КЪДЕ ОТИВАТ ГРАДСКИТЕ ОТПАДЪЦИ: НЕУДОБНАТА ИСТИНА ЗА МОРЕТО, КОЕТО ВСИЧКИ СМЯТАТ ЗА ЧИСТО

Когато хората тръгват към морето, те носят със себе си една красива илюзия. Илюзията, че морето е чисто, естествено, девствено пространство, което не познава човешката мръсотия. Илюзията, че синята вода е символ на свобода, здраве, свежест и живот. Илюзията, че природата е отделена от града, че морето е убежище, което не може да бъде докоснато от това, което хората изхвърлят. Но истината е различна. Истината е по-тежка, по-неудобна и по-настойчива от всяка романтична представа. Истината е, че голяма част от това, което градовете не искат да виждат, се озовава именно там, където хората отиват да търсят чистота. Морето е последната спирка на отпадъците, които никой не иска да признае. Морето е търпеливият приемник на всичко, което градовете изхвърлят, скриват, измиват, изливат и забравят.

Градските отпадъци не изчезват. Те не се изпаряват. Те не се разтварят в нищото. Те тръгват по път, който започва от канализацията, преминава през тръби, шахти, подземни коридори, реки, дерета и накрая достига до морето. Много канализационни системи не са свързани с модерни пречиствателни станции. Много от тях са остарели, претоварени, компрометирани или направо липсват. И когато системата не може да поеме всичко, тя просто го изхвърля там, където е най-лесно: в реките. А реките не са крайна точка. Те са пътища. Те са течащи коридори, които водят директно към плажовете, към заливите, към бреговете, където хората плуват, играят, почиват, снимат се и вярват, че са в чиста вода.

Морето не приема само туристи. Морето приема това, което градовете не искат да видят. То приема фекални маси, които се изливат при всяко преливане на канализацията. То приема бактерии и паразити, които се размножават в топлата вода. То приема промишлени отпадъци, които фабриките изхвърлят, когато никой не гледа. То приема лекарства, химикали, остатъци от антибиотици, хормони, препарати, които преминават през човешкото тяло и се озовават в канализацията. То приема невидими микроорганизми, които не могат да бъдат уловени с просто око, но остават активни, жизнени и опасни. Всичко това се разпръсква от теченията. Всичко това се смесва с водата. Всичко това остава там, дори когато изглежда, че го няма.

Синият цвят на морето прикрива истината. Слънцето прикрива истината. Вълните прикриват истината. Но тя не изчезва. Морето не е синоним на чистота. Плажът не е гаранция за здраве. Водата не е винаги безопасна. Замърсяването не винаги мирише лошо. Понякога то е безмълвно, безцветно, безмирисно. Понякога то просто се носи по водата, докато хората плуват, играят, гмуркат се и вярват, че са в природата. Но природата отдавна е смесена с това, което градовете изхвърлят. Природата вече не е отделена от човешките отпадъци. Тя ги приема, защото няма избор.

Хората плуват в море, което споделят с отпадъците на собствения си град. Те плуват в вода, която съдържа следи от всичко, което обществото изхвърля. Те плуват в среда, която изглежда чиста, защото е синя, защото е прозрачна, защото е красива. Но красотата не е доказателство за чистота. Красотата е само повърхност. Под нея има пластове, които никой не вижда. Под нея има истина, която никой не иска да признае.

И когато човек се замисли, разбира, че това, което градът изхвърля, се връща обратно. Връща се чрез водата. Връща се чрез храната. Връща се чрез рибата, която хората ядат. Връща се чрез морските дарове, които се сервират в ресторантите. Връща се чрез кожата, която попива всичко, с което се докосва. Връща се чрез телата, които плуват в същата вода, в която се изливат отпадъците. Това, което градът изхвърля, човекът възстановява като собствено тяло. Това, което се излива в морето, се връща в човека. Това, което се изхвърля като боклук, се връща като биология.

Морето е огледало. То показва това, което градовете крият. То приема това, което хората не искат да видят. То събира всичко, което обществото изхвърля. И когато човек влезе във водата, той влиза в същата среда, която градът е замърсил. Той влиза в пространство, което е едновременно красиво и натоварено с отпадъци. Той влиза в реалност, която е по-сложна от синята повърхност.

Истината е проста: не всичко естествено е чисто. Не всичко природно е безопасно. Не всичко синьо е здравословно. И не всичко, което изглежда красиво, е свободно от човешки отпадъци. Морето е част от системата, която хората сами са създали. И докато градовете изхвърлят, морето ще приема. Докато хората вярват, че водата е чиста, истината ще остава скрита. Но тя е там. И тя чака да бъде видяна.