ПЪРВИ НА ОНЯ СВЯТ ЩЕ НИ ПОСРЕЩНАТ НАШИТЕ КУЧЕТА…

Всички, които са били с нас на този свят. Ние трябва да минем през тесен и опасен мост и да стигнем до другия бряг. Кучетата ще ни помогнат да преминем по този мост и ще прогонят злите духове, които ще се опитат да ни попречат. И кучетата ще се радват ужасно при срещата с нас, както винаги; ще подават предните лапи, ще скачат и възторжено ще лаят…

Така смятали древните скандинавци. Други народи също вярвали в това. Нашите кучета предано ни чакат на моста, както винаги са ни чакали. И затова те не минават на другия бряг –  нас чакат. Макар че трябва да ни чакат цяла вечност.

Някога сметнали кучетата за нечистоплътни животни и заповядвали да ги унищожават; бедуините спасили своите кучета. Те просто казали: „Те не са животни. Те са наши приятели. А вас не искаме да ви знаем и не желаем да вършим жестоки глупости. Приятелите си ние не убиваме. Въобще се стремим по-малко и по-рядко да убиваме. Така че махайте се оттук, докато сте живи…“

Всички велики люде много обичали своите кучета. Чехов имал таксик, Чърчил – пудел, Фройд – пекинез, Шопенхауер също имал пудел; дори жестоките хора имали кучета.

Кучето е верен и вечен приятел, на този, и на онзи свят.

В края на 19 век един фермер убил кучето на друг. Този Хорнсби решил, че съседският пес е заплаха за овцете му. Той отглеждал овце. И убил кучето на съседа си… Като си помислиш, хората убиват, а тук – едно куче…

Но стопанинът на кучето завел дело. Той бил гневен и отчаян. Не убили кучето, а приятеля му. Нима можеш да мълчиш, когато са убили приятеля ти?! Този Чарлз наел трима видни адвокати, за да накаже убиеца. Хорнсби се изплашил и също започнал да плаща на адвокати.

Процесът привлякъл вниманието на цяла Америка. Защото този процес бил за убийството на приятеля. И за това, дали кучето има права. Дали има душа. И може ли да се отнасяме жестоко към животните. Тогава и към хората не се отнасяли много хуманно. А тук – съд над човек, който само застрелял едно куче…

Един от адвокатите на потърпевшия В. Джордж Греъм, който впоследствие станал сенатор, казал, че ще спечели процеса или лично ще се извини пред всяко куче в щата Мисури.

И спечелил делото. Жестокият фермер бил наказан справедливо. Присъдата била произнесена след речта на адвоката пред съда и пред публиката. Той казал следното: „Единственият, съвършено безкористен приятел на човека в този користен свят, приятел, който никога няма да го напусне, който никога не е неблагодарен и няма да го предаде, е кучето. То остава до човека в богатство и в бедност, в здраве и болест. Кучето ще спи на студената  земя, където духат ледени ветрове и яростно замитат снега, само и само да бъде със стопанина си.

То ще целува ръката му, дори тази ръка да не може да му даде вода; то ще зализва раните – резултат от сблъсъка с жестокостта на заобикалящия свят.

Кучето ще охранява съня на своя беден стопанин така ревностно, все едно че е принц.

Когато си заминават всички останали приятели, кучето остава.

Когато вашите богатства отлитат и всичко се къса на парчета, кучето остава постоянно в своята любов, както слънцето, шестващо по небето…“

Ето това казал адвокатът. И всички се замислили и замълчали. А след това съдът признал жестокия фермер за виновен и отсъдил наказание. Защото в душата си всички разбрали кой е техният най-верен и най-предан приятел. Дори този приятел да не умее да разговаря… Той ни разбира без думи…

Този верен приятел не иска нещо специално и ни приема такива, каквито сме. И е непростимо да предаваме тази дружба. Защото който е предал своето куче, ще предаде всекиго и навсякъде. Това е закон.

Котките също са добри. Аз ги уважавам. Но кучетата просто обичам. И много се надявам нашите кучета да ни посрещнат на моста. То може да не е мост, а нещо друго – но кучетата, нашите любими, ни чакат и ще ни посрещнат. И ще замахат радостно с опашки…

Анна Кирьянова

2019 г.