СТОЙТЕ ПО-ДАЛЕЧ ОТ САМОУВЕРЕНИ ХОРА

Ефективният лидер е по-скоро скромен, отколкото самоуверен

Материалът е  по статията на популярния психолог Томас-Чаморо-Премузик „Тъмната страна на увереността. Защо е необходимо да прекратим отровния култ на вярата в себе си“.

Той пише за ефективното управление на бизнеса, чете лекции в бизнес-училища  в Харвард, Станфорд и Лондон. Името на статията е провокиращо, но много хора ще се съгласят с нея.

Увереността в себе си като фундамент на успеха се превърна във фетиш за разни гурута, инструктори по саморазвитие, психолози. Това твърдение е вярно отчасти. Приятно е човек да е уверен  в себе си, оптимистичен, пълен с надежда за по-добро. В това състояние човек е по-привлекателен. Но точно самоувереността създава опасен капан; най-често тя ни подвежда. Томас Чаморо посчва няколко важни момента по този въпрос.

1.   Самоувереността често е обикновена декорация, прикритие за липсата на качества. Проведени са изследвания, които сравнявали увереността в себе си и нивото на компетентност при човек – какво той мисли за себе си и колко в действителност е умен и способен. Тези параметри съвпадали само в 9% от случаите. Умните и компетентни хора в голяма степен са склонни да се съмняват, безпокоят и преживяват.

2. В наше време пропагандирането на увереността в себе си стига до абсурд. Напред се издигат хора, за които е характерно самолюбието, високомерието, надутото самочувствие, при които липсва оправданото съмнение в собствената правота. С вниманието и доверието си ние възнаграждаваме празни и надути хора, помагаме им да се издигнат на върха, а след това съжаляваме. А истинските специалисти постоянно изпитват съмнения, тъй като разбират отговорността си пред хората.

3. Когато избираме празни самоуверени неумни мъже, това е в ущърб на умните жени. За жената не е характерно да върви агресивно напред, на нея не й достигат лакти и изглежда по-малко компетентна. А самоувереният мъж е сигурен, че всичко знае и разбира. Това не е така. Има много доказателства, че мъжете оценяват талантите си по-високо от женските способности. Това е голям проблем в брака. Жената мисли адекватно, съмнява се и иска да се мисли, а увереният в себе си мъж бързо влиза в авантюра.

4. Мъжете често не разбират, че са прекалено самоуверени и оптимистични. Те смятат, че някои се развеждат, заболяват и губят работата си, но това няма да стигне до тях. Не губят време да се съмняват и анализират, градят траекторията на движението си извън реалността и стигат до грешки, които постоянно повтарят, игнорирайки мнението на специалисти  и предупрежденията на близките.

5. Колкото по-нисък е интелектът, толкова по-лесно човек вярва в себе си. Той не осмисля  препятствията, факторите и трудностите. Ефектът на Даннинг-Крюгер показва, че много често експертите и идиотите малко се различават. В същото време професионалистите разбират мащаба на една задача и са сдържани в оценките на успеха; хора с недостатъчно знания и опит са въодушевени и не виждат преградите.

6. Ефективният лидер е по-скоро скромен, отколкото самоуверен. Ако степента на увереност в себе си силно се разминава с реалната компетентност и човек не търси начин  да се презастрахова, това е опасна ситуация, която може да доведе до катастрофа. Често погрешно смятаме, че талантливият е пробивен.

7. Ако не сме толкова самоуверени, ние се стремим да се обучаваме, да търсим компетентни съвети, да проверяваме и претегляме. Ако разбирахме колко сме ограничени и че трябва постоянно да се учим, бихме живели по-спокойно и по-щастливо.

Няма нищо лошо в увереността в себе си, стига тя да отговаря на действителната ни компетентност и опит.