КАК НАШИЯТ ДОМ СЕ ПРЕВРЪЩА В ТОКСИЧНО МЯСТО

Един от семейството може да превърне другите в нещастни и болни в собствения им дом

Човек има дом, топла квартира, хладилник с храна, по всяко време може да хапне. Има книги, които може да чете в уютните вечери, хубави филми може да гледа, мека постеля го чака. Може да дивана да лежи и почива…

Но в семейството често се срещат хора, които хапнали и пийнали, започват да тровят дома и живота на другите с истерия, упреци, претенции, скандали, конфликти, ръмжене. Те развалят атмосферата вкъщи.

Не позволяват на другите да почиват, да дишат и живеят. На тях всичко не им  е както трябва, от всеки са недоволни, за нищо устройват скандали. В дома цари мрачна напрегната отровна атмосфера.

И хубавият дом, уютното убежище от житейските тревоги се превръща в мрачно токсично място. И онези, които живеят с такива хора, стават нещастни и болни. А понякога и умират. Ако няма друг начин да си тръгнат.

Един човек може да превърне другите в нещастни в собствения им дом, да го превърне в клоака… След това този човек започва да хленчи: защо се получи така, защо всичко е толкова лошо, защо ме напуснаха... Той е лишил другите от покой в собствения им дом, който е единственото им убежище. Друго те нямат. Дори разкошният хотел не е убежище; и чуждата квартира не е убежище, и скамейката в парка… Само домът е убежище. Домът, който този човек е превърнал в отровно и опасно място.

Този човек всичко е отровил – и книгите, и филмите, и постелята, и храната в хладилника, и водата от чешмата, и  въздуха. Домът вече не е убежище, значи и дом няма. Има помещение, в което не ти се иска да влезеш...

Бившият уютен дом се е превънал в руини…

Анна Кирьянова