Наистина ли Яхве означава „АЗ СЪМ“? – Обяснено! | Иврит

 Наистина ли Яхве означава „АЗ СЪМ“ – обяснено чрез иврит, граматика и история

Фразата Ehyeh Asher Ehyeh от Изход 3:14 е една от най-обсъжданите в библейската филология, защото стои в основата на начина, по който поколения читатели са разбирали божественото име и неговата връзка с идентичността, действието и езика. Преводът Аз съм, който съм е толкова дълбоко вкоренен в западната култура, че често се приема като буквален и окончателен, но библейският иврит не функционира като съвременните езици, нито като гръцката философска традиция, която по-късно оформя богословието. Глаголът ehyeh не е сегашно време, а несвършено, което означава действие в процес, нещо, което предстои, което се развива и не е фиксирано в статично състояние. Това променя цялата картина, защото вместо да изразява чисто битие, той изразява движение, възможност и разгръщане.

В древния иврит идентичността не се определя чрез абстрактни категории, а чрез действие и проявление. Затова Ehyeh Asher Ehyeh може да се разбира като Ще бъда това, което ще бъда или Ще се проявя така, както ще се проявя, което е много по-близо до граматичната структура на текста. Тази динамичност съответства напълно на начина, по който библейските разкази представят името YHWH, което само по себе си е граматично необичайно, трудно за произнасяне и съпротивляващо се на фиксиране. Името не е предназначено да бъде дефиниция, а знак за присъствие и действие. То не може да бъде заключено в една формула, защото самият език отказва да го направи статично.

Когато текстът е преведен на гръцки в Септуагинта, преводачите използват ego eimi ho on, което вече носи философски оттенък. Гръцката мисъл е ориентирана към понятието за битие като неизменна същност, затова разказното и динамично значение на ивритския оригинал се превръща в метафизично твърдение. Така текстът започва да се тълкува през призмата на Платон, Аристотел и по-късните богослови, които виждат в него израз на абсолютното и вечното битие. Това е огромна промяна, защото превръща един разказ за действие и обещание в философска формула. В резултат Яхве започва да се разбира не като действащ и участващ, а като абстрактен принцип, което е различно от начина, по който древните евреи са възприемали божественото.

Ивритската граматика показва, че Ehyeh не означава Аз съм в смисъла на фиксирано състояние. Несвършеното време е отворено и многопластово. То може да означава бъдеще, продължаващо действие, намерение или процес. Затова Ehyeh Asher Ehyeh е израз, който отказва да бъде затворен в рамка. Той е израз на свобода, непредвидимост и отказ от езиков контрол. Името YHWH също носи тази идея, защото е свързано с глагола да бъда, но не като статично битие, а като действие и присъствие. То е име, което не може да бъде произнесено напълно, не може да бъде дефинирано и не може да бъде притежавано. То остава отворено и изплъзващо се, което е в духа на древноизточната мисъл, в която имената са проявления, а не етикети.

Гръцкият превод променя не само думите, но и логиката на текста. От разказ за освобождение и действие той се превръща в философско твърдение за същността на битието. Това влияе върху богословието, философията и езика, защото променя начина, по който се мисли за божественото. Когато се върнем към ивритския текст, виждаме, че той не се интересува от метафизика, а от действие, история и движение. Ehyeh Asher Ehyeh е обещание, а не дефиниция. Той казва ще бъда с вас, ще действам, ще се проявя, ще бъда това, което ситуацията изисква. Това е динамика, а не статичност. Това е език, който отказва да бъде превърнат в философска формула.

И когато разберем това, Изход 3:14 започва да звучи по съвсем различен начин. Той не е крайно твърдение, а отворена врата. Не е определение, а движение. Не е Аз съм, а Ще бъда. И това променя всичко.