Христос не е дошъл да създава религии: Той донесе Истина, Любов и Мъдрост, а хората превърнаха светлината Му в система от правила

Христос не е дошъл да създава религии. Това твърдение звучи като удар срещу всичко, което светът е свикнал да приема за даденост, но когато човек се вгледа в думите, делата и духа на Исус, истината започва да се разкрива като светлина, която пробива през пластовете на вековни тълкувания. Христос не е дошъл да създаде институции, догми, правила, йерархии, ритуали и структури. Той не е дошъл да бъде глава на църква, нито да бъде символ на религиозна система. Той е дошъл да донесе Истина, Любов и Мъдрост — живи, дишащи, трансформиращи сили, които не могат да бъдат затворени в храмове, книги или канони.

Историята на човечеството обаче показва, че хората имат склонност да превръщат живото учение в структура, свободата — в закон, любовта — в правило, а истината — в догма. Христос говори за вътрешно царство, за живо общение с Бога, за братство между хората, за любов, която не познава граници. Но след Него хората създадоха институции, които често противоречат на духа на Неговото учение. Христос донесе път, а хората построиха стени. Той донесе свобода, а хората създадоха правила. Той донесе единство, а хората създадоха разделения.

В Евангелието според Лука (12:51) Христос казва: „Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, а разделение.“ Това изречение е едно от най-неразбраните в цялото Писание. Христос не говори за война, а за сблъсък — сблъсък между истината и лъжата, между свободата и догмата, между живия дух и мъртвата традиция. Неговото учение е толкова радикално, толкова различно от установените порядки, че неизбежно предизвиква разделение. Истината винаги разделя — тя отделя светлината от тъмнината, живото от мъртвото, автентичното от изкуственото.

Христос не е дошъл да създаде религия, защото религията е човешка конструкция. Тя е опит да се систематизира нещо, което по своята природа е безкрайно. Тя е опит да се постави рамка на нещо, което е по-голямо от всяка рамка. Христос не е дошъл да бъде основател на православие, католицизъм, протестантизъм или която и да е друга деноминация. Тези структури са създадени от хората — от техните страхове, нужди, амбиции, интерпретации. Христос донесе универсална истина, а хората я превърнаха в множество религии, всяка претендираща за единствената правилна.

Учението на Христос е за живот, а не за правила. То е за братство, а не за разделение. То е за любов към всички същества, а не за принадлежност към определена институция. Христос говори за един Бог — Баща на всички, а не за бог, който принадлежи на една група, една нация или една религия. Той говори за вътрешно преобразяване, а не за външни ритуали. Говори за сърцето, а не за закона. Говори за духа, а не за буквата.

Но хората не приеха това учение в чистата му форма. Те го пречупиха през своите страхове, през своите нужди от контрол, през своите желания за власт. И така се родиха институциите — структури, които често противоречат на основните принципи на Христос. В Неговото учение няма място за йерархии, за посредници между човека и Бога, за страх, за вина, за наказание. Но религиите, създадени след Него, често използват именно тези инструменти.

Христос донесе духовно учение и начин на живот, а не религиозна система. Той говори за вътрешно царство, което не може да бъде построено от човешки ръце. Той говори за любов, която не може да бъде наложена със закон. Той говори за истина, която не може да бъде заключена в книга. Той говори за свобода, която не може да бъде ограничена от институции.

Именно реакциите на хората — техните страхове, техните интерпретации, техните нужди от структура — доведоха до формирането на различни религии след Него. Христос не е създал религии — хората ги създадоха. Христос не е създал догми — хората ги написаха. Христос не е създал институции — хората ги построиха. Христос донесе светлина — хората я разделиха на цветове и я заключиха в витражи.

Истината е проста: Христос е дошъл да освободи, а не да ограничи. Да обедини, а не да раздели. Да пробуди, а не да приспи. Да покаже пътя, а не да създаде система. И когато човек се върне към Неговите думи, към Неговия дух, към Неговата любов, той разбира, че Христос е много повече от религия. Той е път, истина и живот — не институция, не догма, не структура.