Момиче видя града на бъдещето и сподели подробности за живота там.

Знаете ли, понякога най-необичайните събития в живота се случват неочаквано. Да, има хора, и аз ги познавам, които са пътували до аномални зони при първа възможност да видят нещо мистериозно. И са успявали, ако не от първия път, то от десетия. Но по-голямата част от хората живеят по обичайната формула: дом - работа - дом. През уикендите понякога излизат някъде. При такава рутина обаче на практика няма място за нещо невероятно. За нещо, което би могло да се нарече чудо.

След като завършва образованието си, Галина Сергеевна си намира работа като секретарка. Работното време е доста поносимо – от 9:00 до 18:00 часа. Офисът е само на няколко минути пеша от дома. Заплатата е прилична – изглежда, че всичко ѝ върви добре. За съжаление, никога не знаем какво ще ни донесе утрешният ден. Или по-скоро знаем, но не напълно. Има събития извън нашия контрол.

Галина Сергеевна се озова в необичайна ситуация.

След работа в петък, Галина Сергеевна се обадила на приятелка и решила да се срещнат, за да си поговорят. Избрали кафене, на двадесет минути пеша. Тя се отправила натам. На около половината път се случили поредица от несвързани събития, които довели до инцидента.

Куче излая силно. Галина отскочи настрани, подхлъзна се и падна. Бързо се ориентира и стана; за щастие пътят беше осеян със сняг, така че дрехите ѝ не бяха мръсни. Тогава няколко момчета, хвърляйки снежни топки едно по друго, удариха преминаващ куриер, който, със затворен козир на каската си, се блъсна в нещастната героиня на историята.

Викът ѝ спря всичко около нея. Гълъби от покрива на къщата излетяха. Момчетата изоставиха игривите си игри. Горкият доставчик, който също беше пострадал, се втурна на помощ на момичето. След минути около него се събра тълпа. Извикана беше линейка. Пострадалата не реагираше и просто лежеше там. Едва в болницата беше установен естеството на нараняванията ѝ. Животът ѝ не беше застрашен, но възстановяването ѝ отне много време.

Галина се свестила само шест дни по-късно. Лекарите предсказали, че ще се събуди на втория или третия ден, но това отнело повече време. Тя започнала да говори почти веднага. Изпитвала силна болка, въпреки че твърдяла, че само преди миг е била в някакъв фантастичен свят. Според нея това можело да е Земята в далечното бъдеще, защото това, което видяла, все още не съществувало в нашия свят. Все още не било създадено. И там Галина не просто виждала сцени; тя живеела пълноценен живот.

Градът, в който се озова, беше огромна стъклена сфера. Вътре имаше вода и многоетажен изкуствен остров с небостъргачи, алеи, тераси и водопади. Там живееха огромен брой хора. Само изглеждаше компактен, но в действителност съдържаше всичко необходимо за постоянно пребиваване на десетки милиони жители.

Всеки от тях имаше свой собствен дом. Обосновката за такъв необичаен град беше проста: след последната война възникна необходимостта от възстановяване на околната среда. Тя остана в критично състояние. За да се смекчат щетите, причинени от човешката дейност, беше приет план за такива автономни градове.

Благодарение на оцелелите системи с изкуствен интелект бяха построени няколко такива „стъклени сфери“. Това, което ги правеше уникални, беше не само самата изключително необичайна концепция, но и фактът, че всеки град беше летящ и плаващ кораб. От време на време те летяха или плаваха до ново място.

Цялата тежка работа се извършваше с помощта на роботи и безпилотни системи, управлявани от изкуствен интелект. Хората бяха ангажирани в три области: наука, култура и религия. Заетостта в този свят зависеше от способностите и талантите на човек, идентифицирани в детството и доразвивани чрез индивидуално обучение. Работеше се или в културния сектор, или в полза на науката. Третата област – религиозните и духовните практики – също беше обособена като отделен клон на работата.

Момичето видя невероятен град.

Пари не съществуват в този свят. Всеки работи в полза на цивилизацията. Нуждата от пари изчезна, след като бяха създадени устройства, които можеха да създават храна и лекарства от елементарни частици. Такива продукти бяха наречени „за сваляне“. Галина обаче казва, че не е забелязала никаква разлика между храната, която е яла в онзи свят, и в нашата реалност.

Това е много ангажиращ процес. С помощта на невронен интерфейс създавате хранителен план. След това тази информация се прехвърля към устройство, разположено във вашия дом, и само за няколко секунди създавате пълноценно хранене с набор от полезни минерали, витамини и други хранителни вещества.

Извън града се провеждат екскурзии и експедиции. Често в тях участват и учени. Като цяло животът там е поразително различен от нашия. И Галина Сергеевна е сигурна, че това не е било просто сън или видение; тя наистина е била в тялото на някой друг в тази реалност.