Наименованията на посоките на света върху старите географски карти

ДАЛИ НЯКОГА ХИПЕРБОРИЯ НЕ Е БИЛА ДРЕВНИЯ ОСТРОВ ПОСЕИДОН - АТЛАНТИДА

Разглеждайки различни стари карти, а моята колекция е огромна (над 4500 единици), забелязвам най-разнообразни думи при изписването на географските посоки на света.

В преобладаващите западноевропейски карти посоките на света са изписвани с различни имена:

изтокът е изписван като оriens, subsolanus,

северът като septen(m)trio, tramontana, mitnaght,

западът като occidens, favonius,

а юга – meridies, avster, mitag. 

Старите славянски думи за тях са: полден – за Юг, исток или восход – за Изток, хоризонт или закат – за Запад и полноч – за Север. Знаем, че в северните страни нощта трае половин година, тоест половината година – полноч. Полноч може и да е противоположното на полден, както са казвали за юга, тъй като слънцето застава на юг в средата на деня. За северните народи юг е бил дневната, а север – нощната страна на света. За думите, означаващи изток и запад е очевидно, че се ориентират по хода на слънцето. От истóк („извор“) то се „ражда“, а запáда, залязва на Запад. Между другото, по хода на слънцето е ориентирана и посоката на часовниковата стрелка. Стрелките на всички часовници следват посоката на преместване на слънцето по небето така, както я виждаме ние от северното полукълбо – от ляво надясно и в кръг. По същия начин се изписват и часовете на циферблата, като по обед е най-горе, разбира се.

Полюсите са били наричани така: Северният – Арктически, а Южният – Анти-арктически.

Карта на северния полюс от 1598 г.

Северният ледовит океан е в Арктика, а на юг е Антарктика (Анти Арктика) с континента Антарктида. Ако на север все още имаше земя, тя щеше да се нарича Арктида, но тя е потънала преди 13 000 години, вследствие падането на една от трите луни на планетата Земя – Фата. От това древно събитие е останал изразът „Фата-моргана“ и думата фатален. Тази суша, наричана Хиперборея, е отбелязана на картите на Герадус Меркатор, живял през 16 век. Има я и на картите и на други географи. Той вероятно е ползвал още по-стари карти, които не са запазени. В буквален превод, Хиперборея означава “отвъд Борей”, т.е. отвъд северния вятър. Това е била най-северната страна, за която древните гърци са знаели, но която, както за тях, така и за римляните, е била абсолютна „терра инкогнита“. Никой от тях не е бил неин съвременник. Знанието за нея е дошло по неписмени методи, чрез древните знания и предания (от уста на уста).

Вижте няколко стари карти, обозначаващи земята Хиперборея!

Впрочем, и с Южния полюс има немалко загадъчни карти, но това е друга тема.

1739 – Philippe Bauche Karte des terres Australes

(тогава с наименованието австралийски земи са били наричани земите на Антарктида)

В миналото, когато знанията на хората за света са били доста по-ограничени, не е имало единен стандарт за изготвяне на географски карти. Често те са били оформяни на принципа “горе-долу”, “ляво-дясно”. Тоест, картата е била начертана така, както условно “вижда” земите този, който я съставя, от там, откъдето той живее. И ако той е живеел на север, картата е била обърната с главата надолу, според съвременните стандарти, за които север е винаги горе на картата. Тоест север е бил долу, а юг е горе на картата. Нагоре винаги е „напред“!

Така този, който я ползва, е можел лесно да се ориентира накъде да пътува или да воюва. От друга страна, за Китай например, светът за откривателите, „Пътя на коприната“ или посоката, от която може да дoйде врага се е разпростирал на запад от страната. На изток е бил огромния океан и е нямало земи за изследване. На много китайски карти запад е в горния край на картата, защото това за тях е значело “напред” към чуждите земи.

Източна карта

Имало е и специален метод на изготвяне на карти за водене на военни действия. Тъй като тези карти обикновено се поставят на голяма маса, заобиколена от офицери, всички наименования са били написани така, че офицерите да четат названията на населените места от посоката на настъпление на войските. Има и такива карти, на които географските названия са написани в четири различни посоки. Така ще можете да прочетете, без да въртите картата, имената на градовете и реките за всяка една страните. Така че, за да прочетеш всички, ще трябва да я завъртиш четири пъти. Така, например, са написани думите в лентите около северния полюс на картата, която е заглавна снимка на статията.

1375 – Каталанският атлас на Abraham Cresques

А за това, защо много наши реки имат „бял“ и „черен“ приток ще разкажа в една от следващите си публикации. Нали се сещате – Бели и Черни Искър, Бели и Черни Осъм и т.н. Там ще напиша защо нашето море е „черно“, а защо Червено море е „червено“ (не, не е заради водораслите). Отново е заради посоките на света.

„ХИПЕРБОРЕЯ - РОДИНАТА НА БЯЛАТА РАСА; ЛЕГЕНДИ, МИТОВЕ, ФАКТИ“