ПРИВИДЕНИЯ НА ПЪТЯ

На остров Борнео има един път, по който са минали хиляди военнопленници по време на Втората световна война. Наричат го “пътя на смъртта”. Неотдавна майорът от резерва Джон Талох направил снимка на района и видял прозрачни силуети, които приличали на колона от вървящи хора. Талох е реалист и не вярва в призраци.

Преди 70 години по този път, който пресича джунглите, вървели колони от пленени англичани и австралийци. Японците се отнасяли жестоко с тях: биели ги, не ги хранели и много от тях починали по пътя. Само шестима пленници успели да избягат и оцелели. Според историци това е най-страшното злодейство на японските военни по време на Втората световна война.

Джон Талох пристигнал на Борнео и направил снимки на “пътя на смъртта”. На една от тях видял силуети, които приличали на крачещи скелети или крайно изтощени хора. Талох, който бил далеч от мистиката, потърсил материалистично обяснение на явлението Той  решил, че силуетите на снимката са отражение на бялата кърпа, която лежала на масата, докато той проявявал снимките... Но хора, които видели снимката, я определили като “странна” и “плашеща” и посочили, че “отраженията” на нея приличат на човешки фигури.

Привидения се срещат и на други военни пътища. На границата между Бурятия и Иркутста област се намира хребетът Хамар-Дабан, през който минава пътят  за Байкалск. Той има лоша слава в района и хората го наричат “пътеката на смъртта”, или “пътеката на Чингисхан”. По време на Гражданската война в Русия през януари 1920 г. по този път отстъпвали части от разгромения корпус на генерал Владимир Капел. Много войници загинали от глад и измръзване. Никой не прибрал труповете на умрелите. Днес туристи често виждат сенки край палатките си. Местни хора твърдят, че това са призраци на загиналите и непогребани воини на Капел. Понякога в района посетители откриват оръжие и ордени, но ако някой  ги вземе със себе си,  започват да го преследват нещастия.

В последно време в лексикона на изследователите се появи терминът “военна аномалия”. Аномалии се появяват на места, където е имало кръвопролитни сражения. Една от най-известните аномални зони, свързана с Великата отечествена война в Русия, е блатистата долина Месен Бор, която се намира на 30 километра от Новгород. Името се появило още преди революцията и то се оказало символично: по времена Любанската операция през 1942 г. в кръвопролитни битки загинали много войници от съветската Втора ударна армия, части от вермахта, испанската “Синя дивизия” и други войски. Край Новгород загинали около 300 хиляди руски войници.. В района останали много непогребани тела, които днес се издирват от отряда “Долина”, в който влизат доброволци от различни руски градове и от чужбина.

Издирващи разказват, че на местата, където има много трупове, всичко живо бяга. През нощта в Месен Бор се чуват странни, сякаш от оня свят, гласове, а в сумрака на вечерта в гората могат да се срещнат войници в червеноармейски униформи, които подсказвали къде да търсят непогребаните тела...

В Подмосковието също има “пътека на смъртта” – това е участък от трасето Люберци-Литкарино, край село Похорка. Равното асфалтово шосе преминава край хвойнова гора. Доскоро там ставаха автомобилни катастрофи. Разпространяват се слухове за привидения, които внезапно изникват пред автомобилите. Едни смятат, че това са призраци на загинали на трасето, други, че са души на покойници, погребани в старо гробище, което се намира дълбоко под асфалта...

В друга версия се разказва как по времето на Сталин в местните каменоломни работели затворници. Заради тежките условия много от тях умирали и труповете били закопавани в горската кариера до пътя. Сега в гората понякога се срещат силуети в малък ръст, с качулки, които приличат на гноми. Срещата с такъв “гном” според запознати се смята за лош знак...