ХЕЛИЙ-3 – ЕНЕРГИЯТА НА БЪДЕЩЕТО

30 години учени от щата Уисконсин в Щатите изследвали почвата на Луната и открили там голямо количество хелий-3, вещество, смятано за източник на енергия в бъдеще.

Общото количество хелий-3 на Земята е около 35 хиляди тона; голяма част от него се е запазила от времената на образуването на Земята; хелий-3 постепенно навлиза от земната мантия в атмосферата. Във вулканите и разломите се образува минимално количество от това вещество, което е недостатъчно за използване.

Повече хелий-3 има на Слънцето и в атмосферата на планетите гиганти. Но най-много от това вещество се намира на Луната – повече от 500 хиляди тона. Затова на изследванията на Луната залагат много страни – САЩ, Русия, Индия, Китай. Тези държави се стремят да се сдобият това “лунно злато”, т.е. се борят за  своя територия на спътника на Земята.

От хелий-3 може да се добие огромно количество електрическа енергия, без опасните радиоактивни отпадъци от атомните централи. Това означава пълно обновяване на знанията за използването на космическата суровина в земни условия и преминаването на космическо гориво. Добиването и транспортирането на хелий-3 до Земята обаче е сложна задача.

Според специалисти запасите от хелий-3 на Луната ще осигурят земния живот с енергия за пет хиляди години... Този проблем има голямо значение, тъй като запасите от енергоносителите на нашата планета в близкото столетие ще бъдат изчерпани.

Добиването на един тон хелий-3 струва около един милиард долара, при наличието на вече работеща инфраструктура. Познавачи твърдят, че един тон хелий-3 може да осигури Земята с енергия за една година. Днес за една година Щатите харчат около 40 милиарда долара за енергоносители; ако използват хелий-3, ще икономисат много пари. Такава е долу-горе сметката и на Русия, затова добиването на хелий-3 е икономически изгодно.

За да се добива и доставя хелий-3, се планира от руска страна да бъде създадена Международна лунна станция.

Хелият има един плюс при производството му. Той не изисква специални мерки за сигурност и когато има авария, радиоактивността му е нула, т.е. ако централата се взриви, няма да има ужасни последици за хората както в Чернобил и Фокушима.

В момента лунното гориво е необходимо на ядрената физика, криогенната промишленост и медицината. Използването му в енергетиката е въпрос на бъдеще.

В Русия се намира повече от една трета от световните запаси на хелий и вероятно тя ще бъде основният доставчик на хелий-3 при развиването на системата за добиване на веществото на Луната.

През 2006 г. руски специалисти по космически технологии посочиха, че главната цел на космическата програма на Русия ще бъде добиването на хелий-3 чрез преработката на лунния реголит. Предвижда се към 2020 г. на Луната да започне добивът на лунното гориво. Официалните власти обаче не потвърдиха, че такава програма съществува.

От добиването на хелий-3 са заинтересувани и Щатите. НАСА предвижда полет до Луната около 2018 г. Китай и Япония планират да създадат лунни бази към 2020 г.