РОЖДЕНИЯТ ДЕН
- ИДОЛОПОКЛОНСТВО /
Празниците, включително окултните такива, които се пробутват под "християнски" етикет - като "Рождество" "Великден" и прочие, са фундаментално нещо в ценностната система на един човек или общество.
че те са наречени "holydays" - тоест святи дни.
Когато думата "свят" съществува - то тя говори за наличие на дадено божество за което този ден се освещава и в чието име този ден се отбелязва и празнува като специален.
Рождените дни са напълно хуманистично празненство, което празнува собственото его на човека.
С други думи човек празнува себе си.
Ние трябва да пазим и себе си и децата си от пътищата на света, както и от техните божества.
В днешно време СЕБЕТО е сред най-издиганите божества за поклонение, затова не е чудно, че човеците празнуват рождените си дни, като святи дни.
И другите им носят подаръци, тоест принасят дарове на божеството, признавайки неговата важност и значимост и надявайки се на неговото благоволение в живота занапред.
Това е типична езическа форма на поклонение и манталитет.
Да позволиш на децата си да гледат какво правят езичниците и да пожелават техните пътища е гибелно.
Днес ще пожелаят рождените им дни.
Утре ще пожелаят късите им поли, после наркотиците им и накрая ще пожелаят блудствата им.
Не можеш да измисляш "християнски" версии на езическите поклонения,
точно това е довело до падението на християнството в лицето на римокатолицизма и православието.
Те са измислили "християнски" версии на всички езически божества и празници и всички знаем последствията от това.
Празниците са мощно средство за формиране на съзнанието, вярата и ценностната система.
Бог много добре разбира това и затова е дал седемте Господни празника, чийто замисъл е да съграждат Божиите хора в Божиите пътища, правда и царство.
Няма по пагубно нещо от това да се гледа какво правят езичниците и да се пожелават техните пътища:
Лев. 18:3 Да не правите, както правят в Египетската земя, гдето сте живели, и да не правите както правят в Ханаанската земя, в която Аз ви завеждам; и да не ходите по техните повеления.
Лев. 18:4 А Моите съдби да правите, и Моите повеления да пазите, да ходите в тях. Аз съм ЙХВХ вашият Бог.
Но какво направихме ние
Забравихме Господните празници и се втурнахме да празнуваме собственото си СЕБЕ и да пазим езическите гнусотии като святи дни.
Никой от апостолите не е празнувал рожден ден, защото такова нещо би било гнусота в Израел.
А вместо това Писанието свидетелства,
че продължиха да отбелязват Господните празници.
И ТУК ВИ МОЛЯ ДА НЕ БЪРКАТЕ ЕВРЕЙСКИТЕ ПРАЗНИЦИ С ГОСПОДНИТЕ.
ДА ПРЕДУПРЕДЯ - ПУБЛИКАЦИЯТА НЕ Е С ЦЕЛ ДА ПРОПОВЯДВА ЮДАИЗЪМ, "МЕСИЯНСТВО" И ТАКА НАТАТЪК.
Евреите наистина си имат празници,
но те си остават точно такива - еврейски.
Господните празници ОБАЧЕ са ГОСПОДНИ, а не еврейски.
И който е чел Писанията знае, че всички апостоли и самия Исус взимаха тези празници на сериозно.
А който не е чел Писанията да седне и да прочете.
#
Рожденият ден.
Ще кажете "абе това е просто един ден като всички останали, с повече настроение и почерпка".
Точно това е проблема - създаване на дни със "специално настроение."
Небесните началства и власти на тъмнината точно така контролират света, чрез създаване на емоционални връзки, чрез насърчаване на фалшиви ценности, които подхранват фалшиви настроения.
В тия последни времена ние трябва да научим и себе си и децата си как да бъдем ДУХОВНИ човеци, а не душевни и плътски, които имат нужда от подхранване на специални настроения.
На някои хора може подобни неща да им се виждат маловажни, но точно такива "маловажни" кръстовища, в които взимаме решение или в полза на плътта или в полза на духа, ще определят това дали ще се формираме като духовни човеци или като плътски.
Разлика между ПРАЗНИК и ГОЩАВКА:
И синовете му ходeха и правеха пиршества в дома на всеки един от тях на деня му; и пращаха и канеха трите си сестри, за да ядат и да пият с тях.
Йов 1:4
Тук виждаме, че всеки брат е имал негов ден от седмицата в който са се събирали в неговия дом.
Т.е понеделник на първия брат, вторник на втория и така нататък.
Всеки брат е давал гощавка на останалите в своя ден от седмицата.
Това няма нищо общо с празнуване на някакви дни.
Самата дума за празнуване в Библията означава - освещаване,
тоест отделяне на свят ден.
Т.е празника е ден за освещение на нещо посветено на някакво божество.
Ето защо когато човек освещава рожденния си ден,
в името на кое божество се прави това ?
Не е ли на неговото его ?
На неговия АЗ.
Това е идолопоклонство.
Ще кажете "в Библията няма конкретни забрани или насърчения за р.д. да се празнува".
Има обаче забрана за идолопоклонство.
Всяка форма на празнуване е израз на поклонение.
Празнуването на собствения си рожден ден е празнуването на своето "себе".
Този който се покланя на Бога празнува САМО Божиите празници.
А какво да кажем за годишнините ?
Няма нито един пример в Писанието пророците, или апостолите да са празнували някакви годишнини.
Човек може да си спомни - днес се навършват еди колко си години от еди си какво и толкова.
По същия начин и ние помним, че на даден ден навършваме определени години и толкова.
Няма никакви празнувания и възвеличавания на себе си.
Няма нито едно споменаване в Писанията за това че рожденните дни са били важни за някого си.
Дори само преди 100 години по българските земи хората дори не са записвали рожденните си дни.
Помнят че детето се е родило есента,
или зимата еди коя си година,
но много от хората от ония поколения дори не си знаят точната дата на раждане.
Никой не е обръщал внимание на подобно нещо.
После това себепоклонение почва да се налага от светската култура,
която има за цел да отдалечи човека от Бога и да въздигне и празнува човешкото.
А както сам Исус каза - "онова, което се издига високо сред човеците е МЕРЗОСТ пред Бога" ( Лука 16:15 )
Е точно рожденните дни са едно от нещата, които човеците издигат, ето защо те спадат именно към онова, което Исус нарича мерзост.
Един от начините по които света контролира хората е чрез празниците.
И че е невъзможно да скъсаш наистина със света без да скъсаш с неговите празници. Отнемеш ли празниците на един човек, той изпада в пълна безтегловност - и тогава единственото нещо което може да го съживи е ДА ТЪРСИ БОГА С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ и към Него да се привързва.
Или псето да се върне на бълвоча си.
Друг вариант няма.
Празниците СА поклонение, и нищо по-малко от поклонение.
Затова плътта е толкова силно привързана към тях.
А Писанието изрично заповядва -
"не любете света, нито това, което е в света"
Няма как да скъсаш с любовта към света, ако не скъсаш с празниците на света.
Господните празници от друга страна приучават човека към поклонение и привързаност към Бога.
Ами това:
1 Коринтяни 10:27:
Ако някой от невярващите ви покани,
и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате <за него> заради съвестта си.
Както споменахме по- горе,
правете разлика между ГОЩАВКА и ПРАЗНУВАНЕ.
Този пасаж говори за съвсем други неща,
и няма абсолютно никаква връзка с настоящата тема за празнуването.
#
Няма как да отдаваш почит на Бога с неща, които Бог мрази.
А Бог мрази идолопоклонството и себеиздигането.
Няма как да празнуваш себе си и с това да почиташ Бога, а рождения ден е точно това - празнуване на себе си.
Исус учи, че Неговите ученици трябва да се отрекат от себе си, не да празнуват/величаят себе си.
Ще каже някой "проблема не е дали да се празнува, а как се празнува".
Както и да го празнуваме идолопоклонството - то си остава идолопоклонство.
Чисто и нечисто ако се смесят всичкото става нечисто.
И СЕГА - НАЙ - ВАЖНИЯТ АРГУМЕНТ ПО ТЕМАТА:
Самия факт, че Бог е направил напълно неизвестен деня на раждането на Исус - говори повече от достатъчно какво е отношението на Бога към рождените дни.
Никой от апостолите не се е заинтересовал да напише точния ден на раждането на Исус, никой от тях не е имал такова мислене, нито подобно отношение.
Нещо повече, като се има предвид,
че Писанието е вдъхновено от Бога,
то явно за самия Свят Дух, точния ден на раждането на Исус, няма абсолютно никакво значение, нито за самия Исус,
нито за учениците Му, нито за вярата на последователите Му.
Святия Дух е Духът на живота, Духът на Истината - но за да ходим в истината и живота очевидно на нас не ни трябва дори рождения ден на Божия Син, колко по-малко ни трябват нашите собствени рождени дни.
Ето защо ако точната дата на раждането на Исус (може би най-важното раждане в историята на човечеството) остава в неизвестност и забвение, и то по Божията воля, то колко по-малко значение имат човешките рождени дни.
И ако Бог е избрал да не се празнува рождения ден на Сина Му, то какво ще е отношението на Бога към онея, които възвеличават себе си повече от Христос, като празнуват своите дни, ако и Бог да не е дал такава почит дори за Своя Син ?
Ами това:
И така, никой да не ви осъжда за ястие или питие, или във връзка с някой празник или новолуние, или събота,
Колосяни 2:16
Тук става въпрос за пазене на дни от Закона на Моисей,
а не за празнуване на езически празници.
"Внимавайте да не ви заплени някой с философстването си и с празна измама, според човешки предания и първоначалните неща на света, а не според Христос.
Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството и вие също имате пълнота в Него, който е глава на всяко началство и власт.
В Него бяхте също и обрязани с обрязване, не извършено от ръка, а с обрязването, което е от Христос, като съблякохте плътското тяло.
Погребани бяхте с Него в кръщението, в Него бяхте и съвъзкресени чрез вяра в силата на Бога, който Го възкреси от мъртвите.
И вас, които бяхте мъртви в прегрешенията си и необрязването на плътта си, Той съживи с Него, като прости всичките ви престъпления.
Той изличи написаното в постановленията на закона, което беше против нас, и го отстрани отсред нас, като го прикова на кръста; и като разоръжи началствата и властите, Той ги изложи открито на показ, тържествувайки над тях чрез него.
И така, никой да не ви осъжда за ястие или питие, или във връзка с някой празник или новолуние, или събота, които са сянка на бъдещето, но сбъдването е Христос.
Никой да не ви отнема наградата, вършейки собствената си воля в смирение и поклонение на ангели, като се вглъбява в неща, които не е видял, и напразно се надува с плътския си ум, а не държи Главата, Христос, от която цялото тяло, подкрепяно и сглобявано чрез своите стави и връзки, расте с растежа на Бога.
И така, ако сте умрели с Христос за първоначалните неща на света, тогава защо, като че ли живеете в света, се подчинявате на постановления като: Не докосвай; не хващай; не вкусвай, които всички се развалят от употреба, според човешки заповеди и учения?
Тези неща наистина имат вид на мъдрост в своеволно богослужение и смирение, и в нещадене на тялото, но нямат никаква стойност, а са за угаждането на плътта.
Колосяни 2:8-23
За какво се говори тук
На първо място, че всеки истински християнин е УМРЯЛ И ПОГРЕБАН с Христос.
И как прочие човек, който е умрял ще празнува рождения си ден от преди да умре ?
Второ това празнуване на рождени дни, какво е библейско учение или човешко учение ?
И какво се казва в горния текст за човешките учения ?
Също така този пасаж, в контекста си, говори за това, че ние сме умряли в Христос за Закона, който е изличен на кръста.
Ето защо когато Павел казва
"никой да не ви осъжда за това,
което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота" той има предвид никой да не ви осъжда че НЕ ГИ СПАЗВАТЕ тези празници.
Няма се предвид замяната им с езически празници посветени на СЕБЕТО или на ИДОЛИ.
Текста изрично осъжда следване на човешки философии, заповеди и предания.
Празнуването на рождени дни е именно човешка философия и човешко учение.
И човек трябва да се замисли:
ЗАЩО го прави ?
Какъв е мотива му да празнува себе си ?
Кой го научи на това ?
Не случайно християнството е разбито на десетки хиляди деноминации, защото ей така се вадят пасажи извън техния контекст и цялостност, и се кърпят лъжеучения от събрани от кол и от въже стихове.
Пътят е тесен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар