Забранената молитва, която Исус използва, за да избяга от Демиурга (Кажете я преди сън)

 Забранената молитва, която Исус е преподавал на избраните: пътят за бягство от Демиурга

В гностическите предания съществува едно учение, което е толкова дълбоко, толкова смущаващо и толкова трансформиращо, че през вековете е било систематично заличавано, пренаписвано и скривано. Това учение твърди, че Исус е предал на вътрешния си кръг молитва, която не прилича на нито една от познатите молитви. Тя не е молба, не е поклонение, не е изповед. Тя е ключ. Ключ, който отключва съзнанието от влиянието на Демиурга, създателя на материалния свят, когото гностиците наричат владетел на този свят. Тази молитва е била използвана не за да се получи благословия, а за да се прекъсне връзката с илюзията. Тя е била произнасяна не през деня, а в момента, когато съзнанието е най-близо до границата между световете — точно преди сън.

Гностиците описват как Исус е предупреждавал учениците си, че сънят е моментът, в който съзнанието е най-уязвимо. Това е моментът, в който Архонтите могат да се приближат, защото границата между физическото и нефизическото се разтваря. Това е моментът, в който човек може да бъде атакуван чрез страх, чрез сънища, чрез внезапни пробуждания в тъмнината. Но това е и моментът, в който човек е най-силен, защото съзнанието му е най-близо до истинската си природа. Исус е учил, че именно тогава трябва да се произнася молитвата. Не за защита, а за освобождение.

Гностиците описват Демиурга като същество, което е създало света, но не е създало истината. Той е създал материята, но не е създал съзнанието. Той е създал законите на физическата реалност, но не е създал Монадата. Той е създал света, за да държи съзнанието в капан, забравящо своя произход. Исус е учил, че човек трябва да се освободи от влиянието на Демиурга, ако иска да се върне към източника. Той е учил, че молитвата е инструмент за това освобождение.

Гностиците твърдят, че молитвата се състои от три части. Първата е декларацията за суверенитет. Това е моментът, в който човек заявява, че не принадлежи на света на Демиурга. Това не е бунт, а разпознаване. Човек заявява, че е съзнание, а не форма. Че е излъчване на Монадата, а не творение на Демиурга. Че е свободен отвътре, независимо от външните обстоятелства. Тази декларация променя честотата на съзнанието. Тя прекъсва връзката с влиянието на Архонтите.

Втората част е събуждането на паметта. Това е моментът, в който човек призовава спомена за своя произход. Гностиците описват това като вътрешно действие, при което човек се обръща към тишината в себе си и позволява на искрата да се прояви. Това не е интелектуално действие, а екзистенциално. Това е моментът, в който човек започва да усеща, че е повече от тялото, повече от ума, повече от историята си. Това е моментът, в който човек започва да усеща Монадата.

Третата част е осъществяването на незабавно бягство. Това не е физическо действие, а честотно. Гностиците описват това като момент, в който човек се издига над влиянието на Демиурга. Това е моментът, в който съзнанието се отделя от света на формите и се свързва с източника. Това е моментът, в който човек става недостъпен за Архонтите. Това е моментът, в който човек започва да се движи в сънищата си като свободно същество, а не като пленник.

Гностиците твърдят, че когато човек започне да използва тази молитва, той може да преживее осъзнати сънища. Това не са обикновени сънища, а състояния, в които човек е напълно буден вътре в съня. Това е знак, че съзнанието се освобождава. Човек може да преживее посещения в три сутринта. Това не са кошмари, а моменти, в които системата реагира на освобождението. Човек може да преживее отпор от самата реалност. Това не е наказание, а знак, че процесът работи.

Гностиците описват тази молитва като оперативно ръководство. Тя не е символична. Тя е практична. Тя е инструмент за освобождение. Тя е начин да се оттегли съгласието от илюзията. Тя е начин да се започне пътуването обратно към Монадата още приживе. Исус е учил, че човек не трябва да чака смъртта, за да се върне към източника. Той е учил, че човек може да го направи сега, ако знае как.

Тази молитва е била заличена, защото тя прави човека свободен. Свободният човек не може да бъде управляван чрез страх. Не може да бъде манипулиран чрез вина. Не може да бъде контролиран чрез обещания за спасение. Той вече е спасен, защото е пробуден. Той вече е свободен, защото е разпознал себе си. Той вече е недостъпен, защото вибрира в честотата на Монадата.

Така това учение се превръща в покана към пробуждане. Ако човек усеща, че е наблюдаван в тъмнината, това не е слабост. Това е знак. Ако човек усеща, че сънят му е поле на битка, това не е кошмар. Това е истина. Ако човек усеща, че има нещо отвъд, това не е въображение. Това е зов. И когато човек започне да разбира това, той осъзнава, че молитвата не е думи. Тя е честота. Тя е врата. Тя е път.