СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА ИМАТ БИОЛОГИЧНА ОСНОВА

Изследвания показват, че в основата на човешките пороци са залегнали обикновени химически реакции, които протичат в организма. Смъртните грехове са гордостта, алчността, завистта, злобата, похотта, мързелът и чревоугодничеството.

Тези смъртни грехове се превърнали в общоприети от 13 в., когато християнският теолог Тома Аквински ги преписал и леко променил. Тези пороци не са най-тежките, но влекат след себе си други грехове.

Испанският биолог Джон Медина в книгата си „Генът и седемте смъртни гряха” смята, че е безполезно човек да се съпротивява на греховете, защото в постъпките му са отразени животинските инстинкти, които и днес живеят в човешкото съзнание.

Мързелът

Според Медина всеки човек има в съзнанието си нещо като будилник, който изпраща сигнали от мозъка в организма. Този вътрешен будилник определя графика, по който трябва да живее организмът. Този график е записан в гените. Хората от време на време трябва да безделничат, за да „презаредят батериите”. Освен това много ценни идеи се раждат в моменти на мързеливо отпускане.

Изследвания на немския професор Питър Атст показват, че лентяите и безделниците често живеят по-дълго, някои от тях дори се превръщат в гении.

Чревоугодничеството

Гладът е усещането, което се появява, когато в организма не достига енергия. До преяждане ни водят намиращите се в носа и на езика вкусови рецептори и хормонът лептин. Лептинът отговаря за апетита на човека и е в постоянен контакт с един от отделите на главния мозък – хипоталамуса. Тази зона от сивото вещество действа като сигнална сирена и незабавно ни информира, когато в организма не достига енергия.

Гневът

Гневът на човека е заложен в гените му. При едни хора се проявява в по-голяма, в други – в по-малка степен.

Според Медина съществува своеобразно неврологично трасе, което свързва амигдалата с хипоталамуса в мозъка, което отговаря за изпращането на импулси в други части на главния мозък, за предаването на информацията за агресивното поведение. Този биологичен „код на гнева” се предава от поколение на поколение.

В първобитното общество само животинската агресия помагала на хората да оцелеят във враждебната среда. С времето в мозъка на хората се развили предните отдели, които отговарят за потискането на агресията и контрола на гнева и яростта, но те не могат съвсем да се потиснат. Т.е. природата е дала възможност на човека да се гневи и ядосва, което е полезно за организма му.

Алчността

Според психологията алчността е естествената борба за правото на собственост, когато на човека отнемат това право. Засега не е открит отдел в главния мозък, който да отговаря за алчността. Гените обаче, които определят този фактор - страхът и тревогата, са открити. Д-р Медина посочва пет отдела в главния мозък, които може би отговарят за алчността: амигдалата, хипокампа, кората на главния мозък и др. Учени от Ню Йорк открили къде се намира „центърът на алчността”. Те изяснили кой участък от мозъка се активизира, когато човек предчувства паричното възнаграждение. В изследването станало ясно, че в такъв момент се засилва притокът на обогатена с кислород кръв към участъка в мозъка, наречен нуклеус акумбенс.

Завистта

Завистта не предизвиква никакви активни действия. Това е вътрешно чувство, което е опасно, когато премине в агресивния стадий. Завистта възниква по времето на еволюцията като биологично необходима реакция на нашето съзнание за различието между отделните хора. В завистта има елемент на мотивация: когато човек завижда, той се мотивира да се усъвършенства и да постига нови върхове.

Високомерието (гордостта)

Библейският грях високомерие е доказателство за типичното чувство за непълноценност на човека. Д-р Медина отбелязва, че този недостатък зависи от нашата способност за обучение и възприемане на новото. Коренът на този ген се крие в един от гените - CaM-kII, който възбужда нашите амбиции и надменност.

Похотта (сладострастието, блудството, развратът)

Медина твърди, че причините за сексуалната активност се крият в специалните отдели в мозъка, в които действат почти 30 различни биохимически механизми и повече от сто гени, които отговарят за този процес.

В края на ХХ век учените точно установиха, че интимният живот е свързан със специални химически реактиви. Веществото допамин ражда сексуалните фантазии.

Серотонинът заставя хората да усещат сладострастие от интимната близост по времето и след нея. Хормонът алфа-меланоцит, който се изработва от хипофизата, възбужда половите органи. Хормонът окситоцин предизвиква у партньорите желанието за ласки, естрогенът, който се произвежда от яйчниците на жените, предизвиква влечение, както и тестостеронът, произвеждан от тестисите.

Според учени най-лошият порок е гневът, който влече след себе си жестокост.

Едно изследване, проведено по поръчение на ВВС, доказало, че старата концепция за седемте смъртни гряха е остаряла. Анкетата показала, че жестокост проявяват почти 80% от разпитваните. Чревоугодничат, завиждат и се гордеят две трети, половината от тях са похотливи, лениви и алчни. В резултат от анкетата бил изработен нов списък с грехове. От старите в него влязло само сладострастието, и то под формата на прелюбодеяние. Следват фанатизмът, нечестността, лицемерието, алчността и егоизмът.