Никола Тесла критикува Алберт Айнщайн: 7 примера

Никола Тесла и Алберт Айнщайн са две от най-великите имена в историята на науката, но възгледите им за физиката и вселената често се разминават. Тесла не се колебае да изрази своите критики към теориите на Айнщайн, особено относителността. Ето седем примера, в които Тесла остро критикува възгледите на Айнщайн:

1. Относителността като метафизика

„Това, което е „мисъл“ в относителността, например, не е наука, а някакъв вид метафизика, основана на абстрактни математически принципи и концепции, които завинаги ще бъдат неразбираеми за същества като нас, чието цялото знание е извлечено от триизмерен свят.“ – NT („Великото научно откритие предстои.” Sunday Star. Вашингтон, 17 май 1931 г.)

Тесла критикува относителността като метафизическа концепция, която е твърде абстрактна и неразбираема за хората, живеещи в триизмерен свят.

2. Абсурдността на материята и силата

„Четехме много за това, че материята се променя в сила и силата се превръща в материя от космическите лъчи. Това е абсурдно. Това е същото като да кажеш, че тялото може да се промени в ум, а умът в тяло. Знаем, че умът е функция на тялото и по същия начин силата е функция на материята. Без тялото не може да има ум, без материя не може да има сила.“ – NT (Изявление на Тесла, 15 април 1932 г.)

Тесла отхвърля идеята, че материята и силата могат да се променят едно в друго, като смята това за абсурдно и ненаучно.

3. Кривината на пространството

„Може да се заключи, че намеквам за кривината на пространството, за която се предполага, че съществува според учението на относителността, но нищо не може да бъде по-далеч от ума ми. Смятам, че пространството не може да бъде изкривено, поради простата причина, че не може да има свойства.“ – NT („Радиоинженерът на Pioneer дава възгледи за мощността.” New York Herald Tribune, 11 септември 1932 г.)

Тесла категорично отхвърля идеята за кривината на пространството, като смята, че пространството не може да има свойства и следователно не може да бъде изкривено.

4. Теорията на относителността като маса от грешки

„Теорията е маса от грешки и измамни идеи, яростно противопоставени на ученията на велики хора на науката от миналото и дори на здравия разум. Теорията обвива всички тези грешки и заблуди и ги облича във великолепна математическа дреха, която очарова, заслепява и прави хората слепи за основните грешки.“ – NT („Tesla, 79, Promises to Transmit Force.” New York Times, 11 юли 1935 г.)

Тесла смята, че теорията на относителността е маса от грешки, облечени във великолепна математическа дреха, която заслепява хората и ги прави слепи за основните грешки.

5. Невъзможността за превръщане на масата в енергия

„Кинетичната и потенциална енергия на едно тяло е резултат от движението и се определя от произведението на неговата маса и квадрата на скоростта. Нека масата се намали, енергията се намалява в същата пропорция. Ако се намали до нула, енергията също е нула за всяка крайна скорост. С други думи, абсолютно невъзможно е да се превърне масата в енергия.“ – NT („Динамична теория на гравитацията.” 10 юли 1937 г.)

Тесла твърди, че е абсолютно невъзможно да се превърне масата в енергия, като смята, че това противоречи на основните закони на физиката.

6. Противоречивостта на изкривяването на пространството

„Според релативистите пространството има тенденция към изкривяване поради присъщо свойство или присъствие на небесни тела. Придавайки подобие на реалност на тази фантастична идея, тя все още е противоречива.“ – NT („Динамична теория на гравитацията.” 10 юли 1937 г.)

Тесла смята, че идеята за изкривяването на пространството е фантастична и противоречива, като твърди, че само съществуването на силово поле може да обясни движенията на телата.

7. По-старата теория на относителността

„Теорията на относителността, между другото, е много по-стара от настоящите си привърженици. Той беше издигнат преди повече от 200 години от моя прочут сънародник Бошкович, великият философ.“ – NT

Тесла подчертава, че теорията на относителността е много по-стара от Айнщайн и че е била издигната от великия философ Бошкович преди повече от 200 години.

Заключение

Никола Тесла и Алберт Айнщайн са две от най-великите умове в историята на науката, но техните възгледи за вселената често се разминават. Тесла не се колебае да критикува теорията на относителността и други концепции на Айнщайн, като смята, че те са абстрактни и противоречиви. Тези критики показват разликите в подхода и мисленето на двамата учени, като подчертават важността на разнообразието от идеи и концепции в науката.