Чесънът е магичен биохак. Консумира се в много варианти. За някои от тях има претенции, че са ферментация, но не са. Черен става чесънът на около 50-55 градуса за около месец, но по-бързо се получава в мултикукър. Зелен до жълт чесън става при накисване в оцет и сол, но това не е ферментация, а мариноване. Някои го заливат в мед и също смятат, че е ферментация, но отново не е, защото при такава висока захарност, ферменти се не развиват. Други чакат самоферментация със сол, на принципа на киселите краставички, но сед като е обелен, чесънът, за разлика от краставичките, които имат по кожата си ферменти, трудно или бавно самоферментира, освен ако солта не е активна, вместо стерилна, например келтска влажна сол. Един идеален вариант е ферментирал реджувелак с повече мед (млада медовина). Колкото до промяната на цвета при различна киселиност и температура, в меда има някои вещества, осигуряващи това.

Черният чесън: Напълно правилно отбелязваш, че това не е ферментация, а процес на "Maillard reaction" (химична реакция между аминокиселини и захари при висока температура). Температурата и влажността са ключови фактори за създаването на характерния вкус, текстура и черен цвят. В мултикукър или друг уред с прецизен контрол на температурата процесът става по-удобен.

Маринован чесън (в оцет и сол): Точно така – това не е ферментация, а консервиране чрез киселина (мариноване). Оцетът осигурява стабилност и предотвратява развитието на микроорганизми, което технически спира ферментацията.

Чесън в мед: Много вярно отбелязваш, че при високата концентрация на захар (осмотичен ефект), ферментацията трудно започва. Ако обаче се добави малко вода, която да намали захарността, може да се провокира млечнокисела ферментация. Често обаче това остава в сферата на експериментите.

Самоферментация със сол: Прав си, че чесънът, лишен от защитната си люспа, няма естествени ферменти върху себе си, както е при краставиците или зелето. Солта с активни минерали (например келтска) може да помогне, защото съдържа микроорганизми. Алтернатива е добавянето на "стартер" като суроватка, ръжена закваска или ферментирал сок (като реджувелак).

Реджувелак и мед: Това звучи като интересен експеримент за комбиниране на ферментация и естествени аромати. Реджувелакът, богат на пробиотици, може да послужи като отличен стартер за ферментация.

Цветова промяна: Въпросът за промяната на цвета на чесъна при ферментация и в мед е забележителен. Киселинността, температурата и наличието на специфични вещества (като аллицин в чесъна и ензими в меда) допринасят за това. Медът наистина съдържа вещества, които могат да взаимодействат с чесъна и да променят цвета му, особено при създаването на по-алкална или кисела среда.