава вредите, които им причинява.
Можете ли да посочите друга причина, поради която душата остава прикована към Земята?
Обикновено крайният скептицизъм или дори религиозният догматизъм могат да бъдат причината за задържането. Скептиците са запазили дълбоко вкоренени концепции през целия си живот за несъществуването на живот след смъртта и, когато са изправени пред реалност, която са отричали през цялото си физическо съществуване, те отказват да видят своето ново състояние. Те не вярват, че могат да бъдат мъртви и да останат живи, тъй като винаги са поддържали непоклатима убеденост, че смъртта е окончателният край на човешкото съществуване.
Скептиците в задгробния живот могат да изпитат две по-общи състояния: първото е състояние на безпокойство веднага след смъртта, твърдото отричане на тяхното ново състояние, което води до объркване и дори отчаяние. Второ скептиците, могат да се присъединят към други скептици в колективно преживяване и да вярват, че са били пренесени в друг свят, странно място, в което не знаят как са попаднали там, но вярват, че все още са живи.
Същото е и с религиозните фанатици; Православието, сектантството и догматизмът са големи пречки пред визията за реалността след смъртта. Религиозният фундаменталист твърдо вярва, че ако наистина беше мъртъв, сега трябваше да е на небето, в Божието царство, за което винаги е жадувал, когато е живял на Земята. Той вярва в своето спасение и не може да признае, че след смъртта не е бил приет от светецът на който се клани. Този затвор е настояща действителност за значителен брой религиозни фанатици, хванати в капана на собствените си кристализирани представи.
От друга страна, той може да се окаже лице в лице с религиозните си убеждения, които не са нищо повече от собствените му мисловни творения, култивирани при инкарнацията/до като е бил в тяло. Той може да се обвие в тази илюзия на своите мисловни форми и да живее според тях. Все пак има нещо провидеческо в това, тъй като животът след смъртта би бил твърде болезнен, ако душите не могат по някакъв начин да адаптират своите вярвания към новата среда и да живеят в съответствие с тях, ако все още не са готови за контакт с по-реални, по-фини състояния!(това изречение е много важно!!)
Има ли други причини за приковаване на Земно ниво?
Да, тези причини варират според индивидуалността на всяка душа. Но има общи причини за разглеждане:
Те не са изпълнили своя кармичен план (предложението за прераждане).
Те се самоубиха и оставиха недовършена работа.
Те имаха изключителна привързаност към Земята и материални желания.
Те се пристрастиха към алкохола, тютюна, храната, секса, свободното време, различни удоволствия.
Те се страхуваха от смъртта и след като се дезинкарнираха/напуснаха тялото/, продължиха да отричат смъртта.
Трудност при приемането, че са преминали през прехода и вече нямат физическо тяло. Внезапна смърт (духовете не са имали време да осъзнаят, че са умрели).
Омраза и отмъщение за някакво недоволство.
Привързаност към любими или близки хора.
Дълбоко вкоренен скептицизъм.
Смърт след умствени увреждания или тежки психични разстройства.
Какво ще кажете за историите за духове, закотвени на определени места?
Тези истории могат да са истински. Някои духове могат да се заселят на места, които са обичали много през живота си. Много са в плен в собствените си домове; други до местата, където се е случила смъртта им; други се обединяват с други души, които избират място, благоприятно за техния престой. Това е в основата на така наречените „къщи с духове“, които обединяват голям брой изгубени души, хванати в капан на определени места. Често се случва да има ментална връзка между наскоро дезинкарнираната/обезплътената/ душа и хората, които са закупили имота, където душата е прекарала по-голямата част от живота си.
Казахте, че една душа може да бъде хваната в капан на Земята поради омраза към враговете. Можете ли да обясните по-добре?
Докато омразата затваря, любовта освобождава. В Новия Завет е писано: Ние знаем, че сме преминали от смърт към живот, защото обичаме братята. Който не обича брат си, остава в смъртта. (Йоан 3:14). Това означава, че онези, които не обичат, остават в капана на омразата и затворени на земно ниво, след като умрат. Не е възможно омразата да се неутрализира със забрава, защото в бъдещите времена(отнася се за бъдещи прераждания) тази омраза ще се върне под друга маска, в друга форма на проявление. Омразата може да бъде разсеяна само с любов и прошка. Любовта идва от съзнанието, че всички ние сме взаимосвързани, че сме едно глобално семейство и че сме на една и съща космическа мисия; ние всички все още сме нисши души, зависими, невежи и ограничени. Разбирането на това е начин да се освободи цялата омраза. Трябва също така да разберем, че никой не може да ни отнеме нищо или да унищожи каквото и да е от притежанията ни без наше участие. Телата ни могат да бъдат изгорени, измъчвани, разкъсани и убити; но душата ни ще бъде докосната само ако го позволим. Такъв беше случаят с Исус: докато физическото тяло и човешката личност на Исус страдаха от мъчителна болка на кръста, неговата душа, неговият безсмъртен дух, беше напълно отсъстващ и неуязвим за умъртвяването на плътта му. Гледаше всичко отстрани, без да се ангажира в сполетялото го страдание. Най-големите злини могат да бъдат извършени с нас, но душата от светлина, по-еволюирало същество, не може да бъде достигнато, защото то знае, че не е материя, не е това его, нито тази личност; той е нещо безкрайно по-велико и никога не може да бъде унищожено. Духът е неразрушим, той е вечен; той живее вечно и не е затрупан от преходния характер на материята и света на проявлението. Души, които носят омраза в себе си, неизменно се хващат в оковите на материята и могат да останат за дълги периоди, чакайки да извършат своето отмъщение. Те не знаят, че ще бъдат също така хванати в капана и ще бъдат толкова зле, колкото този, на когото искат да навредят.
Не могат ли светлите души да ги спасят, ако пожелаят?
Вече казахме, че една душа може да се фиксира върху своите мисли, умствени образи и модели след смъртта. Е, когато е в това състояние, комуникацията с това, което е около нея, е изгубено. Тя е толкова обгърната от самовнушение, толкова кристализирана в своите повторения, толкова потопена в своите тенденции, създавайки илюзия след илюзия, че нейното мислене и възприятие се въртят върху самата нея. По този начин тя се затваря в мисловния си свят и не влиза в контакт и дори не вижда какво е около нея. Когато това е така, светлите души дори не могат да я достигнат. Често такова спасяване, ако се случи, би било нарушение на свободната им воля. Ако душата все още иска да бъде на това ниво, една по-развита душа не би могла да тръгне против собствената ѝ воля, дори ако следва път, който е вреден за нея. Същото важи и на Земята.
Когато една душа не е прикована към Земята, каква е нейната съдба?
Степента на плътност на нейното етерно тяло намалява, когато тя се откъсва от физическото си съществуване. Материалните остатъци от старото ѝ физическо тяло се разтварят и тя приема новото си вибрационно състояние. Тя оставя последния си живот зад гърба си, без привързаност, усвоявайки уроците, от които се нуждае, преглеждайки грешките си и разбирайки какво трябва да направи, за да подобри себе си. С течение на времето нейните нива на по-голяма плътност и материалност изчезват. Тя изхвърля по-леката обвивка и придобива по-фина. Много грубите тенденции ще бъдат свалени от първичната материя на нейното ниво и това ѝ позволява да се издигне до по-фини нива.
Правилно ли е мнението на някои езотерични течения, че след смъртта душата се издига от физическото тяло в етерното тяло, от етерното в астралното и от астралното в менталното тяло?
Да, това е добра концепция, тъй като има различни вибрационни модели за всяко тяло и в тях са представени етерното, астралното и менталното тяло. Но, с цел по-добро разбиране и опростяване, основната идея е следната: душата става все по-фина, откъсвайки се от материята и остатъците от по-плътни енергии. Нейните пренасящи средства, които са най-близо до нивото на материята, се изхвърлят, за да направи възможно изразяването на по-фини пренасящи средства.
С оглед на тези съображения, можем ли да заключим, че приказките и историите за обсебвания и обладани са реални, а не просто фантазия?
Да, те са реални и могат да стимулират образуването на различни злини на човешките същества.
Можете ли да ни дадете примери за тези злини, причинени от менталната връзка между душите, приковани на Земята, и въплътените?
Последствията от този процес са многобройни, но можем да посочим най-общите вреди:
Физически симптоми: заболявания, болки, неразположение, гадене, болки във врата, повръщане, втрисане, замаяност, прекомерна умора, отпадналост.
Психични проблеми: проблеми с паметта, невнимание, разстройство, липса на яснота, униние, спиране на мисленето, умствено объркване, суицидни мисли, деперсонализация, повтарящи се кошмари, слухови и зрителни халюцинации.
Емоционална неконтролируемост: безпокойство, мъка, страх, раздразнение, депресия, тъга, плач без видима причина, импулсивност.
Склонност към пристрастяване: злоупотреба с алкохол, марихуана, цигари, инжектиране на наркотици, лекарства.
Проблеми с теглото: Чрез стимулиране на преяждане или загуба на апетит, като затлъстяване, анорексия, булимия.
Проблеми във взаимоотношенията: срамежливост, социална фобия, интровертност, затруднено общуване.
Сексуални проблеми: липса или излишък на сексуално желание.
Затваряне на пътища: всичко изглежда се обърква, не се появяват възможности, трудно е да изразим потенциала си.
Автор: Хуго Лапа
Тази публикация е в помощ за допълнително разяснение към публикацията за Духовното обяснение на сънната парализа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар