Когато всичките доходи на човек отиват за храна и покрив над главата му, работата му вече не е процес на икономическо развитие, а се превръща в акт на оцеляване, който всъщност се нарича робство.

Има начин да се отскубнат оковите и да се живее свободно и спокойно, но малцина са готови за тази свобода. Има такива които дори се страхуват да пуснат оковите!

Работиш 8 часа, за да живееш 4.

Работите 5 дни, за да се насладите на 2.

Работите 8 часа, за да ядете за 15 минути.

Работите 8 часа, за да спите 6

Работите цяла година, само за да си вземете седмица-две ваканция.

Цял живот работиш, за да се пенсионираш на стари години.

И виждаш само последните си издихания.

В крайна сметка осъзнавате, че животът не е нищо друго освен пародия на вас самите, упражняващи собствената си забрава.

Толкова сме свикнали с материалното и социално робство, че вече не виждаме веригите.

Когато всички печалби на човек отиват за храна и покрив над главата му, работата му вече не е процес на икономическо развитие, а се превръща в акт на оцеляване, който всъщност се нарича робство.

Тоя живот е борба за оцеляване.