Ето и нещо стряскащо за отвъдното, което ни кара да се замислим:

Имах един изключителен сън около 26-годишна възраст, макар че не помня точната дата. Не беше преживяване близо до смъртта, но беше нещо, което се усещаше също толкова силно. Израснах в Ню Джърси, близо до Филаделфия, с група от много близки приятели. Животът ни беше труден и, за съжаление, загубих много от тях. Двама от най-близките ми приятели тогава бяха Уили, познат като Малкия Уил, и Тони. Уили загина, след като беше блъснат от кола; имаше съмнения около обстоятелствата с момичето, с което беше, но никога не се изясни напълно. Когато имах този сън, Тони все още беше жив, макар че не бяхме се чували от погребението на Уили.

Когато Уили почина, бях на път за интервю за работа. Не можах да го завърша. Спомням си как помолих да си тръгна по средата, като обясних какво се беше случило, и интервюиращият сигурно видя, че съм разстроен, защото ме пусна без колебание. Качих се в колата и отидох право към дома на Уили, а когато пристигнах, майка му седеше до прозореца, просто гледаше навън. От улицата я попитах дали е истина, и тя кимна. Счупихме се заедно, макар че все още бях навън.

Малко по-късно, докато съпругата ми беше при майка си, прекарах нощта в къщата на баща ми и заспах на дивана му. Именно тогава сънувах най-яркия сън в живота си — сън толкова ясен, че помня всеки детайл и до днес. Шофирах из квартала си в кола, която не притежавах, със силна музика. Изведнъж Уили се появи на предното стъкло, с протегнати ръце и окървавено лице. Натиснах спирачките, изскочих от колата и го видях, стоящ пред мен. Докато тичах към него, той продължаваше да се отдръпва, почти сякаш се телепортираше всеки път, когато се приближавах. Каза ми, че не мога да го докосна и че няма много време, но че е поискал разрешение да ме види.

Уили не говореше на глас. Вместо това ми комуникираше телепатично, и усетих, че крие устата си заради кръвта. Казах му колко много ми липсва и че го обичам, и той призна, че знае. Усещането беше, сякаш виждаше всичко — мислите ми, емоциите ми, живота ми. След това ме помоли да предам съобщение на Тони — да му кажа да се обади на майка си. Опитах се да обясня, че не съм бил в контакт с Тони от погребението, че не знам как да го намеря, но Уили продължаваше да се отдръпва, докато не изчезна зад един ъгъл.

Когато се събудих, бях обхванат от чист ужас — страх, който никога преди не бях изпитвал. Едва успях да стана и отидох направо в стаята на баща ми, за да му разкажа какво се беше случило. Беше точно 3 сутринта, когато го събудих. Без колебание, баща ми ми подаде ключовете и каза, че трябва да намерим Тони, за да му предам съобщението на Уили. Казах му, че не знам как да намеря Тони, но баща ми ме увери спокойно, че начинът ще ми се разкрие.

Сутринта отидох в къщата на майката на съпругата ми, за да й разкажа за съня. Докато го преразказвах, телефонът й иззвъня и лицето й пребледня. Подаде ми телефона — беше Тони, който се обаждаше от Маями. Един приятел го беше срещнал на почивка и му беше дал нашия номер. След като разказах на Тони за съня, подчертах колко е важно да се обади на майката на Уили, след което затворих, твърде развълнуван, за да продължа разговора. Никога не разбрах дали той изпълни това, и Тони почина малко след това. Нямах възможност да говоря с него отново.

Години по-късно, братовчед ми, който наскоро беше загубил баща си, ми се обади неочаквано. Беше дълбоко разстроен и започна да разказва за сън, в който баща му му се обадил, казвайки, че му е студено и че му липсва. Докато описваше съня, спомена, че се е събудил със същия интензивен ужас, който аз бях изпитал. Осъзнах, че се беше свързал с мен, за да валидирам преживяването му, и му разказах за моето. Заплакахме заедно, осъзнавайки, че тези сънища ни бяха променили.

Моята история може би не е толкова драматична, колкото други, но за мен е дълбоко реална. Готов съм да свидетелствам за нея при всякакви обстоятелства, защото ме промени из основи. Някога живеех безразсъдно, но с времето станах по-емпатичен, по-разбиращ за чуждите страдания. Не разказвам често тази история, но когато го правя, тя ми напомня за дълбочината на това преживяване и за неразрушимите връзки, които носим през живота и смъртта.