Исус е учил Избраните НИКОГА да не влизат в тунела на бялата светлина — Архонтите се страхуват най-много от левицата

 Исус и тайната на избраните: учението за отказа от тунела на бялата светлина в гностическата традиция

В гностическите предания съществува едно учение, което никога не е било предназначено за мнозинството, защото неговата сила е твърде голяма, а последствията от разбирането му твърде необратими. Това учение описва последния миг на човешкото съзнание, мигът, в който душата напуска тялото и се изправя пред онова, което поколения наред са наричали светлина, спасение, дом. Но според гностиците тази светлина не е врата към освобождение, а внимателно изграден механизъм, създаден да върне душата обратно в цикъла на прераждането. Исус, според тези текстове, е учил само най близките си ученици да не се поддават на този зов, защото истинският източник не се проявява чрез примамка, а чрез тишина, простор и свобода.

Гностическите текстове описват тунела на бялата светлина като първото изпитание след смъртта, изпитание, което изглежда като утеха, но всъщност е изпитание на разпознаването. Архонтите, съществата, които управляват материалните нива на света, използват този тунел като средство за привличане на душите обратно към материята. Светлината е топла, позната, изпълнена с образи на любими хора, с обещания за мир и завръщане. Но според гностиците това е само отражение, създадено от същества, които умеят да манипулират спомени, емоции и желания. Те не могат да създадат истинска светлина, затова създават имитация, която да изглежда достатъчно убедителна, за да накара душата да се подчини.

Исус, според Тайната книга на Йоан и други гностически текстове, е учил, че избраните трябва да разпознаят този момент и да не влизат в тунела, защото влизането означава връщане. Той е обяснявал, че истинският източник не изисква от душата да преминава през преглед на живота, не я кара да се срамува, не я убеждава, че има още какво да изкупи. Всички тези преживявания са част от архитектурата на капана, създадена да внуши вина и дълг, за да може душата доброволно да се върне в ново тяло. Прегледът на живота, според гностиците, не е божествен съд, а инструмент за психологическо въздействие, който използва собствените спомени на човека, за да го убеди, че не е завършен, че не е готов, че трябва да се върне.

Тези учения са били пазени в тайна, защото не всеки е бил способен да ги понесе. Гностиците разделят човечеството на три вида души: хилици, психици и пневматици. Само последните, носещи божествената искра, са способни да разпознаят илюзията и да се измъкнат от нея. За тях Исус е оставил знание, което не е било записано в каноничните евангелия, защото е било предназначено за малцина. Той е учил, че когато душата види тунела, тя трябва да се отклони, да не следва светлината, а да се обърне към тъмнината вляво, към пространството, което изглежда празно, но всъщност е пътят към Плеромата, пълнотата на истинското божествено съзнание.

Тази тъмнина не е наказание, не е пропадане, а освобождение от влиянието на Архонтите. Гностиците описват левия път като тесен, труден за разпознаване, защото не предлага утеха, не предлага обещания, не предлага познатост. Той е пътят на тези, които са готови да се откажат от всички илюзии, включително и от най съблазнителната от тях – светлината, която изглежда като спасение. Исус е учил, че истинската светлина не се вижда с очи, а се разпознава отвътре, и че тя не привлича, а освобождава.

Гностическите текстове твърдят, че Архонтите се страхуват най много от тези, които знаят да не следват светлината, защото така губят контрол над тях. Душата, която отказва да влезе в тунела, излиза от обсега им и се връща към източника, който не е част от материалния свят. Този избор не може да бъде направен в последния момент, защото тогава душата е уязвима, объркана и податлива на внушения. Затова гностиците учат, че подготовката трябва да започне приживе, чрез осъзнаване, чрез наблюдение на собственото съзнание, чрез отказ от илюзиите, които поддържат цикъла.

Те описват практики, които подготвят ума да разпознава фалшивата светлина, да не реагира на внушенията на Архонтите и да запази яснота в момента на прехода. Това не са ритуали, а вътрешни упражнения, които развиват способността да се наблюдаваш, да не се поддаваш на страх, вина или желание. Според гностиците човек трябва да тренира съзнанието си така, че когато види тунела, да не бъде привлечен от него, а да запази спокойствие и да избере пътя, който не се вижда, но се усеща.

Тези учения са били потискани, защото дават на човека сила, която не може да бъде контролирана. Ако душата може да напусне цикъла, системата на прераждането губи своята функция. Затова гностиците вярват, че истината е била скрита, че само малцина са я знаели и че тя е била предавана тайно, от учител на ученик, от поколение на поколение. Те твърдят, че преживяванията близо до смъртта, описвани от хората, които са се върнали, често съдържат елементи от този капан, но малцина разбират какво всъщност са видели.

Гностическата традиция не призовава към бягство от живота, а към пробуждане в него. Тя учи, че човек може да живее в света, без да бъде негов пленник, че може да участва в живота, без да се подчинява на илюзиите, които го поддържат. Исус, според тези учения, е дошъл да напомни, че истинската свобода не е в следването на светлината, а в разпознаването на нейния произход. Той е учил, че избраните трябва да бъдат будни, да наблюдават, да разбират и да не позволяват на страха или желанието да ги върнат в цикъл, който не принадлежи на тяхната природа.

Така учението за тунела на бялата светлина се превръща не в предупреждение, а в пътеводител за тези, които усещат, че светът е по сложен, отколкото изглежда. То е покана към вътрешно пробуждане, към отказ от илюзиите, към разпознаване на истинската светлина, която не се вижда, а се помни. И когато човек започне да помни, Архонтите губят сила, защото паметта е първата стъпка към освобождението.