Изследователи откриха ДНК в метеорити на възраст 2 милиарда години. Тя принадлежи на роднина на човека

На територията на Бразилия, по време на разкопки, е открит метеорит с тегло 14 килограма. Неочакваният подарък на съдбата е намерен от експедиция, ръководена от Микаела Рейгалдо. Артефактът се намирал в земни слоеве на възраст между 25 и 30 милиона години, поради което изследователите дори не предполагали, че са попаднали на нещо изключително любопитно. Археоложката съобщила за находката, и с помощта на държавна програма скалата била внимателно извадена от земята и транспортирана за допълнителни изследвания.

Микаела настояла бразилските власти да позволят анализ от специалисти от НАСА. Благодарение на своите контакти, Рейгалдо успяла да организира серия от изследвания съвместно с експерти от американската космическа агенция. В САЩ възприели възможността положително и изпратили в Южна Америка екип от 16 специалисти, както и необходима апаратура. Самата Микаела, въпреки че длъжността ѝ не била пряко свързана с изучаването на метеорити, също била включена в работната група като откривател на находката.

Метеоритът е паднал на Земята преди 25–30 милиона години.

Първите резултати от изследванията вече изненадали някои учени. Въпреки че метеоритът е паднал на Земята преди около 25–30 милиона години, неговият произход е много по-древен. Възрастта му е оценена на 2 милиарда години. В епоха, когато на нашата планета едва са се зараждали първите предвестници на живота под формата на сложни органични съединения, този фрагмент вече е кръстосвал космическото пространство. Като се има предвид, че изследователи и преди са откривали метеорити по-стари от самата Земя, това не е напълно изненадващо.

Но по-нататъшното изучаване на космическия „гост“ предизвикало тревога сред специалистите, провеждащи лабораторния анализ. Причината е, че освен минерали и други компоненти, които не предизвикват учудване, в метеорита е открита дезоксирибонуклеинова киселина – с други думи, ДНК. Първоначално се предполагало, че молекулите са попаднали в резултат на контакт с хора, но се оказало, че тя не принадлежи на човек, а на много близък до него вид.

Това откритие било оценено от учените като невероятно. В ръцете на специалистите попаднали образци от най-древната известна досега ДНК в света. Как точно се е запазила през всичките тези години – остава неизвестно. Към изследването се присъединили генетици. Експертите провели серия от анализи и стигнали до извода, че ДНК принадлежи на вид, родствен на човека. Но как е възможно това? Микаела Рейгалдо и колегите ѝ не правят прибързани заключения, но вече е ясно, че историята е крайно необичайна.

Към днешна дата няколко изследователи са изказали мнения относно откритието. Хипотезите за попадане на ДНК в метеорита са разнообразни. Например, съществува мнение, че преди 25–30 милиона години той е паднал на Земята и, възможно е, вече тук да е бил докоснат от представители на предишна цивилизация. Така се е случило генетично „замърсяване“ на образеца на нашата планета. Дори и това да е вярно, откритието е уникално с това, че в ръцете на учените е попаднала ДНК на досега неизвестно човекоподобно същество.

Втората хипотеза – ДНК има извънземен произход. Експертите не успели да установят откъде е пристигнал метеоритът. Съдейки по състава му, той има планетарен произход, но се е откъснал от вече несъществуващи планети в Слънчевата система. Тоест, обектът потенциално може да е пристигнал от други звездни системи, дори от други галактики. Пътуване от почти 2 милиарда години – това е преди всичко огромно преодоляно разстояние. Така че този космически пратеник може да е дошъл от всяко място.

А може би това е фрагмент от Фаетон?

Третата версия също е доста интересна. Около 4 милиарда години назад се е формирал съвременният модел на Слънчевата система. Учените спорят дали е съществувала планета между Марс и Юпитер. Ако митичният Фаетон някога е бил пълноценна планета, там е можело да възникне живот. И може би именно фрагмент от Фаетон е паднал на Земята преди 25–30 милиона години. За да се потвърди или опровергае тази версия, трябва да се анализират хиляди космически тела в астероидния пояс. Ако съставът съвпада, тази теория може да се окаже вярна.

Привържениците на теорията за панспермията твърдят, че този метеорит е доказателство за възможността за междупланетни и междузвездни преноси на биологични частици. От своя страна генетиците, които изучават образците, смятат, че теоретично тази ДНК е могла да се формира в земни условия. Но това не изключва версията за нейния извънземен произход. Кой знае какви условия са съществували на други планети преди 2 милиарда години? Може би недалеч от Слънчевата система е имало планета с подобни условия?