Галактическите войни Лиран-Орион | Първа част | Астрални легенди

Галактическите войни Лиран-Орион | Част втора | Астрални легенди
 

В древни времена, когато космическите цивилизации на Марс и Малдек все още процъфтяваха, избухна война с несметни последствия. Този конфликт, известен със своята жестокост и разрушителна сила, остави след себе си множество травмирани души. Тези души, изгубили способността си да се свързват със своята висша същност, бяха принудени да търсят убежище на Земята, която по това време беше дом на примитивни хуманоиди.

Според преданията, Плеадинците, заедно с други благородни раси, се намесиха, за да помогнат на тези изгубени души. Те им предложиха ръка за подкрепа и насоки, за да си спомнят кой са и да се издигнат отново до своите истински потенциали. Тези души, които бяха загубили всичко – своите психически способности, акашовата памет и дори съзнанието си – се нуждаеха от водачество, за да се възстановят от травмите си.

Смята се, че тези, които загинаха по време на войната, образуваха огромен облак на души около Тиамат, древното име на Земята, и чакаха своя ред да се въплътят отново. Тези души бяха толкова травмирани и фрагментирани, че бяха загубили всякаква връзка със своето минало и идентичност.

Според легендите, тези души се въплътиха в матрицата на трета плътност на Земята като Ното, примитивни хуманоиди с ограничена активна ДНК. Само две от веригите им бяха активни, докато останалите десет бяха само латентен потенциал, чакащ да бъде разблокиран.

С времето, различни души се преродиха в различни племена и семейства, като някои от тях бяха души от Марс и Малдек, които се събраха отново, за да живеят като едно семейство на Земята. Тези събития са оставили дълбока следа в колективната памет на човечеството и се смята, че много души на Земята сега започват да си връщат спомените, да се пробуждат и да изчистват травмите от миналото си. Те се стремят да се освободят от оковите на забравата и да възстановят своето съзнание до пълния му потенциал.

Травмата, която душите носят от минали преживявания, е дълбока и често остава скрита в подсъзнанието. Тези преживявания могат да бъдат насилствени и жестоки - брутални мъчения, убийства, войни, ядрени геноциди, природни катаклизми. Страхът и ужасът, които тези души са преживели, създават психическа болка, която може да продължи през различни превъплъщения. Тази травма ги преследва, като тъмен облак, който затъмнява тяхното съзнание и им пречи да живеят пълноценно.

Изцелението от такива травми изисква време, търпение и често - помощта на други. Важно е да се разбере, че процесът на изцеление е индивидуален и може да включва различни методи и практики. Някои хора намират облекчение в медитацията, духовните практики, арт терапията или просто в разговорите с близки и терапевти. Важно е да се помни, че възстановяването от травма е пътешествие, което изисква смелост и решимост, но е възможно и може да доведе до по-голямо самопознание и личностно развитие.

Травмата, която душите носят през животите си, може да бъде мощен бариер за тяхното духовно и психическо развитие. Тя може да доведе до забрава на тяхната истинска идентичност и да ограничи техните способности. Страхът и болката от минали преживявания могат да блокират паметта и съзнанието, като по този начин пречат на душите да достигнат до своя пълен потенциал.

В далечната звездна система на Вега, във време, когато световете бяха още млади и неопетнени, се разрази война, която щеше да промени хода на историята завинаги. Драконите от звездната система Драко, известни със своята жестокост и ненаситна жажда за завоевания, нахлуха в мирните светове на лирианците. С пламъци, по-горещи от самите звезди, те погълнаха цивилизациите на лирианците, оставяйки след себе си само пепел и разруха.

Планетата Авион, бижуто на лирианската корона, не беше пощадена. Драконите използваха оръжия, които бяха непознати дори за най-мъдрите лириански учени. Техните технологии бяха толкова напреднали, че дори мъртвите тела на жертвите им бяха поглъщани и превръщани в енергия за техните машини на смъртта.

Таал, великият водач на лирианците, заедно със своя народ, стоеше безсилен и гледаше с ужас как неговите братя и сестри са избивани безмилостно. Виковете на агонията и отчаянието отекваха в празното пространство, като тъжни оплаквания на една умираща раса. Лирианците станаха свидетели на унищожението на своите градове и на древната технология, която поддържаше живота на тяхната планета.

Драконите откриха извратено удоволствие не само в акта на убийство, но и във вкуса на лирианските тела. Те смятаха лирианците за мека и лесна плячка, а страхът и ужасът, които предизвикаха в тях, им доставяха еуфория. Жестоките истезания и консумация на лирианците бяха за драконите не просто храна, а източник на ужасяваща психическа енергия.

Тази тъмна енергия, която драконите поглъщаха, изостри най-тъмните аспекти на тяхното съзнание. Концепцията за убийство и изтезание стана основа на тяхната воинска култура и парализира психиката на лирианските хуманоиди. Драконите засяха страх в ДНК на лирианците и подготвиха почвата за продължителна борба, която щеше да остави трайни белези върху всички бъдещи поколения във Вселената.

Травмите и психическите рани, които лирианците преживяха, оставиха дълбок отпечатък в подсъзнанието на техните души. Страхът и ужасът, които те изпитаха, се превърнаха в тъмна сянка, която щеше да ги преследва във всички техни бъдещи животи.

Травмите, които лирианците преживяха, са оставили дълбоки белези в тяхното колективно подсъзнание. Този страх и ужас, който е бил запечатан в тяхната памет, е блокирал тяхната способност да се развиват и да живеят пълноценно. Въпреки че тези души са били прераждани в материалния свят, те продължават да носят болката и страха от миналите си животи.

Вселената е била свидетел на много звездни войни, които са оставили след себе си разрушение и страдание. На Земята също са се случвали катастрофи, които са довели до изчезването на цивилизации и раси. Тези събития са оставили трайни следи в съзнанието на душите, които са били принудени да се прераждат в триизмерния свят, за да изчистят тези травми.

Спомените за тези травми са били блокирани, създавайки психически шок и примитивизиране на съзнанието. Но сега идва време за пробуждане и осъзнаване. Душите започват да си спомнят кой са и да преодоляват травмите от миналите си животи. Те се стремят да се върнат към своите истински домове в по-висшите светове на светлината, като напреднали, осъзнати и духовно развити същества. Този процес на изцеление и възстановяване е ключов за еволюцията на душата и за връщането към цялостността и хармонията.

Темата за травмите от минали животи и тяхното въздействие върху душата и подсъзнанието е много интересна и често се обсъжда в контекста на духовността и метафизиката. Според някои вярвания, травмите могат да оставят дълбоки отпечатъци върху душата, които се пренасят от един живот в друг. Тези отпечатъци могат да се проявят като психически блокажи или ограничения, които пречат на индивида да достигне своя пълен потенциал.

Смята се, че тези блокажи могат да бъдат преодолени чрез различни духовни практики, като медитация, регресивна хипноза или други форми на самопознание и самоизцеление. Целта е да се освободи душата от старите травми и да се възстанови връзката с нейните вътрешни дарби и потенциали.

Относно идеята за “духовен живот”, тя често се асоциира със стремежа към по-висше съзнание и разбиране на света, което е отвъд материалните желания и ограничения. В този контекст, “пробуждането” на душите се разглежда като процес на осъзнаване и откриване на духовните истины, които могат да помогнат на индивидите да живеят по-пълноценен и хармоничен живот.

Тъмните сили, според разказите, често се стремят да манипулират и контролират душите, използвайки страдание и болка като средства за въздействие. Те целят да задържат душите в цикъла на прераждане в материалния свят, като използват травмите, за да парализират съзнанието и да ги държат в състояние на обърканост и страх. Това ги прави уязвими и податливи на влияние, като по този начин тъмните сили могат да ги върнат обратно в материалния свят, където душата продължава да носи бремето на миналите си действия.

Идеята за души, които идват от други светове, за да помогнат на земните души, е често срещана в някои духовни учения. Тези души, понякога наричани “светлинни работници” или “звездни семена”, се смята, че имат задачата да подпомагат развитието и пробуждането на човечеството към по-висши нива на съзнание.

Според тези вярвания, тъмните сили могат да се опитват да попречат на тази мисия, като създават препятствия или травмират душите, които са особено чувствителни и отворени към духовния свят. Това може да включва различни форми на манипулация или страх, които да забавят или блокират духовното развитие.

Въпреки това, съществува и вярването, че всеки има възможността да се освободи от тези цикли на страдание и да се издигне над влиянието на тъмните сили. Чрез самопознание, прошка и трансформация на личните травми, душите могат да се избавят от оковите на миналото и да се насочат към по-светли и осъзнати състояния на съществуване. Този процес на духовно израстване и освобождаване от старите модели на мислене и поведение е ключов за възстановяването на вътрешния мир и хармония.