КАК БЕШЕ СЪЗДАДЕН ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ НА САЩ

Федералният резерв на САЩ е частна структура, появила се на бял свят през декември 1913 г.

Тази година се навършват 111 години, откакто банкерите поеха печатането на световните пари.

Федералният резерв е една частна печатница за производството на пари в неограничено количество.

През вековете хората са се разплащали помежду си със скъпоценни метали, оформени във вид на монети или кюлчета. Липсата на златно или сребърно покритие винаги е била причината за икономическите кризи. Малката парична маса диктувала съответния обем производство. Когато в икономиката навлизали повече скъпоценни метали, икономиката разцъфтявала. След като била открита Америка, към Стария свят поели огромни кораби със злато и сребро – настъпил икономическият бум. Но не навсякъде.

През 17 век Англия за разлика от Испания още нямала обширни колонии, затова държавният й бюджет винаги бил в дефицит. Войните, преди всичко с Франция, изисквали огромни пари.

През 1694 г. била създадена Английската банка с учредители, от една страна, частни финансисти, от друга – короната. Създателите декларирали, че от златото и среброто в хранилищата се произвеждат парични знаци, които можели да се обменят срещу скъпоценните метали. Но и Английската банка можела да печата колкото си иска банкноти.

Внезапно Великобритания напечатала много пари и заради това спечелила войната с Франция и Испания.

Великобритания започнала да строи своята империя. Хранилището на Английската банка започнало да се пълни, отпаднала необходимостта да се печатат повече пари. Възникнал прецедентът – във властта влезли и финансистите – барон Натан Ротшилд, Дизраели, лорд Биконфилд. Но патриархалното и много консервативно английско общество с неговата силна и влиятелна аристокрация не давало възможност на банкерите да се активизират твърде много.

В САЩ обаче нямало аристокрация; безсъсловното общество имало отлични шансове да установи властта на парите. Основателите на американската държава усетили тази заплаха. „Банкерските организации са по-голяма опасност от вражеските армии. Ако американският народ позволи на частната централна банка да контролира емисията на своята валута, тя първо чрез инфлацията, след това – с дефлацията, и оформящите се около банките корпорации ще лишат хората от цялата им собственост. И един ден децата ще се събудят бездомни на земята, която някога са извоювали техните бащи...” – това са думи на третия президент на САЩ Томас Джеферсън.

По времето на ипотечната криза през 2007-2008 г. стотици хиляди жилища минаха в ръцете на банките.

През целия 19 век се водят войни да бъде създадена частна печатница за пари. В тази тайна война загинали поне двама президенти.

„Властта на парите преследва народа ни по време на мир и плете заговори срещу него. Тя е по-деспотична от монархията, по-нагла от аристокрацията и по-егоистична от бюрокрацията...” – заявил Ейбрахам Линкълн. Скоро след това го убили и покушението срещу него и досега е забулено в тайна.

„Този, който контролира паричната маса във всяка страна, е пълен господар на нейната промишленост и търговия. Когато разберете как цялата икономическа система така или иначе се контролира от няколко влиятелни души, няма нужда да ви се обяснява кои са причините за депресиите и инфлациите...” – това са думи на президента Джеймс Гарфилд. Той бил застрелян две седмици, след като се изказал срещу банкерите (на 2 юли 1881 г.).

Американците упорито се съпротивявали. Консерватизмът и вярата в Бога (повечето от американците били протестанти) били непреодолими бариери. Задкулисието започнало да руши тези две барикади.

Първо започнала кампания срещу църквата. Теорията на Чарлз Дарвин, която обявила за прадеди на хората маймуните, поставила под съмнение най-главните постулати на християнството. Второ, появило се учението на Карл Маркс. Този човек живял голяма част от живота си във финансовата столица на света – Лондон, и никой не изгонил от там идеолога за разрушаването на капиталистическото общество.

В САЩ в началото на ХХ век ситуацията се изострила. Работниците редовно стачкували, увеличавала се престъпността, влиянието на църквата намалявало. Оставало само да се създадат условия властта да бъде уплашена чрез масови вълнения. Избухнала финансовата криза през 1907 г.

Индексът Dow Jones внезапно паднал с 50%; акциите на водещи компании се обезценили. Заемите поскъпнали до 1500-1800 процента; страната била залята от безработица.

Това сътресение неслучайно се свързва с името на Джон Пирпонт Морган- старши (Джей Пи Морган). Тогава той ръководел огромна финансова империя в САЩ и Великобритания. Чрез подконтролните си СМИ той организирал изтичането на информация за големите проблеми в редица водещи банки. Веднага възникнала криза в доверието; хората започнали масово да теглят влоговете си. Самият Морган обещал да върне на хората спестеното. А пресата по негово поръчение започнала кампания за създаването на „независим емисионен център”. Тази демонстрация на сила се оказала достатъчна и през 1913 г. президентът Уидроу Уилсън подписал закона „За Федералния резерв”. Уилсън оглавил Америка за пръв път през 1901 г., когато застреляли Уилям МакКинли. Този политик обещал да не ограничава дейността на монополите, които неговият предшественик ветеран от Гражданската война и защитник на американските производители редовно поставял на мястото им.

Скоро след създаването на Федералния резерв започнала Първата световна война, в резултат от която рухнали две валути, обезпечени със злато – руската рубла и германската марка. Но срещу финансовите олигарси се обявили много американски бизнесмени, сред които и много влиятелни. И ето през 1929 г. започнала Великата депресия.

Лихвата на Федералния резерв внезапно скочила; от икономиката била иззета почти половината от паричната маса; стойността на заемите хвръкнала до небесата. Предприятията с кредити се разорили; обикновените хора, измъчени от потребителски заеми, също. Ценните книжа нищо не стрували; милиони останали без работа. Според оценки на различни историци по времето на тези събития в САЩ от недояждане починали 7-12 милиона души. Гладомор по американски...

Дошъл на власт 32-рият президент – Франклин Делано Рузвелт. И започнала „борбата с кризата”. На американците забранили да притежават скъпоценни метали; те били задължени да ги дават в определени банки – в противен случай били заплашени от затвор. След като златото било иззето, веднага поскъпнало. Паралелно с това вървял процесът на изкупуване на американската промишленост; най-големите предприятия били заграбени от банкерските кланове, собственици на Федералния резерв.

Не всички мълчали пред този безпредел. Конгресменът от Пенсилвания банкерът Луис Макфадън разобличил Великата депресия: „Тя не е е случайна, а е добре планирана акция срещу нас...” На 50 години политикът внезапно починал от инфаркт...

Втората световна война направи САЩ най-богатата страна в света. Инвестициите й в изграждането на Третия райх се увенчаха с успех. Сред американските покровители на Хитлер са Рокфелер и Морган. През лятото на 1929 г. представители на моргановата финансово-промишлена група на специално съвещание на банкерите признали необходимостта да се поддържа германското нацистко движение. Така Адолф Хитлер идва на власт благодарение на Вашингтон и Лондон.

През 1944 г., преди още да затихнат залповете на оръдията, всички държави подписват Бретън-Уудското съглашение – доларът се превръща в единствената законна световна валута. С тези зелени хартийки, напечатани от частния Федерален резерв, които нямат никакво обезпечение, се предлага да се извършват всички плащания и да се съхраняват златно-валутните резерви.

Внезапно Съветският съюз отказва да ратифицира документа, а през 1950 рублата получава златно покритие. На новата валута са готови да преминат и капиталистическите страни, но умира Сталин, а Хрушчов бързо ликвидира проекта за конвертируемата рубла. Дали е съвпадение?

Така в света започва еднолично да управлява всесилният долар. Но внезапно в САЩ възникват проблеми. Младият успешен президент Джон Ф. Кенеди – представител на влиятелен ирландски клан, започва кръстоносен поход срещу Федералния резерв. В речта си за „секретните общества” Кенеди призовава да се изгради алтернативна система на властта. И от думи минава към дела. Правителството със съответния указ на президента № 11110 започва емисия от банкноти, обезпечени със запаси от скъпоценни метали на Министерството на финансите. На тези доларови банкноти вече пише «United States Note», а не «Federal Reserve Note». Т.е. това вече не е задължение на частната структура, а на държавата.

След половин година Кенеди е убит. Банкнотите са иззети, а днес двудоларовите и петдоларовите банкноти от 1963 г. са рядка ценност.

„Джон Кенеди не действа в интерес на някой независим американски бизнес – такъв след Великата депресия не беше останал. Като президент той се чувстваше марионетка в ръцете на Федералния резерв, а на него това не му харесваше. Излиза, че Кенеди се е борил за интересите на целия американски народ; той по същество се опита да извърши държавен преврат отгоре...” – смята историкът Н. Стариков.

Но „контрареволюцията” е потушена. И днес се чува повече думата на шефа на Управителния съвет на Федералния резерв – Бен Шалом Бернанке, отколкото на президента в Белия дом.

„Ние придобихме едно от най-неуправляемите и най-зависимите правителства в цивилизования свят. Това не е правителство на свободно изразените мнения, не е правителство, което изразява волята на болшинството, а правителство, което ни налага решенията на една шепа силни в света...” – твърди Уидроу Уилсън.

Тази воля днес се налага не само на Америка. Арабите искат да търгуват нефт срещу динари, германците – да продават машини срещу марки, китайците – за юани... Но засега никой не е готов да воюва със САЩ заради това. Макар всички да разбират, че САЩ ограбват света, предлагайки виртуални цифри срещу напълно материални ресурси. САЩ открито заявяват, че са хегемон в света, че са единствено силни и безалтернативни...

Да видим какво ще постигнат Русия, Китай и БРИКС…