НЕ СЕ ВРЪЩАЙТЕ ПРИ ОНЗИ, КОЙТО НЕ ВИ Е УВАЖАВАЛ И НЕ ВИ Е ЦЕНИЛ

Ако искате да имате успех, напуснете онези, които ви обезценяват, които не са способни да оценят вашите таланти, сила на личността и успеха ви.

Такива хора са разпознаваеми лесно. Те винаги говорят с вас или за вас с леко пренебрежение и винаги си спомнят вашите неуспехи, провали и грешки; тези хора постоянно се обръщат към миналото, защото те са останали там вечно и вас искат да ви оставят там завинаги.

Те не забелязват вашите успехи.

Такива хора могат да бъдат роднини, бивши съученици и състуденти, приятели, колеги. Всъщност те не изпитват към вас никакви добри чувства. В телефона си могат да ви запишат с някой обиден прякор.

Не се връщайте към такива хора, не споделяйте успехите си с тях, нищо не споделяйте.

Един успешен бизнесмен дошъл на гости при леля си, която в детството му се надсмивала. Искал да я обсипе с подаръци и да заслужи разположението й, нали с роднините трябва да поддържаме добри отношения.

А лелята от прага изрекла: „Я, нашият глупак е дошъл! А помниш ли как като дете заекваше смешно? И колко пъти се напика пред всички?“

На едно събиране на бивши съученици на една актриса напомнили колко непривлекателна била в ученичеството и как всички й се надсмивали. С наслада се потопили в спомените, как нелепо изглеждала и как отхвърлили любовта й.

Въпросът е защо е дошла на тази среща? Да докаже на хората от миналото какво е постигнала, красотата си да покаже, да подобри отношенията си? Това е невъзможно. Онези, които не са ви уважавали преди, никога няма да признаят грешката си, а с всички сили ще се постараят да ви върнат в предишното положение.

Тези хора живеят със спомените от миналото, лошо живеят, изглеждат лошо.

Ако е нужно завинаги да се разделите с илюзиите или с мъчителните си спомени, идете на среща с такива хора, но не оставайте при тях. „Дойдох, видях, победих!“- казвали древните римляни.

Има една древна приказка за момчето на име Хасан, над когото се надсмивали роднини и съседи. Момчето живеело в малко село. Веднъж му се развързал шнурът, който държал панталоните му (в онези времена не е имало копчета) и те паднали. Много смешно! Всички се смели до сълзи. И започнали да наричат момчето „Хасан без гащи“, постоянно спомняйки си тази история.

Хасан пораснал, напуснал селото и станал голям пълководец и силен лидер, покорил много земи, забогатял, а след това започнал да управлява.

Смелият, богат и прославен халиф Хасан решил да посети родното си село. Натоварил керван с подаръци, стигнал до родното си място, слязъл от великолепния си кон във великолепни дрехи. Зад него стояли воините му  и натоварените със съкровища камили.

Хасан протегнал ръка към роднините и съседите. Отворил уста да изрече поздрав и чул как някой казал: „Вижте „Хасан без гащи“ се върнал! Помните ли как му паднаха гащите?“

Всички захихикали и си спомняли този случай. Те плюли на успеха на Хасан и на неговото добро намерение. Помнели само как му паднали гащите; останалото не ги интересувало.

Хасан, мълчейки се качил на коня, дал знак на кервана си и тръгнал към богатия и процъфтяващ огромен град, който мъдро управлявал. И повече никога не се върнал в миналото, при хората, за които останал „Хасан без гащи“.

Така безцелно живеят в бедното село, със сплетни  и недружелюбие; със спомените за чуждите неуспехи и слабости хранят бездуховното си съществуване.

Анна Кирьянова