ЯДЕМ КАНЦЕРОГЕНИ ВСЕКИ ДЕН

Според специалисти 50 г пушен колбас може да съдържа толкова канцерогени, колкото една кутия цигари. Върху здравето ни оказват влияние и външни фактори, и храненето, но храната принципно се различава от външната среда – в процеса на храненето тя се превръща от външен във вътрешен фактор, нейните компоненти се превръщат в енергия за физиологичните функции и структурните елементи в органите и тъканите на човека.

Храната на съвременния човек не съдържа само енергийни материали, но и компоненти, които нямат хранителен произход. Те се наричат ксенобиотици, или чуждородни вещества. Това са чужди за живите организми химически вещества, които не влизат в биотичния кръговрат. Към тях спадат радионуклидите, отровните химикали, нитратите и нитритите, микотоксините, различни видове биологични замърсители – микроорганизми и вируси, и др.

Канцерогените пък са фактори, които самостоятелно или след определено видоизменяне могат да предизвикат превръщането на нормалната клетка в злокачествена.

Световната здравна организация дава следното определение на това понятие: “Канцерогенът (физически, химически или вирусен) е агент, който може да предизвика или ускори развитието на новообразувания... Канцерогенът е агент, който поради своите физически или химически свойства може да предизвика необратима промяна или увреждане на онези части на генетичния апарат, които осъществяват хомеостатичния контрол над соматичните клетки...”

Какви канцерогени приемаме с храненето, без да подозираме, че са вредни?

Полицикличните въглехидрати от дима, с който се опушват колбасите и месата

Замърсеният въздух, вода и почва водят до това, че в растителните продукти попадат канцерогенни полициклични въглехидрати. В организма на животните полицикличните въглехидрати бързо се разпадат, след това в месните, млечните и рибните продукти съдържанието им обикновено е ниско. Но когато се обработват животинските продукти с дим, в резултат от изгарянето на горивото в тях се натрупват много канцерогени.

Нитратите, нитритите и нитросъединенията

В резултат от съвременните агротехнически мероприятия, използването на минерални торове зеленчуците и други растителни продукти съдържат много нитрати, които се трансформират в канцерогенни нитросъединения.

Обработката на продуктите с дим, консервирането, осоляването, печенето ускоряват образуването на канцерогенни нитросъединения в тях.

Замразяването на продуктите забавя образуването на канцерогени. Освен това синтезът на канцерогенните нитросъединения се извършва и в организма – стомаха, червата и пикочния мехур. Канцерогенните нитросъединения могат да предизвикат тумори в стомаха, хранопровода, черния дроб, гърлото, бъбреците, пикочния мехур, главния мозък и др.

Нитратите се разтварят във водата при варенето на зеленчуците. Затова ако сварената супа престои на стайна температура, в нея бързо се образуват нитрити. Но при температура плюс 2 градуса е невъзможно да се преобразуват нитратите в нитрити.

Микотоксините в заплесенелите продукти

Микотоксините се образуват в хранителните продукти, които са поразени от плесенни гъбички. Те не се разрушават нито при нагряването, нито при друга кулинарна обработка. Микотоксините могат да предизвикат рак на черния дроб, червата и дебелото черво.

Диоксините

Те са опасни вещества, които съдържат хлор; диоксините са отпадъци от производството на химически и нефтопреработвателни предприятия, трансформаторни масла, пестициди и хербициди.

Диоксините се образуват при изгарянето на боклуци, особено на пластмасови бутилки, полиетиленови чували, опаковки и при хлорирането на водата за пиене. Те са устойчиви и могат да се натрупват в биосферата и в организма на човека. Диоксините са много токсични и смъртоносната им доза е много малка в сравнение с други отравящи вещества. В организма на човека 90% от диоксините попадат с месото, рибата, млечните продукти и с питейната вода. След като попаднат в организма, те циркулират в кръвта, отлагат се в мастните депа и много бавно се разлагат и извеждат от организма. Диоксините увреждат ДНК, потискат имунитета, грубо се намесват в процесите на деление и специализация на клетките, което предизвиква онкозаболявания. Експертите отнасят диоксините към най-опасните канцерогени в околната среда. Задължително трябва да се изхвърлят заплесенелите продукти, тъй като гъбичките се разпространяват бързо в целия продукт.

Пестицидите

Всички пестициди са отрова за човека, затова количеството им в продуктите строго се регламентира от санитарно-епидемиологичните служби. Те се натрупват в организма до опасни нива и могат да предизвикат онкологични заболявания.

Оловото, арсенът, кадмият, живакът, кобалтът, никелът

Те попадат в организма най-често от замърсената околна среда. Тежките метали се натрупват в тъканите в организма и предизвикват редица заболявания, имат канцерогенно действия. Арсенът попада в организма най-често с питейната вода, чрез хранителните продукти и най-много го съдържат в зърнените култури. Източник на замърсяване с арсен може да бъдат мини, рудници, предприятия за цветни метали, изгарянето на въглища, производството на пестициди и др. При постоянна употреба арсенът се натрупва в ноктите, косите, кожата и други органи. Той е канцероген и може да предизвика рак на кожата, на белия дроб, пикочния мехур, бъбреците, черния дроб.

Генномодифицираните продукти

Въпросът дали ГМО повишават онкологичния риск заради наличието на трансгени