ПРЕХОДЪТ МЕЖДУ ИЗМЕРЕНИЯТА: РАЗПАДЪТ НА МАТЕРИЯТА, КРАЯТ НА ИЗКУСТВЕНИЯ СВЯТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕКА ОТ СВЕТЛИНА

Преходът между измеренията е древен цикъл, през който човечеството е преминавало многократно, цикъл, който е записан в митовете, в камъните, в генетичната памет, в сакралната геометрия на Земята, цикъл, който Друнвало Мелхиседек описва като промяна на честотата, при която самата материя се разпада, трансформира, преминава в ново състояние, защото реалността, която виждаме, не е твърда, не е постоянна, не е абсолютна — тя е холограма, вибрация, честота, която се поддържа от електромагнитното поле на Земята, и когато това поле се промени, когато честотата се повиши, когато вибрацията се издигне, холограмата се сменя, материята се разпада, светът се пренарежда, а човечеството преминава в ново измерение, в нова плътност, в ново състояние на съзнанието. Друнвало казва, че при преминаване от трето в четвърто измерение електромагнитната структура на реалността се променя толкова дълбоко, че всичко, което не е създадено от природата, всичко, което не е в хармония със Златното сечение, с Фибоначи, със сакралната геометрия, започва да се разпада, защото синтетичната материя няма вътрешна духовна ос, няма енергийна матрица, няма геометрия, която да я държи цяла при промяна на честотата, и затова пластмасите, синтетичните сплави, електрониката, кабелите, машините, всичко, което е изкуствено, всичко, което е създадено чрез насилствено съединяване на елементи, които природата никога не е събирала по този начин, се разпада, стопява се, изчезва от реалността, защото не може да премине в по‑високата октава.

 Когато магнитното поле на Земята падне до нула, когато полюсите се разменят, когато електрическите токове се обърнат, синтетичната материя буквално се разпада на атомно ниво, защото атомните връзки, които я държат, са нестабилни в новата честота. Това е плазмено изгаряне, електрическо стопяване, разпад на връзките между атомите, и всеки проводник, всяка жица, всяка електрическа система ще бъде ударена от гигантски електрически импулс, породен от колапса на магнитното поле, и това е като да включиш стар кабел в мълния — той просто се стопява, изчезва, разтваря се в нищото. Градовете, машините, електрониката — всичко, което е изкуствено — изчезва. Остава само това, което е естествено: камък, пръст, вода, кристали, злато, естествени тъкани, дърво (доколкото не бъде изгорено от електрическите разряди). Това е причината древните мегалити да оцеляват, а нашите небостъргачи — не. Това е причината пирамидите да стоят, а компютрите да изчезват. Това е причината да намираме каменни структури, но не и древни машини — не защото не са съществували, а защото не са могли да преминат през прехода.

Друнвало казва, че Атлантида е преминала през същия цикъл. Те са имали технологии, които са били много по‑напреднали от нашите — но те са били външни, механични, електромагнитни, а не вътрешни, духовни. Атлантите са се опитали да предизвикат прехода изкуствено, чрез огромни Мер‑Ка‑Ба генератори, създадени от марсиански инженери, но те не са разбирали напълно как работи светлинното тяло, не са разбирали, че технологията трябва да бъде вътрешна, а не външна, не са разбирали, че съзнанието е ключът, а не машината. И когато континентът е потънал, когато полюсите са се сменили, когато магнитното поле е паднало, техните технологии са се разпаднали. Нищо не е останало — нито метал, нито пластмаса, нито електроника. Оцелели са само каменните структури, защото камъкът е в резонанс с геометрията на Земята. Това е причината археолозите да намират мегалити, но не и „атлантски компютри“. Те не са изгнили — те са изчезнали от реалността, защото не са били съвместими с новата честота.

Преди самото установяване в новото измерение планетата преминава през период на пълна тъмнина — „Празнотата“, „Трите дни мрак“. Това е моментът, в който магнитното поле пада до нула, моментът, в който материята се деструктурира, моментът, в който синтетичните материали се разпадат, моментът, в който съзнанието се изчиства. Ако човек е привързан към вещите си, към технологиите си, към материалния свят, той изпитва огромен страх. Този страх го държи в ниска честота и му пречи да премине. Оцелява само онзи, който е в състояние на любов, доверие, вътрешна светлина. Това е моментът, в който се решава съдбата на човека — дали ще премине или ще остане в разпадащата се реалност.

Друнвало казва, че ако преходът се случи днес, след 10 000 години археолозите няма да намерят нито един компютър, нито един телефон, нито една пластмаса. Всичко това ще се разпадне при смяната на измеренията. Ще останат само каменните структури — пирамидите, мегалитите, храмовете — защото те са построени по законите на сакралната геометрия. Те са „котви“ за съзнанието. Те са стабилизатори на реалността. Те са мостове между измеренията.

Когато магнитното поле падне, паметта се изтрива. Това е причината след всяка високоразвита цивилизация да следва период на варварство. Хората буквално забравят всичко. Забравят езика, технологиите, знанията. Те стават като деца. Това е „форматиране“ на планетарната памет. Това е причината да има цикли на възход и падение. Това е причината да не помним Атлантида. Това е причината да не помним Лемурия. Това е причината да не помним предишните цикли.

Мер‑Ка‑Ба е живата технология. Това е въртящо се поле от светлина около тялото. Това е истинската технология на съзнанието. Ако човек активира своята Мер‑Ка‑Ба, той създава собствено магнитно поле. Той може да премине през Празнотата без да загуби паметта си. Той може да пренесе със себе си обекти от естествен произход. Той става съзнателен пътешественик между измеренията. Това е технологията, която атлантите са забравили. Това е технологията, която ние трябва да си спомним.

Слънцето е космическият огън. То не е просто звезда. То е предавател. То изпраща кодове. То изпраща енергия. То изпраща информация. Магнитното поле на Земята досега е действало като щит, който ни е пазил от този огън. Но сега щитът отслабва. Земята се „отваря“. Космическият огън влиза. Той активира ДНК. Той ускорява вибрацията. Той разделя човечеството на две групи: тези, които приемат огъня, и тези, които не издържат. Тези, които приемат огъня, стават светлина. Тези, които не издържат, се разпадат.

Това е моментът, в който „житото се отделя от плявата“. Това е моментът, в който изкуственото изчезва, а естественото остава. Това е моментът, в който човечеството се разделя на две линии на еволюция. Това е моментът, в който светът се пренарежда. Това е моментът, в който реалността се сменя.

Според Друнвало ние сме в последните мигове преди превключването. Всичко изкуствено ще се стопи. Всичко естествено ще остане. Всичко, което е в любов, ще се издигне. Всичко, което е в страх, ще се разпадне.

Или ставаш светлина, или изчезваш със старата материя. Средно положение няма.

КОГАТО ЗЕМЯТА ПОВИШАВА ЧЕСТОТАТА СИ: ОГНЕНИЯТ ПРЕХОД, РАЗПАДЪТ НА НИСКАТА МАТЕРИЯ И ТАЙНАТА НА ТАРТАРСКИТЕ ХРАМОВЕ

Земята повишава честотата си — това не е метафора, не е поезия, не е символ, а реален процес, който протича в ядрото, в магнитосферата, в йоносферата, в самата тъкан на пространството. Когато Земята повишава честотата си, всичко, което е ниска вибрация, всичко, което е тежко, всичко, което е замърсено, всичко, което е изкуствено, всичко, което е отделено от природата, започва да се разпада, да се руши, да изгаря, защото високата честота не може да поддържа ниската материя. Това е закон. Това е физика на духа. Това е космическа механика. И когато честотата се издига, всичко, което е ниско, започва да вибрира хаотично, да се разкъсва, да се стопява, да се разпада, защото не може да издържи на новата скорост, на новата светлина, на новия огън.

Това важи не само за предметите, но и за хората. Хората, които се хранят с нискочестотни храни, хората, чиито тела са замърсени, хората, които живеят в страх, в гняв, в нервност, в хаос, в омраза, в завист, в разрушителни емоции — техните тела вибрират ниско. И когато високата честота на Земята ги удари, те започват да се бунтуват, да се разпадат, да боледуват, да се разстройват, защото вътрешната им вибрация не може да се синхронизира с новата честота. Дънов е казвал: „Злото ще се разбунтува, всичко нечисто ще изгори.“ Това не е морална присъда — това е вибрационен закон. Когато светлината се увеличи, тъмното или се трансформира, или изгаря. Когато честотата се повиши, ниското или се издига, или се разпада. Когато огънят се усили, всичко, което не е чисто, се стопява.

И ние преминаваме отвъд материята — през огнените енергии, през плазмения вятър, през космическия огън, който идва от Слънцето, от Галактическия център, от самата тъкан на пространството. Но само онези, които издържат, само онези, които са чисти, само онези, които са в любов, само онези, които са в хармония, само онези, които са в светлина, могат да преминат през този огън без да изгорят. Това е изпитът. Това е преходът. Това е разделението.

И тук идва нещо важно — нещо, което малцина знаят, нещо, което е било скрито, изтрито, заличено от историята: Тартария. Старите тартарски сгради, храмове, катедрали, куполи — те не са били просто архитектура. Те са били етерови устройства, резонансни генератори, енергийни трансформатори, които са работили с честотата на Земята. Куполите не са били декоративни — те са били антени. Те са били проводници. Те са били приемници и предаватели на етерната енергия. Те са били свързани с магнитното поле на Земята. Те са били изградени от камък, който е електропроводим, който може да задържа заряд, който може да резонира с честотата на планетата.

Когато магнитното поле се е сринало, когато полюсите са се сменили, когато електрическият заряд е преминал през Земята като гигантски гръм, тези сгради са станали гръмоотводи, проводници, канали, през които е протекла огромна електрическа енергия. Камъкът е проводим. Металните куполи са проводими. Етерните структури са проводими. И когато през тях е преминал този космически ток, много от тях са изгорели, стопили са се, разрушили са се. Това е било катаклизъм. Това е било войната на Тартария — не война между армии, а война между честоти, между полета, между измерения.

Някои от тези храмове са били разрушени напълно. Други са били частично запазени. Трети са били рестартирани, превърнати в религиозни места, защото новите цивилизации не са разбирали истинската им функция. Те са мислели, че това са църкви, катедрали, храмове — но всъщност това са били лечебници, звукови центрове, честотни станции, които са работили с камбани, с резонанс, с вибрация. Камбаните не са били просто за звук — те са били честотни генератори, които са поддържали етерното поле на града. Когато камбаната звъни, тя изчиства пространството. Тя подрежда енергията. Тя лекува. Тя стабилизира. Това е било древно знание.

Но когато светът е изгорял, когато честотата е паднала, когато етерът е бил затворен, когато магнитното поле се е променило, тези сгради са загубили функцията си. Те са били превърнати в религиозни места, защото хората са забравили истината. Те са забравили етерната технология. Те са забравили звуковото лечение. Те са забравили честотната архитектура. Те са забравили какво са били техните предци.

И днес светът отново изгаря — не от огън, а от честота. Изкуственото се разпада. Ниското се руши. Замърсеното тяло страда. Нервността, гневът, хаосът — това са симптоми на несъвместимост с новата честота. Земята се издига. Човечеството се разделя. Материята се пренарежда. Огънят идва. Светлината се усилва. И само онези, които вибрират високо, само онези, които са чисти, само онези, които са в хармония, ще преминат отвъд.