Дежа вю

Човек понякога има усещане, че вече е бил на определено място, правил е, чувал е, виждал е определени неща. Усещане, което е натрапчиво, но което не се основава на истината, т.е. това никога не е преживявано. За някои хора това е плашещо, други го приемат за граничещо с психическо разстройство, за трети е просто объркване. Усещането за „вече изживяно”, обаче, не е обикновено усещане и се корени в нещо съвсем различно. Това е т.нар. дежа вю (déjà vu).

Според една теория, човек сам избира .земния си път. Преди да дойде на този свят, висши сили му дават право да избере какъв живот, къде и как да живее. Направил своя избор, всеки от нас може да разбере дали следва своя предначертан път, дали се е отклонил от правилната посока и от жизнената крива, която трябва да следва.

DÉJÀ VU, PRESQUE VU, JAMAIS VU

Déjà vu (вече видяно, от френски ез.) е усещането, за познатост на място, човек, събитие и прочие. Смята се, че честите дежа вю-та говорят за това, че човек следва пътя, живее живота, който сам е избрал преди да дойде на Земята. Това е сигурен знак, че това е правилната посока, това е предопрелената съдба, това е точният начин да се случват и развиват събитията в живота му.

Presque vu (почти видяно) е усещане за познатост, но не съвсем. Когато човек има смътно усещане, че е видял, преживял, усетил нещо, но това усещане е неясно, се смята че той се е отклонил от правилната посока, но нещата не са необратими, тъй като отклонението е малко.

Jamais vu (никога не виждано) е състояние, което може да се корени в три неща: душата не се е прераждала никога, този сценарий на живот е избран от висши сили, като наказание за големи прегрешения в предходен живот или, че човек се е отклонил неимоверно много от предопределените му път и съдба. При jamais vu усещането е за познатост на ситуацията, но не в конкретика, не като спомен, без обвързаност в конкретни действия, лица, събития. А просто едно съвсем деликатно напомняне.

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ С ДЕЖА ВЮ

Една истинска, действително преживяна и проверена история, може да се приеме за доказателство за съществуването на феномена déjà vu. Или поне да разсее съмненията на скептиците…

„Омъжих се за човек, за който никога не съм предполагала, че ще се омъжа. Човек, на който отказвах години наред. Взех решението за минути. До ден днешен не мога да си обясня защо и как. Преди да се омъжа, имах дежа вю-та ежедневно. Харесваше ми това усещане, бях свикнала с него, приемах го като част от себе си. В мига, в който взех решение да се омъжа, дежа вю-тата ми просто изчезнаха. Покрай емоцията, организирането на сватбата, ангажиментите в ежедневието, забравих за моите дежа вю-та и не обърнах внимание на липсата им. Бракът продължи кратко, приключих го съсипана. Макар и кратък, имаше пагубно влияние върху мен. По време на съвместното съжителство със съпруга ми, нямах нито едно дежа вю. В момента, в който официално се разведох, започнах да сънувам периодично един и същи сън- движа се по мост, поглеждам наляво и виждам голяма река, тропическа джунгла и ВЕЦ на брега. Осъзнавах, че джунглата с палмите е най- вероятно в Азия или Южна Америка– места, към които съм нямала никога интерес и не планирах да посетя. Натрапчивият сън продължи да се повтаря. Три години след първия сън, моя позната ми предложи да замина с група за Куба. Категорично отказах, нямах никакво желание. Два месеца преди пътуването, обаче, тя ми се обади, че нейният съпруг не може да замине и ако аз не се съглася да замина вместо него, губят парите. Заминах с групата, буквално пряко желанието ми. Един ден беше организирано пътувано от Хавана към Варадеро. Натоварени на стар жълт ученически автобус, без стъкла и раздрънкан, поехме на път. Унесена в мисли, нито следях как се движим, нито накъде. До момента, в който едно натрапчиво усеща ме накара да се обърна наляво. И тогава го видях! Осъзнах, че се движим по мост, над голяма река. В далечината се виждаше тропическа джунгла. А на брега на реката се извисяваше ВЕЦ. Сънят ми оживя! Там, в Куба! От този момент нататък, моите дежа вю-та се завърнаха. Сега знам, че се движа в коловоза на моята съдба. Такава, каквато съм си я избрала, и каквато трябва да бъде!”

Ако човек приеме déjà vu като хитро намигване от съдбата и подсказка за това дали посоката в живота му е правилна или не, може да изживее този живот много по- пълноценно. Защото случайности не съществуват