Тайно оръжие срещу радиацията: Могат ли чернобилските гъби да помогнат на астронавтите?

На 26 април 1986 г. се случва най-тежката авария в атомната електроцентрала в човешката история. Събитията от Чернобил са вдъхновили безброй произведения, истории и легенди, а също така са довели до създаването на така наречената зона на изключване. Въпреки че би било по-добре да се избегне това трагично събитие, откакто се случи, учените започнаха да следят отблизо промените във флората и фауната около Чернобилската атомна електроцентрала. В крайна сметка, излагането на радиация променя геномите на живите същества и бъдещите поколения. Ето как някои видове придобиват нови способности.

Няколко епизода се открояват сред последните открития, направени от научната общност в Чернобилската атомна електроцентрала. Например, развитието на ехолокацията при кучетата. А местните езерни жаби, подобно на хамелеоните, са се научили да променят цвета си за секунди в зависимост от околния пейзаж.

Насекомите също са претърпели промени. Например, периодите на развитие на местните пеперуди са се увеличили почти два пъти. Дори едносезонните пеперуди сега живеят като гъсеници до три години, а не само няколко месеца. И това въпреки непроменения климат. С други думи, по същество не е имало причина за подобна метаморфоза.

Бих искал да насоча вниманието си към едно „същество“, живеещо директно в епицентъра на събитията в Чернобил – реакторът. След експлозията тази зона остава безжизнена в продължение на години. Нивата на радиация са били невероятно високи. Дори плъхове и хлебарки не са могли да оцелеят в тези условия. Много години по-късно учените достигат мястото и провеждат серия от тестове. Оказва се, че около реактора се е разпространила неизвестна форма на живот. Малко по-късно лабораторията установява, че това е мухъл.

Уникален организъм, възникнал в засегнатата зона от атомната електроцентрала в Чернобил.

Телата им съдържат невероятно големи количества меланин и други вещества, което ги прави не просто черни, а черни като смола. Разликата е, че черният цвят, за разлика от обикновеното черно, им позволява да абсорбират не само светлина, но и гама-лъчение. Всъщност гъбите действат като акумулатори на радиация.

Но същността на откритието се крие в способността им да я обработват. Те абсорбират гама-лъчение и произвеждат химическа енергия. Това изумително откритие е обяснено едва след обширни лабораторни изследвания. Оказа се, че плесенните гъби са установили симбиотична връзка с бактерията Deinococcus.

Радиацията разрушава биологичните съединения и ДНК, но дейнококът ги поправя, като по този начин противодейства на щетите. Чрез удивително сложни реакции, гама-частиците се унищожават от плесента, която от своя страна генерира енергия. Казано по-просто, така организмът се храни. Това безпрецедентно откритие се превърна в отправна точка за по-нататъшни изследвания, например в областта на астронавтиката.

Учените са установили, че гъбата не засяга целостта на метал, дърво, бетон или синтетични конструкции. Тя не се държи като сапрофит, разрушавайки повърхността, върху която живее. Затова през 2016 г. изследователи я изпратили на борда на спътник в околоземна орбита. Целта на експеримента била да се определи нивото на космическа радиация, която е абсорбирала. Организмите останали на спътника, който нямал защитен слой срещу радиация, повече от два месеца.

Инструменти показаха, че чернобилските гъби абсорбират космическа радиация много по-добре от специализираните материали, използвани в космическите изследвания. По-нататъшни полеви изследвания демонстрираха, че тези гъби са напълно безвредни за хората и биха могли да бъдат използвани за изграждане на модули на Марс и Луната.

Слой от 18-20 сантиметра по целия периметър ще предпази напълно жилището от радиация. Ще е необходимо обаче да се измисли как да се предпазят организмите от температурни колебания. Гъбите са устойчиви на температури до -25 градуса по Целзий по земните стандарти и могат да функционират нормално до +35 градуса по Целзий. Както е известно, температурният диапазон на Луната и Марс е много по-голям.

Гъбите са били тествани на космически кораб.

Инженерите вероятно ще трябва да разработят климатизирани модули не само вътре в помещението, но и вътре в стената, създавайки буферна зона между външната и вътрешната стена. Тази кухина ще бъде мястото, където ще растат гъбите. Засега тези планове са само на хартия и е напълно неизвестно как и кога тези невероятни чернобилски организми ще бъдат използвани в космическите изследвания.

Този пример показва колко удивителен и адаптивен е животът към новите условия. Може би зоната на забрана все още крие много тайни и мистерии, които биха могли да бъдат използвани от хората в бъдеще. Откриването на гъби, абсорбиращи радиация, е може би най-вълнуващото откритие до момента в района на Чернобил.