КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ОКСАЛАТИТЕ

Оксалатите са соли  и естери (естерите са производни на кислородните киселини, които са карбонови и неорганични) на оксаловата киселина.

Съществуват и кисели оксалати – хидрооксалати (например натриев хидрооксалат) и кисели соли (например калиев хидрооксалат).

Повечето оксалати са трудно разтворими във вода, като калциевия оксалат. Добре разтворими са калиевият оксалат и амониевият оксалат.

Самата оксалова киселина добре се разтваря и се използва за отстраняване на ръжда. Много оксалова киселина съдържа зърнената култура киноа.

Оксалатите се разпадат при нагряване, но това зависи от продуктите и условията.

Оксалати постъпват в организма отвън, с хранителните продукти, но могат да се образуват и в организма при разпадането на някои съединения и от витамин С. Установено е, че 80% от оксалатите се образуват от организма и само 20% постъпват в него с хранителните продукти.

Оксалати съдържат много растения, които са тяхната отбранителна система, чиято цел е да ги предпази от хищници. Тъй като оксалатите имат горчив вкус, отблъскват много насекоми. Организми, които консумират тези растения, получават възпаления. Излиза, че оксалатите са добро за растенията, но не и за човека.

Оксалати съдържат магданозът, спанакът, захарното цвекло, ревенът, киселецът, картофите, швейцарският манголд, черният пипер, маковото семе, фасулът, някои плодове, какаото, почти всички видове ядки (бадеми, фъстъци). Листата на чаения храст съдържат повече оксалати в сравнение с други растения.

Оксалатите са токсични за организма. Тъй като в него те се свързват с калциеви, железни и магнезиеви катийони, се натрупват във вид на кристали, които поради формата си дразнят червата и бъбреците. Тъй като оксалатите свързват един от много важните елементи - калций, продължителното хранене с продукти, които съдържат много оксалати, може да създаде проблеми на здравето на човека.

Здравият човек може безопасно да се храни с продукти, съдържащи оксалати в умерени количества, но хора, които страдат от болести на бъбреците, подагра и ревматодоиден артрит, се препоръчва да избягват храни с голямо количество оксалати. Кристалите на калциевия оксалат – по-известни като бъбречни камъни, задръстват бъбречните канали. Смята се, че 80% от бъбречните камъни са калциеви оксалати.

Когато с храната постъпва повече калций заедно с продуктите, които съдържат  оксалати, се намалява постъпването им в организма с 97%.

С една дума, оксалатите са антинутриенти, които се свързват с калция и пречат на организма да получи достатъчно количество от този минерал.

Когато оксалати бъдат засечени в тънките черва, организмът (каква съвършена природна система е!), изпраща калций, цинк и магнезий, които се свързват с тях, за да бъдат изхвърлени от тялото чрез фекалиите или урината.

Оксалатите обаче са реактивни и имат свойството да се закрепват за минералите в червата и така пречат на абсорбцията им. Само една седмица хранене с продукти, богати на оксалати, води до спад в нивата на цинк, магнезий и калций.

Ако в организма има дефицит от калций, се засилва рискът от образуването на оксалатни камъни в бъбреците. Излишъкът от оксалати в урината е предпоставка за образуването на калций-оксалати – бъбречни камъни, които се образуват най-често.

В дебелото черво съществуват бактерии, които разграждат оксалатите и не им позволяват да се абсорбират обратно в организма, за да не се налага бъбреците да ги изхвърлят чрез урината.

Ако в храната се съдържат много оксалати, това води до намаляване на количеството калций, всмукван от червата. Ако количеството достъпен калций  намалява, веднага се увеличава всмукването на постъпващите с храната оксалати.

Като следствие от голямото количество оксалати, които човек поема с храните, те попадат в излишък в урината от червата и настъпва нарушение в работата им, което води до дефицит на достъпен калций, а това е причина за възникването на хипероксалурия – засилен процес на извеждането на оксалати с урината.

Върху повишеното количество отделяни с урината оксалати влияят възпалението на червата, съпровождано с нарушено всмукване на полезни вещества, болестно увеличаване на мастните киселини или мазнини, нарушения в оттичането на жлъчка, частична дисфункция на панкреаса, чревни инфекциозни заболявания и др.

Научни изследвания показват, че употребата на антибиотици и дори на леки лекарства води до покачване нивата на оксалати в организма, което е предпоставка за образуването на бъбречни камъни.

Кои хора трябва да ограничат или избягват храни, богати на оксалати

Които имат калциево-оксалатни камъни в бъбреците, или хипероксалурия;

Които имат установен недостиг на минерали;

Които страдат от хиперпаратиреоидно заболяване (повишено производство на паратиреоиден хормон), което води до загубата на калций.

За съжаление, храните, които са богати на оксалати, са едни от най-здравословните и се препоръчват много хранителни режими.

Затова специалисти съветват  да се консумира разнообразие от храни на растителна основа с по-ниско съдържание на оксалати. Да се увеличи приемът на калций (оптималното количество е между 800-1200 мг на ден). И добро хидратиране на организма – 10-12 чаши вода на ден.