ПОНЯКОГА ЧУВСТВАМЕ СТРАННАТА УВЕРЕНОСТ, ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД

Понякога усещаме странно и внезапно успокоение.

И усещаме невидима поддръжка. Това чувство възниква без причина по времето на най-тежката борба и силно душевно страдание. В тревожно и опасно време, когато дори нямаме време да помислим…

Когато с всички сили се справяме с живота. И няма никаква светлина, и няма на какво да се надяваме. Всичките си сили сме вложили, а опасността остава. Минали сме първия, втория, третия, деветия вал…

Чакаме опасността. Тя е неизбежна. И как ще свърши всичко, е неизвестно.

И изведнъж възниква това странно, леко чувство, едва уловимо: „Всичко ще бъде наред.“

Това са дежурните утешителни думи. Лъжливо-позитивни думи, когато няма какво да кажем и с нищо не можем да помогнем. Но това усещане, това чувство, сякаш ни е прошепнал някой светъл и силен, който ни е прошепнал: всичко ще бъде добре!

И това усещане придава сили. Това е спасителен сигнал, това е поддръжка. Това е докосването на Ангела.

Странно е това чувство. За него няма никакви причини. Всичко е много лошо или е съвършено неясно, мъгла и тъмнина. Но сме уловили този сигнал и ни е станало по-леко.

Въпреки че се съмняваме, дали наистина е имало сигнал? Дали не е мираж? Но приливът на сили и душевното успокоение потвърждават: получили сме докосването на Ангела. Нека да потърпим. Още малко сили да приложим и всичко ще бъде наред.

И обикновено идва спасението. Не се случва онова, от което сме се страхували. Намира се изход. Като по чудо се намира изход от най-безизходната ситуация…

И има хора, които ни предават този сигнал. Понякога  - без думи, само със своето присъствие.

И това леко, едва уловимо усещане, което е познато на онзи, който е избегнал опасността. Който отчаяно се е борил или страшно се е тревожил и молил защита и помощ свише.

И е усетил докосването на Ангела.

Няма друго обяснение на това удивително чувство. Като много тънки усещания, които е толкова трудно да изразим с обикновени думи…

Анна Кирьянова